Хе, Дарси е бил като малък страхотен ушат сладурко! Сега е красив шпиц - пораснал и възмъжал, ама стопанката му рядко ни го показва...
Супер е, че Фредо с Айси така добре си играят! Значи не се е стресирало кученцето от инцидента с ухапването - слава богу!
Целувки на смелчагата и, разбира се, и на Айси, дето се намърдва на коленете на стопанката си.
marapepelia6ka, това не е нищо! Моята хубостница, дето като малка си спеше без мрънкане в креватчето, в един момент се възползва от моментната ми слабост (беше болна) и се намърда в леглото ми!

И до ден днешен си спи там нахалката, в краката ми, а вчера ... Ами събуждам се по някое време и усещам нещо, притиснато до гърба ми.
Линда - легнала до мен, допрели "гръб до гръб" - като вълци в глутницата, в същата поза като моята, че и главата си положила на възглавницата МИ! Та пусни шпиц под одъра - той - на одъра, че и на възглавницата ти!
А за хапането - споко, граждани, всичко с времето си!
Моята хубостница като малка ни джвакаше от сутрин до здрач, само да докопа някой крак или ръка, или каквото свари! Любимият и номер беше да се завре под бюрото и да гризе с малките остри зъбки Иван за пръстите на краката, докато той си бачка на компютъра. а той я възпитаваше с поучения "Правило номер едно - пръсти не се гризат!".
Първо гризкаше малките пръсти, накрая вече и големия пръст се побираше в устатата й. В резултат - всяка вечер чорапите му беше скъсани и пръстите му стърчаха от тях,
Убеждавах го да й се кара и да не й позволява това, ама май на него си му беше кеф, защото сам го завираше в устата й и най-сериозно й обясняваше правата си "Пръста си е мой и мога да си го държа, където си искам, включително в устатат ти, а ти нямаш право да го гризеш"

Естествено, Линда пет пари не даваше за тия философии и си го дъвчеше упоително!
Е, порасна и това отмина, но и сега това си им е любима игра, ама тя вече знае и не стъска - хапе "на ужким".

Е, аз пак се разбъбрих...
Лека нощ и хубав ден утре!