[Ариел]

И поредната радостна новина-още едно куче ще бъде осиновено ( в Германия) и в момента очаква своето заминаваме в приемен дом.Приемникът се пука по шевовете и вече ми привършват суперлативите и благодарностите Представяме ви (наново) бъдещата вече германка:Цецито!

Снимка (и)

• 

[jani4ka]

Как се радвам за тези кученца !!!

[tinati]

Актуално на Пловдивкото поле се намират още 11 кучета, който продължават да търсят дом: Таня, Бък, Джони, Лизка, Лиза, Линда, Рашко, Нели, Кати, Рита, Тошко. Ще помоля мод, да смени подзаглавието на темата, ако може.

Какво се случи през Май и Юни:
- приключихме акцията за безплатно кастриране на кучета и котки в района на град Пловдив. В рамките на Май и Юни успяхме да кастрираме 65 животни (37 котки и 28 кучета). Пиша тук, защото кастрационната акция си няма собстена тема.

- освен обикноверите перипетии и мъчителното общуване с бай Митьо, което дори вече не броим, та той успя да потруши и останалите здрави къщички, които се намираха на полето. този път не 1 или 2, а почти всички, които все още се намираха там.

Но нeee, това съвсем не е всичко, което лудият успя да сътвори: за отвличането на вече задомения Мечо от неговите стопани ще помоля да разкажат момичетата с подробности. Мечо е вече от 1 месец в неизвестност.
така че очаквайте от нас продължение.

[lilly5]

Преди година по това време кучетата бяха 37, пак тогава Димитър доведе още 3 нови, той обича всичко да е пълно.

Знаете ли, и на мен не ми се вярва, колко малко кучета останаха, тук-там наднича някой на мястото, което гъмжеше от наблъскани едно до друго кучета, почти всички са в домове, за които могат да мечтаят много наши домашни кучета - големи дворове, 3-часови разходки на ден и грижи и любов в невероятно количество, знаете как германците се грижат за животните си. В България задомихме Кати, първото ни задомено куче беше тя, малка супер социална сладурана, бебе Сара, която е вече на 1.6 г., попадна при грижовен стопанин в къща с двор недалеч от Пловдив и третото куче, което задомихме тук, е Мечо, едро, буйно куче, което ни създаваше опасения с поведението си, той ухапа 3 доброволци без видима причина, нямахме кой знае какъв избор за него при непредсказуемото му поведение, внушителни размери и голяма сила. В една пловдивска фирма го пожелаха за пазач, пак вързан, но поне на дълъг синджир и хранен редовно, наистина нямахме по-добра алтернатива за него. Предадохме го с необходимите документи, с договор, фирмата го чипира.

Заради Мечо нашият приятел Димитър просто откачи - не го хранели добре, като че ли при него малко бе гладувал, синджирът му бил къс, то два метра на полето много му бяха, почти всеки ден ходеше до фирмата и вдигаше скандали на хората, чудехме се кога на хората ще им писне от този тормоз. На мен наистина всекидневно ми звънеше по телефона да се оплаква и никакви доводи не искаше да приеме.

И така Мечо изчезна, сетете се кой може да го отведе, отвел го е някъде, защото при него кучето естествено ще е най-добре, точно в този период бяха разрушени и къщичките, не от ярост, а внимателно разковани до купчина дъски и грижливо подредени .

Не знам защо Мечо му беше маниакална идея, когато го предадохме на фирмата, той пусна две жалби срещу Доника, че му е откраднала куче, което не е негова собственост по документ, на 8 март хората празнуваха, ние с Дони бяхме в полицията и четяхме неграмотни и безумни писания, което изчерпа търпението ни. Пуснахме жалба срещу него затова, че държи нерегистрирани кучета, за които няма възможност да се грижи и благодарим на еколожката от Общината и д-р Иванов от Агенцията по храните, които най-сетне озаптиха мераците на милия ни събирач - Димитър беше глобен, /искаше ние да платим глобата!/ и заставен да подпише протокол, че няма повече да прибира кучета.

Поне това успяхме - 11 са и може да намаляват, но не и да се увеличават.

Това, което не мога да разбера е, как хора, които съчувстват и обичат кучетата, могат едновременно с това да смятат Димитър за техен спасител и защитник, хора, които са идвали в кошмарния период и с очите си са видяли ужаса на животните, също не мога да разбера как ни предлагат да помогнем на Димитър, защото той се нуждаел и заслужавал помощ за себе си.
Мисля, че достатъчно му помогнахме, освободихме го от грижите по десетки животни, дадохме му възможност да се върне към една от двете си професии - дърводелец и художник и да бъде мъж в собственото си семейство, вместо да бъде издържан от 86-годишата си майка и да обременява сестра си с дългове.
Но такива чудеса просто не стават.

[Galiadogs]

Цяла сага,но това са общо 50 душици,някои от които вече щастливо задомени.Много останаха неспоменати тук,защото всяко си има история,а ние нямаме време да пишем/не,че това ни оправдава/Аз най-малко имам поглед върху кучетата на полето,по-скоро мога да разказвам за тези,които бяха при мен и тези,които още са тук и чакат.С умиление си спомням за милото деденце,на което му оставаха броени месеци живот.Измъкнах го от синжира затрупан от сняг,мокър и кашлящ и никога няма да забравя как погледа му живна и ме преследваше с вперени в мен влюбени очи.как обожаваше диванчето и ласките,нито как се натъжи,когато трябваше да тръгне.Семейството ни бе решило да го оставим тук до края на дните му,но го пожелаха едни чудесни хора,които му дадоха не много,а всичко-дом,любов,ласки и свобода.Милия ,той не знаеше,че тръгва за дома си и с тъга потегли от тук на повод,видимо съкрушен.Скъса ми се сърцето,защото не можех да му обясня,че не го предвам....
Другата ми слабост е Лоли,която още е тук и може би ще остане дълго време докато извърви пътя към истинското довяряване в човеците.Тя беше най-тежкия случай на полето,който попадна при мен докато трае лечението от дирофилария.След това семейния съвет реши,че куче било при нас не бива да се връща на синджир,без значение дали ще може да се подготви за осиновяване или ще си остане с нас до края на дните си.С нея имахме и прединфарктни преживявания,които може би по-късно ще ви разкажа.
В момента освен Лоли,тук са Диди и брат му Сивко,както и ''несайдисаната''мома Цецка/цитирам Ариел/ Всяко е преживяло много от живота на синджира и по-различен начин това е оставило отражение върху психиката му,защото и те като нас имат свои си характер и психика.Едни са по-плахи и свити,други със зъби готови да бранят своя си човек,трети по-адаптивни и тн.Всички те обаче имат еднакви нужди като всички кучета-обич,грижи и дом.

[Ариел]

Да напомня,че в приемен дом е Чека, очаквайки своя Човек.Все ми се струва,че има сходство с шелти.По характер е тиха, кротка, подходяща за улегнала двойка или сам човек.Няма нужда от дълги разходки,предпочита да си лежи някъде на спокойствие, но обича ласките и вниманието.С такова куче нямаш грижи по възпитание и навици.Нежна, крехка, кротка, деликатна и много красива:

Снимка (и)

• 
• 
• 

[tinati]

да пусна малко актуални снимки и от Бебо.
хайде бе, играй си с мен.

[lilly5]

Днес искам да пиша за едно момче от полето, той е всъщност дядо, на цели 10 години!

Благодаря на съдбата, че ме срещна с него, той ми даде такъв пример за търпение, благородство и любов, каквито рядко се срещат при хората, в този чист от меркантилизъм вид, който се среща само при животните и много светли хора!

Няма да ви досаждам, Рошо за своя 10-годишен живот е видял много повече зло от хората, отколкото добро - половината си живот е прекарал на улицата пред някаква работилница, където е воювал за парчето хляб, другата половина - на синджир, на глад,, студ и жега, как не е изгубил любовта си към хората, не мога да си обясня, това го може само куче като Рошо.
На 30. 06.миналата година Рошо е нападнат от друго мъжко куче, между тях - разгонена женска, Рошо е вързан и безпомощен, другият мъжкар го напада и му строшава крака - предна лява лапа. Първа операция, пластина, на третия ден го напада агресивна овчарка, в съседство на клиниката, последваха още 5 операции, наложи се ампутация през март. Една година Рощо прекара при мен, свикна с моето мъжко куче и всички досадници, които влачех вкъщи.

Любов и преданост - това е Рошо за мен, от 4 дни в ново семейство в Мюнхен, моя болка и незабрава!

Сбогом, миличък, сбогом на всички , които заминахте и които сте още там, 10 несретника, които няма да забравя никога, година и половина от живота си дадох на вас.

[dikari]

Лили, ти си герой и сега трябва да си щастлива. Рошко ще откърши още много години, сега цялата любов и внимание са само за него. Аз познавам от пряк контакт само него и Чека, но ме спечелиха. Дано и тя има неговото щастие, никой не заслужава съдбата на полето!

