Самоед
#501
Публикувано: 06 March 2006 - 11:04 AM
Красавци са, аз следя и във форума за хъскитата ставаше дума за това, но не бях наясно за какво точно става дума. Много се радвам, че там има хъски и от България w)
dog.bg
хареса ми пожеланието ти в предишния пост всички, които обичат северняците, да направим един ден в България такива хубави състезания. Това е и моя мечта. Щом сме повече, ще стане ... Това е хубава идея и можем да я осъществим. Вярно, че нямаме, както казва North face, такива снегове и то за дълго време, но и от това ще се намери изход, стига да имаме желание.
Така че, аз съм "ЗА" 1super и ще направя каквото зависи от мен да подпомогна осъществяването на такава идея, стига да се намерят достатъчно съмишленици сред нас.
Поздрави на всички

Finwe-Land - Alaskan Malamutes[br][br]
Величието и моралният напредък на една нация могат да се оценят по отношението й към животните" Махатма Ганди
#502
Публикувано: 07 March 2006 - 01:07 PM
Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем?
Моля Ви дайте ми съвет какво друго да направя , за да помогна на малкия?
#504
Публикувано: 07 March 2006 - 02:30 PM
Когато го взех ( преди месец и нещо) беше хранен предимно с готвено- ориз с месо, макарони, качамак и ме посъветваха и аз да му готвя, така че понякога яде и готвено.
#505
Публикувано: 07 March 2006 - 02:42 PM
#506
Публикувано: 07 March 2006 - 05:36 PM
Цитат
Когато го взех ( преди месец и нещо) беше хранен предимно с готвено- ориз с месо, макарони, качамак и ме посъветваха и аз да му готвя, така че понякога яде и готвено.
Наистина може да е лапнал нещо ,може да е от кокали ако си му давал разбира се ,но щом яде би трябвало да му мине надявам се да се оправи,но пък и внимавай да не го прехранваш по колко грама му даваш на ден и от кой точно вид на Роял Канин
#507
Публикувано: 07 March 2006 - 05:47 PM
#508
Публикувано: 07 March 2006 - 08:30 PM
#509
Публикувано: 07 March 2006 - 08:36 PM
Прикачени файлове
-
DSC_0009.jpg (19.12K)
Брой сваляния: 198
#510
Публикувано: 07 March 2006 - 08:43 PM
Имаме и едно постижение тази седмица,вчера се пребирам от работа отварям вратата и ме посреща гледка жалко че не можах да я снимам та якето на приятелката ми едно такова кожено с много пух и моят малък Роби върху него и окло него на малки парчета пух с кожа и познайте нашия един такъв невинен .Просто разбира ама явно нещо го човърка от вътре да направи някаква поразия докато няма никои в къщи,сега не смеем да оставяме дрехи в коридора на закачалките . b)
#511
Публикувано: 07 March 2006 - 09:26 PM
Dплаквам се .. като види друго куче и изчезва при него и не се спира, даже като го викам. Без куче - оправяме се, но само види ли някое - край ! Днес тренирахме с гумата, две обиколки на стадиона, по едно време реших, че му е тежко. И в този момент видя на другия край едно куче и ... не мога да го стигна, хем с гума отзад и в сняг ! Викам, а не спира ... ще трябва да ходим на училище l)
#512
Публикувано: 07 March 2006 - 09:33 PM
Поздрави на Кевин от нас и да слушка повече че на училеще е кофти super best
#513
Публикувано: 08 March 2006 - 02:25 PM
Вчера лекарите ни изписаха едни прахчета, които спомагат за храносмилането и едновременно с това отварят апетита.
Благодарение на тях днес Бризбейн е във форма, хапва, но в малки количества през 2 часа, защото ме е страх да не се натъпче много и да му стане пак зле.
Иначе вече се съвзема, по- енергичен е , играе и най- важното е че яде.
Благодаря на всички, които отговориха на молбата ми и се опитаха да помогнат.
#514
Публикувано: 08 March 2006 - 03:03 PM
Щастлив с теб ! Да е жив и здрав малкия !
По принцип на Кевин му правя гладен ден, гледам да е един път седмично. Самоедите нямат проблем при глад, вярно е, че обичат да похапват, но могат дълго време да издържат и да поддържат форма с съвсем малко храна. Според мен това е наследство от дългите зимни преходи някога, векове назад. Кучета, използвани за теглене на шейни в безкрайните северни полета, където храна се намира трудно и те е трябвало да бъдат в форма и да теглят дори и с малко дажби.
#515
Публикувано: 08 March 2006 - 03:45 PM
Разкажи ми нещо повече за него ще ми бъде интересно , виждала съм негови снимки във форума и съм очарована, наистина е голям сладур, казвам го без задни помисли.
Аз никога не съм оставала без куче защото живота ми би бил много скучен и сив без четириног другар, интересувам се от всякакви породи и наистина ще ми и приятно да разбера повече
#516
Публикувано: 08 March 2006 - 05:01 PM
Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.
Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.
И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.
Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.
За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !
Прикачени файлове
-
2K1.JPG (22.43K)
Брой сваляния: 219
#517
Публикувано: 08 March 2006 - 05:58 PM
А първата среща с кученцето е винаги невероятно вълнуваща. Аз често си спомням за първите ми впечатления от всяко едно от кучетата ми, става ми много приятно и после всичките си ги нагушквам. w)
Снимката ви, както обикновенно ,е страхотна! b)
#518
Публикувано: 08 March 2006 - 06:18 PM
#519
Публикувано: 08 March 2006 - 07:40 PM
Цитат
Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.
Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.
И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.
Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.
За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !
Благодаря,че си толкова искрен и отзивчив, наистина успяваш да грабнеш вниманието на хората с историите и полезните съвети.
Знам колко е трудно ,когато изгубиш любимо същество, как боли, когато няма кой да те посрещне , да ти се порадва, да те следва неотлъчно, но такъв е живота и колкото и да ти се свива сърцето от мъка по загубата на доброто старо приятелче един ден събираш сили и даваш любовта, вниманието, грижите си на друго дребосъче и душата ти отново се изпълва с любов.
Аз загубих 3 кучета в рамките на 6 години, чувствах се ужасно, бях като смачкана и неможах да свикна с празнотата и липсата на куче и ето че един ден се събудих с решението, че ще си взема кутре- седнах на компютъра и започнах да се ровя из обявите в интернет. Съвсем случайно попаднах на снимка на самоед(дотогава не бях запозната с породата),но се влюбих в това куче и така проявих интерес и започнах да опознавам породата, след което си взех Бризбейн.