
50 кучета в Пловдив и последните 18 изгранници имат нужда от дом
#261
Публикувано: 22 May 2012 - 12:44 PM


....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#263
Публикувано: 01 July 2012 - 01:14 AM
Какво се случи през Май и Юни:
- приключихме акцията за безплатно кастриране на кучета и котки в района на град Пловдив. В рамките на Май и Юни успяхме да кастрираме 65 животни (37 котки и 28 кучета). Пиша тук, защото кастрационната акция си няма собстена тема.
- освен обикноверите перипетии и мъчителното общуване с бай Митьо, което дори вече не броим, та той успя да потруши и останалите здрави къщички, които се намираха на полето. този път не 1 или 2, а почти всички, които все още се намираха там.
Но нeee, това съвсем не е всичко, което лудият успя да сътвори: за отвличането на вече задомения Мечо от неговите стопани ще помоля да разкажат момичетата с подробности. Мечо е вече от 1 месец в неизвестност.
така че очаквайте от нас продължение.


#264
Публикувано: 01 July 2012 - 05:51 AM
Знаете ли, и на мен не ми се вярва, колко малко кучета останаха, тук-там наднича някой на мястото, което гъмжеше от наблъскани едно до друго кучета, почти всички са в домове, за които могат да мечтаят много наши домашни кучета - големи дворове, 3-часови разходки на ден и грижи и любов в невероятно количество, знаете как германците се грижат за животните си. В България задомихме Кати, първото ни задомено куче беше тя, малка супер социална сладурана, бебе Сара, която е вече на 1.6 г., попадна при грижовен стопанин в къща с двор недалеч от Пловдив и третото куче, което задомихме тук, е Мечо, едро, буйно куче, което ни създаваше опасения с поведението си, той ухапа 3 доброволци без видима причина, нямахме кой знае какъв избор за него при непредсказуемото му поведение, внушителни размери и голяма сила. В една пловдивска фирма го пожелаха за пазач, пак вързан, но поне на дълъг синджир и хранен редовно, наистина нямахме по-добра алтернатива за него. Предадохме го с необходимите документи, с договор, фирмата го чипира.
Заради Мечо нашият приятел Димитър просто откачи - не го хранели добре, като че ли при него малко бе гладувал, синджирът му бил къс, то два метра на полето много му бяха, почти всеки ден ходеше до фирмата и вдигаше скандали на хората, чудехме се кога на хората ще им писне от този тормоз. На мен наистина всекидневно ми звънеше по телефона да се оплаква и никакви доводи не искаше да приеме.
И така Мечо изчезна, сетете се кой може да го отведе, отвел го е някъде, защото при него кучето естествено ще е най-добре, точно в този период бяха разрушени и къщичките, не от ярост, а внимателно разковани до купчина дъски и грижливо подредени .
Не знам защо Мечо му беше маниакална идея, когато го предадохме на фирмата, той пусна две жалби срещу Доника, че му е откраднала куче, което не е негова собственост по документ, на 8 март хората празнуваха, ние с Дони бяхме в полицията и четяхме неграмотни и безумни писания, което изчерпа търпението ни. Пуснахме жалба срещу него затова, че държи нерегистрирани кучета, за които няма възможност да се грижи и благодарим на еколожката от Общината и д-р Иванов от Агенцията по храните, които най-сетне озаптиха мераците на милия ни събирач - Димитър беше глобен, /искаше ние да платим глобата!/ и заставен да подпише протокол, че няма повече да прибира кучета.
Поне това успяхме - 11 са и може да намаляват, но не и да се увеличават.
Това, което не мога да разбера е, как хора, които съчувстват и обичат кучетата, могат едновременно с това да смятат Димитър за техен спасител и защитник, хора, които са идвали в кошмарния период и с очите си са видяли ужаса на животните, също не мога да разбера как ни предлагат да помогнем на Димитър, защото той се нуждаел и заслужавал помощ за себе си.
Мисля, че достатъчно му помогнахме, освободихме го от грижите по десетки животни, дадохме му възможност да се върне към една от двете си професии - дърводелец и художник и да бъде мъж в собственото си семейство, вместо да бъде издържан от 86-годишата си майка и да обременява сестра си с дългове.
Но такива чудеса просто не стават.

