[Sari4ka]

Ооо,колко тъжно!
И аз се разплаках s) ...знам какво ти е-смъртта ми е отнемала и на мен светлината в очите на едно куче...вярно,не беше катастрофа,но пак боли! Може би така боли повече...в единия момент тича,играе,а после...няма го вече!
Ужасно е! Разбирам те напълно и ти съчуствам с цялото си сърце!
Не мога да ти пожелая да бъдеш силна,защото знам,че е невъзможно в този момент...загубата е тежка и много скорошна s) ...Но след известно време,непременно си вземи друго кученце...дори и да не е кокерче,за да не го сравняваш непрекъснато с Дино...

[samotnata]

Синеоката, ужасно съжалявам :( няма какво да се каже в такива случаи, само едно мога да ти гарантирам, че твойто приятелче е на много добро място, мисля че е в рая на кучетата и те гледа от там и му става много мило и тъжно, затова че ти толкова тъгуваш за него, и се надява скоро да те види усмихната.
Много ти съчувствам, и знам че никак не ти е леко, но се опитай да мислиш само за хубавите моменти прекарани с него.

[Яна #33]

sineokata79р и аэ съжалявам много эа Дино! s)

[Яна #33]

r) Здравейте! Аз цяло лято не съм писала, но не съм се спряла d)
Имах много работа, неочаквани пътувания, на много, от които Ринчето ме придружи и просто нямах време r) За първа година успявам да осигуря на животинчето такава пълзотворна ваканция с много екскурзии, тичане на чист вуздух, съжителстване с други кучета-вече не напада всяко куче в квартала, което и се изпречи на пътя-може би свикна да общува l) -нощувки на открито, къпане в разни рекички... b)
С няколко думи...много съм доволна, пък мисля, че и Ринчето не се оплаква...видя голямо разнообразие bravo

[samotnata]

Яна браво на вас, ние можем само да си мечтаем за такава разходка през лятото. Още един път браво, това е много полезно за сладурката super bravo

[maccarta]

Колко тъжно!!! s)
Ужасно е когато загубиш толкова скъпо същество!!!Знам, че от утешеия нама полза.
Но ти пожелавам скоро да се отърсиш от тази мъка и да можеш д се радваш на друго куче.

Аз педи година намирих едно коте в една детска градина.Взех го и го поверих на съседите, защото вече имаХ котка.След по-малко от месец бях на ваканция на морето.Обадиха ми се по телефона с тъжната новита пак по същата причина-колите!Много ми беше тъжно! s)

Та, забравих да кажа "здравейте на всички във кокер форума. b)

[samotnata]

Добре дошла! Надявам се да ти хареса тук, въпреки че напоследък малко се пише, надявам се скоро да можем да пораздвижим темата за кокерите, след като станахме повече от един. Какъв кокер имаш, разкажи малко подробности и ако имаш снимки може и снимки да покажеш. На аватара ми е Сара, тя е на 2 годинки и е намерена миналата година. Историята е тъжна и страшна, но мисля с хубав край, след като е у нас и се чувства добре.
Чакам да науча повече за теб и твоя кокер.

[maccarta]

Благодаря,
Аз имам женско кокерче Беки.Златна е и е златна за мен! b)
Опашката и не е отрязана както трябва, за съжаление.Въпреки това тя има неин много особен начин да покаже че се радва.Понеже няма опашка си върти дупето вместо нея.Много е садка.В момента спи на дивана до мен, с пълен тумбак, защото аз(по-точно тя) ядох печени кестени допреди малко.
Живеем в къща с двор и тя има къде да си играе.Голяма е скица! r) b)

Като по-малка се плашеше от котките, но сега те се плашат от нея. Ако котката побегне се втурва да я гони. Обаче ако реши да удържи позициите си става интересно, двете се гледат...ли гледат и в един момент или котката отстъпва или Беки.

Много си я обичам и съм сигурна, че и тя ме обича.Моето малко, сладко ,палаво, игриво, нахално и лигаво същество! w) Би ми се качила на главата ако имаше възможност... l) Но пак си я обичам от все сърце!!!Не съм обичала друго животно (та дори и някои хора) повече от нея. w)

Сега и търся партньр...

[sineokata79]

Здравейте,приятели!Много се радвам за вашите сладурчета.Аз ходих по обяви и по магазини да си търся кокерче.Мисля че прекалено избързвам,защото на нищо не се спрях.Постоянно правя сравнения с Дино,а така няма да намеря.Кофти е,когато трябва да е същото.Може да ми се смеете,но ходя с неговата снимка като малък:)И като вляза в някой зоо магазин,показвам снимката.Даже една лелка ми каза,ако правехме кученца по снимки и по поръчка щях да ви помогна:)Но каза че дори да си търся по снимка,не било гаранция че като порасне няма да се измени.Ами да,така е.Всички бебенца си приличат.Преди няколко дни се видяхме със стопанката на Мойра(партньорката на Дино).Тя е същата като него,много се харесваха и обичаха.Имахме уговорка,като се разгони да ги правим майка и татко,това трябваше да стане тази седмица.Адски ми е мъчно.Мойра в момента е разгонена,а Динчо вече го няма s) Щяха да се родят прекрасни бебета.Като отидохме с лошата новина,много плакахме и двете.Тя ми обеща че като роди Мойра ще ни даде кученце.Но досега не са случили на партньор,незнам колко трябва да чакам.Мъжа ми каза да не бързам.Той след седмица си заминава за Щатите а аз оставам сама.Исках да си имам кокерче,поне малко да се разсея.Съгласих се да си вземем като се върне след 6 месеца.Но само се съгласих.Няма да го направя естествено.Още другата седмица тръгвам пак да търся.Ще обиколя цяла Варна ако трябва.Спомням си когато взехме Дино,беше на 2 месеца.Тогава бях на 17 години.Бях си накупила книги,изчетах толкова много за кокерите.Няма да ми е трудно да изгледам още едно.Сигурна съм.Знам всяка една подробност,всеки един детайл.Все пак наи-хубавите си години прекарах с това мило същество.Моля ви приятели,дайте ми съвет.Незнам къде вече да търся.Имаше доста обяви в която пишеше английски кокер,златист.Но не бяха същите.Дино беше добре окосмен с къдрави ушички и малко по-дребен,а тези които гледах бяха с права козина.Сега като гледам Сара,тя е с по-права козина.А Ринчето е също къдрава като Дино(макар че рядко го оставяхме накъдрен,често го постригвахме)Цвета и размерите са същите.Искам да си пусна обява,но какво трябва да напиша...незнам.Скоро пак ще пиша.Ще се радвам ако ми дадете съвет и ме насочите нанякъде.До скоро!

[Яна #33]

sineokata79, според мен не трябва да си взимаш кученце досущ като Дино... Не знам, де- ти си знаеш...но мисля, че само ще ти напомня за Дино, а в крайна сметка, новото ти куче не трябва да живее под неговата сянка и само да ги сравняваш...то си е съвсем индивидуално създание и трябва да го обичаш, защото си е то, а не защото прилича на Дино r) По-добре изчакай още малко да се оттърсиш и тогава помисли за ново бебе r)

[Яна #33]

maccarta, аз си мислех, че само моито Ринче няма опашка- нейната е 1 прешлен l)

[sineokata79]

Да,Яна.Права си.Наистина е така,доста хора ми го казаха същото.Имаме доста спорове вкъщи какво да бъде.Чувам разни подмятания тук,кой искал ротвайлер,кой нещо друго...направо ми писна.Явно никой не иска да ме разбере,че искам кокер r) Смятам да поогледам американските кокерчета,те също са много сладки.Разликата е че муцунките са по-сплескани.Наскоро една позната си взе черно,много е сладко.Но не даде да му отрежат опашката,мъчно и било.Аз и казах да си помисли,щото все пак тази порода са доста игривички и не завиждам на красивите и цветя l) .Най-жизнената част в кокерите е опашката. След малко ще тръгвам за поредното кокерче,от обява.Дано всичко е наред вече.Ох, побърквам се.Стискайте палци.Като се върна ще ви пиша какво е станало.Чао засега!

[samotnata]

Здравейте на всички, радвам се, че форума се раздвижи, и ще можем да бъдем полезни на който с каквото можем. Синеоката, много съм съгласна с Яна, в никакъв случай не си взимай същото кокерче като Дино, ще е ужасно, повярвай ми. Вземи си пак кокер, щом искаш кокер, но примерно различен цвят, различна козинка, нещо такова, и в никакъв случай не го сравнявай с Дино, те са си като хората, съвсем различни по характер, навици и всичко останало, така че го приеми като нов член на семейството, а не "заместителя" на Дино. За опашките, не съм съгласна с тебе. Сара си има опашка и досега не ми е докоснала даже цветята, а аз имам около 30-тина. И когато кокера е със опашка, то вече става по-сложно бързото размахване поради дължината й и съответно кокер с опашка маха с нея много по-бавно. А и доколкото знам международните киноложки организации вече са забранили на изложби да се допускат кучета каквато и да е порода с рязани опашки или уши. Все пак на кокерите са им рязали опашките за да не се заплитат в храстите докато са ловували, нашите кокери не ловуват, нали. Тогава какъв е смисъла да осакатяваме животното? Аз лично го намирам за пълна безмислица.

