[petar_]

Според мен никой не избира куче само по това колко е лесно за обучение, дали става за първо куче и т.н. - защото за много хора (включително и за мен) не е въпроса да имам куче, а да имам определена порода куче (в моя случай сибирско хъски) - с нейните типични характеристики, темперамент и т.н.

Лошото е, че често хората си взимат "първото куче" просто защото ги е изкефило на външен вид, не са проучили нищо за породата (ако изобщо е породисто) и от тук често има проблеми, защото човек е взел нещо и е изключително неподготвен за него.

Аз лично преди да взема кучето си у нас бях прочел 2-3 книжки за породата, обучението и и т.н. Бях прочел и в интернет (тук най-вече). И горе-долу знаех как да се грижа и как да обучавам кучето си, какво да очаквам от него, с какво да внимавам.
Според мен ако повечето хора правят така възможностите за първо куче значително ще се разширят. Лошото е, че човек трябва предварително да се подготви - както всички знаем първите месеци са най-важни в обучението и човек от чистене и радване обикновено няма много време да се обучава сам той как да учи кучето си - а и губи много ценно време.

Разбира се има породи, които са по-сериозни, може би наистина не са никак препоръчителни за първи сблъсък с куче. Но ако някой си е взел някое малко декоративно куче...И го изгледа, какво ще рече това, че е готов вече да си вземе бултериер у тях ? Ще знае, че яде по два пъти на ден кучето, че ако го залаят може да го вдигне на ръце, ако не го слуша може да го вдигне с една ръка и да му каже "лошо куче"... ;)

Ние си избираме кучетата по субективни причини - въпрос на предпочитание. Според мен никой няма да си вземе "лесно" куче ако не го иска...Все пак не бих гледал 16 години коли, а да искам хъски, или дого аржентино, примерно, абсурдно е ;)

Така че ако човек има предпочитания към някаква порода и ако тя наистина е по-сериозна (а и да не е, важи същото) трябва да обърне сериозно внимание на подготовката си за сблъсъка с тази порода. Тогава не виждам проблем (стига човека да е сериозен и да си е свършил добре работата) да се справи без проблеми със съответното куче. В крайна сметка не е ЧАК толкова сложно...има основни принципи, някой неща се учат по време на живота с кучето...важното е човек да усеща, кога могат да отидат на зле нещата и да взима мерки навреме. И пак казвам да е подготвен.

А за непородистите кучета - аз не бих си взел. Обикновено нямат чак толкова хубава визия (не всички, но често). А и си е таралеж в гащите - като си търсих хъски (първоначално не знаех от къде да си взема) видях кръстоска на хъски и немска овчарка за 200 лв - немска овчарка със сини очи и щръкнали уши. И си викам "яко изглежда" - обаче сега като се замисля - какво да очаквам от това куче ? Ако е диво като хъскито (а те са си дивички), обича да бяга, а в същото време има по-защитен нрав и прави проблеми с други хора и т.н. ? Общо взето не си наясно какво може да очакваш от него.

Разбира се не искам да засегна някой с нещо дето съм писал, не мисля, че и съм казал нещо кофти. Аз нямам чак такъв опит с кучета, както се разбра, но понякога е объркващо (и аз се обърквах, когато си мислех за куче) от такива теми.
Ако човек подходи сериозно и знае какво иска не е трудно да се справи.

Поздрави ;)

[Apso]

Цитат

Според мен подходящ е пекинез - дружелюбно куче,което може да бъде чудесен приятел.Изключително много се привързва към стопанина си и като малко е подобно на плюшена играчка (ходеща).Способно е да умили дори сурови на вид хора.Така,че няма да ви разказвам повече,когато го видите,това ще бъде любов от пръв поглед! :blink:

Не съм согласна. Пекинеси имат доста доминантен характер, проблеми със здраве, със ресане.Говоря за породисто куче. За "БГ пеки" не знам,  виждала съм доста пеки кои качили на глава на своят стопанин, и само 2! кои беще послушни.

Доста породи имат своите особености, има породи,кои трябват да стопанин да има знания и опит.
Дребни породи почти всички имат нужда от опитен човек.  Това никак не е пухкави играчки и при някой викове "Лошо куче!" не върви, нито бой. Знам за доста войни кои водили стопани срешу такива дребъсици....

