[samotnata]

Аууу, ако знаеш колко ни почеса по самочувствието:) Направо сме толкова горди че те познаваме теб и Каспър че нямаме думи.
Хаха, мерси за оказаната чест, аз всъщност още не съм решила окончателно да я кастрирам Сара без да си има кученца, но ако стане така наистина ще бъдем много горди с кученце от Каспър. А това за страха незнам защо е така, Сара само като разбере че отива навън и пощурява:) И после не иска да се прибира:)

[joryvk]

хахахахаха.
глупчото още не разбира какво трябва да се прави навън и се стиска ли стиска, а като се прибере в къщи прави наводнения. много е смешен, сигурно всички кучета минават по тези първи стъпки, но на мен нали ми е за пръв път, та щурея и му се чудя на всяка постъпка, просто си представям каква майка ще бъда някой ден :-)
а сара горе-долу на каква възраст е? нали сте я намерили? откъде знаете, че не е раждала? не искате ли да отглеждате бебета или е много много много трудно?

[samotnata]

Ами ветеринарката ми, тя после ми стана много добра приятелка, се опитва да познае по зъбите на колко е. Та сега казават че е на около 1.5 години, ама не са убедени. Нас не ни е страх да гледаме кученца, колкото и сложно да се окаже, но Сара има малък проблем с матката и не сме сигурни,че ще е добре да ражда. Та затова, ако сметнем че не е хубаво, няма да я пускаме, и тогава ще си вземем второ кученце от Вас примерно :)) А иначе нямам представа какво правят малките кученца когато излизат за пръв път навън, защото Сара вече беше доста поотраснала когато я намерихме и си имаше хигиенни навици :)))

[anita_ff]

Добър вечер!

Кокерът е най-невероятното животинче на планетата!! Лудо, интелигентно, любопитно, игриво, вярно, красиво, добро...Има и още много качества но вие всички вече ги знаете. Имам момиченце вече от две години, златиста на цвят много мила и игрива. Преди да си взема кокерче, не знаех нищо за породата, просто старото ми куче умря ( след 15 години себераздаване) и аз не можех и не исках да си представя живота без до мен да има един представител от семейство кучета. Все едно ми беше каква порода най-важното условие беше да не е голямо, защото нямам условия да гледам голямо куче и такова само би се изтормозило при мен. Та, тогава (преди 2 год.) работех най-омразната поне за мен професия, а именно продавачка. Добре, че вече си намерих доста по-добра и много доходоносна работа , но това няма зн. Та, понеже вече беше минал месец от както работех като продавачка и беше време да получа първата си заплата. Дадоха ми 180лв, които аз взех , затворих магазина, почти претичах до един друг магазин, а именно " Зоо магазин" , влязох , видях една малка, златна, изключително красива топчица, която усърдно си ровеше нещо в талаша и изглеждаше много заета. Попитах , каква порода е и какъв пол. След като ми беше отговорено аз попитах и за цената, оказа се че топчицата ще ми струва една моя (доста мизерна) заплата и знаете ли какво стана?? Хахахаха, ами както казват хората останалото е история :) Тази топчица е една огромна радост в живота ми, един верен приятел и спътник, който се радва на всеки миг прекаран с мен , а аз се радвам дори по вече.Тя е вече на две, и на скоро имаше интимен контакт със един друг красавец , представител на същата порода. Това стана вчера и много се надявам да е бременна. Аиде стига съм писала, че ме заболяха пръстите да блъскам по клавиатурата.

[joryvk]

Привет!
Аз също не съм добър познавач на породите, но Каспър всеки ден все повече и повече ми влиза под кожата. И е толкова по-уверен във всичко, което прави - в разходките, в опознаването на света. Вече придобива навици и опознава моите навици. Доста труден период, за съжаление понякога прекалено труден и емоционален. Ето например, тази сутрин, докато го разхождах пред НДК така се завтече към Фритьоф Нансен, където бясно минаваха колите, че още ми треперят партенките, като си помисля какво можеше да му се случи, ако не го бях хванала навреме. А само до вчера той не се отдалечаваше от мен и на два метра разстояние.
Това е от мен. Лек ден и доскоро.

[samotnata]

Какво да кажа, изключително се радвам, че имаме още един приятел в клуба. Нямам думи да опиша щастието си. Добре дошла Анита, разказвай за твоята красавица. Аз имам и аз златиста кокерка, малко по-малка от твоята, на 1.5. Нашата е намерена на улицата, и страхотно се радвам, че съдбата ми я подари. Тук си споделяме всичко за нашите палави кокери, така, че на драго сърце те приветстваме с Добре дошла. Как се казва палавницата, и как си живеете, разказвай всичко, нищо не спестявай.
Поздрави: още една кокерка

[tedi]

Пожелавам Добре дошла на новата фенка на кокерчетата:) l)

[joryvk]

Помощ! :-) Как да накарам Каспър да не яде тапети? Май скоро ще трябва да измислям новаторско дизайнерско решение за коридора, което не включва тапети, изолационни плоскости и лесно разпадащи се мазилки... :-)
Добрата новина е, че имаме четири нови зъба, които растат с бясна скорост.
Поздрав и чакам и аз с нетърпение Анита да пише.

[samotnata]

Аз не съм ли казвала как съм решила проблема? Купуваш от зоомагазина има едни въжета...4 лв са, и само му го побутваш да се размърда и той сам започва да гризе въжето,а не тапетите :)Опитай и казвай какво е станало

[joryvk]

Имаме:
1. Кокал
2. Топка, от същата материя, май е кожа...
3. Топка гумена, твърда, от различни гумени маркучета се състои, перфектна за зъбките от магазин за бебешки работи, много яка и много играе с нея...
4. Въже, точно такова.
5. Трета топка, гумена, много мека, любима беше доскоро, вече май е в забвение
6. Килимче пред вратата с изгризани ръбове...
7. Джапанки!!! когато съм в къщи....

Но това не му стига s) и гризе ли гризе тапети...

Давам му витаминки, не ще да е от липса на витамини...

[samotnata]

не е от витамини или каквото и да е, от ЕГН-то е.Играе му се, поскарвай му се, с твърд тон, когато прави така, трябва да се научи... :)

[joryvk]

b) мъча се да бъда твърда, но май нещо не се разбираме по отношение на интериорните решения. нищо, не съм много ядосана, в края на краищата тапетите се сменят, а той ще порастне. само много ме ядосва, че когато съм в къщи е толкова послушен с ходенето до тоалетна, а когато ме няма прави каквото си ще. това направо ме гризе отвътре, нещо не може да ме разбере или просто като ме няма, няма стимул да бъде послушен...

[samotnata]

Ааа тука вече незнам, Сара я взех с навици и тези неща нещо не са ми много ясни, но знам че трябва да си твърда, колкото и да ти е мъчно. За негово добро е :))

[anita_ff]

И тази фаза ще отмине. Не е болка за умиране d)

[joryvk]

Нито болка, най-малко за умиране. b) По-скоро ми е смешен и ми е странно и чудно и много интересно как стъпка по стъпка нещата се развиват. О, вчера имах много въпроси, но днес се сещам само за един:
1. Вечерно време или пък сутрин, когато го разхождам се чудя дали първо да му дам да яде и да излезем или да яде, след като сме се върнали. Кое е по-правилното? Все ми се струва, че е редно да се е наял и да е минало известно време, за да обработи стомахчето храната, но проблемът е, че в момента, в който се наплющи, Каспър отива до тоалетна и просто стимулът му за разходка го няма!

[Eli i Droopy]

Цитат

Вечерно време или пък сутрин, когато го разхождам се чудя дали първо да му дам да яде и да излезем или да яде, след като сме се върнали

По-добре е да го нахраниш първо и после на разходка, защото новата храна избутва старото и се изаква по-лесно. b)

[samotnata]

Само да не е веднага след наяждането, че съм чувала за лоши неща след разходки направени веднага след наяждане :)

[joryvk]

b) аз именно затова питах, проблемът е, че след като изчакам 10 - 15 минути, за да не се разхождаме току-що нахранени, младежът си свършва работата вкъщи... bl) е, ще мине и този период.

[samotnata]

Ще мине, права си, така е с малък кокер у дома :) ама пък незаменима радост :)