Кокер спаньол
#2339
Публикувано: 07 May 2007 - 03:59 PM
А за кореспонденцията с чужди развъдници, тук вече има работа клуба. Клуба може да ссе свързва с добри развъдници наблизо, да рекламира техни кучила в България ( което пак е един вид информация) и да ви помогне да осъществите контакт.
#2340
Публикувано: 07 May 2007 - 04:23 PM
#2341
Публикувано: 07 May 2007 - 06:40 PM
Цитат
Искам да питам нещо по запознатите с клубния порядък.Като има създаден клуб на породата не е ли негова работа да организира вноса на поне една двойка родословни английски кокери, с които да се положат основите на развъдната дейност у нас.Или то само има клуб пък няма кучета,които да членуват в него? Не претендирам да разбирам как е устроена организацията на клубовете затова и питам,но просто ми се струва много странно и неправилно.
Да вземем за пример новосъздадения клуб на породата нюфаундленд - първо внесоха в страната няколко качествени кучета(две от които доколкото знам гледат самите организатори на клуба) и тогава сформираха клуба.Не е ли така правилният начин?
Кое ви наведе на абсурдната мисъл, че създателите на клуба си нямат кучета????????????????????????????????????????????????????????? И то от повече от десет години.
А и никъде не съм чула и видяла, куче да членува някъде Членуват хората.
Като давате за пример клуба на Нюфо-стопаните, значи сте запознати с развъдниците им? Колко бебенца в момента чакат да бъдат вече взети? А тези, които вече внесоха - без пари ли станала тази работа, а? Взели няколко и ги раздали тук у нас, на който иска? Без пари Пък и внесените не бяха ли братчета и сестричета?
Diyana Char,Според мен най-добре за всички ще е ако форума не е място за емоционални изблици а място за обмяна на опит,съвети и информация.
Задала съм въпрос и съм изразила на глас някои мои разсъждения,като изрично съм написала,че не претендирам да разбирам а питам заради това,че не разбирам.
Цитат
-трябва ли да се извинявам за това,че питам,за да бъда по-информирана по въпроса за организацията на клубовете по породи???
Надявах се някой по-запознат да бъде така добър да ми отговори на въпросите човешки а не да ми се нахвърли и да излее негативните си емоции върху мен.
Запозната съм с нюф клуба от това,което съм чела в този форум.От четеното тук съм останала с впечатлението,че те поне са направили първата крачка- внесли са кучета..Внесените са братчета и сетричета,но от клуба вече обясниха,че предстои внос на още кучета от други развъдници.Кой въобще е твърдял,че е без пари???Кой е твърдял,че ги раздават???Не мисля,че някой във форума е толкова тъп,че да си го помисли това.Моля не изтървайте нервите си и не пишете глупости.
Ако сте чели внимателно то е щяло да видите,че вече се доуточнихме с другите съфорумци,че американски кокери има внесени от клуба,но не и английски.
Били е много права като казва,че голяма част от вината за безразборното размножаване и нехайството за чистотата на породата се дължи на манталитета и необразоваността на средно статистическия българин по тази тема.За да се промени това сигурно трябва да минат години на образоване,трябва търпение,много търпение отстрана на хора като вас,които милеят за породата -да учат хората,да информират,да образоват,да не се отказват,да не им омръзва да повтарят едно и също,да го набиват в дебелата балканска глава на българина.Това нито е лесно,нито става бързо.Тук няма място за нерви или емоции.Никой обаче не обича на го хокат заради това,че не знае или пък затова,че все пак пита.И не това е тона с който бихте постигнали успех.Заради това и чувате такива коментари:
Цитат
Замислете се над това.
Аз от своя страна няма повече да отговарям на подобни безмислени нападки.
#2342
Публикувано: 07 May 2007 - 07:02 PM
Има хора и хора и аз съм горда, че от единия вид станах другия. И съм помогнала на поне двама човека да станат такива. Това мога да направя аз, това правя....
Ако можех щях и повече... но засега не мога...

Nothing but the best is good enough!
#2343
Публикувано: 07 May 2007 - 07:16 PM
Между нюф клуба и кокер клуба има съществени разлики, ще посоча двете главни:
1. Наистина кокер клубът е за всички кокери. Създали са го хората, които са внесли и с години се занимават с амерканските кокери. Абсурдно е да се очаква от тях да внесат по двойка от всички видове кокери. Пък и двойка порода не прави.
