Публикувано: 25 July 2012 - 10:55 AM
Ето каква статия написа стопанката на Вуте: Установих (съвсем буквално), че хората нямат проблем със съседа си - наркоман с 20 висящи присъди за кражби и нападения. Нямат проблем с реално агресивното куче на друг съсед, което не веднъж е нападало хора и животни, но въпреки това се разхожда свободно пуснато. Нямат проблем и с агресията на моето куче, защото у него такава липсва, но все пак е с повод и намордник, винаги плътно до крака ми. На фона на всичко това те имат един-единствен проблем. Не, че кучето ми е опасно -... че кучето ми е питбул. Е, няма да го приема.
Темата с питбулите винаги е била болезнена, но стана особено популярна след гаврата с кучето Ленъкс. Отнето от стопаните си и убито след 2г. изолация и тормоз, само защото прилича визуално на питбул. Дълго мислих как едно куче успя да предизвика световен скандал и да получи подкрепата на милиони протестиращи хора по цял свят. И не измислих друга причина, освен чувството, което ме налегна, когато аз разбрах за случая. Аз отглеждам един Ленъкс вкъщи. Милиони души от цял свят отглеждат Ленъкс. Техни приятели отглеждат Ленъкс. Тук не говорим за евтаназията на едно куче, дори не е нужно да споменаваме порода. Говорим за нарушаване на човешките права и тормоз над домашни любимци, предизвикано от масова заблуда и невежество.
Заблудата за питбула е налагана в продължение на десетилетия, докато обществото с нетърпение попива всяка капка от нея. Вероятно, защото е удобно да има враг. Колко хора подскачат само при споменаване на думата "питбул", без някога да са имали контакт с тази порода? Без дори да имат бегла представа какво представлява. Всички те считат кучето за убиец, а медиите (доказали се като противоположност на "обекновност и истина"), наливат още и още масло в огъня. Защо ли тогава питбулът е сред водещите класацията породи, подходящи за семейства с малки деца? Защо в статистиките за ухапвания от кучета тази порода изобщо не присъства? Защо е сред породите, поддаващи се най-лесно на дресировка? И защо хората, отглеждали такова куче, рядко взимат друга порода след него?
Ето каква е личната ми история и какво ме предизвиква да напиша всичко това. Имам опит с кучета и знаех някои от характеристиките на породата. Но нищо повече. Знаех предимно, че не са за мен. Че са забранени със закон за отглеждане в няколко страни. Реших, че не ми допадат като визия, че са прекалено енергични и "задушаващи", изискват прекалено много внимание и време, вложено в дресура с неясен изход. Кинолозите в обкръжението ми дори не ги приемаха за кучета в истинския смисъл на думата. Може би и това ми е повлияло до някаква степен. С две думи, не знаех нищичко за въпросната порода. Единствено изпитвах състрадание, че такива екземпляри са принуждавани да водят битки. Нещо, което не приемам по никакъв начин.
Така до момента, в който съвсем случайно се запознах с едно куче, търсещо стопани. Грабна ме от момента, в който го видях, а то беше не по-малко убедено, че точно аз съм неговият човек. Не забелязах породата... от пръв поглед обикнах кучето... което се оказа 5 годишен питбул (питоподобен), минал през Ада, докато стигне до дома ми. Става дума за поетия от pitbull-bg.org Вотан. Тогава започнах наистина да се интересувам и разбрах какво е положението. Факт е, че питбулът е селектиран да служи на човека. Нещо повече - да обича човека и да живее за него. По този начин става лесно контролируем. Той не е звяр, изпитващ необходимост да се бие, да убива и да бъде убит. Няма същество, способно да се подложи на бой, глад, неземен тeрор и мъчителна смърт доброволно. Кучето има потребност да угоди на стопанина си. Ако той иска кучето да се бие - ще се бие. Ако иска да е до смърт - няма да отстъпи до края. Ако иска да е най-милото същество, приятел вкъщи и бавачка на детето - ще го направи с най-голямо удоволствие. Смазва се от липсата на човек, който да обича. До тук не виждам проблем с питбула. Виждам такъв със стопаните.
