[Galiadogs]

Вижте това момче Помогнете му ,заедно с другите избрани за пътуване към щастието ,да стигне до целта.

[Ina Gencheva]

Този Лигльо ми е особено симпатичен от самото начало Утре ще гледам да преведа нещичко, но от сърце.

[DessyD]

Лигльо е любимец на всички нас и много силно се надяваме да успеем да съберем необходимата сума. Благодарим на всички, които проявят съпричастността си към делото!

[elena19]

Да сложим малко снимки на заминалите кучета:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[lilly5]

Съжалявам, че след тези прекрасни снимки трябва да съобщя нещо толкова ужасно.

Днес трябваше да се похвалим, че темата може да промени заглавието си, защото за изминалото време успяхме да измъкнем 20 кучета. Много ми се искаше да помоля да променим заглавието на "30 кучета..."

Няма да сменяме заглавието , защото в най-скоро време може там отново да има 50 кучета. Представяте си как се чувстваме, нали?

Димитър е събирач, общуването с него е изтощително и много трудно. Търпим всякакви обиди, слушаме безумни негови твърдения, понасяме да се отнася с нас като слуги, всичко заради кучетата, с които вече имаме силна емоционална връзка. Единственото ни и категорично условие бе да няма нови кучета. Наложи се да поемем грижи за други кучета, само и само да няма нито един нов нещастник.

Е, не се удържа събираческата му душица, довел е нови две, младички, уплашени от синджира, едното дори не лае, другото просто плачеше, накипрено в чисто ново заслонче., просто ни съсипа. Поставихме ултиматум да изнесе новите кучета, след което отново да поемем грижите за тях. Димитър не е доволен от нас, кучетата му ги пращаме в Германия за евтаназия, нямало повече да ни даде нито едно куче.

Особено искам да благодаря на създателката на темата, katia n, която всячески го окуражава и подкрепя. Днес Катя е напускала вопли за помощ до всички ФБгрупи,да се помогне на Димитър.

Нали е ясно, че това са първите две нови, до 50 има още известно време, просто няма място за 100, да речем. Катя, по думите на Димитър, се грижи за втори негов лагер, може и да се изморила, Катя обича животните, но иска някой друг да се грижи за тях, тя няма време, сили и пари. Казвам го, защото все още вкъщи е последното куче от друга нейна тема, една разходка и една гранулка помощ не съм получила от нея, а трябваше да се нагърбя и с медицинските разходи за оперираното момиче. Благодаря ти, Катя! Благодаря ти и за подкрепата към Димитър сега, идва в точния момент. Ние сме извергите, които оставят кучетата да мрат от глад, но когато му оставяме храна, а той я носи другаде, Катя не е недоволна, дали защото не храни с нея втория си лагер?

Съсипани сме, огорчени сме, месеци наред живеем ненормално, много ни дойде.

[DessyD]

Да, аз също искам да благодаря на Катя ! Искрено и лично! Браво Катя! Чудесна "помощ"! Продължавай да дезинформираш хората и да помагаш на един изверг да "се погрижи" като върже на верига още 20-30 кучета!!! Помолих те да махнеш обявите от всички места, защото така не помагаш на никого, а най -малко на кучетата. Димитър имаше ясно условие - нито едно куче в повече на полето и той не го изпълни.

[blueocean]

Това е недопустимо!!!

[elena07]

Недопустимо е за нас, за Катя си е ок и в реда на нещата.

[bushkata]

Ужасно е. След толкова усилия, след толкова ентусиазъм и желание. Всичко отива по дяволите и се чудиш има ли смисъл изобщо.
За тези 20 спасени от там, да, имало е смисъл. Спасени са 20 живота. Но другите 30 са обречени. Заради криворазбрана грижа.
Събирачите са болни хора.
Няма ли някакъв законов начин да му се попречи да прави това? След като не желае да сътрудничи.

