[agalina]

Трябва ли да напoмня, че използване на ел нашийник е забранено от ЗЗЖ ?

[koniarska]

Обаче всички така се залисахме,че забравихме най важното,според ЗЗЖ в България е забранено използването на такъв нашийник,така че смятам темата за приключена

Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.
Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
(2) За жестокост се смятат:
1. всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;
4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;
5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;
П.П.Агалина писали сме заедно..

[Lenard]

Ами аз писах че са забранени, ама както и да е не е в това въпроса. Който е решил се е сдобил с такъв и го използва. По-важното е да се разбере защо е противопоказно да се използват и че има причина да са забранени.

Иначе не съм и очаквала, Аролски, да отговориш на въпросите, ясно ми е че не можеш

[ferino]

Понеже изместихме темата така или иначе...Законът е сляп в много случаи - кой е наясно точно с моя ? А да не говорим и за политиката за създаване на закона ....далги теми с много дебати , също и екофанатизъм,предрасъдъци, некомпетентност ...
Мерси за правното консултиране относно гражданските ми права и задължения за куче, чиято история само аз си знам.
Мерси за мненията на всеки един и съжалявам, че темата беше причина за заяждане.

[agalina]

Lenard, в 03 September 2011 - 01:30 PM, написа:

По-важното е да се разбере защо е противопоказно да се използват и че има причина да са забранени.

Ами то е писано защо в закона, виж го по-горе

[alexy]

ferino, в 03 September 2011 - 01:47 PM, написа:

съжалявам, че темата беше причина за заяждане.

Ами то тук така се общува,важното е да не се приемат нещата прекалено лично.В спора се ражда истината.

п.п. Както и някои неща като синини,цицини и др.

[agalina]

ferino, в 03 September 2011 - 01:47 PM, написа:

Понеже изместихме темата така или иначе...Законът е сляп в много случаи - кой е наясно точно с моя ? А да не говорим и за политиката за създаване на закона ....далги теми с много дебати , също и екофанатизъм,предрасъдъци, некомпетентност ...
Мерси за правното консултиране относно гражданските ми права и задължения за куче, чиято история само аз си знам.
Мерси за мненията на всеки един и съжалявам, че темата беше причина за заяждане.

Вижте, грешите .Този закон беше изработен с участието на отлични екперти ,вкл. с чуждестранни специалисти и е съобразен с модерната философия и практика при това специфично законодателство .Не случайно беше отбелязано на форум на ЕК ,че българският Закон за защита на животните е най-добрият съвременен такъв в Европа след австрийският (защото последният съдържа и инкриминация ). Текстовете са перфектни, друг е въпросът, че липсва контрол по изпълнението от ресорните органи ,както и граждански натиск за това.
А забележката ,че употребата на елекрошоков нашийник е забранена в Бг е напълно уместна .

На въпроса Ви : Кучето Ви е ,пишете, агресивно към хора и най вече към кучета , не идва на повиквания . И Вие искате съвет за корекция на агресия.
Няма такъв еднозначен съвет защото това са различни типове агресия , отделно кучето не Ви се и подчинява. Това са различни неща с различни причини. За всяко от тях може да се работи, но като цялостна стратегия. Не знам как във форум да Ви се се обясни как да се държите с кучето си като цяло и как да реагирате на всяка отделна ситуация. Иначе има много неща добре написани във Важните теми горе, прочетете ги, помислете ги. Питайте конкретни неща - примерно : правя това и това ,когато така и така - това се получава, а това не се получава , къде бъркам ? И пак няма да е ОК ,защото дори и на перфектно формулиран въпрос не може да отговориш точно ако не си държал кучето в ръце и не си го виждал в реална среда.
Поздрави от мен.

[Arolski9111]

Lenard, в 03 September 2011 - 03:30 PM, написа:

Иначе не съм и очаквала, Аролски, да отговориш на въпросите, ясно ми е че не можеш

Ти да не мислиш, че ще тръгна да ти обяснявам. Сори не става - друг е въпроса дали мога или не. Понеже ти си про мълчи си и си живей живота, защо се затормозяваш да говориш с мен.


П.с. Много благодаря, че обясни закона Агалина.

