Цитат
Интересно ми е как би се посрещнало едно такова куче на екстериорна изложба у нас, а защо не и по света. Би трябвало да е интересно за повечето любители на породата.
Да, интересен въпрос. Често съм се замислял върху това дали развитието и формирането на породата самоед от аборигенни кучета към заводска порода може да е показател и за други породи. Какво точно става при селекцията и какво се променя ? Защо в един момент всичко се насочва в съвсем друга посока и това променя ли кучето и то в каква степен ? Какво се запазва и защо ? Доколко човека е променил това, което е направила природата и имаме ли право да го правим и за в бъдеще ?
Лично мнение за шанса - зависи от кучето все пак. Но ... колкото и да ми е тъжно, в момента дори и Сабарка, първото импортирано куче от Скот не би имал шанс на екстериорна изложба днес. Той е бил кафяво с бяло. Първия стандарт през 1909 година, ако приемем че това е най близкото описание на аборигенната полулация ( това е все пак няколко години след първите импортирани аборигенни кучета ) допуска - чисто бяло, бяло с жълтеникави петна, кафяво и бяло, черно и бяло. След това селекцията тръгва в посока ефектния бял цвят и в крайна сметка имаме това, което имаме днес. Развитието на ръста също е интересно - по стандарта от 1909 година височината при мъжките кучета е 48 - 55 см, при женските - 46 - 50. Постепенно селекцията вдига ръста, въпреки че англичаните и да днес запазват своя стандарт мъжки 51-56 см, женски 46-51 см, докато при FCI имаме - 57 см +/- 3 при мъжки, 53 см. +/-3 при женски.
В Америка на специалките има и изпитания за стадния инстинкт при самоед. Има и работни изпитания за породата, но те не са водещи при селекцията и развъждането. За съжаление самоед почти не се използва в професионалния спорт с кучета - можеш да разгледаш Iditarod Sled Dog Race, там има снимки на кучетата, които се използват в това състезание, а то е най голямото и най престижното. В OPEN NORTH AMERICAN CHAMPIONSHIP, състезанието на професионалните мъшери е същото. За себе си съм приел заключението, че работните изпитания така или иначе не могат да заместят аборигенната селекция - което не означава, че не трябва да ги има, напротив.
Извода, който съм направил за себе си е, че ако днес искаме да запазим която и да е аборигенна порода, то не трябва да я откъсваме от начина и на формиране и от начина и на съществуване. Направим ли го - я променяме.