[Рамона]

Е dog.bg ти имаш Кевин от малък, а ние от 2 години и му нямаме доверие особено като го знам как иска да се бие с други кучета.Tука в нашия квартал е пълно със грамадни овчарки и други кучета заради това ние го разхождаме по някой път в люлин 7. преди малко в нас беше Джиджи много е сладка.А кучето ти е много готино dog.bg .

[sladyr4eto_tedi]

Еххх този Кевин w) много хубав браво дог надявам се скоро пак да имам възможността да го видя и намачкам b) ю
на 11 видях Сноуй който много е пораснал, и станал като баща си красавец, не изпуснах и него да го пипнаи да му се порадвам.
Поздрави от мен за вас Самоедчета w) b)

[dog.bg]

Цитат

нямаме доверие

Ще ми бъде трудно да ти го обесня. Доверието между човек и куче е нещо, което се гради бавно и търпеливо, не става изведнъж. Две години са повече от достатъчни, ако се занимавате редовно с него. Това означава всекидневно внимание, търпеливо обучение, разходки всеки ден поне час и половина, разучаване на поведението на кучето, неговите навици - то говори, вгледай се някой път внимателно - стойката му, гласа му, походката му, опашката, дали си е навел главата или не - всичко това е неговата форма, неговия начин на общуване. Трябва тези знаци да се познават, за да можеш да предвидиш неговото поведение преди то да е направило нещо, което не искаш и да знаеш как да го предотвратиш и как да го наградиш за това, че не е направило нежеланото. Да научиш неговия език и да се опитваш да го "говориш". Няма как, ако кучето е постоянно вързано и излиза за малко, да не изпитва желание за агресия към други кучета - зависи все пак и от кучето, разбира се, но то приема мястото, където е вързано и го познава, а всичко извън него му е чуждо и го притеснява. Не е свикнал с околния свят, неговата реакция е да доминира и да се наложи, за да се чубства в безопастност. Ако започнете да го водите редовно в парка и да започне да играе с други кучета, да го въведете постепенно в другия свят, зад оградата и по далече от няколкото метра на синджира, то има шанс да се социализира - не познавам кучето и не съм го виждал, но определено желанието за агресия към себеподобни или хора не е присъщо на породата. Възможни са искри - да, но кучетата от породата самоед бързо се успокояват и не са злопаметни, по скоро ако тях ги закачат, тогава е възможно да има отговор. Но при всички случаи самоед не е побойник, това е любвеовилно, общително куче, което се радва на околния свят по един наистина уникален начин - именно тази негова радост е в основата на щастието да имаш самоед, за да можеш, разбирайки го, да изживяваш и ти радоста от общуването с него.

[dog.bg]

sladyr4eto_tedi, не успях да отида, на работа, няма как. Радвам се, че малкия ти е харесал, щеше да е хубаво да го видя, че ги мисля всичките. w)

[Рамона]

Съби не е злобен към кучетата иска да ходи при тях, но по точно те го лаят и искат да се бият с него, а тои не е такава порода куче за бой а и да имах бойно куче никога нямаше да го пусна да се бие! Та това са моите любими животинки w) В люлин като ходиме и го разхождам там по 2 часа и може би повече.И някои път така му пускам синджира и си ме слуша обаче аз като се затичам и той се затича и вместо да спре той бяга надоло и аз го гоня ревнала вече b) и ми тупти сърцето че няма да мога да го хвана и воубще ужас.Е чак да рева не ама преди съм плакала като той се нахвърли на немската ни овчарка а Бък е много едър! nok

[dog.bg]

Порода бойно куче няма. Иначе - търси контакта с кучето. Не зная на колко си години, бих ти препоръчал училището от темата Възпитание, обучение, спорт. Но ... кучето не иска само храна и разходки. Трябва да търсиш начин да общуваш с него, да махнеш синджира - самоед на синджир е ... - за мен много неприятна гледка. Красота е да се разхождаш с самоед. Вземи му един хубав нашийник и повод, нареши го, извеждай го всеки ден, учи го да си знае името и да идва при теб, когато го повикаш, награждавай го с ласки и добра дума, лакомство, гради доверие. Самоед без да има доверие на стопанина си е трудно, кучетата имат много хубав характер, на са твърди и непоколебими в желанието си да са свободни - той няма да се подчини, ако той не иска, и да го накараш с сила, ще го запомни и следващия път пак няма да се подчини. Самоед не иска господар заповедник, търси и се подчинява на партньора.

