[Finve]

North face,
Красавци са, аз следя и във форума за хъскитата ставаше дума за това, но не бях наясно за какво точно става дума. Много се радвам, че там има хъски и от България w)

dog.bg
хареса ми пожеланието ти в предишния пост всички, които обичат северняците, да направим един ден в България такива хубави състезания. Това е и моя мечта. Щом сме повече, ще стане ... Това е хубава идея и можем да я осъществим. Вярно, че нямаме, както казва North face, такива снегове и то за дълго време, но и от това ще се намери изход, стига да имаме желание.
Така че, аз съм "ЗА" 1super и ще направя каквото зависи от мен да подпомогна осъществяването на такава идея, стига да се намерят достатъчно съмишленици сред нас.


Поздрави на всички

[briz bein]

Имам големи проблеми със самоедчето си: от 2 дни няма никакъв апетит, унил е, не му се играе. Водих го на лекар, прегледа го и не откри нищо, след това реших да потърся помощ и при друг специалист и пак нищо, сега се връщам от трети ветеринарен кабинет и резултат няма.
Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем?
Моля Ви дайте ми съвет какво друго да направя , за да помогна на малкия?

[dog.bg]

Колко е голямо, с какво си го хранил до сега и какво е акото му ?
Правихте ли изследвания или само външен преглед ?

[briz bein]

Почти на 5 месеца е, акото му е съвсем нормално, но онзи ден сутринта повърна стомошен сок и от тогава спря да яде. По принцип той е много лаком и винаги си изяжда всичко с охота, но сега яде съвсем малки количества. Взеха му кръвна проба, но казаха, че всичко е наред. Храня го с Роял Канин, по 3 пъти на ден.
Когато го взех ( преди месец и нещо) беше хранен предимно с готвено- ориз с месо, макарони, качамак и ме посъветваха и аз да му готвя, така че понякога яде и готвено.

[North face]

Да не е лапнал нещо....топче или нещо друго не може без причина да е так унил особено бебе

[everest]

Цитат

Почти на 5 месеца е, акото му е съвсем нормално, но онзи ден сутринта повърна стомошен сок и от тогава спря да яде. По принцип той е много лаком и винаги си изяжда всичко с охота, но сега яде съвсем малки количества. Взеха му кръвна проба, но казаха, че всичко е наред. Храня го с Роял Канин, по 3 пъти на ден.
Когато го взех ( преди месец и нещо) беше хранен предимно с готвено- ориз с месо, макарони, качамак и ме посъветваха и аз да му готвя, така че понякога яде и готвено.

Наистина може да е лапнал нещо ,може да е от кокали ако си му давал разбира се ,но щом яде би трябвало да му мине надявам се да се оправи,но пък и внимавай да не го прехранваш по колко грама му даваш на ден и от кой точно вид на Роял Канин

[everest]

d) Днес излязохме за първи път на Роби още му пулсира сърцето от кеф,улая всички и всичко и не спря да тича направо ме разби ,аз очаквах да го е страх и да се свие, но няма такова нещо,пък и много се радваше на снега,и на хората и си мисля че изобщо не му се пребираше голямо диване се оказа и не знам как ще почна да го обучавам на вън надявам се да се успокои малко като посвикне. b)

[dog.bg]

briz bein, не съм ветеринар ... ако има някакъв стомашен проблем, дават една кашичка, която кучето хапва и после, след половин час или повече се снима на ренген, за да се види къде има запушване или възпаление. Това го зная от предишното ми куче, но както писах - не съм ветеринар. Най добре би било да се оправи, не зная .. може би трябва да го храниш в момента с по леки хранички, не толкова твърди. Надявам се скоро да се оправи и всичко да е наред, просто стискам палци ! 1super

[dog.bg]

everest, хич не иска да се прибира b) Моя е същия .. имам чубство, че ако го оставя, по цял ден ще си играе на снега. Яде сняг, гони други кучета, скача, въобще .. едва го лъжа да дойде при мен да го прибера s) А в къщи е спокоен и тих след такава игра. Ето му снимка от днес в парка ...

Прикачени файлове

•  DSC_0009.jpg (19.12K)
  Брой сваляния: 198

[everest]

d) След като се пребрахме поиграхме си малко и направо труп заспа и няма събуждане умори се и се надявам само да не стане така че да му се играе през ноща че бедна ми майка няма да мога да спя,много ме е яд че не можах да го снимам понеже приятелката ми взе фотоапарата да снима някво ревю но утре задължително ще направя няколко кадъра на снега ако го има b)
Имаме и едно постижение тази седмица,вчера се пребирам от работа отварям вратата и ме посреща гледка жалко че не можах да я снимам та якето на приятелката ми едно такова кожено с много пух и моят малък Роби върху него и окло него на малки парчета пух с кожа и познайте нашия един такъв невинен .Просто разбира ама явно нещо го човърка от вътре да направи някаква поразия докато няма никои в къщи,сега не смеем да оставяме дрехи в коридора на закачалките . b)

