Самоед
#2030
Публикувано: 04 August 2007 - 05:21 PM
Мисля че ще изчакам това кучило.. cheers
Какво беше нужно за да участва кученцето на изложби и състезания?? r)
#2031
Публикувано: 04 August 2007 - 05:26 PM
Цитат
Самоеда е същия тип порода като хъскито. Близки са по много неща, като се абстрахираш от външния им вид. Или външния вид е проблема, че аз това не го разбрах добре.

JulyVell Siberians
#2032
Публикувано: 04 August 2007 - 05:29 PM
Цитат
Цитат
Самоеда е същия тип порода като хъскито. Близки са по много неща, като се абстрахираш от външния им вид. Или външния вид е проблема, че аз това не го разбрах добре.
Еми да не и харесват на майка ми на външен вид.. Понеже си е страхлива и..
Пък самоеда и харесва.. bl)
#2033
Публикувано: 04 August 2007 - 05:38 PM
Цитат
Не е така. Има хора, които избират, избират и все не могат да изберат и когато си изберат, се оказва, че не е това, за което са мечтали или искали.
За хубавите неща е нужно и нещо, което се нарича - КЪСМЕТ. Понякога .. той те спохожда, понякога не.
Правилния избор идва при правилно дефинирани цели - какво търсиш и защо. Но е и въпрос на шанс, късмет, както и правилно гледане.
За участие в изложби - кучето да има родословие и вие да сте член на клуб Северни кучета.
Попитайте за името на женското куче. Можете да проверите и в Плевен, там има развъдник за самоед Сноу сиси, ако ви интересува, ще ви пратя телефона. Момичето се казва Силвия, има едно много хубаво женско куче - Райси Сноу Сиси, поне ще можете да се видите с нея и да говорите.
Мъжки самоед от Пловдив - попитайте кой е и дали не е Гранд Снежное Танго.
На колко сте години, ако не е тайна ?
#2034
Публикувано: 04 August 2007 - 08:52 PM
Ще питам за имената и ще ти кажа ! ;)
#2036
Публикувано: 04 August 2007 - 09:25 PM
Цитат
Добри съвети за покупка на куче - тук.
На лична поща имате координати на развъдника.
За имената питай ... b)
Благодаря ти ! cheers
Дали сега ще има малки?? n) s)
Като се върна от Румъния ще се свържа с нея ! ;)
#2037
Публикувано: 04 August 2007 - 09:48 PM
Иска доста грижи .. няма куче, което да не иска, но при самоед има допълнителни грижи за козината - къпане, ресане, хубава храна. Линее ... хвърчат косми навсякъде, въобще това е куче с дълга козина, ако живее в апартамент, пригответе се да имате косми навсякъде - е, отстраняват се лесно. Ако го гледате на двор, ще направите най голямата грешка, ако го вържете на синджир или го ограничите вързан в колибка - той не е създаден за това.
Не мислете, че ще се разхождате с него без повод. Не е немска овчарка, трудно се обучава при изпълнение на команди - не, не че не ги научава, научава ги и ги схваща много бързо, но бързо му омръзва, не обича непрестанните повторения, често се обръща и в очите му четеш - е, сега пък това защо ? Ами не искам, ето, бягам, хвани ме .. b) Бързо се привързва, но в същото време често е недоверчив - трябва много да се работи, за да може да изградиш връзка с него и той да ти има доверие.