[lilly5]

Диди, аз съм несретница, познала щастието да изпита любовта на кучета като Рошо, Сара, Шери, Ема, Марина и Тара, нищо повече.

[tuty]

Цитат

, аз съм несретница

Не, Лили, ти си щастливка!

[Ариел]

Лили, моля без скромности!Ако не знаете, цели пет бебока аранжират интериора и, подбират растителния и асортимент-"това ще живее, това- май е плевел" . Хора като нас-заклети кучкари (аз съм универсална, без хлебарките), не могат да забравят подопечните си, но и не могат да не обичат следващите.Това ни е заводска настройка и не се променя.Рошо извървя бавно и мъчително пътя към дома си, а ти сега само ще се радваш на добрите новини от него.Гледай и мисли позитивно, мила- на толкова много бедни душици си помогнала, а ми е ясно, че и няма да спреш.
А който си мисли, че познава Чека, хм....тя е просто друга.В началото я нарекох аутист.Сега мята опашка и хрупа ентусиазирано гранули, докато я галя, пее, когато и говоря, закрива си артистично с двете лапички очичките, когато и се радвам, лизва ме, да ми покаже, че ме обича, идва на повикване ухилена, че не съм я забравила в ъгъла, който и е любим. Дали няма да ми липсва тази нежна и настрадала се кукла?Ще прегръщам поредния приемник един ден и ще си спомням с тъга умиление за всички като нея.

Снимка (и)

• 

[evilbaby]

Ето го героя Рошо. Куче слънце. Германия веднага му хареса :)

Снимка (и)

• 
• 

[Ариел]

А да попитам-другия косматко Шпитцито ли се явява?

[tinati]

да, да същият дзвер е! Ето го:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Ариел]

И отново се включвам с добри новини -Линда,Бъки,Джони и Таня са изкарани от полето.В приемен дом са при....кой мислите?Мдам, нашата горда майка-да ни е жива и здрава! На момчетата им предстои кастрация.Джонката е готов за дворна аларма, без агресия.Бъкито тепърва има да се отърсва от паниката си да е сред хората.И двамата са милички душички.За дамите-разбира се също само суперлативи

[Galiadogs]

Ох ,голяма радост е да видя ''шипицито'' както галено го наричахме.Не, че тук е представян, но историята е поучителна.Купен за померан от борса естествено, заведен насред едно поле в един цех до 6 тия месец и декември месец ми се обажда човека му да го взема за социализация и хигиенни навици, че ще го води в светая светих .То беше готово след два месеца, но все отлагаше човека да си го вземе,докато накрая след дълги разпитвания дали ходи на повод, как е с хигиената и тн, взе, че ми каза ''госпожа, продай го на друг бе, то пуска косми''.Ей пред тия велики аргументи аз замлъкнах . Е ,аз с търговия на кучета не се занимавам, та реших шипицата Лъки да отпътува към Германия след като седем месеца се погледахме.Абе пробутах го на германците, пък те будали, взеха го и космите заедно
Радвам се и за Рошко много, че и то милото много препати,а Лили страдаше заедно с него.
А тримата нови юнаци от полето са добре. Когато ми остане време ще разкажа и за Лоли и премеждията с нея.

[Galiadogs]

E не се сдържах просто да не ви покажа големия лигльо Бебо. Докато беше при нас все се забавлявахме на номерата му да се изправя на задни крака и да танцува размахвайки предните краци Ей го на и у немско забавата продължава

[Ариел]

Гале,само калта я няма от полето-той си бе свикнал да си кисне в езерцето си!А сега си пази чистата водичка само за себе си и не дава друг да му прави компания в басейна.Собствен СПА салон.

[lilly5]

За Рошо цяла година, докато бе при мен, нищо не писах, май от суеверие, макар че не му помогна, но сега искам да ви го покажа, надявам се да е щастлив, а също и да се зарадвам някога, не сега.

Осинови го млада двойка, с двор, без стълби, сам е, той не обича много други кучета, освен млади хубавици. Завели са го в Австрия, родината на момчето, а майка му му подарила играчка куче, която той не изпускал от поглед вкъщи, бил е тях на плаж на езеро, а после и в Италия, имал си любимо място в буса им и обожавал дългите пътувания. Интересно, но на разходка излизал само с жената, за мъжа било невъзможно да го изведе, много-много го обичат.

Рошо от полето, който никога не беше имал дом!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
•