[elena19]

bushkata, в 13 June 2011 - 12:40 AM, написа:

Ужасно е. След толкова усилия, след толкова ентусиазъм и желание. Всичко отива по дяволите и се чудиш има ли смисъл изобщо.
За тези 20 спасени от там, да, имало е смисъл. Спасени са 20 живота. Но другите 30 са обречени. Заради криворазбрана грижа.
Събирачите са болни хора.
Няма ли някакъв законов начин да му се попречи да прави това? След като не желае да сътрудничи.

Буш,
има законови начини,но въпроса е в това че тези 30 кучета няма къде да се сложат ако се подаде сигнал.Изолатора в Пловдив не работи,а ако се пуснат на улицата,ще са обречени-не знаят как се живее извън тоази територия и без синджир.Затова ни отнема и толкова време да ги социализираме и да свикнат с разходките и с човешкото присъствие,а не да се свиват,когато понечеш да ги погалиш или да се навират в къщичките си.

Колкото до Катя-на стената на една от групите във ФБ ни нарече комплексари(специално мен визираше) , написа,че говорим глупости и накрая сравни Димитър с Христос!

[bushkata]

elena19, в 13 June 2011 - 06:17 AM, написа:

Буш,
има законови начини,но въпроса е в това че тези 30 кучета няма къде да се сложат ако се подаде сигнал.Изолатора в Пловдив не работи,а ако се пуснат на улицата,ще са обречени-не знаят как се живее извън тоази територия и без синджир.Затова ни отнема и толкова време да ги социализираме и да свикнат с разходките и с човешкото присъствие,а не да се свиват,когато понечеш да ги погалиш или да се навират в къщичките си.

Зная То това е проблема в такива ситуации винаги.
Мислех си по-скоро, да бъде сплашен законово, за да се спре. Знам, че и това няма да има полза. Чувствам се безсилна, дори съвет нямам, за това пиша тези неща. Прекалено хубаво беше това, което направихте, а сега...

[dikari]

Кастрирайте новите кучета и ги пуснете обратно . Никой няма право да причинява това на животни. Научете къде е и другия лагер, предполагам, че и там е адово и повечето ги вързва там.Той даже и не кастрира, няма средства за храната им, за медицински грижи да не говорим Катя, ти нормална ли си, той като не е, просто спри с това безобразие.Даже сте под ударите на закона, че не осигурявате нормални условия на животните.Всички кучета при свръхпопулация не могат да бъдат прибрани, четете и се ограмотете, вашето е простотия и нахалство. Обричате всички кучета на бавна смърт, СПРЕТЕ СЕ!

[lilly5]

Вече са три нови!

Издържахме цели 10 дни, преговаряха и други наши приятели, разговорите с този човек са напълно базсмислени.При посещението ни преди няколко дни заварихме още едно ново куче!

Знаете ли кое е най-ужасното, поне за мен? Доскоро това са били свободни кучета, сега виждаме колко е голям ужасът на куче, загубило свободата си, започващото убийство на душите им, просто е покъртително. Бях си казала, че няма да ги храня, сега повече ми е жал за тях, новите, едното е съвсем младо момче, прибрал го е от съседно предприятие, доскоро обикаляше наоколо, страхливо е, но понася да го галиш и макар и гладно, предпочита да си до него пред храната. Ето го:



Другото новo куче е също много младо, женско, много страхливо, но кротко, толкова е ужасено !



Третото дори полайва и също бяга от нас:



Ако не си ги видял, можеш и да си помислиш да ги пуснеш, нито знаем откъде са, нито дали и как ще се справят.

И без Димитър си е трудно, с него е отвратително.

[rodegunda]

Лили, пуснете ги пак. Кастрирани, ваксинирани и т.н. Но ако може направо ги пуснете новите.