Чакам с нетърпение да видя кога и какво кокерче ще си вземеш, и да виждаме всеки ден по някоя новинка за мъника и теб.
Успех ти желая и много щастие w)

[maccarta]

И аз те съветвам да не си взимаш същия кокер като Дино. Вземи си различен, съвсем различен от него. Яна е напълно права, не трябва да го сравняваш с Дино. То ще е новият ти приятел, а не неговият заместител...

Но ти желая успех super


Ринчето момиче ли е? Ако е златна, много си приличат с Беки! l) http://www.4coolpics...ow.php?id=21909

[sineokata79]

Здравейте,милички!Каквото и да се говори..за мен кокерите си остават най-красивите.Естествено не искам да пренебрегвам другите породи в никакъв случай.Но може би ми харесват най-много щото забележете..и след няколко години характера им си остава същия.Дино въпреки че беше на 9 години и половина аз си го чуствах като детенце,за мен той никога не порасна:)Държанието с годините не се промени и поведението си остана същото.Вечно игрив,жизнерадостен и инат,абе това са кучета с характер.Не най-добрите приятели на човека а по-добрите от най-добрите:)Вярно,може би и другите породи са такива...Но той разбираше някои неща повече от мен..Много мразеше да го къпя,само като заговоря с някой за баня се завираше под мебелите и не мърдаше от там:)Говорела съм му като на човек,когато го питах гладен ли си...започваше да скача около мен и си домакваше купичката за храната.Когато спях а телефона звани идваше под завивките и драскаше докато не стана да вдигна.А за котките също като Беки...в началото го беше страх от котки...Вие виждали ли сте как 2 котки гонят куче:))Когато плачех например усещаше от километри и винаги идваше да ме успокоява,първо започваше да ме ближи по лицето и после започваше да се закача,най-обичаше да ми сваля чехлите от краката и да подскача с тях.Миналата година когато стана земетресението,аз се уплаших и се чудех какво да правя,не си намерих място,а той миличкия мислеше че си играя с него и започна да ми носи топката си и каишката за разходка.Е как да не се забавляваш с такова същество.Много го глезих.Когато му се скараше някой заради поредната беля идваше при мен и се гушкаше,чустваше се на сигурно място.Така го бях разпуснала,че дори не слушаше чужди команди.Само пред мен изпълняваше :Легни,седни,стани горе,дай целувка(за последното няма да ви описвам)Знаете колко са любвеобвилни нашите кученца:))
Вчера ходих да видя едно много сладко черно кокерче.Личеше си от километри че стопаните му не искаха да се разделят с него.Разбирам ги напълно.Казаха че било още малко,че било силно анемично,че предстояли някакви изследвания и че по нататък щели да ми се обадят.Не вярвам че ще го направят.Просто като всяко кокерче им е влязло в сърцата и не искат да се разделят с него.Дано всичко е наред с това мъниче....Ех,отново ударих на камък.Реших да не бързам уж,а май здраво съм се втурнала.Утре следобяд ще отида да видя още едни,новородени.Ох трудно е да избираш,искам направо всичките да ги взема r)

[sineokata79]

Имам сестра-близначка,която беше леля на Дино:)Тя също много е съкрушена от смърта на детенцето ни.Току що ми се обади,че искала и тя да си вземе.Ура!Ще имаме две бебенца.Доста наши приятелски семейства решиха да си вземат кокерчета,след загубата на Дино.Е-е не мога да разбера защо...Трябваше ли да се случи такова нещо,че всички да оценят породата.Приятели,имам молба към вас.Понеже съм щастлива,че съм част от този форум и ще се радвам ако пишете и разкажете разни случки с вашите душички.Сигурна съм,че не са 1 или 2:)Заобичах и вашите кокерчета и много ще се радвам да прочета за тях.Невероятни са w) .maccarta е права като написа че не е обичала така друго животно,дори и някои хора.Искам да разбера какво става и със Сара,пред година имаше здравословен проблем.Тогава ми беше много мъчно за нея,ще се радвам да прочета как е и дали е беладжийка като преди r) Много ви благодаря че ме подкрепяте и разбирате.Благодаря и затова че ми пожелахте успех,той ми е най-нужен в такъв момент.

[samotnata]

Все едно описа Сара, наистина кокерите са повече от кучета. Те са истински приятели и наитина разбират какво им се говори, на Сара като й кажа само айде навън и ще срути цялата къща от скачане и веселие. На въпроса гладна ли си и искаш ли ам ам започва да маха с опашка и да се върти в кръг. Когато по-голямо куче иска да се запознае с нея, а я е страх се завира между краката ми и започва да квичка. От около месец си има за приятелче котенце, ужасно добре се разбират с него. Играят си, спят си заедно, само храната не си дава и го джафка като приближи до купичката й. За здравословния проблем аз вече не помня кой точно е бил. Тя милата мина през толкова много болести и какви ли не инжекции. В момента се лекуваме от гъбички по кожата, но не е страшно надявам се. Лятото дори я заплодихме, 2 месеца си мислех, че ще става майка, имаше всички признаци и най-накрая се оказа фалшива бременност. Сега си е жива и здрава, спи на дивана, защото допреди малко си играха с котката и се измориха и двете. Радвам се, че поне стомахчето оправихме, и разбрахме що за стока са консервите и ефтините гранули. Също така разбрах, че колкото и жално да гледа кокерчето у дома ви в никакъв случай не трябва да се дава човешка храна, ужасно вредно е особено за кокерите, те са с чувствителни стомахчета. Сега съм си харесала една марка гранули, имат много видове, не са кой знае колко скъпи, но са супер добри. Откакто Сара яде тези гранули не е повръщала, а за тези които са чели преди знаят, че повръщаше почти всеки ден. От една година не е повърнала нито веднъж, и стомахчето й си е наред. За случка сега в момента не се сещам, но след няколко часа ще се сетя и пак ще пиша, за да я споделя с вас. Приятен ден на всички и Синеоката, Успех с избирането на кокерчета, ясно ми е, че няма да е само едно w) super best victoryVVV

[sineokata79]

Ей това е страхотно че Сара се разбира с котенце.Рядко се среща куче което да понася котка r) За храната наистина си права.Тези консерви са абсолютни боклуци.Известно време хранихме Дино с такива.Мисля че беше "Президент"....1.Не искаше да я доближава изобщо(а смятай каква е била щом лакомо кокерче да не я помирисва) 2.Имаше също проблеми със стомаха,с малко диета и хапчета го оправихме 3.(най-важното)Натрупа се толкова много зъбен камък че на 2 пъти трябваше да се почиства.Дъха му миришеше ужасно.А от зъбния камък се бяха образували туморчета,които изрязаха и се наложи да му махнат 5 зъба.Много го измъчиха животното.За 10 дни му биха 3 пълни упойки.И всичко това от "качествена храна"Известно време преди това редувахме гранулирана и консерва,но след като стана така ни казаха да забравим за тези консерви.Насочиха ни към марка гранули,които наистина излязаха най-добри.Не се сещам за марката обаче.Като се сетя ще пиша.Обръщайте много голямо внимание на зъбите,надблюдавайте ги постоянно.Внимавайте също и с кокалите които им давате.Избягвайте острите пилешки кости,най-добре е от бутчетата и от крилцата по-дебелите.Дино имаше сестричка,която почина на 2 годинки точно от това.Хубаво е поне два пъти в седмицата да се дават кокали,след основната храна,по малко.Всяко кученце обича кокали,но колкото са полезни толкова и вредят.Специално на кокерите стомахчетата са много деликатни,трябва да се внимава.Щото повечето са лакомници и дори не дъвчат храната а направо я гълтат.А Дино най-много обичаше зеле,най-трудно смилаемата храна.Давала съм му и разни манджички,но ме предупредиха че не трябва да има никакви подправки.
Samotnata,Сара на колко време се разгонва?Смятате ли пак да пробвате да я направите майка?Интересува ме как точно се чуства като се разгони?Губи ли апетит?Смятам да си взема женско кокерче,затова ако може да ми напишете повече за дамите.Знам че са доста по-кротки от кавалерите.Пишете ми за вашите кокерки,ако имате "мъжки" въпроси,аз съм насреща.До скоро,милички

[Яна #33]

На Рина пък никога нищо не и е ставало от храна (е...да чукаме на дърво и да не и стане). Много обича суха храна, яде и тази от консервите, въпреки, че на мен не ми вдъхва особено доверие и не я купуваме...изглежда ми гадна. А иначе не знам дали е вредна- може би заради подправките- но доста често яде от нашата храна и от нея ми изглежда наи-доволна- въпреки че не мога да си представя кокер да не е доволен от ядене l) Кокали също яде много често (3-4) пъти в седмицата. Общо взето похапва си доволно r)

[Яна #33]

maccarta, Ринчето е женска и наистина си приличат с Беки r) Но ми се струва,че Беки е по-светличка :) Тя на колко годинки е?