[Lenard]

Да ти поясня нещо - аз нямам никакви претенции че разбирам нещо от обучение на кучета, още по-малко че съм професионалист в областа. Напротив, пиша от позицията на човек имал проблемно куче, тъй като съм потърпевша от подобни умнотии по форуми като тези, които ти пишеш. Това ме дразни, в случея си вредител и някой ще бъде нахапан заради твоите умни съвети.
Изобщо не ме дразни факта че си прохождащ трениор. В това няма нищо лошо, аз се доверих на такъв и ми реши доста от проблемите преди време. Само дето нямаше това самочувствие като твоето да се бие в гърдите като професионалист, въпреки че знанията и опита й бяха повече от твоите. Оставам с наблюдението че все още си много неориентиран, гледал си нещо, чел си от тук от там, знаеш как да разрешиш даден проблем, да научиш на някакъв трик, но ще минат още много години, мило момче, в които ще допуснеш много грешки и тепърва ще се учиш от тях. Разбира се, имаш и нелеката задача в това време, да си превъзмогнеш малко егото и да се научиш как се общува с хора.

Толкова от мен, аз самата нямам никакъв интерес или желание да споря с теб.

[Arolski9111]

Lenard, в 03 September 2011 - 05:53 PM, написа:

Толкова от мен, аз самата нямам никакъв интерес или желание да споря с теб.

Чудесно, значи се разбрахме.

[ferino]

"На въпроса Ви : Кучето Ви е ,пишете, агресивно към хора и най вече към кучета , не идва на повиквания . И Вие искате съвет за корекция на агресия. ..."




Питах изрично за ОПИТ и ПОЗНАНИЯ за ТЕЛЕТАКТ, а не общи въпроси ,засягащи агресията и нейната корекция..., Agalina

[agalina]

ferino, в 02 September 2011 - 07:22 PM, написа:

Имам доста своенравно мъжко куче , което показва агресия към някои хора и най-вече кучета, не се отзовава при повикване и т.н.
Понеже изгубих доста време в обучение, което не даде пълни резултати, решил съм да си купя телетакт (ел. нашийник) .

Значи точно това имах предвид - агресия към хора и към кучета ,както и не Ви се подчинява. Казвате, че сте изгубил/а доста време в обучение, което не дало пълни резултати и затова искате елнашийник. Това е предисторията на питането Ви ,не разбирам защо се ядосвате ,че го обсъждам.
Ами обучението първо не е загубено време, второ то не е нещо ,което някога приключва.Честно казано ,щом не Ви се подчинява на просто нещо като повикване ,не разбирам що за доста обучение е било. Колкото и да е своенравно едно куче, то няма начин да не идва на повикване ако се отнасяте с него като справедлив водач. Затова мисля ,че елнашийникът Ви е последната грижа - първо преразгледайте отношението си с кучето , позицията му в семейството и общото му послушание.
Какво значи за Вас "пълни резултати" ?

Шоковият нашийник ще причини на кучето Ви отвратителното усещане от токов удар .Ще е свързано с гласова забрана. Ще очаквате, че по някое време ще успявате само с второто .Същото нещо може да опитате да постигнете с други ,неиквизиторски методи.
Да не говорим пък , че дого даянат на болка - и на ен-тият път просто ще свикне да го пържат.....
Не се занимавайте с това .

[ferino]

Казваш, че обучението не е приключило... Dа го обучавам до дълбока старост тогава
По-добре не пиши нищо повече по въпроса, Agalina

[agalina]

ferino, в 04 September 2011 - 01:08 PM, написа:

Казваш, че обучението не е приключило... Dа го обучавам до дълбока старост тогава

Съжалявам, вълшебна пръчица няма.

[alexy]

Все съм се чудел на хора които търсят съвети ,очевидно нищо не вдяват,допуснали са една камара грешки и при най-малката критика започват да се държат отбранително и реално се затварят за съветите които търсят.Чудна работа.

[ferino]

Ако някой има опит с телетакт, да ми пише.

[wind]

Съжалявам, че се намесвам в тази тема. Нямам кой знае какъв опит в обучение, но много ми се иска да споделя нещо, което според мен е доста разумно и ... според постигнатите от авторката на метода резултати, много ефикасно.

Преди няколко седмици ми изпратиха две книги от Jan Fennell.

В продължение на години тя е стигнала до следния извод и развива метода си на обучение въз основа на наблюденията си върху нейните собствени кучета и видео материали за поведението на вълчи глутници.

Кучето, макар и да е изминало много време откакто се е одомашнило от вълка, все още се управлява от инстинктите и правилата, които са важали и все още важат при вълчите глутници. Но глутницата на кучето включва вече човека и други домашни любимци.