Въобще си е приключение да имаш самоед. Трябва да си готов за това. Коренно различен е у дома и навън. Това е общително куче, с свое собствено разбиране за света и своето място в него. Живял винаги близо до хората, той винаги се стреми да бъде близо до тях. Кевин в къщи ми е невероятно спокоен, не лае, почти не издава звук, освен едни такива негови си звуци - хъм, хъм .. по интонацията му се разбираме. Не лаят, не са пазачи, но често вият. Лаят не е басов, а е по скоро в по висока тоналност. Не обичат да са сами или да са изолирани - примерно вие да сте в едната стая, той да е заключен в другата. Ако вратата му е отворена, и може да дойде да ви види, ще си отиде пак в неговата си стая или ако му кажете, ще стои на прага на стаята, достатъчно му е да вижда хората и е спокоен. Но ако е затворен - не е много съгласен. b)
Такива неща. Ако имате въпроси, питай ;)
#2038
Публикувано: 04 August 2007 - 10:08 PM
Нямам търпение да стана притежател на 1 представителка на породата...
Една жена ми писа че има 8 породисти бебета (2 женски и 6 мъжки) и я питах за имената на родителите и чакам отговор може пък да я знаеш.. r)
#2039
Публикувано: 04 August 2007 - 11:42 PM
Сега ще се отклоня малко от темата, та ако искате не го четете, ако искате го изтриите.
Мечтата ми да си имам хъски се зароди мноого отдавна. Сега съм на 14 години, може би преди 2 години за първи път реших, че искам бебче, като се колебаех между две породи. Хъски и чау. Разгледах внимателно индивидите, до които имах достъп, тоест кучетата, които срещах в парка. Тогава бях много неинформирана относно северните породи. Но се влюбих в тях, още в мига, в който едно хъски ме погледна. Такъв поглед няма никъде, уверявам ви. Толкова спокоен и самоуверен, и топъл. В този миг се "запалих". Бях завладяна от манията да имам хъски. Тогава не знаех, че има развъдници от които можеш да си вземеш куче. Дори не се бях интересувала от къде сме взели немската ни овчарка.
Запознах се по-добре с нравът им и тогава пламна истинската ми любов към северните породи. Харесвам това, че са самоуверени и фактът, че винаги имат собствено мнение. Аз можех да взема голъднче, но въпросът беше там, че предпочитах нещо като мен, свободолюбиво и непокорно.
И знаете ли, много време се колебаех от кой развъдник за го взема. Първо се лутах между българските, после открих най-добрият според мен Wowf point и изгарях от желание бебето ми да е от там.
Започнах да събирам пари, тъй като оговорката с родителите ми беше, че това ще си е нещо изцяло мое и трябва сама да си го "извоювам". Тъй и тъй, не си го извоювах сама, но това е друг въпрос r) . Та, много исках да си взема точно от този развъдник, знаех точно какво очаквам, знаех точно как искам да изглежда моето куче, представях си го, сънувах го. То беше кафяво, тъмно кафяво, с кафеви очи и гледаше като... като хъски. Общо взето приличаше на Немо. Но не точно. Трябваше обаче още доста да почакам за такова куче. И бях готова.
Свързах се с развъдник от България, просто да попитам за бъдещите кучила и там ми отговориха "Чакаме потвърждение, че Secret Style of Wolf Point е бременна. Бащата е Trishamar's Hot Diggity Dawg.". Wowf point.... Когато видях родителите, това беше достатъчно за да бъда сигурна, че моето кученце ще е точно от тях. Както казах, още не беше сигурно, че Стили е бременна, но аз бях сигурна. Чаках още поне 4 месеца. И тогава то се роди. На 26 юни. Най-страхотното бебе на света. Не беше кафяво. Не беше кучето от мечтите ми. То просто надминаваше всичките ми очаквания. Не зная как бих могла дори да се надявам на такова бебе, обаче беше факт, това бебе щеше да е моето бебе. Когато го видях, когато го поех в ръцете си.. неописуемо е... То взе да ме целува. Не си спомням да съм имала по-хубав момент. Многото падащи звезди, които бях видяла през тези сигурно 2 години, изпълниха обещанието си.
Сега имам най-прекрасното бебе. Доказах на себе си, че мечтите се сбъдват, стига човек да има търпение.
Също се уверих за пореден път, че за хубавите неща трябва време.