[Rita98]

Според мен за първо куче боксера е идеален. Лесно податлив на обучение, разбира се чудесно с деца, въобще прави всичко само и само да угоди на стопанина си.Като размер също не е нито огромен нито дребничък(прибл.30 кг.), при редовни и продължителни разходки се чувства добре в апартамент.

[vlado zoo]

Според мен въпросът е не какво куче за първи път. Първото куче е винаги емоционално и спонтанно взето. Въпросът е "дали куче". Важно е човек да е наясно с отговорностите си за близките 12-15 години. Иначе не мисля, че има породи, които не могат да се гледат като първо куче. Проблемът идва от това, че стопаните много бързо почвата да знаят всичко, не се обръщат към професионалисти и не искат / не могат да "инвестират" в животните си. Колко от хората с кокер или йорки посещават училище, а тези породи не са от "лесните".

[Svetoslav]

Как така за първи път та вие самите в тоя форум мразите животните да ги мислят за картофи. Няма такова нещо като първо куче, дори и да е голямо колкото бик възпитанието може само с 1 команда да го снизиш.

[vlado zoo]

Цитат

може само с 1 команда да го снизиш.

За такива неща македонците са казали: "Вардите ми уста..."
Що ще го снизяваш хайванчето?

[bebetyyy]

Цитат

Цитат

Според мен подходящ е пекинез - дружелюбно куче,което може да бъде чудесен приятел.Изключително много се привързва към стопанина си и като малко е подобно на плюшена играчка (ходеща).Способно е да умили дори сурови на вид хора.Така,че няма да ви разказвам повече,когато го видите,това ще бъде любов от пръв поглед! :blink:

Не бих казала. Пекинезите често са доминантни кучета и се качват на главите на стопаните си, които си мислят, че действително гледат плюшена играчка.  ;)
За първо куче ретривър наистина е подходящо. Шелти и коли също. Неподходящи за първо куче,със сигурност, са руските отечествени породи.

Вие така си мислите - аз имам пекинез и той е всичко,което описах.По принцип породата е известна със силна привързаност към стопанина.Но и ретривър не е зле.Той също е умен.Според мен подходящо е малко куче,което не изисква големи разходки за начинаещи.

[bebetyyy]

Цитат

Цитат

Според мен подходящ е пекинез - дружелюбно куче,което може да бъде чудесен приятел.Изключително много се привързва към стопанина си и като малко е подобно на плюшена играчка (ходеща).Способно е да умили дори сурови на вид хора.Така,че няма да ви разказвам повече,когато го видите,това ще бъде любов от пръв поглед! :blink:

Не бих казала. Пекинезите често са доминантни кучета и се качват на главите на стопаните си, които си мислят, че действително гледат плюшена играчка.  ;)
За първо куче ретривър наистина е подходящо. Шелти и коли също. Неподходящи за първо куче,със сигурност, са руските отечествени породи.

[bushkata]

Цитат

Вие така си мислите - аз имам пекинез и той е всичко,което описах.По принцип породата е известна със силна привързаност към стопанина.Но и ретривър не е зле.Той също е умен.Според мен подходящо е малко куче,което не изисква големи разходки за начинаещи.

Кучето ти е на два месеца. Тук се говори за възпитанието и оформянето на кучето, обсъжда се характера на голямото, порастнало и възпитано (или не) куче. По темперамента на 2-месечно куче не можеш да кажеш какво е и какво ще бъде. Тепърва ти предстои сериозната част.

[Melina]

Аз пък не мисля, че има "подходящи" и "неподходящи" породи за първи кучета. Всичко зависи от стопанина с какъв характер е и с какво куче може да се справи, също какви финанси може да отделя месечно и т.н. Така че по-скоро човек трябва да чете за характера на различните породи и да реши кое най-добре ще пасва на неговия. Защото всеки го дразнят и привличат различни неща. Няма универсално правило, което да работи при всички :)

[samotnata]

За мен, подчертавам за мен, за първо куче най-подходящо се яви поотраснало кокерче, намерено обаче на улицата. Понеже беше поотраснало си спестих неадекватните опити да я уча на хигиенни навици, сега покрай останалите неща знам в основни линии какво и как трябва да се прави и при евентуално следващо бебе куче ще съм доста по-подготвена. Понеже беше намерена на улицата характера й е доста по-улегнал, рядко прави големи бели и това ми помогна при овладяването на комуникацията и обучението. И понеже е кокер, не много голяма, ми помага финансово и чисто в енергиен план да се справям с нея. Признавам си, ако ми се беше паднал далматин, хъски, бигъл, щях да направя много повече грешки. Подчертавам още веднъж, това е моето първо куче. Истинско първо куче. Иначе съм имала комуникации и взаимоотношения за различен период от време с други кучета от други породи. Но не са били само мои.

[Apso]

Цитат

Аз пък не мисля, че има "подходящи" и "неподходящи" породи за първи кучета. Всичко зависи от стопанина с какъв характер е и с какво куче може да се справи, също какви финанси може да отделя месечно и т.н. Така че по-скоро човек трябва да чете за характера на различните породи и да реши кое най-добре ще пасва на неговия. Защото всеки го дразнят и привличат различни неща. Няма универсално правило, което да работи при всички :)

Целта на този линк е да помогнем със избора на хора.  Сега има над 500 породи и как един начинаеш може да избере? Без да броим вариации на ръст и цвят. Като пример един комондор не става за начинаеш :1- няма как да го купиш в БГ, няма развъдник. 2-няма кой познава тази порода много добре с опит и отблизо за да помогне на начинаеш.3- порода има труден доминантен характер и без опит и навици няма как да се справиш с него. 4- куче има дълга бяла козина, коя също нуждае от специални грижи. Прочетох в един форум как човек готви таково куче към изложба.... 6 часа трябва само за да го измиеш :rolleyes:

[rimela]

Може ли да изкажа и аз скромно мнение?
Начинаеща кучкарка съм, но пък ми е прясно всичко, с което човек, решил да си вземе куче, се сблъсква, поне като начало.
Според мен няма "неподходящи" породи.
Важно е всеки да е наясно с какво се захваща.
И да прецени правилно ... най-вече себе си.
Защото ако кученце-бебе от която и да е порода е все пак уравнение с много неизвестни, то за всеки от нас собствения му характер и възможности не би трябвало да са!

Според мен трябва да се тръгне оттук!

Скромен личен опит:
- нямам достатъчно място в жилището си, за да осигуря необходимото, според мен, жизнено пространство за куче от по-едра порода, за това те отпаднаха на "първо четене";
- липсва ми време и жизнен тонус, за да осигуря достатъчно активност на куче от тези породи, за които това е абсолютна необходимост - и те отпаднаха от класацията;
- мразя агресивността във всичките й прояви и не искам куче с подобни породни заложби;
- треска ме тресе от думата "ДОМИНАНТНОСТ" - не искам да воювам в дома си и да се доказвам пред палето, което храня!;
- нямам афинитет към възпитателните процедури, мразя да ме възпитават и ... да възпитавам. Обучението по стандартните методи при нас се ограничи до най-необходимото, не обичам дресировката във всичките й разновидности, за мен това е мъка, за кучо - дваж!;
- искам кучето ми да е КРАСИВО - за мен, по моите си критерии! Да му се радвам, да се усмихвам, щом го погледна... достатъчно грозни неща виждам около себе си, искам да се радвам и на нещо красиво!

Ами това е! Другото е ... любов от пръв поглед! :blink:
А това може би е най-важното!
Моето диване ме докарваше до истерия през първите шест месеца - ПОДЛУДИ МЕ!
Но никога, ама съвсем НИКОГА не съм съжалявала, че я взех, не съм и помисляла, че може да я няма до мен!
Нелогично, неразумно...
Но ... просто любов!
:blink:
Е, нямам послушно и възпитано куче, може би не съм истинска АЛФА в очите й.
Понякога ме вбесява с инат и нагло непослушание.  :(
Но все по-често ме трогва и умилява с този неповторим кучешки поглед, с който дивачето идва и се гушва до мен...
Само за това си струва!
:blink:
С една дума - избирайте с разум, но питайте и сърцето!