[Galiadogs]

Докато вие не се заехте с проблема,създаден от Димитър,там си беше истински концлагер за кучета.Само вие си знаете ,колко емоционално се похабявате ежедневно,защото сте реалисти.Не това е начина ,да навържеш 50 кучета,нито да вярваш,че си Христос и ще помогнеш на всички.Аз също мисля,че новите след кастрация и ваксина трябва да бъдат пуснати.
пп.Обаче темата е поучителна за противниците на'' кастрирай и върни'' като етап от цялостна програма за решаване на проблема.Жалко,че Сашо не чете тук да го попитаме какво да се направи в случая.Подозирам обаче,че Димитър ще се превърне в герой в очите му.Все пак е изтеглил 50 кучета от улицата

[DessyD]

Много мислих дали да пиша или да не пиша ...... сигурно нямаше да напиша нищо, ако момичетата не бяха настояли да покажем позицията си и да я обясним......
Преминах всички фази на шока от една нова ситуация. Повечето от вас знаят, че в продължение на почти 10 години се занимавах и продължавам да се занимавам активно с кинология. Обичам риджбеците ....ако знаете само колко много ги обичам .......всичките... дори и пълните кукуригалници сред тях...... Спомням си, че когато видях за пръв път моята Ванеса си мислех, че няма по-красиво нещо на света, а то горкото беше само едни огромни черни очи и скелет. Да, скелет беше, защото „човекът”, който беше взел расовото куче беше го вързал за един орех и то, горкото, беше изкарало първите шест месеца от живота си на снега (защото тя беше родена през септември), вързана на някаква верига и чакаща всеки ден „човекът” да й хвърли нещо – хляб, ярма ... каквото се сети. Един ден, в началото на пролетта, развъдчикът й минал оттам и се ужасил. Взел кучето и го докара у дома с една-единствена молба – да го приберем и обичаме. Даде ми всички документи, не поиска нищо – нито пари, нито гаранции ... нищо. А ние дори не знаехме, че има такава порода.....От този момент нататък всички в къщи знаехме, че това е нашето куче, а то – че това е неговия дом, за когото беше готово да умре. Бяхме заедно почти 11 години и всички страдахме дълго когато се наложи да ни напусне. В съзнанието ми се е запечатала една фраза от много хубав филм – „Домът е мястото, където знаят когато си болен, страдат когато умреш и те обичат докато си жив.”
Защо ви пиша всичко това? Защото за мен това се повтори в момента, в който видях вързаните кучета сред нищото..... само, че умножено по 50. Дали се ужасих? Не, не толкова, просто си казах „Господи, това се повтаря...” Глад, жажда, екстременти, мръсотия, лай, страх, ужас.....това видяхме. Всеки от нас го преживя по свой начин и по различно време.„Човекът”, който ги беше вързал там, в нищото, сред полето, ни обясняваше как това, което прави е „грижа” и „отговорност”. Бил го правел заради нас (представяте ли си?), заради гражданите на Пловдив.... Той бил „спасител” на тези кучета. Бил болен, а и кризата съвсем му била отнела възможността да се „грижи” за тези кучета.. Искал помощ. Искал да намери дом на тези кучета. В началото бяхме 7, после останахме 6, а когато създадохме Animal Hope Bulgaria-Plovdiv и обявихме идеите и каузата си, станахме много. Да, много. Отделяхме от времето, от средствата, от емоциите, от мислите си за да направим така, щото тези кучета да получат своя дом. Покрай тази идея се запознах с невероятни хора, намерих приятели, но най-важното намерих вярата си. Онази вяра, че света не е пълен само с отрицание, а че има съзидателна енергия, която може да се впрегне в нещо позитивно и да се получи онова удовлетворение, което носи радост на душата и те кара да се чувстваш полезен и поне мъничко по-добър. Кара те да се чувстваш част от нещо наистина добро. Ентусиазмът беше голям. Хората помагаха с каквото могат и беше наистана невероятно, че нещата се случваха отведнъж. Събирахме се и обсъждахме какво и как да направим, защо и как да помогнем не само на тези кучета, как правим нещо лишено от меркантилност и преднамереност....до преди две седмици, когато организирахме първия си самостоятелен курс до Германия, с който заминаха 14 кучета. Този курс беше огромен урок за всички и то най-вече по отношение на това какво да подобрим при следващите такива „мероприятия” и на какви хора да се доверим по отношение на транспорта и обгрижването на кучетата по време на път. Искахме да споделим поуките си тук, с всички вас, но не успяхме, защото тъкмо когато решихме, че са останали „само 30” кучета и ще мислим за тях и тяхното спасение от полето, там, на същото поле заварихме още 2 нови „попълнения”. За тях адът тепърва започваше, а за нас ..... за нас започна един от най-трудните периоди. Единодушно взехме решение, че няма да се примирим и ще обявим защо и поради какви причини не можем да „участваме” в това и защо не можем да се приемем тази ситуация. Бяхме наречени „безсърдечни”, „тесногръди” , „егоисти”, „гадини”.... при това от хора, чиито очи не сме виждали нито на полето, нито на сбирките ни и които с охота ни поздравяваха и аплодираха по стените на ФБ. Хората, които бяха с нас и ни подкрепяха по всякакъв начин – психологически, емоционално, финансово, отделяха време и усилия да идват на полето и да социализират кучетата застанаха до нас и този път. Те разбираха позицията ни и се опитаха да помогнат в конфликта. Разбира се, силните във Фейсбук не дойдоха на срещата ни със „спасителя”. Там бяха само хора, които винаги са ни подкрепяли или са ни помагали. Те се опитаха да вразумят въпросният „спасител” Димитър и да го убедят, че това, което прави е нередно и нечовешко, че то излиза от рамките на закона дори. Но не, дори те не можаха. Димитър заяви, че „не бил доволен от нас” (очевидно защото ни е работодател?!) и че ние сме били пращали кучета в Германия да ги евтаназират и правят експерименти с тях. Снимките, които сме му показвали били манипулирани. Правели сме ги на тавана на Лили (lili5). Следва най-забавната част „Не ни искал повече там” (интересно на базата на какво?!). Значи ни искаше докато обезпаразитявахме и ваксинирахме кучетата, докато ги лекувахме и социализирахме, докато поръчахме скъпия имитацид за петте кучета с дирофилария, но когато ги намалихме от 50 на 30 станахме вече лоши. Интересно съждение! Още по-неприятно е, че се появиха хора, в това число и създателката на темата в този форум, които умишлено саботираха усилията ни, независимо, че са наясно с положението. Не коментирам лъжите, които се изрекоха на различни стени във ФБ, на които същата госпожа беше постнала „молба за помощ”. Обърканата психика на Димитър не ме притеснява толкова, колкото преднамерените изказвания и действия на хора, които имат претенциите да обичат кучетата и уж искат да помогнат, но в действителност съвсем съзнателно подпомагат Димитър в намирането на нови и нови кучета, които да бъдат вързвани там, в нищото.

