Така.Първо-малко представяне ,за да стане ясно защо съм тук.
Винаги,каквито и кучета да сме имали през моя кратък живот,е съществувало желанието ми да имам доберман.За мен това куче винаги е било и ще бъде с най-магнетичното излъчване ,с най-невероятната осанка.Но...никога не съм се
решавала да поискам(докато съм била под опеката на родителите си),нито да си взема сама или (вече)заедно с моето семейство(което ,освен мен,се състои от още двама човека,единия от които още няма метър,но успешно си отваря вратите и разглобява разни нещица).Защо?Като погледнеш това куче и просто няма как да го поставиш в графата"просто домашен любимец".Сигурна съм,че разбирате какво искам да кажа.
Та,както и да е.Решила съм,че доберман ще имам,ако ще и да се наложи да доживея до 150,т.е. независимо кога ще е това.Чрез опити,малки успехи и малки и големи фалове разбрах какви грешки съм допускала с кучетата и какви качества за развитие имам.Хмм...и тук спирам с историята,защото вече се появяват въпросите.С тях и ще продължа.Четох и тук(темичката "Доберман"освен със снимков материал ми беше полезна и с информация),и из други места из интернет за качествата,темперамента,характера на добермана.Но...недостатъчно ми е.Искам да знам ,така да се каже,от първа ръка,точно какво представлява съжителството с това куче .Това може да се каже,е въпрос номер 1.Освен полезно,ще ми бъде и особено приятно да ви прочета.
Наистина...колко точно им е голям ината?
По следващия ми конкретен въпрос с мъжа ми водехме малък спор.Или може би,не точно спор,но и в главите и на двама ни са набивани,знаете ,определени неща за точно тази порода куче.Не,не ,не става въпрос за ужасната кост в главата на кучето,която пробива мозъка и в един хубав ден биваш изяден докато спиш.Това даже няма да го коментирам.Става въпрос за т.нар."вродена,ярко изразена агресия".Наясно съм,че в миналото,когато тази порода е имала повече представители у нас,масата хора не са знаели най-елементарни неща за съжителството с куче и резултатите са налице.Тук следват още въпроси,но живо се интересувам(разбираемо вече защо) от отговора на един,а именно:
Има ли добермани,които ,макар,че са съжителствали от 3 месечна възраст(примерно) с деца просто...не ги понасят?
Тук искам да внеса едно уточнение:въпростото дете не е много шумно,не е диво,не е много енергично,палаво или грубо с животните.Т.е. кучето не е тормозено постоянно,дърпано за ушите,стискано,мачкано.Не е било тормозено и в краткото си минало от деца.
Друго:разликите в характера на женския и мъжкия доберман.Има ли ги и ако да-какви са при тази порода?
Мисля ,мисля,но като че ли други въпроси на този етап не се сещам.Което е странно,защото ми се стори,че са повече,когато седнах да пиша ...
Следващо: имам голямото желание да посетя някоя изложба в София,на която да видя представители на тази порода,да се запозная с членове на клуба и други собственици на добермани .
Като заключение искам да кажа,че аз и другата ми половина още не сме решили окончателно кога ще вземем кучето(подозирам,че се повтарям :) ) .Не искам да допускам,че има възможност за въпроса "дали",но,предполагам,след дълго премисляне,вероятността за "дали" ще бъде или окончателно премахната или ще се превърне в напълно калцирано решение.
Ех,забравих...Малко поздравче от мен.Много хора не забелязват каква е "грешката" в рисунката. ;)