[samotnata]

Един ден трябваше да отида на гости на баба ми. Там с куче не може. Оставям Сара вкъщи с надеждата, че ще слуша. Нямало ме е половин един час. Прибирам се и заварвам възглавниците на дивана на земята, кутията с китайския порцелан на земята, дрехи, други вещи разпиляни из стаята. Това беше отмъщението на Сара, че съм я оставила сама. Е сега вече не прави така, но като беше малка си буйстваше :)
Абе с тях не може да се скучае...

П.П. Яна здравей и на теб, добре дошла сред нас :) Дано ти хареса нашата компания

[anita_ff]

Приемам със задоволство поздравленията относно бремеността на моето куче, но....Аз вече съжелявам , че допуснах това да се случи...Когато най- сетне намерих този страхотен саит за кучета , моята вече беше заплодена. Не искам да ви обяснявам, какво изпитах, четейки всичко от форума за развъждането и т.н. Но...допуснала съм грешка за която съжелявам. Това се получава, когато се слуша този или онзи без сам да знаеш почти нищо...Дам...Липсата на полезна информация е същински бич..Вече съм пред свършен факт и кучката ми е бременна. Това, което ме успокоява е , че хората на , които ще дам кученцата си, са повечето лични мои приятели и със сигурност бебетата ще са в добри ръце.
Това е от мен за сега и мерси за пожеланията!
Човек се учи от грешките си!

[krasi]

Хей, anita_ff!
Какво е станало? Защо е такова мрачно настроението?

[samotnata]

Ее, каде се изгубихте кокерчета:) мъчно ми е без вас, няма с кой да обсъждам лудориите на Сара:)

[Яна #33]

Здрасти! Аз дойдох... дали е останал някой..?
Ей, Анита, недей да съжаляваш за бремеността на кученцето! Ще ти дойде на нагоре за известно време, докато не ги раздадеш, но според мен си заслужава. Имаш куче и знаеш, че такова нещо като "порастване" не съществува. Винаги си остават диваци ::)) Има адски хубави, естествено и кошмарни, спомени, но... като погледнеш изразителната муцуна... поне аз, прощавам всички гадости ::)) Ще се справиш с няколко рошльовци. Дори ти завиждам- Ринчето не трябва да си има бебета s)

[samotnata]

Тук сме аз и Сара както винаги, я кажи защо твоята мацка не трябва да си има малки?

И една новина от последните минути:
Моля ви никога не оставяйте ядене на масата без надзор около кокери, Сара преди малко изяде повече от половин тава мусака, и сега незнам какво да я правя:) Много и е тежко, ама се надявам да се оправи :)

[anita_ff]

Охааааа, разбирам за какво говориш...Моята веднъж изплюска 700грама свинско месо...Бях го оставила да се размрази малко и....А, тя тогава беше бебе!!!! Поду се ужасно, после се изака няколко пъти и забравихме за случката. Но доста се изплаших тогава. Сега като се сетя ми става смешно. l) l) l)

[krasi]

Здравейте!
По въпроса за самостоятелното хранене на кокери от масата: Не може ли да се обучат да не се качват на масата и да не вземат храна от там , а само от неговата си купичка? Защото си мисля, че е невъзможно постоянно да е под надзор. Четох във форума по-нагоре, че дори трябва да започват да се хранят само при команда. Даже и да са гладни стоят и чакат разрешение. Такова обучение въобще възможно ли е или е само теоретично по кнжките?

[Mini]

Цитат

Здравейте!
По въпроса за самостоятелното хранене на кокери от масата: Не може ли  да се обучат да не се качват на масата и да не вземат храна от там , а само от неговата си купичка? Защото си мисля, че е невъзможно постоянно да е под надзор. Четох във форума по-нагоре, че дори трябва да започват да се хранят само при команда. Даже и да са гладни стоят и чакат разрешение. Такова обучение въобще възможно ли е или е само теоретично по кнжките?

Предполагам, че с много търпение могат да се научат. Трябва постояноство и точни правила, които да се спазват ВИНАГИ!!! ВЕДНЪЖ да не ги спазиш и почваш ОТНАЧАЛО.
Моето куче е овчаро подобно и много обича да похапва. Когато я оставяме вкъщи сама, стои в коридора, където й е постелката.
Когато в кухнята има "деликатеси" тя ми прави усърдна компания, но не прави опити да се качва и да взима храна.
Когато се храним се опитва да си проси, но аз й се карам - "Долу", ако се е качила на масата или "Не" ако скимти. Ако след моята команда не се подчини или повтори я хващам за врата и я "изхвърлям" в коридора на мястото й. Естествено се разнася скимтене което категорично се пренебрегва, а ако се усили излизам и страховито реввам "НЕ".
Така я "тормозя" от бебе и засега се храним доста нормално. Също така не е успяла да си отмъкне храна.
НО НАВЪН!!!!!!! Там сме прахосмукачки. Въпреки боя и то доста сериозен, въпреки забраните. Без каишка ли е и докопали храна - КРАЙ!
Адски ме е шубе сега с тия простотии с отровите.
Мога да се "похваля", че тя се научи да чака пред паничката с храната команда "Яж". Това е хубаво, но по-големият и по-съществен проблем с яденето навън си остава.

[joryvk]

Здравейте!
Май наистина се изисква доста усърдие от наша страна, за да ограничим лакомията на кокерите.
Ние с Каспър какво да се похвалим? Този уикенд го дадох на един приятел да го гледа, защото бях извън София. Това му беше второто отделяне от мен, откакто го имам и си признавам, че доста се ошашка. За награда тази нощ го оставих да спи при мен в леглото и цяла нощ се излежава и гушка, мъничето. w)
Най-странното от всичко е, че отказва да излиза на разходки. Днес сутринта му викам "разходка, разходка", показвам му каишката, дрешката, тц! Стои в хола и се пули като теле. s) Реших да не го насилвам, така или иначе беше се стискал цяла нощ и накуп си свърши работата като стана в банята... Но не знам какво да го правя! и това не е само днес, редовно трябва да го уговарям, преди да излезе навън bl)

[samotnata]

хехе, Сара няма проблеми при излизането, само да кажа вълшебната думичка "навън" и започва да подскача като луда. За сядането се научи по-скоро с дръпване на каишката, отколкото с храна, но вижте за яденето от масата и земята според мен няма начин просто. Когато съм в стаята няма да смее да си вземе, защото и аз като Мини се карам, не и давам да седи около масата и за врата на място...ама когато не съм в стаята, е като вчера, ужас, така се уплаших, тя се изду, не можеше да ходи докато не се изака, направо бях пребледняла, и после колкото и да я бия, (а тя знае и без да я бия, че е виновна) следващия път пак прави така, само когато ме няма незнам защо :) Абе да си ги пазим да са ни живи и здрави, пък другото не е толкова опасно :) Ще си следя масата, голяма работа :)
Айде до следващата лудория

[anita_ff]

Да, ние с вече възрастните кучета сме почти пред свършен факт (говоря за обучението) Но вие с бебоците можете да направите чудеса! Вярно е , че кокера не е като другите кучета, а си е кокер. хахахахахахаха НО, може да се изненадате от това, как чрез добра и малко строга дисциплина това животинче ще се научи на много , много полезни неща. Започнете с обучението докато е време. Аз , моята както е на 2г. така преди седмици се заех сериозно с нея. Започнете с командите, които са много добре описани от Мил_ във форума за възпитанието. Не се боите от това, че там се говори най- вече за съвсем друг тип кучета, това е без никакво значение. Всяко куче може да се научи на тези неща!!На нас например , хората по улиците ни се смеят, защото кокерката ми изпълнява команда "редом" не по зле от едно овчарско куче да кажем. Малко сме смешни предполагам, но това не ме интересува, вече не се дърпа , като жабок и не ме влече заедно с каишката си на където си поиска, това за мен е важно. Знам, че по принцип не изгарят от желание да изпълняват команди, но не ги съжелявайте , защото никога няма да се научат, ако не сте твърди с тях! Може да са малки кучета но са с характер, особено женските екземпляри са дори доминиращи понякога. По въпроса за краденето от масите...Хм...сложна работа, когато съм там разбира се , че не се осмелява да краде, но съм 88% сигурна, че когато ме няма ще се опита....Лакомията и любопитството на кокера са най- характерните му черти. За сметка на това пък са толкова добрички, милите, че....Абе, какво по- хубаво от кокер?? Който, има кокер винаги има един приятел, който е вечно в добро настроение и винаги иска да е до вас!Никога няма да видите здрав кокер да се мързеляви скрит в някой ъгъл и да не си върти , малкото опашле постоянно. А, обучението, колкото -толкова.
Да са ни живи и здрави! w) w) w) w) w)

[anita_ff]

Ерика, крайно време е да сложиш на аватара си една снимка на твоя красаваец!
l) l) l) l)

[samotnata]

Анита, ще се учудиш от моята кокерка, когато сме си вкъщи се свива на кравайче и спиии, толкова е мирна и кротка, но излезем ли на улицата става страшно:) Та всичко си зависи и от начина на живот който води или е водила де, преди дая намерим, защото толкова тормоз я е окротило доста, като сме си у дома все едно нямам куче :)

[Яна #33]

Здравейте!
Ринчето досега не е посмявала да краде от масата, но за сметка на това седеше на пода и гледаше адски подтискащто и гладно (все едно не яде и тя същото, но няма значение) и от време на време дереше с лапа да подсети, че присъства, но не и обръщахме особено внимание и тя попрестана. Сега кротко си седи под масата и не досажда толкова, но винаги е на щрек някой да не изпусне нещо ::)) Доколкото дисциплината...Послушна е, сяда, ляга, дава лапа (научихме я още като бебе с моркови-тогава много си падаше по тях, защото са твърди и и чешеха зъбите), но в рядките случаи, в които я връзвам се дърпа много. Дори и се чудя, откъде има тази сила, като е толкова дребна, но не мога да я отуча ::)) А и вече свикнах ::))

[samotnata]

И Сара като е вързана много се дърпа, пусна ли я веднага се лепва за мене и гледа да не ме изпусне отпоглед, че да не я изяде някой :)

[Mini]

Цитат

Най-странното от всичко е, че отказва да излиза на разходки. Днес сутринта му викам "разходка, разходка", показвам му каишката, дрешката, тц!

Най-вероятно второто отделяне от теб го е стреснало.
Ние заведохме нашето на новогодишен купон у приятели. Там беше адски шумно и, въпреки че беше с нас и й обръщахме внимание, хич не й хареса. До купона ходихме пеша и седмица след това тръгнехме ли в тази посока кучето започваше да скимти, да се дърпа към вкъщи и да лае.
Принудихме се да правим разходки по познати и обичани места и съвсем по мъъъничко да се отдалечаваме и след това веднага към къщи. Сега е по-добре, но пък и не сме се отдалечавали чак толкова.

[Яна #33]

То може би си е и до куче, защото с Рина преди 2 години някъде, се отбихме за малко до едно парти- на 1 блок разстояние и в първиа момент не и хареса особено и се стресна от шума, но после се успокои. Всички я галеха и се чувстваше доста добре - естествено не ме изпускаше от поглед и нямам впечатления да се е чувствала травмирана от преживяването... r)