Ехааа каква хубава новина

Браво на Valnata за положените усилия и отношение
bushkata, в 22 July 2012 - 07:38 PM, написа:
Това с пилетата е супер - да можеш да гледаш как ги излюпват и как растат после. Моите кокошки обаче са изкуствени, не знаят да мътят. А и аз не бих рискувала - с моя късмет ще се излюпят само петлета.

Хих как изкуствени бе Бушка

Иначе по отношение малките новоизлюпени жълти фафурки...Супер е само в началото, после, когато лъсне повече от един новоизлюпен петльо и започва да не е чак толкова суперско да ти кажа, а и като знам как разсъждаваш, не рискувай по добре(естествено, ако преди това примерно не си се подсигурила с няколко евентуални надеждни стопани за кукуригащи).Аз лично въпреки, че много се правех на интересна и си бях въобразила, че съм успяла да променя легендата, която казва, че 2 петела на едно място не става...За съжаление моите ми убиха всички надежди и вярвания, че мога да променя този факт
Година-две всичко беше ок и нямаше проблеми, но в последния период се случи нещо много странно...Синът на моя петльо-шеф(Адам) , нещо озлобя към баща си и му взе контрола.Докато баща побийваше син от време на време(но наистина нямаше място за сравнение, само моментно и обикновенно с цел да го накара да се кротне и да не буйства) не ми правеше впечатление, но когато сина почна да млати и не на шега баща си...направо полудях и не можах да го преживея.Иначе е най милото същество на земята, ама що така не се разбраха не знам...Имах три опции за разрешаване на проблема...
1.Да се преселя да живея и спя в кокошарника

, защото аз като съм там всичко е цветя, рози и безгранична любов. 2.Да разделя кокошарника.3.Да подаря единия петел на някой стойностен и добър стопанин.Везните се бяха доста наклонили в полза на 2-ия вариант, но пък за късмет намерих човек, който си търсеше петел.Та след поне седмица ред сълзи, ред сополи, реших да си дам момчето-синчето.Трудно решение, защото трябваше да избирам между бащата, който си го купих, защото се влюбих в него от пръв поглед(а и той си е мъжа на Ева-кокошчица) и сина, който още от излюпването му, съм му треперила...Реших така и защото бащата на нищо не приличаше(направо го беше оплешивил и депресирал собствения му син

), докато малкия, освен, че е по млад и се беше превърнал в едно невероятно красиво, огромно петлище.Та така... Малкия ходя да го виждам, екстра е ...има си собствен огромен харем, който да не дели с никой.Уговорила съм се с хората, след 3-4 години или повече, когато им 'пригладнее' или просто нямат нужда от него, да си ми го върнат.Аз дотогава поне спечелих време или да разделя кокошарника, или да построя нов.
Поуката за мен от тази история освен, че Бушката някак си ме вдъхновявя да се разписателствам

,е , че никога повече няма да рискувам и да оставя някоя от принцесите да се вживява в ролята на майка(ако искам кокошчици, ще си купя и то вече оформени), а и преди да се правя на много знаеща и сигурна, че съм успяла да сприятеля два петела...ще броя до 10, 100 или най добре 1000

.Явно не случайно хората са си казали, че не става, явно си е природа, явно, че наистина човек се учи докато е жив.
Всъщност, ако някой е успял за повече от 2 години, ще бъда много благодарна да сподели.Поне да знам дали всяко правило си има своите изключения.Аз така си мислех, но не успях да го докажа, поне при кукуригащите.
Лек ден от мен и успех с пернатите красоти.