[dog.bg]

При мен е същото ... има случаи, когото цял месец нищо не прави ... направо щастрив. Но онзи ден пак изяде маратонките ми, за съжаление ... иначе го оставям на терасата с неговите играчки, но явно скучае ... тапетите ще ги сменям, то вече е ясно. b)

Dплаквам се .. като види друго куче и изчезва при него и не се спира, даже като го викам. Без куче - оправяме се, но само види ли някое - край ! Днес тренирахме с гумата, две обиколки на стадиона, по едно време реших, че му е тежко. И в този момент видя на другия край едно куче и ... не мога да го стигна, хем с гума отзад и в сняг ! Викам, а не спира ... ще трябва да ходим на училище l)

[everest]

Новия ветеренар при който ходя ми даде много полезен съвет за играчките на кучето с две думи като се наиграе и му писне просто я прибираш,защото ако я оставиш то кучето започва да я приема като част от интериора и почва да губи интерес към играчката и почва да търси алтернатива в дрехи,обувки и т.н.,има доза истина в това b)
Поздрави на Кевин от нас и да слушка повече че на училеще е кофти super best

[briz bein]

Здравейте отново!
Вчера лекарите ни изписаха едни прахчета, които спомагат за храносмилането и едновременно с това отварят апетита.
Благодарение на тях днес Бризбейн е във форма, хапва, но в малки количества през 2 часа, защото ме е страх да не се натъпче много и да му стане пак зле.
Иначе вече се съвзема, по- енергичен е , играе и най- важното е че яде.
Благодаря на всички, които отговориха на молбата ми и се опитаха да помогнат.

[dog.bg]

1super

Щастлив с теб ! Да е жив и здрав малкия !

По принцип на Кевин му правя гладен ден, гледам да е един път седмично. Самоедите нямат проблем при глад, вярно е, че обичат да похапват, но могат дълго време да издържат и да поддържат форма с съвсем малко храна. Според мен това е наследство от дългите зимни преходи някога, векове назад. Кучета, използвани за теглене на шейни в безкрайните северни полета, където храна се намира трудно и те е трябвало да бъдат в форма и да теглят дори и с малко дажби.

[briz bein]

Кевин на каква възраст е?
Разкажи ми нещо повече за него ще ми бъде интересно , виждала съм негови снимки във форума и съм очарована, наистина е голям сладур, казвам го без задни помисли.
Аз никога не съм оставала без куче защото живота ми би бил много скучен и сив без четириног другар, интересувам се от всякакви породи и наистина ще ми и приятно да разбера повече

[dog.bg]

Историята е дълга ...

Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.

Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.

И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.

Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.

За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !

Прикачени файлове

•  2K1.JPG (22.43K)
  Брой сваляния: 219

[seska]

dog.bg разказите са ти винаги много интересни и запленяващи, особенно когато са свързани с Кевин. Аз го виждам рядко, от изложба на изложба ,но храня големи симпатии към него, най-усмихнатото самоедче. l)
А първата среща с кученцето е винаги невероятно вълнуваща. Аз често си спомням за първите ми впечатления от всяко едно от кучетата ми, става ми много приятно и после всичките си ги нагушквам. w)
Снимката ви, както обикновенно ,е страхотна! b)

[Waikikii]

Дог, и аз винаги чета с голямо удоволствие, когато пишеш за Кевин и Чанук. Успяваш в думите си да вложиш толкова чувства...човек настръхва :) Като приказка е r) Пожелавам ти много хубави моменти с Кевин и да идва отвреме-навреме, когато го викаш в обкръжението на други кучета dribble w)

[briz bein]

Цитат

Историята е дълга ...

Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.

Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.

И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.

Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.

За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !

Благодаря,че си толкова искрен и отзивчив, наистина успяваш да грабнеш вниманието на хората с историите и полезните съвети.
Знам колко е трудно ,когато изгубиш любимо същество, как боли, когато няма кой да те посрещне , да ти се порадва, да те следва неотлъчно, но такъв е живота и колкото и да ти се свива сърцето от мъка по загубата на доброто старо приятелче един ден събираш сили и даваш любовта, вниманието, грижите си на друго дребосъче и душата ти отново се изпълва с любов.
Аз загубих 3 кучета в рамките на 6 години, чувствах се ужасно, бях като смачкана и неможах да свикна с празнотата и липсата на куче и ето че един ден се събудих с решението, че ще си взема кутре- седнах на компютъра и започнах да се ровя из обявите в интернет. Съвсем случайно попаднах на снимка на самоед(дотогава не бях запозната с породата),но се влюбих в това куче и така проявих интерес и започнах да опознавам породата, след което си взех Бризбейн.

[Reni]

Ах,какъв бял красавец е бил този Кевин като е пристигнал angelpik И аз си представях моя самоед нещо такова,но....за съжаление получих друго.Сериозно обмислям за втори,,истински,,самоед и тогава дог смятам да те потърся d)