Кокер спаньол
#2261
Публикувано: 02 May 2007 - 07:16 PM
Аз лично за храна винаги препоръчвам гранули, най-добре балансирани са за мен и така няма опастност кучето да се разболее от нещо, в следствие на недостиг на някоя съставка.
За обучение ще ти е трудничко, но те кокерите са умни. В раздела за обучение има всякакви статии, като ги прочетеш ще ти стане ясно.
Но важно е да си намериш добър ветеринар, на който да разчиташ. Това е най-важното.

Nothing but the best is good enough!
#2269
Публикувано: 03 May 2007 - 11:36 AM

Nothing but the best is good enough!
#2270
Публикувано: 03 May 2007 - 11:53 AM
#2273
Публикувано: 03 May 2007 - 01:11 PM
Как е голямото ни кучешко общество? d)
Виждам шампиони по фрийстайл. victoryVVV Поздравления Blinki - най-много за теб, че имаш време за твоята Айричка и й доставяш това огромно удоволствие да си "играеш" с нея, защото за нея това си е чисто забавление. 1super
Много обичам да разглеждам снимки. Ние нямаме по-нови, но винаги се радвам на вашите - така, че публикувайте. w)
До скоро! oo

Това е Одри. Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!
#2274
Публикувано: 03 May 2007 - 05:54 PM
Цвета не определя породата на кокера(английски или американски).Пиша порода защото английския кокер и американския кокер са признати като отделни породи с различни стандарти.
#2276
Публикувано: 03 May 2007 - 08:00 PM
Ще ти обясня какво имам предвид.От както се помня съм искала да имам куче,а от както пораснах достатъчно,за да имам някакви познания за породите -кокер.Докато бях дете обаче родителите ми не позволиха.Когато вече станах самостоятелна и имах свой дом започнах да търся дълго чаканото другарче.Изчетох тонове информация за породата(отново) и прерових стотици сайтове на развъдници.Избрах развъдник ,свързах се с тях, получих отговор и дълго обмислях -мога ли да си го позволя,как ще докарам кученцето до България ,как то сигурно ще опропасти новообзаведения ми дом(това всъщност не беше фактор,но и това ми мина през ума r) ),ще се справя ли наистина с отглеждането и отговорността и т.н.Този период на търсене и чудене продължи няколко месеца.
Началото на февруари преди две години Варна се събуди зарита в незапомнено дълбок сняг-обявено бе бедствено положение(сигурно помниш).Града бе скован,нямаше никакъв транспорт.На втория ден трябваше да свърша нещо и слязох пеш до центъра.На връщане краката ме боляха от студа.Бях премръзнала.Приятелят ми предложи да вляза в зоомагазина ,за да стоя на топло докато той напазарува от пазара.Влязох.Видях две спящи малки пясъчни топки.Момчето ми предложи да ги събуди,за да ги видя.Отказах и обясних,че нямам намерение да си купувам куче сега.Той обаче го направи.Изтървах се ,че едното повече ми харесва.Той го взе и докато ми говореше за породата,за която вече знаеш почти всичко ми предложи да го подържа.Отказах.Разменихме още няколко изречения и той буквално ми го постави в ръцете,за да обслужи друг клиент дошъл за храна.Малката топчица ме разцелува.Това беше.Приятелят ми се появи на вратата,а аз му заявих да се връща до вкъщи за пари,защото не искам да оставя това куче.И така Голди дойде при мен -във виелицата,случайно,изненадващо.Майка ми казва,че е родена под щастлива звезда.Тя не беше това,което бях планувала,но е всичко,което винаги съм искала. w) w)
Пожелавам ти и на теб скоро да изпиташ еуфорията от това да осъществиш детска си мечта.
#2277
Публикувано: 03 May 2007 - 08:45 PM
Ира, историята ти е даже по-хубава от моята. Но в първата половина е абсолютно еднаква. След цялото това четене, учене, търсене и т.н. се оказа, че аз не мога да си позволя такова кученце, даже кученце от зоомагазин не можех да си позволя и с приятеля ми бяхме решили засега да не си взимаме. А и аз се чувствах някак несигурна дали ще се справя ако го вземем. И така мисля, че около година мина, докато един ден не се завъртя ключа на външната врата, а приятеля ми говореше на някого. Стреснах се, не очаквахме гости, нямах нищо, с което да ги почерпя. В момента в който той влезе видях невероятна картина: той целия мокър до кости, свалил шушляковото яке и в него увил една топка с козина. Остави топката на земята, каза ми да я гледам, да съм видела какво е намерил на улицата. Попитах го какво е това, мъжко ли е, женско ли е... каза мъжко... е, оказа се 8 месечна Сара, която в 7.30 вечерта едвам намерих с какво да нахраня. Освен това на следващия ден съм я носила 2 трамвайни спирки до зоомагазина за да й купя каишка и останалите неща.
Та и моята мисъл е, че когато най-малко очакваш тогава се случват най-хубавите неща.

Nothing but the best is good enough!
#2278
Публикувано: 03 May 2007 - 08:51 PM
#2279
Публикувано: 03 May 2007 - 09:19 PM
#2280
Публикувано: 03 May 2007 - 09:22 PM
Та така.Може дълго да търсиш черно,а да се влюбиш в бяло. b)
Аз исках едноцветен, пясъчен ,родословен, мъжки,американски кокер.
Имам двуцветен ,неродословен,женски, американо-английски кокер.Но не бих могла да бъда по-щастлива. И за мен няма по-перфектно куче на света. w)
Сега се сещам за едно стихче по този повод. Ще се поровя да го открия и ще ви го покажа.
Diyana Char, и аз вярвам в това.Всичко се случва по някаква причина,не случайно.Някои му казват съдба.
Цитат