Знам, че стана дълъг пост, но много държах да опиша нещата от самото начало за да разберете защо толкова „упорстваме” в позицията си. Повечето от четящите в този форум знаят какво означава „събирач”. Сблъсквали са се не един път с този проблем. Знам, че те няма да ни упрекнат за нищо и дори няма нужда да прочетат цялото изложение за да имат конкретно мнение. Разказвам го заради останалите. Разказвам го много по-сбито и кратко отколкото е в реалността като преживяване.
Ние няма да се откажем от тези кучета, защото вече имаме емоционална връзка с тях. Няма как да се обърнеш и да забравиш, че там на полето са Бебо, Усмивка, Неда, Шери, Рошко, Растичко...... Няма как да забравиш, че си бил там, дарил си им време, чувство, прегръдка, разходка. Няма как да забравиш, че те чакат. Да, те ни чакат и познават стъпките ни. Те вече не искат само храна – искат отношението и заниманията, които им осигурихме, благодарение и на доброволците, които се включиха в това дело. Няма как да се откажем от тези кучета. Те не са на Димитър, те са си нашите кучета. Ние сме отговорни за тях. Ние ще се справим с проблема „Димитър”. Ще намерим начин, но там няма да има нито едно куче в повече, а личната ми кауза включва лицето Димитър да понесе цялата тежест и наказание, които законите в тази държава могат да наложат и които морала и справедливостта повеляват, защото никой от нас не може да забрави. Вече не е възможно. Ние успяхме да направим нещо, което нито една организация досега, подпомагаща Димитър не успя и няма да оставим усилията ни да бъдат обезценени от арогантността и комплексите на един психически нестабилен човек, изживяващ се като вариант на „Спасителят в ръжта”. Ние продължаваме и ще продължим да работим за осиновяването на всяко едно от останалите кучета. Ние ще продължим да помагаме на всички, на които можем да помогнем. Поради това темата ще остане тук и ще ни четете често. Също така ще ви молим за помощ и ще имаме нужда от подкрепата ви точно както досега, защото както не можем да забравим чакащите погледи на кучетата от полето, така не можем да забравим и сладката радост от новия живот на Жана, Лигльо, Джони, Ушка и всички успели да се спасят от онзи ад и Димитър.

Благодаря на всички, които бяха и остават с нас!!!! За мен е чест, че ви познавам и че споделяме заедно част от времето, емоциите и мислите си!

[Lin]

Здравейте, аз следя темата ви и съм се радвала за всяко куче напуснало онзи ад в полето. Похвали за работата и отдадеността ви! Не се отказвайте, въпреки всичките пречки!

Много хора са възхищават и вдъхновяват от работата ви, така че не обръщайте внимание на злите езици. Подобни ситуации има навсякъде, завистта не прощава, но защо кучетата трябва да страдат от нея!? А колкото до този Димитър от всичко, което съм прочела за него (първо че си е чисто луд) и второ това че търси внимание, но същевременно саботира единствената реална помощ, която получава се потвърждава, че и той не знае какво иска и може само да навреди. Дано да се вслуша в съветите ви.

Успех!

[elena19]

Да допълним малко темата с положителни емоции,че напоследък само тягостни новини...
Това са снимките на част от кучетата,който са в приемни домове или осиновени в Германия.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Trollferd]

Аз да споделя, че днес за първи път се сблъсках с "прословутото" място... Честно казано, въобще не съвпадна с предварителните ми представи. Деси ми бе разказвала и си бях изградил някакви изображения, но в действителност нещата се оказаха доста по-трагични и ужасни. Като гледам, доста се е изписало по темата и навярно няма смисъл от поредния километричен пост... но наистина тези кучета влизат направо в ролята на някакви изгнаници или дезертьори, които са изпратени на заточение или прокудени на някакъв самотен остров с условия тип Survivor... А има такива сладури, които могат да се социализират и приобщят към обществото с лека ръка.

[katia n]

Нарочно не се включвах доста време, четох и чаках да се изпише всичко, да се излее върху ми цялата помия. Не мога да повярвам - обвинена съм, че съм поддържала Митко да събира кучета, имам и обвинения, че съм му водела кучета, сравнявала съм го с Христос, колко много глупости се изписват. Това не е нормално, а бих казала и много странно. Не може хора, за които се предполага, че са единомишленици, като глутница вълци да се нахвърлят в интернет пространството върху мен, да ми отправят безумни обвинения, обидни думи, заплахи и да се говори, че ще евтаназират кучетата, само заради това, че съм искала да помогна при намирането на храна за кучетата, които иначе гладуват. Нали всички искаме да помогнем на тези нещастни същества, кой с каквото може- храна, пари, труд, осиновяване. Питам се и всичко ми звучи абсурдно, но най- лошото е , че много хора бяха отблъснати от каузата по спасяването на животните. Жалко е! Аз обаче няма да се откажа и ще продължа да помагам на нуждаещи се животни, каквото и да ми струва това.
А и да припомня, че именно аз повдигнах темата за кучетата на Митко, за това, че трябва да бъде направено всичко за извеждането им от полето, колкото е възможно по- скоро, че трябва да бъде разтурен този кучешки освиенцим, че съм помагала и помагам с каквото мога, колкото и неприятно да е това на кякой хора. Истината е, че Митко в повечето дни сам търси прехраната за кучетата си и трудно успява да намери храна и пари. Не го подкрепям и никога не мога да го подкрепя за събирането на животни и вързването им на верига, те не заслужават това. Но не може и да бъдат оставени да гладуват и страдат, не могат да бъдат бъдат изоставени, все едно, че не съществуват.