През тези две години, аз бях виждала много малки хъскита, но нито дено не предизвикваше у мен такива емоции каквито успя да предизвика моето бебе.
Самоедите не са трудна порода. Нищо не е трудно. Стига сърцето ти да е голямо и пълно с любов към любимата порода.
А който не обича своенравните същества изобщо да не помисля за самоед. Човек просто трябва да е влюбен във всеки "недостатък" на породата.

В приятелството няма породи!
#2040
Публикувано: 05 August 2007 - 01:35 AM

Гледайте филма EARTHLINGS, заслужава си!!!
#2042
Публикувано: 05 August 2007 - 11:19 AM
#2043
Публикувано: 05 August 2007 - 07:00 PM
Цитат
Да, нашия любим сезон. Днес беше прекрасно време .. лек дъжд, хлад ... голяма игра беше, Кевин целия мокър до кости и кален, но пък здраво уморен. А аз наблягам на чай с ром, че премръзнах навън и станах целия в вода.
Но пък си заслужаваше - и двамата обичаме лошото време. 1super
#2044
Публикувано: 05 August 2007 - 08:00 PM
Цитат
Вижте ... написах ви - отговорете си вие на въпроса какво точно искате и защо. Съвета, който ви дадох бе и си остава същия - не бързайте, не купувайте кучета по обяви, преди да сте видели родителите на малките и да сте погледнали родословието им. Поставете ПОРОДАТА на първо място, преди вашето желание.
Всеки един самоед трябва да има родословие. Искайте го. Вижте родителите, поговорете с хората. Е, има и кученца без родословие - факт. Там покупката си е на ваш риск и желание, аз не мога и не искам да ви казвам какво да правите - вие сте достатъчно голям, за за вземате решения сам.
Не се съобразявайте с мен. Аз съм луд фен, сънувам самоеди. Не приемам и не адмирирам размножаването на кучета, идеята - хайде бяло с бяло, бели бебета, търсят се, ще ги продадем скъпо - това не е развъждане, а размножаване. Не го подкрепям, защото така се лъжете вие - феновете, които сега влизат в породата. Вие обичате и сте се влюбили в една мечта, наречена самоед. Дори и ника ви е такъв. Защо бягате от нея ? Защо искате да си вземете случайно куче от случайни родители ? Защо да не направите нещо истинско за породата ? Защо трябва да минавате през дивата радост на това, че имате куче "самоед", за което сте дали не малко пари, след това да се разочаровате, като разберете, че за да заплождате вашето куче трябва да имате родословие ? Защо един ден трябва да се чудите какво да кажете, когато обичаното от вас момиче има малки - и да там ще стигнете, повярвайте, и те също са без родословия ? Ще ги продавате отново на нови любители, обеснявайки им че е самоед, само че тогава вече ще сте навлезнали в породата, ще знаете, че има изложби, че за да влезе едно куче в разплод трябва да има оценки от тези изложби, че ПОРОДА - това не е просто бяло куче, а куче с установен стандарт, племенна книга, характер, поведение ?
Решението е ваше. Каквото и да направите, обичайте кученцето си. С родословие или без, то ще има нужда от любовта, желанието за общуване и игра с своя стопанин, ще има нужда от своето ново семейство.
Желая ви от все сърце успех в вашето решение.
#2045
Публикувано: 06 August 2007 - 10:05 AM
Чета този форум доста активно от около 10 месеца, но едва сега реших да се включа. Харесвам много северните породи - прочела съм всичко, което сте написали за самоедите, хъскитата, маламутите и т.н. Има много полезни неща, за което сърдечно благодаря на всички! Но има и нещо, което ме изумява-"разделянето", което правите между животните. Никога не съм мислила, че хора, които обичат кучетата могат да разсъждават по този начин, но явно е факт. Разбирам и уважавам желанието ви да запазите качествата на дадена порода. И въпреки всичко разсъжденията ви на моменти ми напомнят Хитлер...