Според Jan Fennell най-важното, което човек трябва да постигне във връзката с кучето си, е да му покаже и да завоюва позицията си на водач в собствената глутница. Защото водачът на глутницата преценява как да се реагира в непозната обстановка - с бягство, застиване или битка. А членовете на глутницата изпълняват решението на водача.

Във вълчата глутница има няколко основни момента, в които водачите (двойката мъжкар и женска, които единствено имат право да се размножават) се налагат над другите и никой не осопрва тяхното право.

1. При хранене - те се хранят първи.
2. Лично пространство - никой не идва при тях непоканен
3. При лов - те решават кога ще се ловува, как ще се организира лова, къде ще се ловува

Нейната теория твърди, че когато кучето е засипвано със сигнали, че то е водачът на глутницата в семейството, то приема, че трябва да защитава тази глутница, но не винаги е способно да изпълнява задачата. Вследствие на този конфликт развива различни симптоми, които общо взето включват всичко - страх от шумове, хапане на опашката/краката, скачане върху собственика или гости, лаене на звънеца или оградата и т.н. Ако кучето е роден водач и не се притеснява от ролята, която смята, че му е поверена, то тогава то преценява кога да се напада, кога да идва при стопанина си, кога какво да се прави - с други думи, то води.

Методът на Jan Fennell включва основно засипване на кучето със сигнали, че не то е водачът в глутницата, а водачът е стопанинът му. При всички описани от нея случаи много бързо се постига успех, стига обаче приниципите да се спазват последователно и системно. И понеже йерархията в глутницата по принцип е динамична, собственикът винаги трябва да отстоява позицията си на водач. Кучето непрекъснато ще го изпитва и при слабост и отпускане на стопанина, пак може да завоюва, според собствените си разбирания, позицията на водач. Затова методът на Jan Fennell не е само до разрешване на даден проблем, а ежедневие.

Какво е в основата на метода й.

1. Задължително спазване на 5-минутно правило при събиране с кучето след отсъствие, независимо дали човек е бил на работа 8 часа или просто е отишъл до другата стая (при затваряне на вратата след себе си) за една минута.

При вълците (а онези, които имат повече кучета у дома със сигурност са наблюдавали процедурата), след всяко отсъствие на член от глутницата и повторно събиране имало ритуал на обдушване и "отдаване на почести", което имало за цел да се потвърди йерархията на членовете. Водачът на глутницата никога не "отдавал почести" на другите членове и никой не се приближавал непоканен към него.

В този смисъл Jan Fennell съветва при влизане при кучето да не му се обръща никакво внимание, да не се поглежда с очи, да се отдръпваме от него, ако то идва към нас и започне да скача отгоре ни, дори да не му се продумва, в смисъл да не казва нито "Стига, Спри, Марш" или каквото и да е друго. Защото всяка думичка, погалване, поглед означавало, че му отдаваме почести, когато то търси контакт. Независимо какъв репертоар има кучето, то трябва да се игнорира дотогава, докато кучето спре да прави опити да получи исканото и легне спокойно. Когато достигне това състояние на спокойно лежане, трябва да се изчакат 5 минути и тогава вече да се повика кучето при нас. Ако кучето отказва да дойде, значи то смята, че стои по-високо в йерархията. Обикновено повикването в началото се придружава с даване на лакомство, така че кучето да асоциира идването при стопанина с нещо приятно. След което стопанинът може да обръща колкото иска внимание на кучето си, но само и единствено докато той има желание за това. Да не се позволява на кучето да проси ласки или да моли за игра, когато стопанинът няма желание или време.

Това правило трябва да се спазва абсолютно всеки път, когато влизаме при кучето след раздяла, дори и за минутка. Постепенно времето, през което кучето се успокоява, се намалява и тогава вече може да се изчаква само минута, вместо 5 минути.

2. Символично ядене пред кучето.
Във вълчата глутница водачите ядат първи. Затова Jan Fennell препоръчва всеки път, когато се приготвя храната на кучето, да се постави бисквитка или нещо дребно за ядене в чиния до тази на кучето и когато храната е приготвена, стопанинът, в присъствието на кучето, да посегне към чинията и да изяде подготвената за човека бисквитка или друга дребна закуска. Яденето се извършва в присъствието на кучето, без да му се обръща внимание. Едва след като се изяде подготвената храна, се дава храната на кучето, като храната се поставя без излишна суета, след което стопанинът трябва да се отдръпне.