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#265
Публикувано: 01 July 2012 - 09:22 AM
Другата ми слабост е Лоли,която още е тук и може би ще остане дълго време докато извърви пътя към истинското довяряване в човеците.Тя беше най-тежкия случай на полето,който попадна при мен докато трае лечението от дирофилария.След това семейния съвет реши,че куче било при нас не бива да се връща на синджир,без значение дали ще може да се подготви за осиновяване или ще си остане с нас до края на дните си.С нея имахме и прединфарктни преживявания,които може би по-късно ще ви разкажа.
В момента освен Лоли,тук са Диди и брат му Сивко,както и ''несайдисаната''мома Цецка/цитирам Ариел/

#266
Публикувано: 09 July 2012 - 08:19 AM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#268
Публикувано: 23 July 2012 - 03:09 PM
Благодаря на съдбата, че ме срещна с него, той ми даде такъв пример за търпение, благородство и любов, каквито рядко се срещат при хората, в този чист от меркантилизъм вид, който се среща само при животните и много светли хора!
Няма да ви досаждам, Рошо за своя 10-годишен живот е видял много повече зло от хората, отколкото добро - половината си живот е прекарал на улицата пред някаква работилница, където е воювал за парчето хляб, другата половина - на синджир, на глад,, студ и жега, как не е изгубил любовта си към хората, не мога да си обясня, това го може само куче като Рошо.
На 30. 06.миналата година Рошо е нападнат от друго мъжко куче, между тях - разгонена женска, Рошо е вързан и безпомощен, другият мъжкар го напада и му строшава крака - предна лява лапа. Първа операция, пластина, на третия ден го напада агресивна овчарка, в съседство на клиниката, последваха още 5 операции, наложи се ампутация през март. Една година Рощо прекара при мен, свикна с моето мъжко куче и всички досадници, които влачех вкъщи.
Любов и преданост - това е Рошо за мен, от 4 дни в ново семейство в Мюнхен, моя болка и незабрава!
Сбогом, миличък, сбогом на всички , които заминахте и които сте още там, 10 несретника, които няма да забравя никога, година и половина от живота си дадох на вас.


Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#269
Публикувано: 23 July 2012 - 04:37 PM
#271
Публикувано: 23 July 2012 - 09:51 PM
Цитат
Не, Лили, ти си щастливка!

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#272
Публикувано: 24 July 2012 - 08:46 AM

А който си мисли, че познава Чека, хм....тя е просто друга.В началото я нарекох аутист.Сега мята опашка и хрупа ентусиазирано гранули, докато я галя, пее, когато и говоря, закрива си артистично с двете лапички очичките, когато и се радвам, лизва ме, да ми покаже, че ме обича, идва на повикване ухилена, че не съм я забравила в ъгъла, който и е любим. Дали няма да ми липсва тази нежна и настрадала се кукла?Ще прегръщам поредния приемник един ден и ще си спомням с тъга умиление за всички като нея.

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#276
Публикувано: 01 September 2012 - 08:40 AM




....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#277
Публикувано: 01 September 2012 - 03:19 PM


Радвам се и за Рошко много, че и то милото много препати,а Лили страдаше заедно с него.
А тримата нови юнаци от полето са добре.

#280
Публикувано: 03 September 2012 - 01:20 PM
Осинови го млада двойка, с двор, без стълби, сам е, той не обича много други кучета, освен млади хубавици. Завели са го в Австрия, родината на момчето, а майка му му подарила играчка куче, която той не изпускал от поглед вкъщи, бил е тях на плаж на езеро, а после и в Италия, имал си любимо място в буса им и обожавал дългите пътувания. Интересно, но на разходка излизал само с жената, за мъжа било невъзможно да го изведе, много-много го обичат.
Рошо от полето, който никога не беше имал дом!

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.