[Рамона]

Немога да го пусна защото знам че той ще избяга.А и не искам после цял живот да съжалявам за това.Знам че тези кучета са умни но аз му нямам доверие ще фане да избяга. и мама и тати не искат да го пускаме мама като ме видя един път че съм го пуснала лошо и стана.А и той не може да се научи защото вече е голям.А и моляви не дейте да ми давате такива съвети защото така аз ще изпълня съвета който ми давате и то ще фане да се случи нещо много по лошо от това да избяга воубще немога да удобря коментара. по добре засега така да караме и така мисля че си му е добре.Ако трябва да го разхождам секи ден аз трябва да ходя в люлин а от Модерно Предградие до люлин аз немога да отида до люлин с метрото и кучето.А мама има доста работа за да ме кара там.

[dog.bg]

Самоед не е куче за синджир в двора. Това е любвеовилно, силно привързващо се към стопанина си куче, което копнее, желае то да бъде център на внимание. Да бъде обичано и да обича. Да бъде погалено, да му бъде говорено, да може да общува. Той не се задоволява само с храната - иска нещо повече, иска човека до себе си. Да го усети, да го види, да го разбере - той изпитва желание да общува с хората, това му е в природата. Дали му е добре ... оставям без коментар, съжалявам, не мога да променя света. Твърдото ми мнение е, че самоед не трябва да се гледа вързан на синджир - любовта към това невероятно куче не може и не трябва да се измерва с дължината на синджира.

Разбирам, ще пораснеш и един ден ще имаш свое собствено куче и ти ще носиш отговорност за него. Тогава може би ще разбереш.
А сега - грижи се колкото се може повече за Събчо. 1super

[dog.bg]

Samoyed Club of Victoria Open Parade 2007 - BEST - Kalaska Aleski of Voyage ! 1super w)

Прикачени файлове

•  AlexCropChamp_20Show2006.jpg (39.14K)
  Брой сваляния: 60

[Рамона]

dog.bg Съби не е вързан той е постоянно отвързан не е на никакъв синджир каквото искаш казвай за мене.Но аз няма никога да го пусна сам някъде защото то е куче не му зная акъла и той не е израснал с мене ако още не си ме разбрал.Не искам той да избяга и после верно цял живот да съжалявам а и той както не се е научил да пресича представиси така да го пусна той да тръгне след някоя женска и да пресече кръстовището и да го сгазят.Всяко животно копнее за внимание и се привързва към стопанина си а не само самоеда.Например:имахме блатна костенурка която ходеше след мама като куче и като я викаше идваше.Нали уж това не е домашно животно и не подлежи на дресировка? Илизаше си навън и се връщаше.значи и тя е търсила внимание и се е привързала към нас.Със всички които съм говорила които имат самоеди се казват че самоеда им е бягал и по чудо са го намирали или в други стопани или са го връщали.Аз не искам да рискувам след като са ме предопредили много хора.А и във ветеринарна клиника ми казват да не го пускаме щом не е израснал с нас.В нас идват много наши приятели с кучета така, че той не е лишен от игра със себеподобни.Вризваме го само когато изкарваме колите или имаме работници вкъщи!Защото като види отворената врата веднага бяга като самоедa на DanyJS.

[MistressLinda]

Извинявам се, че се намесвам в темата, но искам да ви разкажа за нашия случай, въпреки че не е за тази порода.

Малко предистория - през септември миналата година ми донесоха немски шпиц, разкошно бебе на 45 дни. През ноември реших да си взема още едно куче, и си харесах шелти от развъдника за шелти и коли в България.

Unison (или Айнщайн, както всички го наричаме) беше на 3г, разкошен екстериор, съчетан със спокоен и уравновесен характер. 2-мата много бързо свикнаха един с друг, независимо от разликата в годините и в темперамента (шпица, въпреки, че е на 9м в момента, продължава да е доминиращия, и да се налага )

Следвах стриктно указанията на развъдчика по отглеждането на шелтито, а едно от изричните предупреждения беше никога да не го
пускам от повода, освен ако не е в заградено място.

И така по време на разходките - шпица си тича и беснее, а Айнщайн до мен си ходи на повод.
(Тук искам да вметна, че живеем недалеч от Хилтън, и се разхождаме в кучешкия парк наоколо, където кучета на повод няма - всички играят и тичат на воля )

Един ден, беше ранна пролет, реших да пусна Айнщайн от повода, да видим какво ще стане...
И стана .... той като побягна, точно като "изтърван от въжето", в луд галоп - гонихме го половин час из парка, едни хора с хъски го бяха
хванали .. В този 1/2 час изкуках от ужас, че може да се загуби, или
някой да го открадне ...

На всеобща сигурност продължихме разходките на повод .. по един и същи маршрут, по 2 пъти на ден, всеки ден..

След около 2 седмици повторих експеримента - той пак уж побягна,
но след малко се върна, и се заиграха със шпица.

От този ден нататък стигнем ли парка, ги пускам и двамата да играят на воля, викна ли ги или им подсвирка, са при мен.

Специално обучение или команди не съм прилагала, просто споделям нашите преживявания...
Сигурно има други, по надеждни методи, които са подходящи за 3 годишно куче, което през целия живот е било извеждано само на повод, или за 2 годишен самоед, с когото "си нямате доверие" ...

Щастлива съм да ги виждам и двамата как тичат свободни и играят с другите кучета (това обаче го правим само и единствено в кучешкия парк, никога на улицата, на пазар, или между блоковете )

[slavena]

Цитат

Немога да го пусна защото знам че той ще избяга.А и не искам после цял живот да съжалявам за това.Знам че тези кучета са умни но аз му нямам доверие ще фане да избяга. и мама и тати не искат да го пускаме мама като ме видя един път че съм го пуснала лошо и стана.А и той не може да се научи защото вече е голям.А и моляви не дейте да ми давате такива съвети защото така аз ще изпълня съвета който ми давате и то ще фане да се случи нещо много по лошо от това да избяга воубще немога да удобря коментара. по добре засега така да караме и така мисля че си му е добре.Ако трябва да го разхождам секи ден аз трябва да ходя в люлин а от Модерно Предградие до люлин аз немога да отида до люлин с метрото и кучето.А мама има доста работа за да ме кара там.

Здравей Рамона, едва сега видях, че живееш в Модерно предградие. Аз пускам моя самоед в градинката при читалище "св.св. Кирил и Методий"
Не разбирам защо трябва да го водиш в Люлин? Къде точно в Мод.Предградие живееш?

[Рамона]

на ул.Босилеград

[slavena]

за съжаление не зная къде е s)
но съм съгласна с dog.bg, още повече че и неговият е мъжки, а е факт, че те постоянно са в очакване на женски w)
с женските самоеди не съм имала проблем с бягането - важна е връзката между човека е кучето

[dog.bg]

Вижте, трудно е ... Рамона е дете. Кучето си е куче, детето е дете. Трудно е без настойник или родител, който показва и се ангажира да работи с детето и кучето. То, кучето, има свойте възприятия, не знаем как то приема детето, колко често контактуват ... трудно е наистина да направим каквато и да е констатация, без да познаваме реалната ситуация. А детето е дете - то просто обича и иска да си играе, приема кучето като даденост, разчита, че то ще направи всичко, което то каже или иска и едва ли не ще се разбират без думи, защото той е нейното куче. Още повече, че самоед не е порода, която се подчинява безпрекусловно и на момента, тук е важно желанието на самото куче. Това не може да стане и е трудно да се прецени от дете. Същата ситуация имам с племенниците ми - те са на девет и шест години. Луди са по Кев, защото той е "тяхното куче", когато са заедно, искат да го разхождат, да си играят заедно и очакват, че той едва ли не ги разбира без думи. Да, ама не b) Той тръгне нанякъде, като сме на разходка, те тръгват да го гонят, той решава, че си играят и никой не може да го стигне ... и обратно - той легне да почива и някой започва да се катери по него, започват да го галят, ела тук, направи това и накрая той просто решава, че това е прекалено за него и се скрива под леглото и не излиза. Аз също не бих си позволил да го пусна свободно на места, които той или аз не познаваме добре, дори и на полянката, на която ходим редовно не винаги играе свободно - има кучета, с който играе и си ги търси - тогава няма проблем, има такива, с които не се разбира много и в такъв случай предпочитам да го пусна другаде, където примерно ще сме сами. Но мога да преценя и да поема отговорност - разхождаме се всеки ден, познавам мястото, хората, кучетата. А и дори да е пуснат, нещо трябва да го ангажира - ако стоя само, той обикаля, омръзва му и тръгва нанякъде да си види нещо свое. Мятаме топки, пръчки, тичам от едно място на друго, ако го занимаваш - няма проблем. Слуша мен или приятелката ми, има ни доверие, ние на него - винаги с едно наум.
В случая с Рамона - отговорността за кучето не е нейна, тя е на цялото семейство.
Това, което може да направи детето е да обича своето куче - да го погали, да го разходи в двора, да му говори ... ако реши евентуално да посещава училището, то отново би трябвало да бъде с някой от родителите си. За дете би било трудно, независимо от породата, още повече самоед.
Така че - повече любов за Събчо ! Вече съм му фен, много готино име, да ти е жив и здрав, дете ! И ако решите някой ден за училище - заповядайте 1super

[Рамона]

да dog.bg наистина всички деца са такива като мен искат да го гушкат той да играе с тях да им е весело с кучето.Ако някой път имаме възможност може и да дойдеме на училище.Вчера в двора ни гонеше плъхове много ни е умничък като му кажа търси и той веднага отива при дупката на плъховете и започва да рови.аз съм го учила на тези команди и той изпълнява но някои път като го пуснеме ама така гледаме до него да ходиме и той много не слуша командата ела тук само ако сме в вкъщи тогава я изпълнява. Ще го науча но ще е трудничко! 1super

[dog.bg]

Не, няма да стане с веднъж. Не казвам нищо, училището не е място, където можете да отидете веднъж. Трябва да се ходи редовно, като там са само основните занимания и показванията от страна на по опитен човек, а основната работа е у дома. Училището е възпитание и за двамата - и за човека, и за кучето. Там няма как да направят магия и кучето изведнъж да стане послушно и да изпълнява. Да покажат - да, но после това трябва да се повтаря, много, много пъти, за да стане навик на кучето. Да свържеш командата с поведението му и наградата, да изградиш навика и да се затвърди.

Сега има две кученца самоед, бебета на Кевин, които живеят с деца и посещават училището заедно с родителите си. Това, което те правят сега, ще даде видим резултат след година поне. Докато те свикнат да наблюдават кучето, докато то свикне да изпълнява, докато намерят общ език ... просто възпитанието започва от първите дни, когато сте заедно и продължава цял живот.

Успех и стискаме палци ! 1super

[twoofo]

Искам да допълня, като човек, които вижда как напредват бебетата на училището - просто за мотивация: видим резултат има и след няколко занятия - обаче когато стопанинът осъзнае, че училището е само за насоки как да се занимаваме с кучето си. По-дълго време минава до безотказно изпълнение, но и малките упехи мотивират да се продължава. Посещението само на училище, което и да е то, придружено с безгрижие в останалото време няма да доведе до нищо особено.
Резултатите не закъсняват, когато ВОДАЧЪТ се понаучи, главно за това е и училището (за стопани), иначе има ли постоянство и търпение - има и успех!
Малката Мария и Марк са гледка, която радва и с майка и са добър отбор за "опитомяване на дивото" b) . Като хукне нанякъде кучето Марийчето с един меден глас го вика и Марки дотичва, после го хвали точно както трябва и винаги има наградка под ръка. За мен техният напредък е чудесен, имайки предвид и бебешката възраст на кучето - то вече е контролируемо в голяма степен, адекватна за възрастта му. Дете и куче са страхотен отбор, а най-лесно е, когато са подкрепяни от възрастните!

[dog.bg]

b) oo

Прикачени файлове

•  C_0109.jpg (32.17K)
  Брой сваляния: 66

[mejdupraznika]

Някой може ли да каже не с точност колко Самоеда има в Б-я. Мерси предварително. Има ли развъдници тук в Б-я . От къде мога да закупя такова куче ? Какви пари да си приготвя . Просто прекрасни кучета . Поздравявам стопаните на такива кучета b)