3. За да се научи кучето, че стопанинът е водачът по време на разходките (което е еквивалента на излизането на лов при вълчите глутници), Jan Fennell препоръчва минимум 2 седмици, през които кучето не се извежда на разходки, а се обучава у дома или в двора. През цялото това време кучето е засипвано от гореописаните сигнали. Методът на англичанката изключва всякакво насилие над кучето. То винаги трябва да има свободен избор да откаже да изпълни каквото се иска от него и да се оттегли. При отказ на кучето да изпълни команда, то се игнорира за определен период от време или чрез затваряне някъде, или чрез тотална липса на внимание. След определен период на игнориране - час, няколко часа, ден, няколко дни, отново се подава същата команда. Ако изпълни - награждава се с лакомство, ако не - се игнорира.

Започва се с "Ела тук" и награждаване с лакомство. След това "Седни". След това "В крак" или "Редом". Тези команди се тренират у дома или на двора, като "Редом" се тренира с награди и първо без повод. Когато кучето свикне да върви редом, се слага нашийник и повод и пак се тренира.

Когато се усвоят добре тези команди, се излиза навън. При неподчинение на кучето на дадена команда, стопанинът трябва без да вика, без да се ядосва, просто да се обърне и да прекрати разходката.

Това е кратко обобщение на онова, което прочетох от книгите.
Когато се усвоят описаните по-горе неща, вече в различните случаи, при които са я викали за помощ тя препоръчва и допълнителна работа, но тя в общи случаи винаги включва наказание чрез игнориране и прекратяване на разходката, излъчване на сигнали, че собственикът е водачът на глутницата, и награждаване при добро поведение.

Например куче,което непрекъснато лаело край оградата, собствениците, след като поемат водаческата роля по описания по-горе начин, трябвало да излизат, да благодарят на кучето,че сигнализира за опасността чрез наградка, с което му казвали, че вече не е негова работа да преценява какво трябва да се прави и кучето с течение на времето спирало да лае непрекъснато.

[kangal_bg]

wind, в 08 September 2011 - 12:55 PM, написа:

Съжалявам, че се намесвам в тази тема. Нямам кой знае какъв опит в обучение, но много ми се иска да споделя нещо, което според мен е доста разумно и ... според постигнатите от авторката на метода резултати, много ефикасно.

Преди няколко седмици ми изпратиха две книги от Jan Fennell.

В продължение на години тя е стигнала до следния извод и развива метода си на обучение въз основа на наблюденията си върху нейните собствени кучета и видео материали за поведението на вълчи глутници.

Кучето, макар и да е изминало много време откакто се е одомашнило от вълка, все още се управлява от инстинктите и правилата, които са важали и все още важат при вълчите глутници. Но глутницата на кучето включва вече човека и други домашни любимци.

Според Jan Fennell най-важното, което човек трябва да постигне във връзката с кучето си, е да му покаже и да завоюва позицията си на водач в собствената глутница. Защото водачът на глутницата преценява как да се реагира в непозната обстановка - с бягство, застиване или битка. А членовете на глутницата изпълняват решението на водача.

Във вълчата глутница има няколко основни момента, в които водачите (двойката мъжкар и женска, които единствено имат право да се размножават) се налагат над другите и никой не осопрва тяхното право.

1. При хранене - те се хранят първи.
2. Лично пространство - никой не идва при тях непоканен
3. При лов - те решават кога ще се ловува, как ще се организира лова, къде ще се ловува

Нейната теория твърди, че когато кучето е засипвано със сигнали, че то е водачът на глутницата в семейството, то приема, че трябва да защитава тази глутница, но не винаги е способно да изпълнява задачата. Вследствие на този конфликт развива различни симптоми, които общо взето включват всичко - страх от шумове, хапане на опашката/краката, скачане върху собственика или гости, лаене на звънеца или оградата и т.н. Ако кучето е роден водач и не се притеснява от ролята, която смята, че му е поверена, то тогава то преценява кога да се напада, кога да идва при стопанина си, кога какво да се прави - с други думи, то води.

Методът на Jan Fennell включва основно засипване на кучето със сигнали, че не то е водачът в глутницата, а водачът е стопанинът му. При всички описани от нея случаи много бързо се постига успех, стига обаче приниципите да се спазват последователно и системно. И понеже йерархията в глутницата по принцип е динамична, собственикът винаги трябва да отстоява позицията си на водач. Кучето непрекъснато ще го изпитва и при слабост и отпускане на стопанина, пак може да завоюва, според собствените си разбирания, позицията на водач. Затова методът на Jan Fennell не е само до разрешване на даден проблем, а ежедневие.

Какво е в основата на метода й.

1. Задължително спазване на 5-минутно правило при събиране с кучето след отсъствие, независимо дали човек е бил на работа 8 часа или просто е отишъл до другата стая (при затваряне на вратата след себе си) за една минута.

При вълците (а онези, които имат повече кучета у дома със сигурност са наблюдавали процедурата), след всяко отсъствие на член от глутницата и повторно събиране имало ритуал на обдушване и "отдаване на почести", което имало за цел да се потвърди йерархията на членовете. Водачът на глутницата никога не "отдавал почести" на другите членове и никой не се приближавал непоканен към него.

В този смисъл Jan Fennell съветва при влизане при кучето да не му се обръща никакво внимание, да не се поглежда с очи, да се отдръпваме от него, ако то идва към нас и започне да скача отгоре ни, дори да не му се продумва, в смисъл да не казва нито "Стига, Спри, Марш" или каквото и да е друго. Защото всяка думичка, погалване, поглед означавало, че му отдаваме почести, когато то търси контакт. Независимо какъв репертоар има кучето, то трябва да се игнорира дотогава, докато кучето спре да прави опити да получи исканото и легне спокойно. Когато достигне това състояние на спокойно лежане, трябва да се изчакат 5 минути и тогава вече да се повика кучето при нас. Ако кучето отказва да дойде, значи то смята, че стои по-високо в йерархията. Обикновено повикването в началото се придружава с даване на лакомство, така че кучето да асоциира идването при стопанина с нещо приятно. След което стопанинът може да обръща колкото иска внимание на кучето си, но само и единствено докато той има желание за това. Да не се позволява на кучето да проси ласки или да моли за игра, когато стопанинът няма желание или време.

Това правило трябва да се спазва абсолютно всеки път, когато влизаме при кучето след раздяла, дори и за минутка. Постепенно времето, през което кучето се успокоява, се намалява и тогава вече може да се изчаква само минута, вместо 5 минути.

2. Символично ядене пред кучето.
Във вълчата глутница водачите ядат първи. Затова Jan Fennell препоръчва всеки път, когато се приготвя храната на кучето, да се постави бисквитка или нещо дребно за ядене в чиния до тази на кучето и когато храната е приготвена, стопанинът, в присъствието на кучето, да посегне към чинията и да изяде подготвената за човека бисквитка или друга дребна закуска. Яденето се извършва в присъствието на кучето, без да му се обръща внимание. Едва след като се изяде подготвената храна, се дава храната на кучето, като храната се поставя без излишна суета, след което стопанинът трябва да се отдръпне.

3. За да се научи кучето, че стопанинът е водачът по време на разходките (което е еквивалента на излизането на лов при вълчите глутници), Jan Fennell препоръчва минимум 2 седмици, през които кучето не се извежда на разходки, а се обучава у дома или в двора. През цялото това време кучето е засипвано от гореописаните сигнали. Методът на англичанката изключва всякакво насилие над кучето. То винаги трябва да има свободен избор да откаже да изпълни каквото се иска от него и да се оттегли. При отказ на кучето да изпълни команда, то се игнорира за определен период от време или чрез затваряне някъде, или чрез тотална липса на внимание. След определен период на игнориране - час, няколко часа, ден, няколко дни, отново се подава същата команда. Ако изпълни - награждава се с лакомство, ако не - се игнорира.

Започва се с "Ела тук" и награждаване с лакомство. След това "Седни". След това "В крак" или "Редом". Тези команди се тренират у дома или на двора, като "Редом" се тренира с награди и първо без повод. Когато кучето свикне да върви редом, се слага нашийник и повод и пак се тренира.

Когато се усвоят добре тези команди, се излиза навън. При неподчинение на кучето на дадена команда, стопанинът трябва без да вика, без да се ядосва, просто да се обърне и да прекрати разходката.

Това е кратко обобщение на онова, което прочетох от книгите.
Когато се усвоят описаните по-горе неща, вече в различните случаи, при които са я викали за помощ тя препоръчва и допълнителна работа, но тя в общи случаи винаги включва наказание чрез игнориране и прекратяване на разходката, излъчване на сигнали, че собственикът е водачът на глутницата, и награждаване при добро поведение.

