In Memoriam
#241
Публикувано: 11 March 2011 - 09:24 AM
Беше едва на шест години и диагнозата и беше епилепсия, която по-късно се оказа, че е вследствие на тумора.
Хера остана до последно добра, съобразителна и благородна. Изчака ни да заминем и тогава напусна земния свят.
Сега живее на едно по-добро място и вече не е болна.
Херче, ще се видим някой ден отново, моето момиче!
#242
Публикувано: 11 March 2011 - 09:40 AM
LG9, в 28 February 2011 - 04:57 PM, написа:

Довиждане мило Мече, винаги ще имаш специално място в сърцето ми! Надявам се, че не сме грешни пред теб и сега си на по-добро място!



Съжалявам за Мечо! Съболезнования.
Много е красив на снимката. Представяш ли си сега, когато вече няма никакви болести колко по-красив може да бъде и дори може би има сияние около него! Гледа те от някъде и ти се усмихва. Той няма да те забрави и пак ще се срещнете!
#244
Публикувано: 11 March 2011 - 08:34 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#245
Публикувано: 04 April 2011 - 11:14 AM
Сякаш бе вчера, когато си взехме последно сбогом....
Да, днес пак е 4 април, само че друга година :-(
Не сме преставали да мислим за нея.
Почивай в мир момичето ми!
И ме чакай довечера - ще дойда при теб, там под брезичката......
#246
Публикувано: 07 April 2011 - 11:13 PM
Не минава болката...Спрях да търся да я видя, по-лесно вървя по пътeките, по които минавахме заедно, по рядко ходя в планината, където остана завинаги...
Времето минава, болката - не.
Беше невероятна. Намерих я много ранена на пътя преди 10 години и независимо от преживяното, цялата беше една обич.
Още не мога да разбера дали 2010 г беше добра... или лоша за мен. Сара си отиде завинаги, но беше и последната година с мен, бяхме заедно...и може би и само това да е достатъчно, за да кажа, че беше добра година.
Сигурно някога съм направила нещо много добро, за да срещна Сара, да дойде в моя живот. Беше подарък за мен.

#247
Публикувано: 08 April 2011 - 11:40 AM
Sarah Marina, в 07 April 2011 - 11:13 PM, написа:
Не минава болката...Спрях да търся да я видя, по-лесно вървя по пътeките, по които минавахме заедно, по рядко ходя в планината, където остана завинаги...
Времето минава, болката - не.
Беше невероятна. Намерих я много ранена на пътя преди 10 години и независимо от преживяното, цялата беше една обич.
Още не мога да разбера дали 2010 г беше добра... или лоша за мен. Сара си отиде завинаги, но беше и последната година с мен, бяхме заедно...и може би и само това да е достатъчно, за да кажа, че беше добра година.
Сигурно някога съм направила нещо много добро, за да срещна Сара, да дойде в моя живот. Беше подарък за мен.

Хубави думи!

#248
Публикувано: 09 April 2011 - 09:23 AM

Днес някой седи на сянка, защото преди много време някой друг....... е посадил дърво.
http://www.nuadarits.net
#253
Публикувано: 06 June 2011 - 09:21 AM
Съчуствам на всички писали в тази тема
Цитат
Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.
Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.
И тогава минавате под Моста на дъгата.
Заедно завинаги...
#255
Публикувано: 19 June 2011 - 05:03 PM

#256
Публикувано: 19 June 2011 - 05:15 PM