Публикувано: 27 November 2011 - 10:34 PM
Вслушва се той, друг път! От отговорите и постовете му просто струи арогантност и наглост. Аз му давам не повече от 17.
Пич, моя съвет - остави кучето или остави досегашното си поведение. И аз съм шамаросвал моя, и аз съм се сбивал с него (ей така, въргаляме се и се дъвчем и двамата), но три единствени пъти ми се е случвало да си изтърва нервите до степен, в която и аз не можех да се позная. И трите пъти съм съжалявал. Първият случай - изненадах го неволно и грубо, докато се хранеше. Обърна се без да ме познае и ме захапа, щеше да ми откъсне долната устна. Вместо да се успокоя и да си дам сметка, че вината е моя, го сграбчих за козината по главата. След това като се скри в ъгъла и заквича и заскимтя, аз на свой ред седнах и се разревах като малко дете. Вторият - прибрах се изнервен от работа, целият ми ден беше крив. Седнах да вечерям, а малкия започна да ми се катери по главата, едва ли не. Свалих го, заших му един шамар (тогава беше на 3 месеца) и го запратих в другя край на стаята. Изобщо не видях къде го удрям, оказа се, че съм му нацелил бузата, а не тялото, защото мижеше и крещеше. Тоя път се и напика, седнал, в краката си. Толкова бях прекалил. Отново съжалих. Третия път - отново беше свързан с хранене. Беше преди два месеца, вече голям и силен... и способен да ръмжи и хапе здраво (тогава беше 25кг.). Куцука после известно време с предния крак. Когато се прибрах, след тази случка, пак съжалих.
Защо ти го казвам всичко това - не е защото съм горд с постъпките си. Дори напротив, срамувам се, защото той не разбира поради каква изкелифещена своя причина съм го наказвал така грубо. И връщайки се назад, осъзнавам, че не кучето е било в грешка, а аз съм постъпвал неправилно:
случай 1 - не трябваше да го изненадвам по този начин, прокрадвай ки се иззад него и щипейки го по ушите. и аз да съм, и аз щях да зашлевя някого, ако ме дразнеше така, докато се храня.
случай 2 - трябваше да се успокоя, да си изеля нервите някъде другаде, а не върху малкия. и да му покажа, че не бива да постъпва така. кротоко и спокойно.
случай 3 - вината е в мен, че не му коригирах навреме лошите навици при хранене.
Оттогава не съм си позволявал подобни неща. Не отричам пошляпването - по-леко по муцуната, зад врата, почукването с крак по хълбоците и корекциите с повод. Това е физически контакт, който го има и в една глутница. Ама дори и там не се пребиват от бой. Замисли се как си възпитаваш питомеца, дали би ти било забавно, ако твоите родители те възпитаваха така и щеше ли и ти да се посираш, ако теб те налагаха, както ти него. И ако имаш някакви комплекси, моля те, избивай ги върху човешки същества, които са ти равностойни по сила и възраст.