Например куче,което непрекъснато лаело край оградата, собствениците, след като поемат водаческата роля по описания по-горе начин, трябвало да излизат, да благодарят на кучето,че сигнализира за опасността чрез наградка, с което му казвали, че вече не е негова работа да преценява какво трябва да се прави и кучето с течение на времето спирало да лае непрекъснато.

Съжалявам, че се намесвам в тази тема. Нямам кой знае какъв опит в обучение, но много ми се иска да споделя нещо, което според мен е доста разумно и ... според постигнатите от авторката на метода резултати, много ефикасно.

Преди няколко седмици ми изпратиха две книги от Jan Fennell.

В продължение на години тя е стигнала до следния извод и развива метода си на обучение въз основа на наблюденията си върху нейните собствени кучета и видео материали за поведението на вълчи глутници. – Пълен абсурд. Поне от десетина години нито един специалист по поведение на кучето не прави аналогии с вълка. Не зеабравяюте, че дивергенцията е настъпила преди около 150 000 години!

Кучето, макар и да е изминало много време откакто се е одомашнило от вълка, все още се управлява от инстинктите и правилата, които са важали и все още важат при вълчите глутници. Но глутницата на кучето включва вече човека и други домашни любимци. – от Научна гледна точка, абсолютна глупост! Специално в поведенческо отношение, кучето е много по-различно от вълка, а включително и в редица физиологични процеси. Взаимоотношението човек-куче не е продукт на йерархическа структура, а на симбиозна форма на съществуване!

Според Jan Fennell най-важното, което човек трябва да постигне във връзката с кучето си, е да му покаже и да завоюва позицията си на водач в собствената глутница. – Трябва отново да повторя по-горния си абзац! Защото водачът на глутницата преценява как да се реагира в непозната обстановка - с бягство, застиване или битка. А членовете на глутницата изпълняват решението на водача. - Това също не е вярно, защото последните научни открития доказват, че йерархията при вълците не е линейна а разклонена!

Във вълчата глутница има няколко основни момента, в които водачите (двойката мъжкар и женска, които единствено имат право да се размножават) се налагат над другите и никой не осопрва тяхното право.

1. При хранене - те се хранят първи.
2. Лично пространство - никой не идва при тях непоканен – не е вярно! Малките вълчета играят абсолютно с всички членове на глутницата (семейството) и всички членове на глутницата се грижат за тях.
3. При лов - те решават кога ще се ловува, как ще се организира лова, къде ще се ловува – Не е вярно! Понякога жертвата се открива от по-ниско стоящ в йерархично отношение вълк и той е този, който подава сигнали за открита жертва и нейното атакуване.

Нейната теория твърди, че когато кучето е засипвано със сигнали, че то е водачът на глутницата в семейството, то приема, че трябва да защитава тази глутница, но не винаги е способно да изпълнява задачата. Вследствие на този конфликт развива различни симптоми, които общо взето включват всичко - страх от шумове, хапане на опашката/краката, скачане върху собственика или гости, лаене на звънеца или оградата и т.н. Ако кучето е роден водач и не се притеснява от ролята, която смята, че му е поверена, то тогава то преценява кога да се напада, кога да идва при стопанина си, кога какво да се прави - с други думи, то води. – Тук е тотаблен миш-маш. За всяка една посочена девиантност в поведението има поне по 10-15 учени, които работят само над нея и доказват защо кучето се върти в кръг и си хапе опашката, защо скача както на чужди, така и на познати, защото понякога особено много си ближе задните крайници (наблюдения при добермани) до пълно разраняване, кога и от какви шумове се плаши и как се коригира това и т.н.

Методът на Jan Fennell включва основно засипване на кучето със сигнали, че не то е водачът в глутницата, а водачът е стопанинът му. – В семейството няма глутница! По-горе го писах. Самото название глутница е социална струкура от животни, намиращи се задължително в родствено отношение! При всички описани от нея случаи много бързо се постига успех, стига обаче приниципите да се спазват последователно и системно. И понеже йерархията в глутницата по принцип е динамична, собственикът винаги трябва да отстоява позицията си на водач. – Въпрос! Какъв водач на глутница е човека (което предполага да е и най-умен и най-силен), а подчиненото куче се хвърля да го спасява при опасност. Посочете автор, който да е доказал такова нещо при реалните (вълчи) глутници. Кучето непрекъснато ще го изпитва и при слабост и отпускане на стопанина, пак може да завоюва, според собствените си разбирания, позицията на водач. Затова методът на Jan Fennell не е само до разрешване на даден проблем, а ежедневие.

По-надолу не ми се задълбава. Просто всичко е представено толкова опростенчески, че е безсмислено.

[wind]

Може да е опростенчески, но нейният метод доказано е решавал много проблеми при кучетата (снимали са по ТВ, подобно на това, което прави Сизър Милан в Щатите). Нейното вдъхновение е бил американец, не си спомням името, който можел да обязди за 20ина минути най-буйния жребец. Човекът просто е говорел на езика на конете, с жестове и поведение. Та и Jan Fennell започва да прави същото с кучетата и постига успехи.

И човекът отдавна е спрял да живее в пещери и да ловува за прехрана, но редица прояви в поведението му се обясняват с онези отминали времена.

Множеството разрешени проблеми при кучетата, които се описват в книгата, за мен са достатъчно доказателство за ефикасността на тези простички правила.

Един от описаните в книгите случаи е на куче, явяващо се на изложба, което било перфектно във всякако едно отношение освен, че винаги вървяло една стъпка пред собственика. Проблемът се разрешил много бързо чрез описаните по-горе прости стъпки.

В крайна сметка всеки решава за себе си в какво да вярва и какво да избира.

Но понеже в момента имам 5 мои кучета и 16 подопечни (т.е. обгрижвам ги всеки ден), със сигурност твърдя, че е АБСОЛЮТНО наложително човекът да се наложи като водач, за да няма проблеми при хранене и при разходки най-вече. И от личен опит твърдя, че малките кученца могат да играят с всеки член на глутницата, но този, който не иска да играе с тях, така им ръмжи, а понякога и захапва предупредително, че те повече не припарват до него освен ако не им бъде показано, че могат да играят заедно.

От мои лични наблюдения си правя изводи, че стоящите по-високо в йерархията кучета нерядко прилагат и физическа сила (освен псичихечска), с което си отстояват мястото. Вероятно човек би могъл да използва и физическа сила, заедно с другите стъпки, които вече описах, за да се наложи като стоящ на най-високото ниво в йерархията, но със сигурност връзката между човека и кучето му ще е с по-различно качество.

Това, което Jan Fennell твърди е, че всеки член на вълчата глутница си има място в йерархията и според това има определени задължения. Някои ходят на лов, други остават да пазят малките вълчета. Онези, които ходят на лов, със сигурност си имат задачи - да сигнализират и т.н., но водачът определя стратегията. Какви са качествата на водача и доколко успешно той се справя, вече е друг въпрос. Но йерархията е динамична - това се наблюдава при почти всички животински видове - начело винаги е най-способния, дори при прелетните птици води най-опитната, а мястото на водач винаги се оспорва и може да бъде заето от друг, по-способен, или по-силен и т.н.

Друг аргумент в полза на тази теория за мен е фактът, че нито едно ефикасно обучение на куче не се получава, а и не бива да се прави, без стопанина. Защо стопанинът е толкова важен за постигане на промяна в поведението на кучето? Защо куче, което примерно е без поведенчески проблеми в едно семейство (в раздел "Без дом" често се случва кучето да няма проблеми в приемното семейство, а при осиновителите да има нежелано поведение), в друго семейство се държи различно? Често дори кучето се държи различно с всеки един член от семейството - някои слуша повече, други по-малко, на някои се "глези", на други не и т.н. Това не бих го обяснила единствено със "симбиоза" между човек и куче. Явно е, че поведението на човека се отразява и върху поведението на кучето. Или с други думи казано, поведението на кучето зависи от това, къде то вижда мястото на стопанина си в йерархията на своята глутница.

По наблюденията си върху много кучета на едно място мога да кажа само едно - при тях също има йерархия. Абсолютно. И лично аз предпочитам да погледна на нещата от гледна точка на кучетата - простичко - водач, йерархия, място в йерархията, задачи, и да направя нужното кучетата да ме възприемат като техен водач и да се съобразяват с моите "правила" по тяхна собствена воля, вместо да ги принуждавам чрез сила и токови удари.

Методът наистина е твърде простичък, нужно е само решение и постоянство и на никой не му пречи да опита, ако има някакви проблеми в поведението на кучето му и да види има ли, или няма промяна. Това ще е най-голямото доказателство за ефикасността на теорията.

Аз съм започнала и виждам промяна.

ПП.Всички онези, които смятат себе си за професионалисти, нека продължават да си вършат дейността както смятат за добре. Тук споделих нещо, което ми направи впечатление и следването на което води до резултат при мен. Прилагането на тази теория ми помогна включително и в планината неотдавна, когато 4-5 каракачанки се спуснаха към нас (двама души), когато минавахме на метри от стадото овце, което пазеха. Овчари нямаше наоколо. И друг път сме попадали в подобна ситуация, ние спирахме, за да не сметнат, че бягаме и да ни нападнат, говорехме им дружелюбно, да им покажем, че не сме злонамерени, те пък ни обграждаха и ни лаеха или докато се появи овчар, или докато стадото се отдалечи. В случая след първоначалния уплах, когато тези огромни кучета ти лаят заплашително в лицето, просто запазихме абсолютно мълчание и продължихме по пътеката напред, без да се отклоняваме, без да спираме, без да се обръщаме, без да ги поглеждаме (затова и не зная точната им бройка) - игнорирахме кучетата тотално. И след 2 минути те спряха да лаят и да ни преследват.

[kangal_bg]

Вижте,

Не ме разбирайте неправилно. Аз уважавам ентусиазма Ви и желанието Ви да търсите, но не спирайте с една или две книги. Насочете се към специализирана научна литература и ще видите в колко много неща просто не сте права или по-точно – не се изразявате правилно. Аз не Ви обвинявам. Просто Ви съветвам да продължавате да търсите.

За Сизър Милан няма какво да се коментира. Каквото казах, казах. Жалко е, че има хора които му се връзват, подхождат емоционално на това което камерите показват, но нямат очи да вникнат в детайлите.

Истинският „говорещ” наистина е треньор на коне. И наистина е човекът, който владее психиката и поведението на коня до съвършенство. Без да съм треньор, съм прилагал някои от неговите методи и наистина са ефикасни. Без да звучи смешно, пробвал съм ги и с магаре и работеха по същия начин.

Този, който е „говорещият с кучета” и никой не оспорва това е Paul Owens. През 1999 г. Милън си присвоява тази „титла”, започва да снима филми, финансиран от National Geographic. Публиката приема с възторг това, което й се предлага. От научните среди започват да текат критики към Нешънъл Джеографик, че Милан прилага техники, които увреждат психиката на кучето, но в същото време тези филми вече носят приходи на Нешънъл Джеографик и филмите продължават.

Да, човек отдавна е престанал да живее в пещери, но!
Първо – човекът е човек, а не куче! Човекът има силно развит фронтален дял на мозъка и при него всички нервно-психически процеси са коренно различни от тези на животните (които да вземете като пример).
Второ – посочете ми прояви на човека от предисторическо време, които и сега се срещат в него.

Не правете коментар за глутници, йерархия, алфа (доминантен) тип и т.н., когато говорите за кучета и още повече – когато говорите за взаимоотношенията човек-куче.

Ако наистина проявявате сериозен интерес и сте сериозен човек, намерете на първо време публикациите на Stanley Coren:
1. Coren's Turnaround: How the Pack Leader Model of Dog Training Is Flawed;
2. Canine Dominance: Is the Concept of the Alpha Dog Valid?

Намерете последните публикации на David Mech, който повече от 50 години изучава поведението на вълците в естествена среда. Наблягам на "последните", защото в началото Дейвид Меч Достига до някои заключения, които естествено стават достояние на научния свят, но след свои последващи наблюдения самият Меч прави корекция на предишните си констатации.

Много хора допускат грешката като попаднат на някакво четиво, но не следят развитието на науката. Така нещо, което преди години се е смятало едва ли не за "панацея" при решаване на даден поведенчески проблем, в последствие се доказва, че е абсолютна заблуда и дори - вреда за живия организъм.

Много от нещата, които пишете са точно така, но и много просто ги омесвате по начин, който е грешен.

В послеписа си казвате: Всички онези, които смятат себе си за професионалисти, нека продължават да си вършат дейността както смятат за добре.

Много груба грешка! Едно е да се смяташ за някакъв, друго е да си такъв. Да, всеки има право да „начесва” собственото си Его и да се изживява като какъвто си иска. Но тук става дума за работа с живи същества, които също носят своята емоционалност и не може към животното да се подхожда безотговорно. И още повече, когато то е на друг човек, той ти е повярвал и гласувал доверие, а ти тренираш егоцентризма си на негов гръб.

С най-добри чувства!