Казвате, че трабва да се купуват само кучета с родословия, но не казвате какво тогава трябва да се случи с всички останали вече родени животинки, които се продават в магазините и по обяви. Ако всички хора разсъждават като вас те са обречени никога да не намерят дом. Съгласна съм, че всеки има право на мнение и това е причината, поради която исках да споделя моето.
Аз лично избрах куче без родословие, което освен че изглежда чудесно е послушен и верен приятел. Нямах никакви финансови ограничения, когато я купувах, просто съм против изложбите, което най-вероятно нямаше да хареса на собствениците на "родословните родители".
Така че съветът ми към всички, които тепърва ще си купуват куче от каквото и да е порода е да следват сърцето си, а не сертификатите, които ще ви дадат.
Пожелавам на всички щастливи мигове с вашите любимци!
#2046
Публикувано: 06 August 2007 - 11:20 AM
Трудно ми е да обясня - това е третото ми куче, предишните ми кучета бяха едното смес между пудел и още някакво, другото чистокръвен дакел. Обичах и двете, макар че бяха много различни по характер, а дакела и видно зверче, което е хапало всички в къщи, включително дъщеря ми, която тогава беше на годинка и нещо. Все пак, сега като гледам самоеда, виждам разликата в характера, която си обяснявам точно с това целенасочен подбор на желаните качества. Любов към семейството ми, но и чувство за собствено достойнство. Това съчетано с пълна и абсолютна липса на агресия, дори и в случаи когато е нормално да се озъби (поне от досегашния ми опит, особено с дакела). Все пак това е куче и то доста сериозно като размер. Трябва да го изпиташ, за да го разбереш.
#2047
Публикувано: 09 August 2007 - 01:45 PM
#2048
Публикувано: 09 August 2007 - 09:22 PM
Цитат
Чета този форум доста активно от около 10 месеца, но едва сега реших да се включа. Харесвам много северните породи - прочела съм всичко, което сте написали за самоедите, хъскитата, маламутите и т.н. Има много полезни неща, за което сърдечно благодаря на всички! Но има и нещо, което ме изумява-"разделянето", което правите между животните. Никога не съм мислила, че хора, които обичат кучетата могат да разсъждават по този начин, но явно е факт. Разбирам и уважавам желанието ви да запазите качествата на дадена порода. И въпреки всичко разсъжденията ви на моменти ми напомнят Хитлер...
Казвате, че трабва да се купуват само кучета с родословия, но не казвате какво тогава трябва да се случи с всички останали вече родени животинки, които се продават в магазините и по обяви. Ако всички хора разсъждават като вас те са обречени никога да не намерят дом. Съгласна съм, че всеки има право на мнение и това е причината, поради която исках да споделя моето.
Аз лично избрах куче без родословие, което освен че изглежда чудесно е послушен и верен приятел. Нямах никакви финансови ограничения, когато я купувах, просто съм против изложбите, което най-вероятно нямаше да хареса на собствениците на "родословните родители".
Така че съветът ми към всички, които тепърва ще си купуват куче от каквото и да е порода е да следват сърцето си, а не сертификатите, които ще ви дадат.
Пожелавам на всички щастливи мигове с вашите любимци!
Здравейте !
Разбира се, че всеки има право на мнение. Според мен кучето няма място в зоомагазините - то не е стока и не трябва да се продава по този начин, в кашони, в аквариуми, без документи, внасяни или изнасяни на килограм. По темата можете да разгледате форума, дискутирали сме я неведнъж.