[ailan]

Моето мнение е, че преди да си вземете куче трябва да сте напълно наясно, че това е почти като да гледаш малко дете - иска време, любов, внимание, възпитание, обучение и не на последно място средства. Факт е, че по-малките породи са по-подходящи за малко жилище или ако кучето ще се гледа в апартамент.
Аз лично имам мини пинчер и смятам, че куче с такива размери е добър другар, особено ако нямате много време за разходки и нямате много голямо жилище.
Но пък от друга страна е доста шумен....много врява вдига, темпераментно куче е. Разбира всичко, но моето мнение е, че не иска ли да прави нещо няма как да го накараш. Малко са инатички.

[Konan03]

На нашата Плов. Кучешка поляна срещнах 1 черен мъжки шарпей и се сетих кой джинс са и питам : А,къде е сестра му Черната Перла-дето си играеха с Конан ?  и момчето му отговори:Онзи собственикът и я махнал някъде по селата в къщичка и синджир защото пикаела в тях и ръфала.  Ето  ,че няма първо или второ куче има желание и търпение да научиш кучето си, да вникнеш в психиката и необходимостите му,да премехнеш "проблема" е лесно-няма куче и твае.Пък ако човек го е гнус да бърше кучешки задник/общо казано/ за какво го взима -то не е временна играчка .Ама много хора не си гледат децата -ние искаме някой да не похабява кучета.  ВРЪЩАМ СЕ КЪМ ЗАГЛАВИЕТО:    Това което ти е отвътре и ти отива това е твоето куче и да сте нямали такава порода при добро желание ще се научите от ,притежатели на такива  и  ветеринарят при който те насочват притж. на майката  или клуба  кучета какво е характерно и се изисква от вас.Абе лесно е  , намираш пари и си купуваш каквото ти душа сака и това е .нито квадратурата на апарт. е от значение нито заетостта ви .,желанието и постигате всичко.

[Apso]

В практика на серьезни разводници е да наглеждат своите кученца при нови собственици. Преди время исках да си взема немският дог, в условие на покупка беще че собственик на майка на кученце ще посещава мен всеки 2 седмици. Бях изненадана, причина е проста, малко догче има спецални изискване кога расте, и трябва това да се наглежда как расте, дали трябва да му дават по вече витаминили, или пък минерали, или повече да спортува. Нормално е. Понякога има пробелем със характера, и подобре да се вземе малко кученце от нов стопанин, от колкото да го изхрълят. Има случаи кога човек обича кучета, има опит, взема ново кученце и ... става лошо. Защото беще не подготвен към породни проблеми. Има таково нещо. Знам го. За това започнах тази тема.

... Беше мило пухково кученце, родословие, сълнечно,дребна порода... Пристигла семейна двойка да го вземат. И двата си имали опит и много мили... след 3 месяца кученце е умряло.... беше убито....стопанин се ядосал и хвърлил кученце о стена...не се справил със характера на кученце....

Кого да виня? човека защото е ядосал? на кученце от порода къде инат и доминантност е най силни от много породи? И се проявлява по найгадният начин? пишкане на легло,на маса за хранене, ухапване, "не чува" изобщо какво казва стопанин?  Или да виня развъдник кой спестил истината за порода?

Знам доста случаи кога хора връщали кученца, точна по причина че тази порода не беще за тях. Има породи кои трябват опит и знания. Има точно за начинаеши.

[chihuahua_is_the_best]

аз съм напълно , ама напълно съгласна с rimela. :blink: и искам да вмъкна само че ако дадена порода е известна с определени качества , характер, държание и темперамент то това не означава че всички представители от тази порода са точно такива. За мен всяко едно куче се ражда с определен характер и този характер не наподобява на никои друг .Всяко куче е индивидуално и ако се съберат 2 кучета от една и съща порода то те няма да си приличат като характери и държание. :blink:

[Eva-Buddah]

Аз си мисля, че Мопсът е много подходящ домашен любимец за начинаещи кучкари. Много са мили и дружелюбни, и обожават децата!  :blink: Само дето понякога могат да бъдат мааалко инатливи.. ;D

[janatodorova]

Кое куче е по-подходящо за първо?Бигъл или мопс?

[Eva-Buddah]

За мен Мопс. Бигълът като че ли е по-темпераментен..