[Ариел]

Вета от Бургас,който е поел Руни,ми каза поне 10 дена да изчакам с адаптацията му на новото място и ако не направи нов гърч,а посленият е бил ден след операцията и за него това е било резонно,да мислим за спирането на фенобарбитала.Не знам дали е имал предвид да мине на бромид.Може би,че ми е малко притеснена дали няма да стане рязко и доста зле,ако не приема алтернативата.Поведението му е на....хъски.Игриво,търсещо контакт с кучета и хора,превъзбудено преди и след разходка в коридора,дори взима хавлията за подсушаване за игра и голямо въртене пада,за да го избърша.Вече се успокоява и свиква с порядките в нас.Правя се на чук,когато излизаме,не го подканям,умишлено съм спокойна и в тона си и в действията.Интересно е как при всяко повикване и той идва до мен,без да го награждавам с лакомство.Ако се разхождам,той припка около мен,спра ли-застава или сяда до мен.Знам ли-наверно адски му е липсвало човешкото внимание или ...го е страх.С мъжките е спокоен,женските подканя за игра,опъва повода,но като се измори и почти се изравнява с мен,но "Редом" не иска,т.е.на къс повод не е съгласен.Душачът не го трогва-днес пробвах и така.Редувам строг и при последната бърза нощна разходка-обикновен,защото явно тогава вече е приел поредната си доза и е спокоен,Не усещам замайване,залитане,сънливост,отпуснатост.След разходка иска да играем в нас,или си намира играчките.А моите разходки са достатъчно изморителни.Нещо странно-много рядко вдига крак и маркира.Души си,но прави едно солидно изпразване на резервоара и после за 30 мин още едно подобно,а маркира 2-3 пъти през това време.Пуснах го на едно обезопасено место,където той се разтича като за време-набираше се до откат и определено изглеждаше щастлив.Така че-енергия и координираност на движенията-типични за породата му,лиготиите-също.Един мъжкар му се сдръвчи,той отговори мигновено.Значи е и серт,но не проявава доминантност.Не мога да да го лиша от игрите му с други кучета-той се чувства чудесно сред тях.Но го следя зорко.То...като има да става,аз мога ли изобщо да отреагирам,освен да го пазя да не се нарани,докато се освести?Последният гърч е бил за 10 сек.и наново е бил адекватен както преди.Мисля си....та той е бил оставян,доколкото разбрах,сам в апартамент,и е идвала жена да го храни сутрин и вечер,по това време и го е извеждала,А през останалото време?Душичката как не му се е пръснала да стои самотно?Днес господинчо си е угодил да се излежавам в леглото на шефа в негово отсъствие.Каката го е сварила,леко го е побутнала да слезе и той кротко я е послушал.Спомням си какво зъбене и отпор ми е давал Арес по този повод.Но стига за днес.Утре ще сложа снимки от днешното беснеене в клетката.

[blueocean]

Мед ми капе на сърцето, като те чета, Ариел. Толкова много любов прозира в писанията ти

[Waikikii]

Тази, и темата на Дедко са ми толкова позитивни и зареждащи. Ариел, да се радвате дълги години с Руни и доброто да ти се връща!

[ATANASOVA]

Питам за фенобарбитал как понася на Руни,понеже,моят Рим беше на 3 мес. когато направи първият си гърч,тогава всъщност откриха и епилепсията,и естествено ветовете тогава казаха същото: фенобарнитал,до края на живота му!
И така няколко месеца,но при нас, приема на това лекарство му влияеше изключително зле,т.е.,веднага след като го приемеше,ставаше вял,твърде апатичен към всичко,сънлив,движенията му бяха абсолютно некоординирани,залиташе...и така часове,докато мине влиянието на лекарството.През това време правеше пристъпи около 2-3 пъти на месец.Като стана на 7-8 мес. го заведохме да му направят ЕЕГ в човешка болница,и тогава докторът ни посъветва да опитаме да спрем постепенно приема на фенобарбитал,да видим как ще му се отрази това на честотата на пристъпите .Така и сторихме,оказа се че пристъпите нито се увеличиха,нито намаляха,имало е случаи когато е правил по 3 на седмица,имало е случаи когато и 2 мес. не е правил,и така си живя един много спокоен живот до 11 год.
С времето се научих да предусещам кога предстои гърч и му помагах като му придържах главата да не се удари или да си глътне езика,успокоявах го говорейки му... и така...

[tigi]

ATANASOVA, снимките донякаде ще отговорят на въпроса ти, до довечера, когато Ира ще има време да се включи.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[ATANASOVA]

Страхотни!!
Руни се е вредил с мноооого приятели гледам,голяма веселба ще е...

А къде е това чудно местенце,виждам че е обградено?Ние живеем на Сточна гара и тичаме на кучешката градинка към събота пазара(поне преди година все още я имаше тази градинка),
Като се завърнем в Пловдив ще ви навестим,да се включим и ние във веселбата

[Ариел]

Да благодаря на Tigi,че снима в този дъжд,че и поства снимки от мое име.Аз...като и се очакваше,се оказах с отрицателно като количество свободно време,дори сега пиша от работата си.Атанасова,има тема тук за кучешката полянка,слагали сме и снимки.Намира се в парка "Кронщат",до пицария "Верди" след Камела.Чудна е,защото там и кучета и стопани са щастливи,но иначе зиме е кал,а лятото-прахоляк.Ама ние сме си луди,кучкарите,и атмосферния дискомфорт не го усещаме,стига "децата"щастливо да лудуват.Както виждате на снимките,Рунката е игрив и сговорчив,Нунич ревниво си пази дупката,издавайки звуци като Дарт Вейдър с пристъп на астма,а другият синеок младеж се чуди да го качва ли,да го целува ли,що ли.Но всички се разбират без проблем.И след тази акция,днес се прибрахме,сякаш от лов на диви свине-окаляни и подгизнали.Не издържах и го насапунисах здраво в банята,че ми писна от нетипичната за хъски миризма на прокиснато и партенков двуокис.Гърч не гърч-той мръсен и сплъстен не може да кара повече.Пак се въртяхме и гонихме в банята,но не го прие катастрофално.Мрънкане и избягване на струята само,но без сериозен словесен или физически отпор.С всеки изминал ден Рунката,по думите на друга моя партньорка по разходки,променя стойка и осанка,защото тя бе с нас още с пристигането с колата от Б-с.

[nushcho]

Тиги тъкмо писах в темата на Нанук че ви завиждам за полянката вече не съм сигурна Страхотна кочинка с още по страхотни прасчовци в нея хихихиххи как си копат хубаво в калта.Чак аз изпитвам удоволствие от това :)

[Ариел]

Tigi вчера снима Рунката,как се е опръскал до ушите с кал.Кръстихме я "мръсната снимка" и ако има време,ще я помоля да я качи тук,в темата.Но нали децата са щастливи!Както и да е-вече знам как изглежда гърча на Руни-след последната разходка сега,направи два през 5 мин,за по минута-две.Изглежда по-страшно отстрани,но мен ми се сви сърцето едва,когато той се опитваше да се освести къде и защо е,обикаляйки повече от половин час стаята,преплитайки крака и блъскайки се по ъглите.Държах му главата при тресенето,почистих му муцунката от пяната,урината,която малко изпусна и после само се опитвах да го гушкам и успокоявам.Накрая седна до мен и бавно се отпусна да заспи.Последният гърч е бил преди десетина дни.Мисля,че и моето настроение му повлия,защото от жалост към него премина в раздразненост и го сгълчих да спре на едно място най-сетне.И...той се кротна.Бе видимо притеснен,защото се прозяваше,докато обикаляше в кръг стаята.И аз бях притеснена,но в един момент просто смених настройката.

[arina]

Ариел, от доста време чета Вашата история и все искам нещо да напиша, и все не успявам да изразя това, което чувствам. Дълбок поклон за решението Ви след загубата на първото Ви куче да протегнете ръка и да поемете грижата за друга душичка в нужда. Сигурно постът ми ще е безполезен за Вас - не зная нищо за това заболяване, дано по-малко са грижите и тревогите Ви покрай прекрасния Руни. Просто исках да изкажа възхищението си от човек като Вас, престрашил се за втори път да се грижи за кученце с проблем. Дано сте жива и здрава дълги, дълги години и нека Руни Ви радва и да сте много щастливи заедно.

[Ариел]

Благодаря на всички вас!Трогната съм.

[tigi]

"Мръсната снимка"

Снимка (и)

• 

[Ариел]

Тъкмо Руни направи поредица от гърчове-5 броя,за по 30 сек.,през 5 минути.Този път той не се тресеше с неистов вой,не изкара пяна от устата,нито урина.Приличаше на силно втрисване от студ.Не загуби адекватност или да кажем,че я намали с 20% някъде.Бе неспокоен и преди да започнат се облегна в краката ми.Бях преди няколко дена на вет да му махнат конците от кастрацията и той ми каза да опитам да бутна в устата му мед и да видя дали това ще даде ефект.Май даде,защото 3-ти път прави гърчове,откакто е при мен,и са в пъти по-слаби,без припадъци и драматично блъскане в прегради с преплитане на крака.Относно меда,тоерията на вета е,че е възможно да се получи гърч и при рязко падане на кръвната захар.Иска да установи,ако е възможно,кое правокира епилепсията при Руни.Ще занеса и изследванията,с които ми го докараха от Б-с и той ще умува.То е ясно,че почти е невъзможно да се определи етиологията на това проявление-не искам да го наричам заболяване.Имаме да работим и над нощното ходене по голяма нужда.Явно в стрмежа си да му възвърна оптималните килограми,съм правила грешка да го храня и вечер,а неговият метаболизъм определено е доста активен.Да видим ще остискаме ли вечер да не се храни,че е такъв досадник,види ли че някой се храни.Те са едни вопли,едно свистене,което ми пили нервичките....Но навън момчето е най-послушното и игриво куче.Готово да потича с всяко ново другарче,откликва винаги,когато го повикам да се върне при мен.Дано тази тенденция се запази и определено това са най-спокойните и радостни часове и за мен и,за Рунчи.

[Ариел]

След прекрасния слънчев уикенд Руни дори няма сили да ме назорва за разходки.Буквално му стопих лагерите.Прибираме се,водичка и...трупясване.Оказва се,че си ляга идеално името му-ако е кръстен на футболиста от М.Юнайтет-Оуен Руни.Дойдад ли деца близко до мрежата на клетката да ритат топка,той снове и лае радостно по нея.Вкъщи също си играем с топка и той ми я носи на подскоци,като му я метна да я гони.Предавява претенции към някои "засукани" моми,по време на игра ги обкрачва и стои като родоския колос над тях,пазейки ги от други мераклии.Вчера едно кангалче на година,двойно на неговите размери и килограми обаче,го нападна точно заради една мома.Рунката се опита да поспори,но бе овъргалян брутално и седна притеснен и огорчен в краката ми.За мое възмущение кангалът не се задоволи само с това,ами дойде тенденциозно пак да се дърли с него,което вече ме извади от обувките и остро порицах нехайството на стопанина му.Да ви кажа,може да нямам и 45 кила,но някой посегне ли на децата ми,после съжалява.Секунди след като кучето и стопанина напуснаха терена,нашият се разприпка наново жизнерадостно и поднови игрите с другарчетата си.Вече не ми скимти в нас,молейки се и аз не знаех вече за какво.Опознава порядките и това му дава все по-голямо спокойствие какво го чака в различните часове на деня.Не е научен да не се качва по леглата,но при моя любезна вербална подкана,дори и без лакомство в ръка,слиза послушно и без възражения.Изключително сговорчиво същество.Единственито проявление на доминантност е желанието му за игра,когато аз искам да седна пред компа или полегна след разходка.Но почва да разбира,че "мама" ще си играе с него,когато тя пожелае.Все по-често,ако изляза от стаята,излиза след мен и ме чака в коридора-да ме усеща къде съм просто.Каката го нарича "плюшено бебе" и той си умира за нейното внимание.Кожухът му,напластен още от бебешката козина,вече е свален и той придоби елегантен и лъскав облик.Обича да си погризва леко я чехла,я кабел и го прави само от скука,като засега мои чехли и обувки не е закачал.Свикна и да не дърпа при разходка и така разбирам кога е на зор.Забелязах още от самото начало,че едното задно краче често му се схваща при игра.Може да е признак за някакъв минерален или витаминен дефицит.За около миунта му се отпуска и се оправя.Случва му се през 3 дена средно по един път.Това е засега от нас.

[nellidi]

Явно нещата влизат в релси
Остава да овладеете и гърчовете и всичко ще е ок.
Снимчици?

[blueocean]

Истински късметлия е този Руни

[Ариел]

Снимчици днес ще направя.Вчера снимах само кангала и неговия надменен собственик и не знам дали е резонно да го изтипосам тук,в темата.Днес забелязах,като го галех отгоре по главата,че има струпей от ухапаното.Той е лигьо,но не го чух да изплаква,когато кангала го нападна.Излиза,че и прагът на болка не му е нисък и пак е въпрос кога да се лигави като кисела баба при джипи.Преди малко просках и Руни тайно си открадна един чорап от легена.Реагирах,като веднага го дръпнах от устата му и той...ме захапа.Не бе на игра,но и по-силно са ме хапали.Веднага го екстрадирах наказан в коридора и той клеца там 5 мин.явно гузен,после предпазливо дойде да види какви посуди размествам в кухнята.Пустата му лакомия!Поисках команди,после се отпусна,размаха с опашка,поиграхме на топка и накрая му сложих малко гранули,като го накарах да изчака седнал и после му позволих да се храни.Бе като агънце.Явно ще поработим над "Пусни"сериозно.Мое мнение е,че това куче не е възпитавано,а толкова лесно би могло да се обучи.С хигиенните навици засега сме почти отлично.Лесно му се разхлабва стомаха и само тогава нощно време се изтърва на килима,но после ме гледа унило и извинително.Знам,че грешката е в мен,понеже се опитвам и сготвена за него храна да му давам,но и само идея бульон от пиле в ориза да има,и я вапцаме буквално.Той се учи-уча се и аз.Никак не ми е скучно-ха ха.И едно лирическо отклонение:чувствам се прекрасно с Рунката и той е точно това,от което имах нужда след депресията,породена от загубата на Арес.Серт куче(порода),чаровно,пълно с номера да е на неговото и балсам за душата ми,когато съм с него и той е добре.

[arina]

Ариел, в 14 March 2011 - 02:21 PM, написа:

.И едно лирическо отклонение:чувствам се прекрасно с Рунката и той е точно това,от което имах нужда след депресията,породена от загубата на Арес.Серт куче(порода),чаровно,пълно с номера да е на неговото и балсам за душата ми,когато съм с него и той е добре.

Да, аз също се чувствам така с моя калпазанин. И той ми излекува донякъде силната болка по предишното ми куче. Сега си спомням само хубавите моменти с моя предишен НОК и се радвам на съвместните мигове с новото ми куче. Сигурна съм, че ако не беше то, още щях да проливам сълзи и да не спя нощем, мислейки за починалото ми куче!

[rodegunda]

Ариел, със закъснение - страхотна си!
Браво! Чета и просто ... не знам, толкова ми е хубаво (няма да казвам, че хлипам).

[grigo009]

Ариел, в 14 March 2011 - 01:21 PM, написа:

Снимчици днес ще направя.Вчера снимах само кангала и неговия надменен собственик и не знам дали е резонно да го изтипосам тук,в темата.Днес забелязах,като го галех отгоре по главата,че има струпей от ухапаното.Той е лигьо,но не го чух да изплаква,когато кангала го нападна.Излиза,че и прагът на болка не му е нисък и пак е въпрос кога да се лигави като кисела баба при джипи.Преди малко просках и Руни тайно си открадна един чорап от легена.Реагирах,като веднага го дръпнах от устата му и той...ме захапа.Не бе на игра,но и по-силно са ме хапали.Веднага го екстрадирах наказан в коридора и той клеца там 5 мин.явно гузен,после предпазливо дойде да види какви посуди размествам в кухнята.Пустата му лакомия!Поисках команди,после се отпусна,размаха с опашка,поиграхме на топка и накрая му сложих малко гранули,като го накарах да изчака седнал и после му позволих да се храни.Бе като агънце.Явно ще поработим над "Пусни"сериозно.Мое мнение е,че това куче не е възпитавано,а толкова лесно би могло да се обучи.С хигиенните навици засега сме почти отлично.Лесно му се разхлабва стомаха и само тогава нощно време се изтърва на килима,но после ме гледа унило и извинително.Знам,че грешката е в мен,понеже се опитвам и сготвена за него храна да му давам,но и само идея бульон от пиле в ориза да има,и я вапцаме буквално.Той се учи-уча се и аз.Никак не ми е скучно-ха ха.И едно лирическо отклонение:чувствам се прекрасно с Рунката и той е точно това,от което имах нужда след депресията,породена от загубата на Арес.Серт куче(порода),чаровно,пълно с номера да е на неговото и балсам за душата ми,когато съм с него и той е добре.

Такава богата душевност,чувство и крещяща нужда да даряваш любов...
Доста хора биха могли да научат доста от теб...
Искренно ти се възхищавам...
Благодаря ти от сърце...

P.с...Не знам как да обясня,но докато чета постовете ти си мисля,че ако някога бих искала да се доверя на някои,да гледа някое от Моите четирикраки деца...Бих ти се доверила съвсем спокойно наистина...