Относно родените животни от междублокови връзки - помагаме и ще продължаваме да помагаме всяко едно кученце да има дом и стопанин, който да го обича, възпитава и да отговоря за него. Тези кученца винаги ще бъдат в повече от кучетата с родословие, въпроса или по скоро проблема е защо ги има. Опитваме се да образоваме доколкото можем - че трябва "да роди" не е причина за заплождане на кучето на всяко разгонване, че да ... за да е мъж, не е причина кучето да се пуска на всяка кучка. Каква е целта на това размножаване и защо се прави ? Цел няма, въпроса е в егото на самия стопанин - ние, хората, правим така, значи и те трябва. Но тук разликата е, че кучето е животно, то не е човек. Къде е отговорността на човека като такъв, на човека, който обича и се е влюбил в своето куче, в своята любима порода ? Дали ако той размножи многократно своя любимец или любимка, това е добре за породата, при положение, че не се цели развитие, не се търси породност и присъщ характер ?
Виждал съм агресвен "самоед" към хора, и то женско куче, което го разхождат с намордник. Виждал съм "самоед" побойник, който непрестанно търси да се сбие с някое куче, независимо дали е мъжко или женско - да, има и такива кучета, всъщност има ги в всяка една порода.
Ако някога древните хора не са водили ЖЕСТОК подбор, не би имало породите. Вземете северняците - това са работни кучета. Впряг. Върши работа, тегли - живее и продължава рода, ако му се отдаде шанс. Не върши работа, не тегли - няма работа в впряга, няма храна за него. Злобно - в студа кучетата са спяли вътре в юртите, кой ще пусне агресивно куче при семейството си ? Днес ние изтъкваме нашата обич към тях, за да ги очовечим, но дали това е правилния подход ? Какво ще спечелим и какво ще загубим ? Ако цената на това е да спечелим по голям брой кучета, но да загубим породата, то какъв е смисъла ? Без водене на племенни книги, без точно и ясно виждане в развъждането - как след време нашите деца ще кажат, че това е самоед ? А ще има самоеди, защото има хора, които ги обичат и именно тази любов, съчетана с осъзната отговорност пред бъдещите поколения пази породата от толкова години.
Разбира се, че всеки следва сърцето си. Казвал съм го много пъти - любовта не е нещо, което се измерва. Дано има повече хора като вас и да обичат кучетата си, независимо какви са и откъде са. Но същевременно трябва да има и хора, които освен любов към кучешкия род, да признават и поемат отговорност за неговото бъдеще, за това породите да бъдат съхранени, за да не се загуби това наше, човешко наследство.
А изложбите не са задължителни, те са по желание. Няма такива собственици на "родословни" кучета, които да предпочетат тяхното куче да се гледа зле някъде вързано на синджир и да "ходи" на изложби пред това то да има хубав дом с любящи хора - поне аз такива хора не познавам. Изложбите не са всичко, няма нищо по важно от кучето. А обичания самоед личи веднага - то искри от щастие, излъчва толкова обич, че света около него е по хубав.
Когато обичаш една порода, то се радваш, когато виждаш кучета от нея. Къде другаде можеш да срещнеш толкова нейни представители, освен на киноложка изложба ? 2005 година пътувах до Австия, само за да гледам самоед ринга. Световното в Познан - 116 кучета, бели рингове ! Европейското в Загреб - радост за всеки фен ! Стоиш и гледаш, наслаждаваш се на красиви кучета, на това, че любимата порода има бъдеще - трябва да имате самоедско сърце, за да го разберете.
Поздрави !
#2049
Публикувано: 09 August 2007 - 09:37 PM
Цитат
Случвала се е, лекува се и преминава бързо. Най хубаво е да направиш изследвания, от тях ще кажат най добре причината, а и кой антибиотик ще е най добре, ако се налага. При мен се бе получило точно под сгъвката на опашката, но се бяхме къпали в язовир Искър предишната седмица и реших, че може да е от това.
Възможно ли е да са гъбички ? Котето бе одраскало Кевин по муцуната и стана като точица без козина. Мина с някакво мазило, но след като мина, му сложиха и ваксина против гъбички. Да чукна на дърво, оттогава нямаме проблеми с такива неща.


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +



