[didi_bs]

Вижте, има и нещо друго- кучето за това е куче, за да лае. То все пак е неспособно да седне да чете вестник Стига само да лае, без да хапе или наранява някого от вас според мен всичко е наред.

Нашето например се скъсва да лае по- малкия ми брат ето така от нищото- както си седи и той хуква към него, сяда пред краката му и започва да лае и да подскача. След известно време разбрахме, че така просто го приканва да си играят двамата, понеже брат ми го закача най- много. Друт път лае ако иска да ни привлече вниманието, ако е гладен и така нататък, и така нататък

Естествено ако започне да скача да хапе, тогава нещо не е наред, така че спокойно- все пак имате куче вкъщи, а тези дребосъци обожават да демонстрират колко важни и смели са въпреки ръста си

[tri]

Благодаря много.Мисля 4е сте права.Наистина е глупаво 4е се възмущавам от факта 4е си лае в тази ситуация,но никога не е хапел:) Ина4е е много послушен но това джафкане когато някой реши да става от дивана ми е много интересно:)

[didi_bs]

С времето ще забележите, че всяко куче придобива доста странни и забавни навици. Точно това е най- забавната част

[Ариел]

Първо се опитайте да си изясните защо лае и дали е настръхнало или в добро настроение.Ако не желаете този шум, вече можете да го пресечете, като го клъвнете леко по врата с пръсти и после команда "шът" или "тихо"-която си искате.Възможно е той Вас да постявя вече над себе си, но останалите-под него в йерархията.Тогава вече всеки един член от семейството Ви е длъжен да изиска и получава от него послушание.Всеки трябва да работи с него, за да разбере кучето, че за всички вас то е куче, не само за един човек от дома.

[tri]

Много благодаря.Вашите съвети са много ценни за мен.Той е на 2год и половина тежи 2кг а се мисли за мноого голям което ми е много смешно.Умен е знае много добре 4е не трябва да ги лае но някак си неможе да се удържи,което ме у4удва.Веднага като кажа ,,тихо,, и спира.А понякога забелязвам 4е за да не излае когато някои става от дивана веднага търси да захапе солетката или игра4ка,само и само да се удържи.Сина ми не му обръща внимание и не си играе с него и той сигурно за това така реагира.

[Ариел]

Ясно-иска да е център на внимание, Вселена....каквото той каже.Значи може да не лае- просто не иска.Аз бих го свалила веднага от диванчето- той е на него по ваше благоволение, това не е неговият трон!Демонстрира ли доминация, като лае всеки сядящ или ставащ- айде всеки по местата си.Апропо-къде е неговото място?То не трябва да е човешко, а негова лична територия, какти и Вие трябва да имате своя такава.

[tri]

Благодаря за отговора.За жалост неговото място е навсякъде където си поиска,най-ве4е на диван4ето също така спи при нас още от първия ден.Купих му легло разбира се в на4алото но направих грешка и го взимах ве4ер при нас,В последствие изобщо не отразяваше леглото си и аз го махнах.Ина4е никога не сме му давали да яде от масата нито 4овешка храна и може би затова не му прави впе4атление 4е някои се храни.Но ето сега откривам грешката си защо се възмущава когато някой става от дивана:). Ще послушам съвета Ви:).Наистина си умира да е център на внимание от цялото семейство.Но ето още от днес запо4вам да поправям грешката си, пък ще видим дано има резултат.Още веднъж благодаря!

[Ариел]

Ами върнете му леглото или направете негово леговище.Сложете му там играчки, ако обича да се заминава с тях, кокали за гризкане.Приучате го да си отива на мястото (команда Място) когато се опитва да ви командва то вас или ви пречи/ досажда.При всяко изпълнение да получава похвали, ласки, лакомства-трябва да е мотивирано да ви слуша.Мъстър има свое легло, Шефъ има свое.Точка и не подлежи на обжалване!!!Сега се сещам нещо извън споменатите от вас проблемчета.Когато е изплашен, притеснен...подобно състояние, търси ли вашата закрила, взимате ли го на ръце?Искам да си отговоря доколко е балансиран, защото първо кучето трябва да е такова и после се работи за общо послушание.

[tri]

Здравейте отново.Не мислех 4е толкова бързо ще се наредят нещата при нас относно проблема.Това ку4енце ме изумява, той наистина е като попивателна и се стреми да ми угоди.Ситуацията е следната-синът ми става от дивана а аз съм легнала на другия край и ку4енцето естествено до мен.При ставането от дивана на сина ми,ку4енцето се повдига готов да го излае,ноо аз този път с строг тон,много строг казах,,не,, той ме погледна и легна отново.Просто не му дадох шанс да го излае и понеже много рядко му повишавам тон,ме погледна странно и май наистина разбра 4е не ми харесва това негово поведение.И така ве4е няколко опита правим и нещата се нареждат.Мисля 4е строгия тон помогна.Ина4е е послушен,както навънка така и в къщи.Не е от най-социалните но това не ме притеснява изобщо.Когато сме навънка освен мен никой друг не признава, ако ще и вълци да се разхождат около него:) Нямам никакви други забележки относно характера му и поведението.Единствено това джавкане на дивана не ми харесваше,но честно казано не му обръщах много внимание.Казвам му ,,не,, или ,,тихо,, но с мек тон а той си го обръща на игра.....Днес обаче му дадох да се разбере че не ми харесва и резултата е налице.Умнички са тези мишлета само трябва да им покажеш какво искаш,-да знаеш как:) Но определено строгия тон помага:)

[Ариел]

[didi_bs]

@Ариел, понеже забелязах, че питахте кучето как реагира и какво прави когато е стресирано, бихте ли ми обяснили как се справяте с небалансирано куче? Тъй като единственият проблем с моето е, че когато се уплаши започва целият да се тресе, изплезва език, свива се в някого от нас и се изключва...

[Ариел]

Кучето е отражение като поведение на обкръжението му на бит и микроклимат.Знаете, че четириногите доста приличат на стопаните си-попили са го един вид.Каквото му покажете като поведение, това ще откликне в него.Не съм инструктор или кучешки психолог, но съм майка.Няма разлика.Верно, че детето носи и гените на родителите, но и при тях възпитанието е по-трудно и дълго.Всеки ден се работи, за да се изгради личността или психиката у животното.Примери като майка и като собственик на куче:детето ми е проходило скоро, затичва се на улицата, пада по очи и се вдига.От езика му шурти кръв.Реагирам като да съм взривена отвътре, но експлозията си я запазвам за себе си.Външно оставам невъзмутима и спокойна, залисвам детето, че трябва да се наведе да не му покапе кръвта по дрехите и да ги изцапа, и гледам гласът ми да не трепва,Дреме ми за тия дрехи-аз зная, че завайкам ли се, лапето ще ревне под влияние на моята реакция.Оставам видимо хладнокръвна, а детето се концентрира и дори не показва болката.Аз знам, че я има,
Вариантът с куче при вашия случай-пак казвам аз как ще реагирам-аз НЕ бих поощрила неговото поведение на панически страх,а ще го разсея.Няма да го приемам в прегръдките си, не и докато то е под афект.Ще се държа като чук, каквото и да ми е в душата този момент.Ще измисля нещо разсейващо вниманието му, ако не успея, няма да показвам състрадателност с движение или интонация.Това само ще задълбочи проблема.Вижте-последното ми куче бе епилептик. За да излезе по-бързо след гърча от объркването си, аз го изкарвах веднага на разходка.Звуци, миризми, принуда да ходи в крачка до мен, да внимава къде стъпва, по навик препикава близкото дърво.Давах му задача и той ще не ще трябваше да се справи, за да не се строполи преуморен от мускулната умора и психическото натоварване.Просто го хвърлях в ситуация, различна от предишната и освестването и балансирането идваше най-добре по този начин.Дали изпитвах жал?-огромна.Но кучето бе весело, щастливо и бързо заличаваше от паметта си тези ужасни кризи.Не показвайте състрадателност.Изглеждат малки, крехки, уязвими вашите бонбони, но не забравяйте-кучета са и ги третирайте като такива, а после като порода.
Кучето е балансирано или уравновесено, когато не изпада в истерия, не се дразни лесно или безпричинно, разбира се добре с хора и животни, не проявява агресия.Когато е спокойно и реагира адекватно.Вие сте неговите учители какво трябва да е то.Не само красота и панделки-това е просто една опаковка.Имат съдържание и от вас зависи как ще бъде моделирано то.
П.П -освен, че се извинямам за дългия си пост извън конкретната тема, все пак да кацентирам и върху нея-горещо адмирирам решението на авторката на темата да кастрира любимеца си!

[didi_bs]

Много благодаря за изчерпателния отговор. Подозирах, че проблемът е в мен, не в кучето, но ми трябваше информация как да се справя. А точно по въпроса, че е подобно на това да си майка- моята искрено се чудеше защо изпадам в паника, че кучето ми се е задавило с бисквита и ме питаше как аз ще бъда майка и какво ще правя, когато детето ми се задави. Предполагам, че е и въпрос на години и опит- да станеш и да му бръкнеш в гърлото, а не да се вайкаш, че ще се задуши след малко.

Определено кучето ми не е от най- уравновесените- има проблеми с комуникацията с останалите- ако въобще забележи някое куче се опитва да го захапе и да се прави на важен. С хора от друга страна е много спокоен и кротък, но ще поработим по въпроса за да подобрим комуникацията с кучета и паническия страх от бури, ветрове, дъжд и така нататък. Просто не успявам да се контролирам като го виждам ужасен да стои до мен и да чака да го гушна аз да се правя, че нищо не е станало и да го подмина...

[Ариел]

Е, значи, Вас Ви е страх също от подобни страховити ситуации или някой го е показвал в негово присъствие.Относно нападане и лаене по кучета- това си е вид агресия, вече си има и под видове- териториална, страхлива, въз основа на тестостерон....потърсете и намерете на коя прилича, а от там и съвети как да се справите с нея.Ако е обучено на команди, особено на "Седни" , при подобна проява от негова страна, задавате командата и искате безусловно подчинение.Ако ли я владее, ....хм, ....айде в първи клас! Препоръчвам Ви да отделяте за занимания у Вас или навън поне по 10 мин. време, през което то трябва да изпълнява команди.Идеята е да осъзнае, че е ДЛЪЖНО да Ви се подчинява.Да му стане безусловен рефлекс, един вид.

[Miki2]

Здравейте и от мен,

Нашата госпожица този месец ще навърши 6 месеца и сериозно сме се замислили за кастрация. Тя е чудесна, смея да се надявам чистопородна, но без родословие внесена от Унгария. Не смятаме да я подлагаме на рискова бременност и аз и мъжа ми сме на мнение, че ще е по-добре да минем през тази процедура.
Въпросът ми е има ли някакво значение дали кастрацията е направена преди първото разгонване, както съветват някои ветеринари или трябва да се изчака първо и второ за да е сигурно че органите и са напълно развити-мнение на друг ветеринар? На 6 месеца не е ли прекалено малка за тази операция, трябва ли да изчакаме да порасне още за да е по-малък риска от усложнения?


Благодаря Ви предварително за всички съвети и мнения, които ще публикувате!

Поздрави

[Miki2]

lidiya, в 26 June 2011 - 01:36 PM, написа:

Yo-li, в 25 June 2011 - 08:52 PM, написа:

Привет,

благодарим за подкрепата, която винаги получаваме от вас. Операцийката на Йоли мина успешно и сравнително бързо. В нашата ситуация се видя, че Йоли е имала усложнение като киста, срастване и уголемена матка. Това, освен че доведе до чести разгонвания /по-рано с около 2 месеца/, подкрепи и прогнозата за силно затруднено раждане. При предишния ни преглед се оказа, че за пореден път е преждевременно разгонена и й предписаха хормонални лекарства за подтискане на процеса. Благодарение на тях днес имахме възможност да я кастрираме и въпреки терапията матката й беше уголемена спрямо нормалното. Кученцето продължава да излиза от упойката, не е много координирано и тепърва /вече 13-се часа по-късно/ започва да се осъзнава. Предстоят ни още 5-10 дена в които да я следим, но се надяваме това да си заслужава и да й даде по-спокоен живот. :)

Решението за кастрацията не беше лесно, знаехме че и нея ще я боли, но го направихме в каузата на спокойните й и щастливи години на старини.

Поздравления за правилно решение, което взехте. При тези усложнения, ако не го бяхте направили със сигурност Йоли нямаше още дълго да е с вас. По-добре няколко дни дискомфорт, но после много щастливи съвместни години.
Да я нацелувате от мен. И да я доведеш Алекс, тя да си поиграе с приятелчетата, а ние с теб да си побъбри за какво ли не

Привет Lidiya и Yo-li,

Изчетох и темата за кастрацията във форума, но все още имам въпроси...Нашето момиче другата седмица (23 март) ще навърши 6 месеца. В момента тежи 2, 300 кг. Решили сме че ще я кастрираме за да нямаме проблеми в бъдеще, но не бяхме сигурни дали трябва да стане преди първото разгонване или след това. То колкото ветеринари - толкоз различни мнения! Отскоро я гледам че почва да клати я някоя от плюшените играчки, я нечий крак или ръка. Това може ли да е знак че скоро ще се разгони? Другият ми въпрос е свързан за след кастрацията...Можете ли горе-долу да опишете състоянието на кученцето след това, какво да очаквам и за какво най-много да следя (разбрали сме се че ще си взема два дена отпуска за да мога да си я гледам непосредствено след операцията). Това което знам е че трябва да я пазим да не скача и да не ближе раната за да не се разтвори или инфектира..

Благодаря ви предварително за споделения опит!
Miki2

[Daizzy]

Здравейте,
Имам женско мини йорки на почти 7 месеца и ще се кастрираме краят на месеца. Бихте ли ме посъветвали къда да направим операцията - Синия кръст, Централна ветеринарна клиника или някъде другаде?
Моля, тези които имат опит да ме посъветвам. Искам да заведа мъника на най-доброто място.
Много ви благодаря.

[violetkatana]

YORK ANASTASIA, в 11 April 2011 - 07:52 AM, написа:

Моята Шери беше 1.500кг именно заради ръста и никога не я заплодих не желаех да и се случи нещо лошо. Разгонваше се нормално до 9 си година а живя 15 години !!!
Така че това дори смятам и увеличи живота .... мое мислене !

Разбира се мнението ми е за здрави животни ако някога се поевят проблеми и наложително се налага кастрация !!!!

Срещала съм мнения, че ако не се кастрира женско кученце има много голяма вероятност да развие рак на млечните злези или да получи възпаление на матката, Вие как ще коментирате? Пред мен стои въпроса да направя избор за кастрация или не, кученцето е почти на 6 месеца и е мини за сега едва 1,600 кг., нямам намерение да го развъждам, но не ми се иска да го кастрирам, дали това ще е правилният избор?

[ElenaA]

Това, което сте чули, е вярно. Ако кучето се кастрира преди първото разгонване, шансът да развие тумор на млечните жлези е много нисък, защото те реално не са развити. След първото разгонване този процент скача, а след второто остава константа. След като има матка, има вероятност за възпаление, фалшива бременност, и други хормонални проблеми. При кастрацията се отстраняват матката и яйчниците, така че няма как да развие възпаление, щото няма на какво.

Ако кастрирате животното ще направите правилния избор - няма да се притеснявате, когато кучето е разгонено, няма да се налага да чистите след него, няма да се чудите какво да правите кученцата, ако случайно стане бела..

[violetkatana]

Изпуснала съм момента за кастрация преди първо разгонване. Още съм против кастарцията, по мое мнение след нея има хормонални проблеми. Та решението ми е, ако няма проблеми с фалшиви бремености да не кастрирам. А случайна беля няма как да стане, защото е мъничко йорки на 2,2 кг.