


Ние се разхождаме в Борисовата градина и аз обикновено го пускам чак като стигнем големите тревни площи, а не в гористата част, обаче вчера реших да го пусна там, още в самото начало на парка,за да видя как ще се държи и за да му засвидетелствам голямото си доверие и той се стрелна напред и като видя, че аз не съм на другия край на каишката беше направо в шок!!! Хаха спря се,погледна ме супер учудено, но и развълнувано . . . и аз му казах да тича напред и той се стрелна, после спря, погледна ме и ме изчака . . . и се скрих зад едно дърво . . . и той като не ме видя . . . луда паника, хукна натам откъдето бяхме дошли и като го повиках и ме видя . . . леле каква радост . . . беше страхотен и не се отдалечаваше и само гледаше къде съм . . . страшна работа . . .И днес също беше така, и много слуша това момче (пу, да не са ни уроки) . Ама днес така се затича, че го изгубихме от поглед(не беше опасна ситуация) и той, като не ни видя (бяхме с баща ми) и след 5 сек го видяхме да идва, засилил се беше като стрела . . . и после се оказа, че там където отиде имало супер много кучета (а той трудно пропуска) и въпреки тях, той се е върнал при нас . . . Направо умряхме от кеф!!! И така откакто сме влезли в парка и сме стояли час и половина не му е слагана каишката и не се отдалечава от нас, а аз само викам след него "Браво Неро, Браво момчето ми, много добре" и той също се кефи и така . . .
Съжалявам за спам-а, но бях длъжна да се похваля за големия напредък . . .