[rimela]

Чудесно разказче, много се забавлявах, благодаря и на авторката, и на главната героиня за хубавото настроение!

Чудесно е, че на сладураната й е харесало навън още от първата разходка, "лошото" е, че вече все така ще иска!
Още много такива забавления ви очакват и ако споделяш с нас всичко интересно - може да си сигурна, че ние с Линда ще четем с най-голямо удоволствие, а пък ако има и снимки и клипчета - ще е супер!

От сега да те предупредя да се готвиш за предстоящо мега-шоу - първа среща на шпиц със снега, няма друга такава картинка!
А за пишкането не се притеснявай - много емоции днес са й са се събрали на сладураната, та не е могла да се отпусне и успокои, за да свърши и тази работа, но и това ще стане!

Поздрави и да оздравяваш бързо!

[renny_yang]

Клипчетата и снимките ще ги има по-късно, радвам се, че ти се е занимавало да четеш всичко, все пак доста си беше.. Нямаш идея с какво нетърпение чакам снега! Но за жалост сме във Варна и тук няма много сняг.. Но за мое успокоение миналата година беше натрупало много! Дано и тази година е така, да натрупа много и да я запозная със снега. Още от сега ми е смешно, представям си я във снега, в преспите, подскачаща като сърничка. Тя днеска в една купчинка листа щеше да се пребие, пък в снега... Да имаш шпиц е приключение - убеждавам се всеки ден!
Мерси за пожеланията!

[rimela]

renny_yang, в 25 November 2012 - 04:03 PM, написа:

А иначе днес се изпишахме и изакахме навън! Ама като се прибрахме - пак на памперса.. То е ясно, че пак е стискала, но поне напредък имаме! Акането щеше да го направи в един подлез, така си дъркаше дупето, не спрях да се смея Ама аз пък и аз съм една забраванка, забравих кърпички и то си остана забутано под едно дърво... Добре че поне там хора и деца не минават.
Иначе ѝ бях взела играчки, спирахме на полянки, хвърлях ѝ топката, пак се гонихме, листата ловяхме, камъчета, всичко дребно лапахме, но това, което не беше с хубав вкус го изплювахме. Е, не веднага, първо трябва да си го поносим в устата. Опитах да я запозная с други кучета, ама не се получи. Един лабрадор така я беше харесал, подгони я и тя милата бяга, ама той я настигна и с лапата я удари, на игра беше, ама тя беше много уплашена. Срещнахме един померан, беше по-дребен от нея, но по-голям, на 3 години - батко, много я хареса, ама тя се изплаши пак... Срещнахме един човек с 5 кучета!!! Три пекинеза и два бели шпица. Не бяха въобще поддържани, особено пекинезите, но това сега няма значение, много я харесаха, особено пекинезите, не спряха да се врат около нея, ама тя се изплаши. Имаше и едно женско чао-чао, ама изобщо не я отрази!
Въобще не иска да се качва в асансьор Ще видим как да го преодоляваме това, както и със сприятеляването. Иначе гаргите и хората ги джафка съвсем тихичко, ама то от страх, де Катеричките изобщо не ги отразява
Трябва да потърсим някое куче на горе-долу нейната възраст, за да отраснат заедно, да се разхождат заедно, че не искам да израстне страхливка..

Всичко по реда си - ще свикне, явно не е страхливо кученцето и след-някой друг ден вече ще развява навред опашлето! Чудесно е, че има напредък и по "санитарна линия".

А за приятелче-бебок - наистина би било супер, особено ако е друг шпиц на нейния акъл. Моята си имаше такава приятелка Кори - ами събираха публика от минувачите в парка, такива луди игри бяха!
Лошото е, че като се "замомяха" - скараха се, коя е по-красива ли, за сърцето на някой Ромео ли - не знам, ама сега като се срещнат - ту се целуват, ту си ръмжат, и то моята хубостница дава тон на свадите.
Женски им работи!

Ще чакаме ново разказче за приключенията на Ейнджъл, много сте забавни!

[renny_yang]

Хи-хи, историйки винаги има! Само няма хора, които да четата и разказват
Оказа се, че наш Смешо бил доминатен характер Джак ръсел на 5 месеца, кокер на 4, йорки на почти две години, котки, зайци, всичко трябва да е неподвижно и легнало под погледа на госпожица Пухла, иначе Нейно Величество се разгневява и обезглавява!
Обаче имаме проблем.. Мечо е глътнала нещо и ще правим операция. На снимката казаха, че е глътнала нещо метална с очи и мустаци Докторите снимаха и се хилиха, толкова учдно им беше какво е Обаче много скъпо ми идва.. 220, 230 лв. Искаше ми се по някакъв начин да я натъпча с лекарства и да го изака или повърне, ама лекарите казаха, че най-вероятно е голямо, че може би е заседнало, с две думи - по-добре е операцията, защото ще стане по-зле - повече ще повръща повече, ще скимти, може да спре да се храни и т.н. Напоследък се държи много зле, може да е от дискомфорта. Събирах се пари в касичката за телефон, ама няма как, ще го дам за 'дъщеричката ми' Само да е добре! Ама операция на таква крехка възраст.. Тя дори няма четири месеца.. Та тя дори още бебешкия пух не е махнала! Може би утре или вдруги ден ще е, стискайте палци!
Между другото и кабелите ни станаха жертва - изгриза едно зарядно за лаптопа и устройството, което свързва телефона ми с компютъра Ох, тея шпицове..

[rimela]

Уф, това с операцията е много неприятно.
Като прахосмукачки са, пък и гризат, каквото им падне - особено докато сменят зъбите.
Стискаме палци всичко да е ОК, бързо да оздравее и забравите неприятностите!

Пиши как е минала операцията, ще чакаме добри новини.

[renny_yang]

Май съм забравила да ви разкажа, каква пропуск!
Та ето как мина цялата ни 'операция'. В корема на момиченцето ми имаше едно голямо тяло с несигурна големина и изобщо нямахме представа какво е. Понеже дотогава не го беше отхвърлил организма ѝ (а бяха минали няколко седмици), лекарят прецени, че трябва да се направи операция, за да се отстрани. В деня на операцията тя закуси, напи се и трябваше да стои гладна и жадна до 17:30. Не трябваше нищо да хапва, нито да пийва, защото иначе щяло да стане по-зле. Изчистих си килима, махнах и най-едрите боклуци, най--мъничките, всичко изчистих, махнах и играчките да не разкъса нещо. Затворих я в стаята ми и тя само спеше за мое щастие. Преди да тръгнем повърна нещо и много се притесних, защото беше някакво черно, с влакна, част от молив, с една дума - гадория. Изчистих и тръгнахме. На ръчички се носихме, да не би да глътне нещо по пътя. Влязохме в болницата и докторът ни прие почти веднага. Направихме още една снимка, за да е сигурен точно мястото, където да реже и започна да ни обяснява, че тя ще е много замаяна, че няма да е на себе си, че може и да я оставим в клиниката, общо взето всичко ни разясни. И щом снимката беше готова - в коремчето няма НИЩО. Сякаш е друго куче. Насъбра се цялата болница в стаята да ни гледа сеира Всички се смееха, тя на всички се радваше Отъвахме ножа с една дума Горкото ми момиче, сигурно си е помислило, че никой не я обича, щом цял ден я държах гладна Вечерта пак полудя, с мама почнахме да съжаляваме, че не я оперирахме, така кротичко щеше да си седи А иначе при нас няма нищо ново, освен че ми изгриза батерията на телефона и зарядното на новия. Направо супер!

[rimela]

Ехе, чудесно е, че се е разминало без "кръц-кръц"!
Като оставим на страна майтапите - хич даже не са безобидни тези неща, добре, че се е разминало!

Едно време спорихме тук с една съфорумка чие куче е изяло най-невероятен предмет и тя цака последно с най-големия си коз - игла с вдянат конец!
На мен и до ден-днешен ми е кошмар да не глътне моята нещо, както сега хвърлят и отрови по улиците всякакви ненормалници. Та едното ми око е все в устата й, макар че тя реално не яде вече нищо току-така, но на страха очите са големи. Е, с времето и на твоята ще й дойде акълът!

Не и за беснеенето, обаче - там луд умора няма! Вчера в десет вечерта се боричкахме с Линда в къщи, и то след час и половина тичане в парка по обед.
Времето захладня и шпицовете се активизират - идва техният сезон!

[renny_yang]

Ох, затова ли мойта напоследък минава границите? Имахме огромен проблем с държанието преди месец, уж го оправихме, ама преди две седмици пак почна с лошите неща. Не ме слуша, хапи ме много лошо, не ми слуша командите.. Май е заради това Аз трябва да потърся из форума другарчета за игра, че не мога сама да ѝ изразходвам енергията, а кученцата, с които сме се срещали преди не са били в района, а доста далеч.. Срещнахме един Джак Ръсел, ама на следващия ден стопанката ни отбягваше
Както и да е, ние отиваме на разходка и ви пожелавам приятен ден

[ultima]

Шпицовете са големи кучета в малки тела и "характера" е доста силно изявен. Дори моето кретенче, което е вече на почти на 2 прави чат пат мизерийки. Любимото му е да ми набара лекциите и да им види сметката ... абе пълен цирк! Сега е толкова щастлив, че има сняг ... аз съм - . rimela e права .... сега наистина е тяхното време !!!

[renny_yang]

Аз измръзвам, ама няма как - малката трябва да се изкарва да бяга поне 2, 3 часа иначе енергията няма край! С бебешки ух сме още, даже го сменяме, както баща ми вика - тя е пълен Плешо (Плешивка )
А сега отиваме в морската на дълга петъчна разходка. Не само хората обичаме петък

[tasheff]

Честита Нова Година на всички!

Много здраве, щастие и любов през 2013 година.

И много хубави шпицове :)

[anelka_]

Здравейте на всички,

Искам да ви помоля за съвет, защото много сериозно се притесних.
Моя Лъки от няколко месеца като върви и подскача със задния ляв крак, все едно куца. В началото се случваше много рядко, но от един месец като излезем на разходка постоянно подскача с крака само докато върви, когато тича, скача или играе не. Водих го на лекар и ни изписаха антибиотик и болкоуспокояващо, защото казаха, че го боли, въпреки че той не е показвал болка. Лекарствата ги пи 10 дена, но нямаше никакъв ефект. Във ветеринарната казаха, че трябва да му направят рентгенова снимка, за да видят точно къде е проблема. Но аз се притесних много дали да го водя на снимка, понеже искат да го упоят. И преди сме водили старото ни куче да го снимат, но упойка не са му слагали.

Ако някой от вас се е сблъсквал с подобен проблем, много бих се радвала за съвет.
Благодаря ви предварително.

[rimela]

Здравей!
Много неприятно е това, което се случва с Лъки, съчувствам ти за притесненията.
Съвет от опит не мога да ти дам, но на твое място не бих се колебала да заведа кучето на рентген, за да му се постави точна диагноза. Ако е някакво заболяване - трябва да се лекува веднага и адекватно, което няма как да стане без да се види какво точно му има, а варианти има всякакви.
За упойките - ами риск си има, но без нея пък има опасност снимката да не се получи, ако кучето мръдне, и само ще се облъчва излишно.
Моята хубостница я снимаха веднъж - без упойка, но беше снимка на стомаха. За ставите на краката, мисля, е по-сложно - трябва да са неподвижни в специално положение поставени, за да се види каквото трябва.
Доколкото знам вече има доста видове упойки най-различни и за такива случаи се ползват по-леки, така че и рисковете са по-малки, и кучето по-бързо се възстановява. Ако клиниката е добра и ветовете са опитни - не мисля, че упояването е чак такъв проблем.

Стискаме палци и пиши какво става - дано е нещо леко и кучо бързо да се оправи!
Поздрави от нас с Линда!

[anelka_]

Отново бяхме на лекар, но този път ни казаха, че най - вероятно повдигането на крачето се е появило от това, че Лъки е надебелял. С около 2 кг и половина е с наднормено тегло. И сега сме на диета. 10 дена трябва да ядем само по 100 гр гранули на ден, сутрин 50 гр и вечер 50 гр. Преди ядеше по 200 гр консерва и 50 гранули + разни меки кокалчета, бисквитки и кокалчета с пресована кожа. Аз не мисля, че сме го прехранвали, но той си е лаком и наистина тази зима малко се ошишка Ще пробваме първо с диетата, дано да се оправи, но ако и тя не помогне вече 100 % сме на снимка. Сега сме 8 кг и половина, а трябва да сме 6 кг. Като заслабнем малко ще ви пиша какъв е резултата.
А дали може да ми споделите вашите кученца по колко кг са ? На Лъки бащата е 6 кг, а майката е 4 кг и от там стигнаха до заключението, че е малко по - пълен отколкото трябва, но видно си изглежда супер.

[tasheff]

Тобито е на 9 месеца и е малко над 12 килограма, но със сигурност не е "шишкав" :)

[renny_yang]

Какви четки (гребени) използвате? На нас ветеринар ни препоръча един, но не е достатъчно, за да обера всичкия този космарлак, вие как се справяте?