http://www.youtube.c..._embedded#at=71
Обучение на Кучета Професионално обучение на кучета
#163
Публикувано: 15 July 2011 - 04:34 PM
greeneyed, в 14 July 2011 - 11:10 AM, написа:
От треньорите тук бих си избрала Galiadogs. Не я познавам личнo и не и правя реклама. Ho съм виждала следните клипове:
(Не знам къде та ще го преразказвам)
За мен това показва уменията на треньора. И треньорът дава на кучето умения , които имат смисъл
Kлипът е с необучени кучета. Тя дава наградка за да ги накара да правят неща. Има и други кучета наоколо, т.е. кучето изпълнява командите без да се разсейва от другите кучета. Има клипове с повече от едно куче. Някои все още се объркват какво се иска и тя ги коригира, доколкото виждам, само с местена на наградката около кучето. Или просто ги погалва за награда. В един клип дори наместваше ръката на собственичката как правилно да подава награда и знак на кучето.
Ако някога успея да заведа кучето си на треньор, ще гледамза такива неща.
Tреньор, на когото няма да си дам кучето - баща ми го е гледал в София. Треньорът кара кучето да мине по някакви тръби. Кучето го е страх и се връща. При всяко връщане треньорът го удря с някакво дърво.
Ако така се учат на аджилити !!!
Kлипове , които ми изглеждат безсмислени:
Показват ми предимно НОК , които знаят да нападат, да скачат, да хващат неща.
Предвиод на това , че пповечето от нас ( хората в този форум, както в България , така и в чужбина) живеем в градове, не сме полицаи и не се занимаваме с охранителна дейност, това е излишно.
Една заградена поляна. На поляната са кучето , треньорът и фигурантът. Треньорът дава команда , кучето хваща фигуранта и го държи докато дойде треньорът.
Ако е за състезание - разбирам. Атлетите скачат 5м. овчарски скок заради постижението, а не за да скочат с прът на балкона си на 4 етаж. Предполагам , че ползват стълби или асансьор в нормалния живот.
За да ми изглеждат тренировките и уменията смислени, обстановката трябва да бъде близка до житейската. Поляната трябваше да не е заградена, освен фигурантът да има куп други хора, включително деца - тичащи , викащи , ииграещи в пясъка. Да има и други кучета. Я сега покажете какво знае да прави кучето!
Не, не, не е заяждане. само искам да кажа, че уменията да напада, извън служебните кучета на специфични служби, могат да радват само комплексари.
http://news.ibox.bg/news/id_574984319
А на Цизар Милан никога не бих си дала кучето. Цизар Милан е showman.
За сравнение - и Майкъл Джаксън прави шоу с деца , но не бих му поверила възпитанието на децата си.
ПС: Aко ниакои от вас не харесва мнението ми, или мисли че говоря глупости, ще го изритам в слабините , че да спечеля доверието и уважението му!
Току що видях тази техника за доказване на авторитет в клипчето нa Цизар Милан
Ето няколко кучета, които не са служебни породи
http://www.youtube.c...564257A&index=1
това е първият урок послушание - училището трябва да е забавно и за стопаните и за кучетата - така се изгражда връзка и стопанина се научава да следи кучето си и сигналите, които то му дава.
http://www.youtube.c...h?v=12g9zZks1dM
#164
Публикувано: 28 July 2011 - 11:18 AM
Единственият човек, който ми обърна внимание, беше Асен. Даде ми съвет, поинтересува се от случая ми, от цялата история на кучето ми и въпреки че се намира на 400 км от нас ни помогна, за което съм му много благодарна.
БЛАГОДАРЯ!
#165
Публикувано: 29 July 2011 - 02:22 AM
Maximira, в 28 July 2011 - 12:18 PM, написа:



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#166
Публикувано: 30 July 2011 - 03:38 PM
Здравейте! Имам женски бигъл на 1г. и 4 месеца. От близо два месеца е почнала да вие...по цял ден. Да, знам, че много хора са имали този проблем и да знам, че много се е изписало, но моля все пак прочетете целия пост. Живея сама с кучето си. От бебе е свикнала да стои сама. Това беше много важно за мен, защото работя по цял ден, а по някога ми се налага и да пътувам извън града. Още преди да я взема съм изчела всичко възможно за "кучето само в къщи". Никога не съм й се радвала прекалено като се прибера, никога не съм правила драма от излизанията. Научена е на основните команди, послушна е, да като всяко куче й се случва да изгризе тов, онова, но е нормално. Три пъти за по седмица съм я оставяла в пансион-никакви проблеми. Спи абсолютно сама вечер в другата стая, от малка свикна, че не е проблем аз да съм в хола, а тя в спалнята. Като без причина почна да вие. В началото за кратко се обаждаше, а от около 2-3 седмици е неуморна по цял ден. Разхождаме се по час сутрин и минимум час вечер, като не отивам до полянката и да я пусна, а вървя по час, за да се движи постоянно. Събота и неделя правим дълги разходки из гората. Всяка седмиа й се купуват нови играчки, за да не й омръзват, кокали за гризане, оставяла съм й мой дрехи...нищо не помага. Ако някой се е сблъсквал с подобен проблем-моля помагайте! Просто всички съвети от кучето само в къщи няма как да ми свършат работа. Няма кой да я гледа вместо мен и няма как да я взимам на работа-работя в офис.
Обичам си момичето и не искам да се разделям с нея, но в близко бъдеще и то много скоро просто ще трябва да се изнесем двете на палатка или съседите ще го направят вместо нас. :(
След куп въпроси, на които трябваше да отговоря, за да разбере Асен наистина какъв е нашия проблем, стана ясно, че я е страх от другите кучето и това не просто се проявява в страха й навън, когато сме на разходка, но и вкъщи. В началото на годината беше нападната от глутница улични псета. Въобще не свързвах това, че се промени отношението й към себеподобните й с това, че три месеца по-късно почна да вие.
Преди се съобразявах с това, че я е страх и избягвах другите кучета. Асен ме посъветва да я събирам с кучета, но да внимавам да не са такива, които ще я тормозят, да следя езика на тялото й, да я галя, да не й давам да свива опашка и да дърпа страхливо уши назад.. Сега почнах да я събирам с колкото може повече кучета. Дори взех за няколко дена да гледам ротвайлера на моя приятелка, само и само да имаме постоянна кучешка компания. За около две седмици имаме значителен напредък. Много по-спокойна е с другите кучета и вече почти не вие, когато е сама в къщи. Това е накратко
#167
Публикувано: 31 July 2011 - 09:19 AM
Пишете и за напред как се развиват нещата.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#171
Публикувано: 03 August 2011 - 01:21 PM
#172
Публикувано: 05 August 2011 - 03:34 PM
Hera_mp, в 03 August 2011 - 01:21 PM, написа:
Няма как да не свикне със свирката ако се приучи кучето към нея.Свирката може да значи много неща (Ела тук, Седни, Легни, и др.) Така , че дали ще свикне с нея или не е въпрос на обучение и привикване към нея

и
техните собственици

#173
Публикувано: 05 August 2011 - 08:50 PM

и
техните собственици

#174
#176
Публикувано: 18 August 2011 - 11:20 AM
Чета с интерес с темата, а сега се реших и да пиша. Поводът за това е работата на нашето куче с Асен Аролски.
Една ранна слънчева юнска утрин, чакайки на един от светофарите в ж.к.”Люлин”, видяхме с мъжа ми едно 2-месечно рижо пале „да пресича” булеварда на червено. Беше въпрос само на време да бъде прегазено. Слязох да го прибера, което се оказа доста трудна задача. То набързо се завря под колата, от вътрешната страна на предната дясна гума и с мъжа ми трябваше да лазим на четири крака, за да го измъкнем. Надявахме се някой наш приятел да я приюти, но не се получи и вече три години кучето живее с нас. За това време палето се превърна в красавицата Лени, интелигентна, буйна, своенравна и опърничава. Лени не е първото куче у нас и всичките са прибирани от улицата. Стараели сме се те да бъдат спокойни, да приемат заобикалящите ги хора и животни, да не създават голям шум у дома. Като ги повикаме, да се отзовават и да идват при нас Мисля, че горе-долу се справяхме, но с Лени не се получи.
Започна да лае и да налита на хора. Една дъждовна и тъмна вечер без никакъв повод, без да ръмжи или да излае, хвана една жена, изненадващо появила се в тъмницата, за крака. Вече стигнахме до положение да не смеем да я пускаме на „кучешката поляна” да тича и да играе. Водим я само на повод, което е мъка и за нас, и за животното.
Видя се , че така не може да продължава и аз започнах да се ровя в интернет за помощ. Така стигнах до профила на Асен Аролски. Привлече ме с хъса си за работа, както и с това, че работи и със стопаните на кучетата. Мисля си, че „лошото (разбирам агресивно, асоциално) поведение” на едно куче е отражение на неспособността на стопаните му да се справят с особеностите на индивида.
Свързах се по телефона с Асен, който по това време беше на море. Обясних му трудностите, които имаме с животното. Два дни след това се срещнахме и Асен проведе първия урок. В началото резултатът беше 3:0 за Лени - два опита за късане на панталона и едно изскубване от нашийника. Спокойствието и търпението на Асен са невероятни.Треньорът ни не повиши глас, не прояви някаква нервност или пък напрежение и продължи с началното темпо и настойчивост. Лека, полека Асен успя да покаже на Лени какво се иска от нея и да й го наложи. В края на урока, продължил повече от два часа, нашата дивачка, която по-рано се дърпаше и теглеше като катър, пристъпваше най-грациозно до водача си. Реакцията ни (моята и на мъжа ми) спонтанно беше:”Това не е нашето куче!”. Следващите четири урока бяха и за нас с мъжа ми, и за Лени. Асен доведе собственото си куче Pretty и заедно се учехме да преминаваме покрай други кучета, покрай деца с колела, други хора, коли.
След като приключихме с уроците при Асен на нас с мъжа ни остава ни още много работа, за да се похвалим с едно послушно куче, но благодарение на Асен знаем какво искам да постигнем и как да го постигнем. Останалото е труд и търпение.
Безкрайно сме ти благодарни, Асене!
#177
Публикувано: 18 August 2011 - 11:25 AM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#178
Публикувано: 18 August 2011 - 11:49 AM
bushkata, в 18 August 2011 - 11:25 AM, написа:
Това с клиповете няма как да стане понеже нямам операторски екип.А не мога да работя и да снимам едновременно.
Ето снимка на мен Лени и компания :)

и
техните собственици

#179
Публикувано: 18 August 2011 - 02:51 PM
- по-рано не можех да извеждам Лени - толкова много се теглеше;
- трудно беше да се разминаваме с хора, защото се страхувах да не им скочи;
- не можехме да преминем покрай кучета, със стопани или без и Лени да не се разлае;
Разбира се, че тя сега не е идеалното куче. Пак се тегли, но не толкова силно и често. Не налита на хора и животни. Успявам по време на разходка до голяма степен да я накарам да изпълнява команди „редом”, „седни”. На някой това ще му се види много малко.Аз обаче съм доволна, защото вече мога да излизам и да се разхождам дълго с нея. Ясно ми е, че щом сме я докарали до това положение ще трябва много упорито и доста дълго време да изпълняваме съветите на Асен за корекция на нейното поведение, за да постигнем резултат. От негова страна е изразена готовност за помощ по всяко време.
Такива ми ти работи!


Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +






