piron45, в 22 January 2011 - 04:21 PM, написа:
Много интересна тема.Изчетох я като роман с интерес от начало до край, всъщност надявам се да има продължение и grigo009 да продължи за разказва така увлекателно и сърцато за своите любимци. Ще ми се да знам дали пиленцата оцеляха сред това мнозинство от котки, за които едно пиленце е лакомство.
Преди доста години имах един неприятен случай. Приятели ми подариха едно пате на няколко дни и го возих 350км до в къщи. Като го свалих от колата го захлупих с една метална касетка върху тревата на двора, докато му направя подходящ дом след няколко часа. Да ама не, не съобразих че патето не може да излезе през дупките на касетката , но котка може да бръкне вътре с лапа и за съжаление докато подготвя новия дом за патето горкото биде изядено от комшийската котка за по малко от час
Беше ми много тъжно за патето, а то беше толкова сладко и много жълто. Минаваха ми мисли за отмъщение, но после му се размина на котарака защото той не е виновен. Това са му инстинкти, грешката бе изцяло моя.
grigo009 мога само да се прекланям пред упоритостта и голямата любов с която се грижиш за толкова животинки. Продължавай да ни разказваш за тях и със снимков материал разбира се.
Поздрави на всички.
Благодаря за милите думи...
Иначе всички са си цели целенички живеят си охолно и понякога имам чувството,че се наговарят задружно да проверят с годините упоритостта и любовта ми към тях дали е същата?!
Да не говорим,че напоследък една от маците се е преселила да спи в кошчетата на кокошките и им топли яйцата
...Пълна лудница...
B този смисъл да разкажа малко селскостопански неволи(Аrha е виновна,щото ме подсети,въобще,че имам темичка
)..
Значи Адам(петелчо) и Ева(кокошчица) решиха да си имат бебета...Аз естествено ,като обслужващ personal и човешка квачка направих всичко по силите си тяхното желание да стане реалност...
Резултатът са 2 перфектни кокошчици(Ева 1 и 2) и 1 перфектен петел(Адам 2)...Извинявам се, но от търчане и обгрижване не съм мислила за имена,а пък и аз като човек ,които си кръщава подопечните със звучните, интелигентни и много мислени имена тип...Прасчо(персийска котка), Chiara(Светла)-черна котка), Scura(Тъмна)-бяла котка и т.н,може и за тяхно добро да е...
Та значи изживяването е неповторимо с малките жълти щъкaщи фафурки
...до момента в които порастнат и ми стана ясно,че трябва да се справям с казуса да сприятелявам 2 петела...
Тук ще кажа само,че мислих всичко...От това да подаря мъжкия бебок на някои с условие до живот да бъде гледан,като принц(а и все пак той си е родословен и уникален красавец),до там да му пусна темичка,че търси дом
...Лошото е,че щом дори и тук въпреки,че Италианците ми обещаваха всичко(ама аз виждах,как ме гледаха тъпо и неразбиращо и в съзнанието си как прехвърляха ориз или картофки?!
),си дадох сметка, че за България пък въобще никакъв шанс.Така варианта да го задомя момчето ми отпадна.
Да не говорим,че Адам(син) е много привързан към мене и ме следва,като сянка,а и от момента в които види,че щъкам някъде по двора...почва едно пеене независимо колко е часа и докато не ги удостоя с внимание не се спира...И преди някой да тръгне да ми спори,че не е вярно искам да кажа,че ще направя клипче и снимки(но малко по натам,щото в момента сменят перушина и са супер раздърпани,плешиви и грозновати,особено кокошчици и няма начин да ги лъсна тука да се излагат пред народа
).Таka след супер много техники и подходи от моя страна..тип..Молби, заплахи, някое и друго шамарче...за момента сме на положение,че се понасят доста добре,много рядко се случва да се сдърпат и е за много кратко(обикновенно се разправят за някоя от принцесите
)...
Иначе толкова бързо порастнаха,че в момента трудно ги различавам...особено Баща и Син(като две капки вода са),кокошчици също,но едната щерка е малко по светличка,а другата е малко една идея по тъмничка и с тях няма проблем...А и с Ева имам някакво разбирателство,което е почти ненормално(ако не и дам поне за секунда от ръка да яде,спира да се храни и ме следва,като кученце...
Всъщност,като се замисля,на петелчовци мога някоя и друга снимка да сложа,защото те са в доста по приличен вид,ама като си открадна някоя свободна минутка...
Толкова за днес от мемоарите на една граждано-начинаеща селянка с нейните впечатления и споделени емоции...
P.s..Да си допълня нещо...Искаше ми се да споделя с всички,че тези същества ме изумяват колко са интелигентни и,че няма нищо вярно във фразата..."Акъл,като на кокошка"
...Да не говорим,че четох тук по форуми много и стана ясно от други хора с доста по голям опит от мен,че могат да бъдат перфектни домашни любимци...
Само съветвам да не се разглезват много,защото направо на главата може да ти се качат...Аз явно,колкото съм изискваща и строга с ротвайлерите, с тях направо прекалявам с лиготиите...Стигна се дотам,че приятели и познати,почнаха да ме бъзикат,защото казват,че никога в живота си не са виждали подобно нещо и кокошарник,в които се налага периодично да се коси тревата...Ами,как иначе като съм ги свикнала на нарязана прясна салатка,ябълка(но определени видове и сортове, щото не обичат всичко, а и на цели парчета се мръщят и не искат
)...Ама пък всички се пукат от яд,като им кажа,че са като часовник с яйцата(тази година започнаха посред зима да снасят
),даже много често по 2 бройки за 24 часа...
,не че за мен има някакво значение кога и колко де...
Ооооххх хайде стига толкова...Хубав,успешен и усмихнат ден на всички от сърце желая
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
Няма нищо рисковано да живеят с други кучета,котки,птици и т.н. Всичко звиси от грижата и възпитанието на зверчетата и не сизирам само кучетата... 
Чао за сега !