Та взех "големия страшен питбул" и разбрах какво значи объркване и дискриминация. Занимавала съм се с какви ли не породи кучета, имам и други любимци вкъщи. Нито едно животно не ме е гледало с такава обич и признание, както този питбул. Който непрестанно върви до мен и не отделя поглед от мен, в очакване да дам команда. Защото неговият живот съм аз и живее, за да прави това, което искам. Като в замяна е щастлив да получи едно одобрително погалване. Нищо повече. Който спокойно търпи нападки от други животни без да реагира по никакъв начин. Реакцията идва, когато съм застрашена аз, не той.
По-безобиден е от котка. Бях предупредена, че околните ще го приемат трудно заради породата и ще са пристрастни. Но не очаквах да е чак в такава степен. Никога не съм предполагала, че някой ще дойде да му се порадва, ще го гали, а когато попита "Каква порода е този сладур?", ще подскочи стресирано, чувайки отговора "Питбул". Сякаш вече не вижда кучето, което до преди малко е галил и е харесвал. Не съм предполагала, че ще ми се налага да го разхождам и да убеждавам хората, че това всъщност не е питбул. За да ни приемат без предразсъдъци. Сякаш съм някакъв престъпник.
Малкото от тези хора, които все пак пренебрегнаха какво са слушали за породата, останаха очаровани от кучето ми. Спокойни са, когато децата им играят с него. Тези хора разбраха каква е драмата в историята на Ленъкс. Разбраха какво безумие е забраната на дадени породи. Предположиха как бих се почувствала аз, дори те, ако утре някой дойде вкъщи и напълно законно, въпреки опитите ми да го убедя, че това не е питбул, го вземе, за да го убие. Въз основа на... нищо. На един мит или на външни белези, които нямат никаква връзка с поведението. А то е безупречно. Защото забраната, която може би грози и България, представлява точно това. Геноцид, замаскиран под названието "специфично породно законодателство" (Breed Specific Legislation - BSL).
Ако питбулът може да се определи с една дума, то тя е "жертва". На хората, които се възползват неправомерно от физическите му заложби и всеотдайния му нрав. Жертва на дискриминация. Забраната на породата е абсолютно ненужна, защото питбулът е "инструмент" в неподходящи ръце. По същата логика, когато един човек застреля друг, би трябвало да се съди пистолетът, не стрелецът. След което да се отнемат и оръжията на полицейските служители и т.н.
Все още има стопани на кучета, които не разбират каква е вредата от забраната на тази порода и защо не трябва да допускаме това безумно законодателство да навлезе в България. Или в която и да било страна. Много от тях си казват "Аз нямам питбул, не ме касае". Но забраната не важи само за питбулите. Обхваща около 13 породи, сред които са американския стафордширски териер, ротвайлер, американски булдог, доберман, кане корсо, аржентински дог, мастиф и един Бог знае още колко могат да бъдат включени. Необходимо е единствено кучето ви да прилича съвсем леееко визуално на някоя от тези породи, за да бъде отнето от дома ви и линчувано. Като Ленъкс. Без никакво значение какво поведение проявява и дали реално е от тази порода. Да, вие знаете, че в кучето, което отглеждате толкова години няма дори заченка на агресия и не би наранило никого. Но това никой не го интересува. Знаете, че за разлика от вашето, чуждото куче е много опасно. Вашето ще бъде взето и убито, чуждото - не. Защото вашето има един външен вид, чуждото - друг. Нищо, че е опасно. Щом не прилича визуално на питбул, значи стопанинът му спокойно може да допусне кучето му да бъде агресивно, няма проблем. Справедливо ли е? Сега разбирате ли съвестните стопаните на питбули? Не отричам, че има и много недобросъвестни, но това отново не е по вина на кучето, камо ли на породата.
Няма начин да се докаже, че една порода е по-опасна от друга. Всъщност, няма понятие "опасна порода" като цяло. Няма и "бойна порода". Има "опасно куче" и "несериозен стопанин", пряко свързани по между си. Затова, ако се появи възможност за забрана на неподходящи стопани, ще я приветствам с 2 ръце. Дотогава, забраната на кучетата е безсмислена. Аз имам право да отглеждам своя Ленъкс, защото е част от семейството ми и по никакъв начин не е във вреда на обществото. Сега е моментът да покажете, че вие също ще се застъпите за вашите Ленъкс-овци, без значение от какъв вид и порода са.
Автор: Нина Пенова

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !