
Самоед
#122
Публикувано: 13 July 2005 - 06:08 AM
Lavinja Alpi
Добре дошли на самоедска територия b)


#123
Публикувано: 13 July 2005 - 12:29 PM
Цитат
Цитат
Eni, принц ANGEL AYONA KEWIN е моето куче r) Бебе самоед на 5 месеца, сега ми спи в краката и няма нищо общо с бялото в момента, че в дъжда бяхме на разходка. Но утре ще е пак бял - едно от чудесата на тази порода.
Да, знам, че е твоето бебе. Вкъщи също щеше да има едно такова, но моето лабрадорче просто се роди по-рано. То е черно и сега му казвам на моя мъж, че ако много иска може да добави един бял принц до черния. Понеже идеята за самоед беше негова. Затова пък си имаме много добър приятел самоед, Джак, един красавец на година, с който Рекс страшно добре си играе. Хубава двойка са - белия пухчо в комплект с лъскавия черньо! w) d) w)

прочети правилата за подписите
#125
Публикувано: 21 July 2005 - 12:14 PM

Много целувки на Алегра и Рино и на тяхните собственици от нашата хъски-банда "Голден Никол "
#128
Публикувано: 27 July 2005 - 12:03 PM
#131
Публикувано: 27 July 2005 - 07:01 PM
Цитат
Нормално е на седем месеца да губи стимул без наградки,но няма да е зле да запо4нете да ги намаляте постепено и да го учите да изпълнява команди без "екстри"
#132
Публикувано: 01 August 2005 - 04:43 PM
Открих този наистина приятелски форум за съжаление в тежък за мен момент. Моля да ми позволите да споделя с вас мъката си, защото само тези, които са се докоснали до обичта на самоеда биха разбрали.
Трудно ми е да изразя с най-точни думи чувството, което ме е завладяло, но въпреки сълзите и парещата болка искам да го направя.
Скъпият ми Игор дойде в семейството ми преди точно 2 години. В дома ни влезе една чиста радост и още - много любов. Да, дълго време никой от нас не можеше да се похвали с новия чифт обувки, купени предишния ден и безмилостно изгризкани вечерта, къщата побеля като след снежна буря,масата остана без крака, но това беше нашето ново бебе и ни стигаше един мил поглед и закачлива захапка, за да простим всяка пакост. А после с много търпение и поощрения стана най-възпитаният мъник от приятелчетата му в квартала. Е, понякога не се съгласяваше с наложения час за прибиране, но беше детенце и проявявахме още мъничко търпение. Стана голям и много красив. После изживяхме първия кошмар. Изчезна. Някой не беше затворил хубаво външната врата и Игор излязъл сам на разходка. Имахме невероятен късмет. Благодарение на добри хора го открихме в друг град и след 10 дена отново се върна у дома. От тогава всички станахме още по-внимателни и привързани към нашето снежно съкровище, а явно и той след преживяния стрес вече не ни изпусна от поглед.
Всичко тръгна по вода, докато Игор не се разболя. Изкара два инфаркта и трябваше да поглъща голямо количество лекарства, да ходи на редовни прегледи и много, много грижи. Имаше 4ма лекуващи доктори, въпреки че семейстото ми не е добре финансово, нищо не му липсваше. След 4 дълги и мъчителни седмици той като че ли се прероди. Стана отново жизнен, започна да играе и си възвърна предишните кила. Обнадеждена от положителната промяна отново го заведох на контролен преглед и този път резултатите бяха чудесни. Игор беше добре. Така близо 2 месеца. Наближаваше денят за новия контролен преглед.
От цялото семейство той най-много липсваше на по-малката ми сестра, която е стипендиант зад граница. Най-после миналата седмица, след 7 месеца отсъствие, точно ден преди моя рожден ден тя се върна. Радостта на всички беше неописуема, а срещата и с Игор може само да се нарисува.
Вечерта тя поиска да го изведе. И тогава се случи немислимото... След като я беше изчакал да се върне от дългото отсъствие, нашето бяло другарче си отиде завинаги...
Приятели, болката е неописуема.Сълзите не спират да текат. Тази година нямаше празник за рождения ми ден, няма вече радост вкъщи. Дори очите на баща ми се насълзяват всеки път като се заговори за "на татко царчето" ....
И сега плача, пишейки тези редове, очаквайки една ухилена муцунка да се появи току от вратата и да се мушне гальовно между мен и клавиатурата...Няма го.
Никой няма да може да замени Игор, той завинаги ще остане нашият благороден сибирски княз, но аз, а и усещам всички край мен, имам нужда да дам отново цялата си страдаща любов. За съжаление в този момент нямаме възможност да съберем цената за един малък доктор на сърца, но си обещах да се стегна и да се опитам независимо от всичко да спестя и да мога да спомогна малко радост да се върне вкъщи.
Игс, липсваш ми ужасно, скъпо мое...
Благодаря ви и ми простете, ако съм помрачила този хубав форум.
Петя
#134
Публикувано: 06 August 2005 - 03:44 PM
Цитат
Искрени съболезнования за мъката ти Петя s) s) s) .Нямам самоед, но това не ми пречи да познавам обичта на кучето, неговата преданост, приятелство и ......всичко онова, което само хора гледащи кучета знаят .Незнам как бих могъл да ти помогна, но ако имаше начин, бих го сторил.
По начина по който изразяваш чувствата си, си личи колко е голяма мъката..
Надявам се тук да намериш приятели и утеха за неописуемата мъка! d)
#136
Публикувано: 07 August 2005 - 09:16 PM

Ако искаш верен приятел вземи си куче!
#137
Публикувано: 22 August 2005 - 07:32 AM
#138
Публикувано: 22 August 2005 - 10:21 AM
Имам самоед на 8 месеца, така че минах през всичките неща, за които питаш. Какво ти трябва по точно ?
Моя опит - хранене с качествени храни, предимно суха - Нутра нугетс пупи. Кисело мляко, кашкавалче, извара, моя обича и плодове и зеленчуци. Веднъж в седмицата му готвя ... рибка, пиле, такива неща с оризче. Но основно суха храна. Да, и внимавай много да не го прехраниш - това е много важно, той трябва да е слаб поне до годинка.
Ресане - гребен с дълги зъби, редовно ресане, като задължително решиш подкосъма - не го оставяй да се сплете, като решиш само горния, по дълъг косъм.
Къпане - с вода може по често, с шампоан го къпя най често на месец и половина, като ходим на изложби, ползвам пудра за сухо къпане, помага.
Вода - винаги да има вода около него, това е важно. Самоедите пият много вода, винаги трябва да прясна водичка около него.
Възпитание - схваща много бързо, въобще интелекта му е уникален. Но иска да приема всичко на игра. Ползвай при възпитание наградки, използвай това, че е съгласен да направи всичко за наградка - поне ние сме така.
Ако имаш снимка, давай ... ще се радваме да го видим. Откъде е ? Имаш ли негово родословие ?
Това на снимката е Кевин като бебе r) d) w)
Прикачени файлове
-
post_29_1117228977.jpg (14.51K)
Брой сваляния: 345
#139
Публикувано: 22 August 2005 - 11:59 AM