Принципът на БРФК е един клуб - една порода, но има изключения като северни кучета, дакели, кокери, ако не се лъжа вече и шелти и коли са един клуб, амбицията вероятно е английски овчарски породи. Какво да се прави, малка страна сме. Очевидно е въпрос на активност. Изявил ли е някой желание да създаде клуб английски кокер? Ако не - значи ли, че любителите на амеркански кокер трябва да създават и поддържат няколко клуба (кауза пердута)? Или просто гледат малко напред и вярват, че ще се намерят ентусиасти и на английския кокер, пък и на другите и тогава те няма да е нужно да започват от а и б поне формално, а ще могат да се включат в съществуващия клуб. Жив пример за такова развитие са северняците.
Нюфаундленд е една порода.
2. "Кокери" в България дал Бог. Ако човек иска такъв тръгва по пътя на най-малкото съпротивление и - готово. Защо да се занимава с клубове, с вносове, да заделя месеци наред парички, да чете стандарти и пр. Дори вече да е попадал на тази информация, тя му носи само досада - ей ги кокерите щъкат, животът ще е чудесен с един от тях.
Нюфове не щъкат. Който е решил, че точно това е породата на живота му - ще даде мило и драго, вследствие на това има ентусиазъм. Нещо такова имах предвид когато говорех за инерция на мисленето в един предишен пост. Получава се като яйцето и кокошката - няма ентусиасти на чистопородния английски кокер, защото е пълно с "кокери". Когато пък се заинтересуваш от чистопородния кокер се отчайваш, защото няма ентусиасти.
Ситуацията е подобна и при пинчер. Две много любими на хората породи.
#2344
Публикувано: 07 May 2007 - 07:21 PM
mil_,Благодаря,за разяснението.Такъв отговор очаквах,а не като първия който получих.
Както казах по-добре е да се стремим към разговор,а не да си го изкарваме един на друг.
#2347
Публикувано: 08 May 2007 - 02:13 PM
#2349
Публикувано: 08 May 2007 - 02:24 PM
Иначе ние сме добре, Сара вчера беше пак на лекар, но само за ваксина, нов паспорт /синия, който е съобразен с европейските изисквания/ и изстискане на аналните жлези. Утре ще ходя да я регистрирам в общината. До две седмици поставяме чип и забравям за всичко. И тя най-накрая ще е редовен домашен любимец :)
Иначе тичаме, скачаме, дивеем, ядем... като всички луди кокери :)

Nothing but the best is good enough!
#2350
Публикувано: 08 May 2007 - 02:36 PM
#2351
Публикувано: 08 May 2007 - 03:40 PM
Бих искала и аз да кажа нещо относно клуба на кокери.
Преди години в България имаше такъв клуб, в който членуваха основно любители и собственици на англ. кокери, американски почти нямаше. Първото ми куче беше от Русия, взехме го 91 година, беше АЛФ-черен ам. кокер, от тогава съм фен на породата. По късно и ние станахме членове на този клуб. Аз не бях запозната с работата и проблеми в клуба, но той след време беше спрял дейността си.
Когато почина Алфи, след дълго търсене и денонощни преписки с развъдчици по целия свят, сме успяли да харесаме куче и да накараме да ни го продадат, защото всеки развъдчик търси преференции, но тогава нямаше кой да гарантира за нас.
Когато дойде Айк при нас, вече нямаше клуб, бяхме се регистрирали в БРФК.
Тъй като стария клуб имаше задължения към федерация, а нямаше клубна маса, беше спряна дейността му.
На 14.01.06 г. се регистрира клуб кокери, който обединява двете породи, защото тук няма достатъчно представители на всяка порода поотделно.
Всеки може да членува в клуба, дори да няма куче, попълва се молба и се плаща годишен членски внос.
Клуб не се ангажира с внос на кучета, но предоставя информация за кучила, ако има такава, в това число и от чужбина.
Клуб до сега не е внесъл нито един ам. кокер, всички кучета внесени до сега, бяха внесени и платени от техните стопани.
Направихме капка в морето, но капка по капка се надяваме, че ще има развитие на породата тук, в България.
За англ. кокер просто не са положени основи, имаше ги, но просто се размиха във времето, това винаги става така, когато дадена порода е на върха на популярността си, а кокери бяха популярни близо 20 години, по целия свят, това е статистика.
Искрено се надявам, някой от вас да положи тези основи, това става с внос на качествена женска, дори да няма тук достоен мъжки представител от дадена порода, винаги може да избира такъв в чужбина.
Тук, в този форум сте много запалени по порода, дано след време някой от вас да внесе родословно куче и с времето по-полека да почне да се развива тази хубава порода в България. Това развитие в пряка зависимост от хора, притежаващи тази порода.
Повярвайте, никой от нас няма пари под възглавница, но винаги може да се преговаря с развъдчика и ако той има доверие към вас, може да ви даде куче на изплащане. Ние за Айки сме взимали пари на заем, а малкия Зорро, който вече на годинка, сме го изплатили преди два месеца.
Вече съм писала, че ако трябва да се помогне, ние можем да ви свържем с развъдчици, които познаваме и да дадем инфо за кучила, които има, обаче относно цените, родословен кокер не струва 150 лева, цените почват от 200-300 EU на горе, в зависимост от дадена кръв, връзка, развъдник...
Успех!!! Който търси и вярва, намира!
#2353
Публикувано: 08 May 2007 - 04:49 PM
#2354
Публикувано: 08 May 2007 - 05:33 PM
#2355
Публикувано: 09 May 2007 - 07:29 AM
Първо пожелавам на Carlie от все сърце майка й да се възстанови много бързо!!! Това, което ще напиша, в никакъв случай не е лична нападка, просто случката с тях двете потвърди (за кой ли път) едно мое убеждение. Точно заради безразборното им размножаване и лесна достъпност до т.нар. "кокер" много хора се сдобиват с такова кученце без да се замислят, че поемат отговорност за едно същество за поне 12 години напред. Естествено, никой не знае какво може да се случи на човек, на семейство, но поне някакви най-общи планове би трябвало да има в главата на някой, носещ към дома си малката сладка пухкава топка. И след като премине еуфорията, след като детето например му се нарадва, кучето става бреме. Всъщност той си е същият този приятел, готов на безрезервна обич, но хората са се променили и го чувстват като тежест. И често се получава така, че му търсят нови стопани (в по-добрия случай), или направо го пускат "да си търси късмета" (което си е престъпление). Ако нещата стояха по друг начин - да се наложи да чакаш (може би и година) твоето бебе - кокерче да се роди от родословни родители, да си се информирал максимално какво те очаква през първата година (а и по-нататък) с едно толкова енергично куче, ако си заделял от семейния бюджет или знаеш, че ще го изплащаш еди-колко си време, тогава със сигурност си направил онези най-общи планове, за които говоря. А така - Диана страшно добре го каза - като маратонки от Илиянци - лесно достъпни и лесно сменяеми (за някой, добре че пишещите в тази тема са изключение). Защото, мила Carlie, не разбирам как така преди няколко месеца, когато взе бонбончето Лейди, не си се замислила, че на нея ще й трябват много разходки, а ти ще кандидатстваш и във връзка с това ще имаш много за учене (а това е едно от нещата, които не са изненада за теб, нали?). Наистина не омаловажавам другите обстоятелства, затова започнах с пожеланието към майка ти, но вие още в самото начало имахте някакъв проблем с оставането на Лейди у вас(аз дори тогава си мислех, че си много по-малка, може би не съм чела внимателно).
Всъщност би трябвало да съм благодарна в някакъв смисъл, че има и такива ситуации, защото нашето съкровище Айра дойде при нас по подобен начин - предишните стопани нямаха възможност да я гледат повече. Ние бяхме отстъпили пред дългогодишните молби на дъщеря ни да си има кученце, бяхме изчели маса информация за породи и т.н. Недостатъчно обаче, доколкото и ние не търсехме куче от развъдник, но това наистина ми стана ясно много по-късно. И понеже "доброжелателите" бяха много,всички ни уверяваха, че до 3 месеца ще й омръзне и тогава кучето ще остане наша грижа. Никога не бяхме гледали куче, нито аз, нито мъжът ми, наистина се притеснявахме дали ще се справим с възпитанието му и всичко останало. След много чудене решихме да подарим обичта си на някой "квартален" кокер - при условие че ще го кастрираме веднага щом навърши подходящата възраст. Сега знам колко глупаво е било, но тогава се страхувах, че може да "развалим" някое хубаво породисто животно, а кокерчето каквото и да стане като характер, не е толкова страшно. За съжаление така мислят много хора. Както казва Биляна, нашето мислене се промени, но колко са останалите, които още разсъждават така, само мога да гадая...
Е, нещата не се оказаха такива, каквито ни ги предричаха. Търсехме момченце кокерче, подариха ни Айра на 5 години b) , както се оказа по-късно, със здравословен проблем - епилепсия, нещо като перде на двете очи и т.н.. И какво, трябваше да я закараме обратно и да им кажем : "Защо не ни казахте, взимайте си обратно кучето!"?! И такива идеи чухме. Мисля, че би било много ... удобно да кажа - отърваваш се от проблема. Не сме се замислили и за миг за такъв вариант, просто вече бяха започнали с Блинки програма по възстановяване (цялостно, защото тя беше разхождана по 1 час (общо) на седмица). Слава Богу, от декември миналата година не е имала припадък, а някъде четох, че понякога са провокирани хормонално и след кастрация би трябвало да изчезнат (моля се нейните да са от този вид). Оказа се, че дъщеря ни е заслужавала доверие, като твърдеше,че ще се грижи за кучето си! (Дианче, като четях твоята история с Чарли, все едно сте копие на моите госпожици). Вие всъщност сте видели резултатите - сладурката Айра сега участва и в турнир по фрийстайл! Очите й се оправиха. Сега всички предишни "доброжелатели" мълчат и цъкат с език: "Браво на Вени! Ама тя имала талант за дресьор!" Всъщност тя си обича кучето и се опитва да направи всичко, което ще е най-добро за него! А мен ме е срам, че в някакъв момент изобщо съм се усъмнила в детето си s) . Но се отклоних твърде много.
Били, Диана и всички останали, не спирайте да пишете против размножаването на неродословните кокери! И ЗА кастрациите на вече родените и обичаните! Нищо страшно няма, нали миналия месец минахме и през това. Но ние поне прочетохме за всичко това в този форум, обяснено достатъчно добре, за да го разберат и неспециалисти като нас. Има нужда това да се повтаря и обяснява отново и отново, един да се откаже да заплоди кокерката си "за здраве" - и това е напредък! За съжаление наистина сме с много дървени глави българите и трудно осъзнаваме някои неща, но... капка по капка, стъпка по стъпка... пък може да се радваме някой ден и на родени в България чистокръвни кокери victoryVVV !
Радвам се, че в тази тема са събрани наистина хора, които се грижат по най-добрия възможен начин за своите четириноги приятели! Поздрави на всички вас и се извинявам за огромния пост s)

Доброто е недостатъчно, когато по-доброто е възможно!
#2356
Публикувано: 09 May 2007 - 10:17 AM
Цитат
Опеределено е напредък! Капка по капка - вир става (колкото и идеалистично да звучи wink ) Радвам се, като прочета за случаи като вашия, в това е смисълът.
#2357
Публикувано: 09 May 2007 - 10:55 AM
Дано наистина капка по капка нещата започнат поне да се движат в някаква посока... дано d)

Nothing but the best is good enough!
#2358
Публикувано: 09 May 2007 - 11:12 AM
Цитат
Подкрепям всеки, който разсъждава така. Без да съм била запозната с причините, заради които едно куче не трябва да бъде размножавано, аз и за двете си кучета предварително съм взимала решение да нямат поколение. Сега и ТУК разбрах, че подсъзнателното ми и интуитивно взето решение е правилното.
Само дето с първото си кученце направих огромната грешка да не я кастрирам и я загубих без време и много болна и умираща в мъки и...аз със нея умирах! Затова всички, които имате женски кучета - КАСТРИРАЙТЕ, за да сте заедно по-дълго време и да не гледате как любимото ви животно умира в страдание! Още се давя в сълзи, когато се връщам в онези УЖАСНИ дни и се чувствам и СЪМ виновна! Нали за това сме ги взели в домовете си - да им дадем всичко, от което се нуждаят, всичко най-добро. А то не се състои само в обич и забавление!