[carrie]

Мда... кътат я и то яко!!! Аз пък откога чакам да се разходим заедно, та да я видя!!! Поне моето е по- лесно... разходка... докато снимките... трудно влиза в кадър, малката лудетина.

[vasipan]

Здравейте,
нови снимки за съжаление нямам, имам няколко видеоклипа, но няма как да ги кача тук
С тематика - как да щурееме на стадиона, лош балон няма да ти се дам, как да преча на мама да оправи леглото, о не може да ходиш бавно на разходките - трябва малко да потичаме и подебнем гълъбите
Иначе тя си е същото щураче, станала е доста по-гушлива и лигава. Вече не лаеме хората и другите кучета. В квартала се говори за нас и като засечем някой с куче ни питат ааааа това ли е Чери, аааа да чухме за нея

[ShiBumi_GirL]

пратете ми ги или на поща или на скайп аз ще ги кача клипчетата

[ShiBumi_GirL]

с малко за къснение ето клипчетата

[ShiBumi_GirL]

[Ch@Rlie]

Ако погледнеш първите снимки в темата, никога няма да повярваш, че кучето на тях едно и също. Това е цяло чудо, а главната виновница е vasipan

[taraT]

Малееееееееее,черно злато!Щастливо момиче си ти ,Черил!!!!!!!

[vasipan]

Ехо имам малко нови снимки с не много добро качество, но юнашко сърце не трае да се снима
Тези са от началото на седмицата, разходка около нас:





А тези са от преди час, топли, топли :







Това черно петно в ляво на снимката е нашата мадама, опитвайки се да хване топката на хората. Добре, че не бяха някакви дзверове, даже им хареса да я поразиграят малко

[vasipan]

Здравейте и от нас,
не сме се отчитали скоро, но то е защото рядко имам възможност да я снимам, а и когато го направя снимките не са много различни. Новото, което е при нас е, че имаме конюктивит и сега капеме едни капки. Направи ми впечатление, че очетата и сълзят по-честичко, но мислех, че при нея си е така, докато два дни подред едното почти наполовина се затваряше от засъхнали гурелчета и така без повече да се мая отидохме при чичко доктор. Той ни прегледа, каза, че няма нищо засегнато и да капеме капките една седмица до 10 дни. Също така ни отбеляза, че малко сме по закръглени и ще трябва да намалим дажбата, ама тук аз съм виновна, все и давам нещо, а и бях завишила леко дозата Иначе си се гушиме и обичаме, малко ме ядосва като мине във фазата мания по боклуци и се караме сериозно. Побъркват ме и тези гълъби при нас, направо откачам, аз буквално тичам след нея, не мога да я удържа, а не я пускам, защото тя не се пази от коли и все още не слуша както трябва, само когато тя си реши тогава идва. Днес имахме сериозно сдърпване и тя разбра, че съм много ядосана, както никога когато и казах прибираме се в къщи, тръгна послушно до мен без никакви отклонения и без да ме дърпа, най чинно се прибрахме. Така ме гледаше с тези очи, че ми идеше да я изям, ама нали съм сърдита След това седя толкова мирна като и слагах капките, че вече не издържах и я нагуших и нацелувах. Май хич ме няма във възпитанието
Ето и няколко снимчици, почти еднакви с предишните, но там седи мирна защото има гълъби и ги дебне и мога да я снимам
Тези са от балкона, от преди няколко дни:

Тези са от днес, преди да се скараме:
ама как ни вее вятъра ушите а

[Elizd]

Еххх, като ми докривее и идвам и си ви чета. Много са ви готини развятите уши

[vasipan]

Черито беше на една вила тази събота и се размаза от кеф. Подариха ни една джиджана каишка ама ще си я покажем на друга сесия по тъмна интимна обстановка да ни видите как светим За момента още ни е в найлончето и си я пазим. Домакина там ни посрещна първо с ръмжене, да покаже кой е шефа все пак, нищо, че е кинта от земята, после ни тичаше по дупето, накрая почна да пуска лиги по нас Когато Чери му обърнеше внимание тичаше да се крие в неговата мама, като не го отразяваше я следваше по петите. Имаше и още един мъник, пуснат на самотек от съсед, милото беше умряло от глад и зажадняло за ласка, но ни беше страх да го пуснем при нас в двора и завалията си седя през цялото време до оградата. Нахранихме го, нагушкахме го и го начесахме. Като исках да снимам Чери все ми бягаше маймуната, като реших да снимам госта все пред мен се буташе лигнята и аз само и отмествах дупето
Ето малко снимки:

[vasipan]

Здравейте
някъде, някой беше казал, че кучето прилича на стопаните си и май ще се окаже истина. И двата пъти ни се падат луди глави, с малко различни темпераменти, но все пак луди
Малката муцуна ме прави луда на разходките, така дърпа, че съм се превърнала в атракция на блока. То хубаво да се уморява ама ръката и краката не си ги чувствам след това приключение и за съжаление времето на разходките и с мен драстично се съкрати. Единствено с Ники компенсира, защото той я води до една спортна зала, която има нещо като поляна - водят го стадион, но не е точно. Аз не мога да ходя с нея там, нищо, че е заградено, но като е пусната става глуха - ни приема, ни предава. Те понякога се прибират сърдити, защото маймуната го е разигравала сумати време, когато е решил да се прибират.
Не слуша хич, като е пусната, не се пази от коли. По празниците пак бяхме на вилата на гости. Отвориха за малко вратата на задният двор да вземат нещо и нашата се измъкна и хукна към шосето, аз след нея, мъжа от семейството, при които бяхме след мен, Ники на предната врата. Тя не идва, аз я викам, тя бяга. Добре, че колите които идваха видяха, че нещо става и намалиха. После сви по едни пътеки между къщите, където не може да мине човек, аз направо побелях, викам, край отиде ми кучето. Извадих гранули от джоба и я викам, по-едно време се появи и като да вземе гранулите я хванах за каишката, но повода не беше в мен и тя се измъкна отново и побягна - за нея игра, на мен ми се скъси живота с няколко години. Направо си ревнах, Ники ми се кара да спра да викам, човека се пищиса. Чухме шумкане от едни храсти, викаме я, тя не се показва и хоп изникна в двора на едната къща, е да де ама заключено хората ги няма, добре, че съседите им си правеха нещо в градината и ни видяха приключението, а и имаха ключ. В двора последва ново гонене и най-накрая Ники я хвана, последваха няколко шамара, при което аз след цялото приключение не издържах и отново се развиках. Прибрахме се тя - по ниска от тревата, Ники - бесен, аз - не знам на кой свят съм, приятеля ни - притеснен.
Моля ви давайте съвети как да се справим, с Кора не съм имала проблеми, защото нея не я пускахме, еле при други кучета, само като беше малка и тя тогава си идваше като я извикахме, но сме я отгледали от 3 месечна и не е живяла никога сама.
Иначе да ви кажа за първи път чувам куче да хълца, ама е голяма скица, хлъц, хлъц - опитвам със стряскане, но тя си знае, че като е около мен все си я гнява и не се стряска много
С храненето вече сме по-спокойни, не се мята като невиждала, но пък си крие храна, носи си в устата гранули и си прави купчинки из стаята, като се доближа до тях започва да ме гледа неспокойно и да скимти и отива да си ги изяде. Понякога и давах и стикчета да си гризка, като излизам за работа, ако не и дам има беля като се прибера, затова започнах всеки ден, но малко множко ни идват и започнах да ги деля на две. Тя си знае вече и сутрин си чака занимавката, като и я дам си я мъкне в стаята и се чуди къде да си я сложи, или я разнася в устата си, или си я крие, или я слага пред себе си - яде си я чак като изляза.
Снимките по тъмна интимна обстановка не се получиха, то се виждат само едни светещи точки, ама поне знаехме къде из двора се подвизава Имам един клип, но на него се виждат движещи се точки. Имам клип и как се кара на прахосмукачката, питайте ме как се сдържах да не се изхиля, просто няма такова оплакване и винаги гледа да захапе нещо в устата си, то затова и матрака е разкъсан вече на няколко места, ама не ми е болка за умиране
Тъй като нямах снимки, спретнахме една бърза домашна фотосесия, ще видите и как се гушка, как се подмазва като я питам какво е направила и как умно ме гледа, като я питам къде и е играчката
А има и няколко снимки от вилата. Между другото сме на 13ти етаж и няма никакъв страх да излиза на балкона и дори да гледа през решетките. Като ни няма и затвярам достъпа до него, за да не стане някоя беля.









тук се хигиенизираме






Дано не сме много досадни, май станаха бая снимки

П.П Забравих да пиша, за една седмица уловихме два кърлежа и затова сме обзаведени с тази бяла каишка, дано помага, защото Фронтлайна не свърши работа в случая.

[vasipan]

Явно сте ни забравили, но ние малко ще се покажем, скромно, че да не досаждаме. Една седмица бяхме извън София и муцунка така лудува, че не беше възможно да и направя дълга фото сесия.

тук сме си още в къщи

на гости на баба и дядо


на гости на хубавата вила

[vasipan]

Здравейте от нас,
не сме ви липсвали много май
Местихме се в ново жилище, за съжаление не е къща, макар, че много ми се искаше да е, но не успяхме да намерим такава около възможностите ни. Все пак намерихме жилище, което е в район около града и има доста поляни. Въпреки това аз все още не я пускам, а и май никога не бих я пуснала ако съм сама, освен в някое заградено място от където не може да излезе Ами какво да направя такава съм си - паника.
Радва се на пълна свобода само като е с Ники.
За съжаление тук има доста бездомни, на които се опитвам да давам по някое залче, но ми стават прекалено много и се оформя нещо като глутница, където всяко се кара на другото. Колкото и да опитвам да им деля и правя на купчинки, винаги има лакомници, които излапват първи своето и тичат да гонят другите. С единя, който нарекох Дундьо / тук му викаха глупчо / Чери стана приятелка. Всеки път на разходките той идва с нас, няма пропуск, голям лакомник е и рядко изпуска нещо метнато дори и да не е за него. Притесняват ме вече и другите кучета, които се движат зад нас някои по близо, други по отдалеч. Милите кожа и кости са, а аз не мога да ги изхраня. В началото давах от гранулите на Чери, но те станаха 5 - 6 кучета и не мога да им смогна.
Качвам няколко снимки с не особено добро качество, но все нямам време да и спретна фотосесия.

[vasipan]

Чери ви пожелава Весело посрещане на нова година!

[HighWay]

Благодарим за снимките и за това, че пишете! Чери е уникална видричка, поне козинката и е такава лъскавичка, като кадифе!

Малко трябва да наблегнете на обучението заедно, тя има енергия и ще и е интересно. Може в началото на дълъг повод.

Бездомните не са виновни милите че са много, а знам че е трудно.....хубаво е поне женските да се кастрират, за да не се увеличават. В София има безплатни кастрации. Освен гранула, когато няма какво може просто 1 хляб да им се начупи на по-едри късове, поне да не умрат от глад. Големите комати няма да могат да ги глътнат набързо и ще може всеки да получи. Поне така мисля

[vasipan]

Вчера се навърши една година откакто Чери се настани в дома и сърцата ни.
От нея едно писъмце, от нас няколко снимчици. Дано ви развеселят, защото на нас ни е забавно всеки ден

Здравейте хора и животинки,
Казвам се Чери и съм според мама и тати слънчице, съкровище, маймунка, сърничка, газелка, но аз да ви кажа под секрет мисля, че съм куче, защото мога да лая. Да ви кажа сега ми е много добре, защото спя на меко и топличко и винаги имам нещо за папкане. Много обичам да се гушкам, не го знаех преди, но това било много приятно. Тати като седне и аз веднага тичам да се гушкам, малко съм голяма, но той ми придържа дупето, за да не се изсипя. Мама ни снима, много се смя, аз така и не разбрах защо, но като видях, че се забавлява, реших да го правя всеки път щом тати седне някъде. А вечер си лягам при мама и ако забрави да ме пусне под завивките, аз сама се бутам и се гуша. Мама ме гушва и казва малкото ми слънчице, усещам сърчицето ти как бие и заспиваме сладко. Ама аз ако знаех, че е хубаво да спиш завит нямаше да изяждам две олекотени юрганчета с които мама ме завиваше преди. И така при мен всичко е наред, имам си семейство, което ме обожава, имам си приятелчета с които си играя, имам си ДОМ.
Пиша ви, за да ви благодаря, че с ваша помощ мама и тати ме намериха. Че имахте търпението да ми понасяте и четете лудориите. Няма да пиша повече, защото май казах всичко само в няколко изречения.
Обичаме ви.

[Ch@Rlie]

Васи, това са най- милите думи и най-милите снимки! Изпращам ви цялата си позитивна енергия и дано Вселената ви отвърне със същата любов, която вие излъчвате към света!!! За нас историята, която вие създадохте заедно с Чери, ще си остане едно от най-красивите и смислени неща в живота ни! Обичаме ви!!!

[vasipan]

Не мога с думи да опиша колко много обичам тази муцуна. Как прелива в мен една вълна когато я погледна как спинка, как си играе, как папка, как се моли за нещо....
А то раздава толкова много любов и радост, че всеки, който за миг си е помислил да я осинови и се е разколебал може само да съжалява, а аз и Ники сме им благодарни, защото така тя стигна до нас. Не съжалявам за решението си, съдбата го беше решила още преди самата аз да знам, че това скелетче от първия пост ще стане част от семейството ни. Все още помня деня в който четох темата и плаках, дори и сега като се сетя ми се навлажняват очите и ми застава буца на гърлото. В такива моменти поглеждам към златото ми и и изпращам цялата си любов. Няма да спра да благодаря на Чарли за това, че не я подмина и на всички / не ми се иска да изброявам, за да не пропусна някой / оказали подкрепа духовна и финансова, за да имаме днес възможността да се радваме на Чери.
Благодаря ВИ!!!

Малко снимки, за да ни видите, че сме си същите скици.

В какви пози спим:


Да видите, че това си е нещо като ритуал с тати:




Тук се опитах да я снимам как спи и я събудих без да искам.
Лоша мама, защо ме събуди:
Сега ще ти се оплезя:
Ама ха:
Чакай да се поизмия:

Един следобяд се опънах малко на дивана да подремна, в момента в който повдигнах одеялото, за да го оправя муцуна вече се беше намърдала под него, върху мен. Много се смях докато снимах а тя ме гледа с един такъв блажен и заспал поглед



HighWay благодаря за съвета, но аз не бих я пуснала, просто ако съм сама това е невъзможно. Няколко пъти я изпускам и докато я прибера сърцето ми е в петите, нищо, че тя вече повече ме слуша и като я викна няколко пъти идва. Слуша детето, има нужда да потича и подивее и такива разходки си правят само с Ники
Кучетата с които се сприятелих вече са 8 - 9, не винаги всички идват, но когато ме видят се разхождаме цяла група поне 3-4 още си водя с мен. Жал ми е за животинките и започнах да им взимам отделен чувал с гранулки, но от най-евтините. Един чувал ми стига за около 2- 3 седмици, защото не само аз ги храня, дават и им други хора от блоковете около нас. Освен това три от кучетата са на хлебозавода и там им дават, но гранулките са нещо като екстра за тях и аз си им давам да позаблажат, четвърто куче е на сервиза, но милата като ме види и тича не толкова да хапне, колкото да се поглези и да я погаля, но не отказва и бонуса де. Другите са бездомничета, две от тях са много слабички, но е така, защото са плашливи и ако има лакомник в групата, трябва да правя сложни упражнения, за да стига и за тях от храната. И с хляб не става опитвах, ама Дундалаки / от бездомниците е, но е квадратен от дебелина / е такъв спринтьор, че тича да завземе всички парчета, които съм намятала, нищо, че го правя в различни посоки Доколкото можах да видя всичките са кастрирани и поне от тях няма да има нови поколения.
Това е за сега от нас, пожелаваме на всички ви едно весело и хубаво лято.
Целувки!

[vasipan]

Дали не ни забравихте вече?
Искам да споделя една от най-големите ми радости - винаги когато идваха в нас сестра ми с племенниците затваряхме Кора а сега и Чери в стая, защото големия изпадаше в панически ужас от кучета.
Точно на Великден се случи това:





Не ме питайте как, но беше голям зор, толкова се влюби в нея, че само ни питаше кога ще ни дойде на гости, за да види Чери.
Направихме и първото пътуване на куче и дете с които ходихме до Сандански, там Чери се сприятели с една лабрадорка, която е била водач на сляпо момиче, но пенсионирана поради смяна на адреса на момичето. Не успях да ги снимам, защото и двете черни и все по тъмно си играеха.