[Mad_Max]

Вкъщи ли ще го гледат, или навън? Гледали са доберман, така ли?

[Mad_Max]

Цитат

Наистина Крис,имаш ли нещо конкретно в предвид за отклоненията?
Дай някакъв пример,доста хора имат непородисти кучета и ще се радвам да чуем нещо повече за така наречените отклонения,благодаря d) d) d) b)

боичка.. Чудя се откъде да започна.. Едно е наследено, друго е придобито, трето е породен белег и характеристика.. Ние с теб сме късметлии, съответно и животинките ни, че имат нас! Ако знаеш само на какви мъки съм свидетел.. Не ми се разказва за случаи с психически отклонения, за нахапани хора и бавно възприемане (защото не можем да кажем до колко това е наследено и придобито), но не забравяй, че не всеки може да работи с кучето си непрестанно за да постигне това, което селекционерите подаряват в изправен вид на човечеството. Примерно, един доберман на възрастта на Макс може да не е бил обучаван до днес и за седмица да ни настигне. Да постигне това, за което аз и той сме се борили година и половина, защото възприемчивостта и адаптацията, съвместно с още много други характеристики е обект на селекция повече от 100 години. И добермана е млада порода! Я си представи че става въпрос за средноазиатска овчарка, която е на повече от 4000 години.. При едното оценяваме в по-голяма степен умението на стопанина, а в другото селекцията на развъдчика.. Надявам се, че правилно си ме разбрал!

[boi4ka]

Благодаря d)
Явно има наистина голяма разлика между селектираните и непородистите кучета,не само екстериорно,но и в характера и възприемчивоста.
Досега не ми се е случвало и дано да не ми се случва да видя подивял доберман bl)
Моят е толкова кротък,че чак се чудя дали е нормално.
За съжаление май точно на такива отклонения се дължат и легендите които се носят за добернамите и техните прословути "големи мозъци"или "кости в мозъка"..........няма да коментирам a)
Поздрави!!! b)

[Mad_Max]

super worthy cheers

[boi4ka]

d) cheers d) b) bravoS drink

[Mad_Max]

На 09.01.2006г. любимата ни порода се раздели с един изключителен свой представител Jivago van het Wantij.. Оставаш в сърцата ни завинаги, КРАСАВЕЦО! w) cl) w)



Господи,
за какво ли се раждаме?
Някъде да потече река,
другаде да избуи трева..
Да падне утринна роса,
сред нощен звън и тишина...

Господи,
за какво ли умираме?
Превърнати в река,
в трева, в роса,
в падаща звезда,
сред нощен звън и тишина...

http://www.wantijdob...n.nl/jivago.htm
http://www.dobermann...e/dog.php?id=79

Цитат

- И аз днес се връщам вкъщи...
После, тъжно:
- Много по-далече е... много по-трудно...
Чувствах ясно, че става нещо необикновено. Стисках го в прегръдките си като малко дете и въпреки това ми се струваше, че пропада в някаква бездна и нямам сили да го задържа...
Погледът му бе сериозен, зареян в далечината:
- Имам твоята овца. Имам и сандъка за овцата. Имам и намордника...
И се усмихна с тъга.
Чаках дълго. Усещах, че той се стопля постепенно:
- Мъничък мой, теб те беше страх...
Разбира се, че го беше страх! Но се засмя тихо:
- Довечера ще ме е страх много повече...
Отново ме смрази усещането за нещо непоправимо. И разбрах, че не мога да понеса мисълта никога вече да не чуя този смях. За мен той бе като извор в пустинята.
- Мъничък мой, искам пак да те чувам как се смееш...
Но той ми каза:
- Тази нощ ще стане една година. Моята звезда ще бъде точно над мястото, където паднах миналата година...
- Мъничък мой, нали е само лош сън тази история със змията и със срещата, и със звездата...
Но той не отговори. Каза ми:
- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят...
И пак се засмя.

из "Малкият Принц" на Екзюпери..

[agalina]

Още една красота ще чака при Мостта на Дъгата....Където и да е то- дано са щастливи докато са сами.

[Mad_Max]

Щастливи са, защото имат своите цветя, които са ги опитомили! w)

Цитат

- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

из "Малкият Принц" на Екзюпери..

[agalina]

.... И " когато опитомиш някой,винаги има опастноcт да поплачеш- казала лисицата.Това е да създаваш връзки."
--------------------------
пак там.

[Tyson]

Отиде си едно наистина изключително куче. Не съм имал късмета да го видя на живо. Виждал съм негови деца, раговарял съм с хора, които са го виждали. Всички негови данни и особено работните му качества са били наистина на световно ниво. Както личи от линковете :
HD-A, PHTVL/PHPV Free, vWD Clear(dna),
BH, ADPr, ZTP 1A-SG, IPO III,
INTERNATIONAL, BELGIAN, GERMAN & VDH CHAMPION.
Angekört ZVA-IA

[In4et0]

Винаги е тъжно да научиш, че някой доберман си е отишъл... Много съжалявам! s)

[boi4ka]

Здравейте!
Имам един въпрос,онзи ден след разходката забелязах рана на крака на Алекс bl)
Явно в снега е минал през нещо...........стъкло.........или някаква ламарина,не знам.
Раната е порезна отсатрни, малко над ходилото и е средно дълбока,не кърви и кракът му не е подут нито оттекъл.Въпросът ми е дали да го водя някъде или просто да я оставя да зарастне?
Той си ходи нормално,не куца и от време на време си лиже раната ,но рядко,благодаря предварително. d) d) b)

[dog.bg]

Ако мислиш, че раната не е дълбока и няма травма, третирай с кислородна вода и сулфатиецол. Няколко дена раната да е покрита, в смисъл - бинт или еластичена превръзка, навън е студено, влажно и мокро и не би било хубаво да се инфектира. Можеш един два дни, докато започне да зараства да го разхождаш на повод, без да тича свободно.

[Mad_Max]

Aко имаш гранофорин (едно зелено дето мажат афти и сливици) - мажи с него два пъти на ден и оставяй раната да диша! Нищо му няма, не се тревожи! Той е юнак! cheers

[boi4ka]

cheers cheers cheers cheers cheers cheers d) b) d)

[Mad_Max]

Гледай само да не се мокри.. Можеш даже в легенче да направиш разтвор на калиев перманганат с едно две кристалчета, да му я промиваш след разходки.. Ако нямаш - гранофорин е добре.. За да се оправи по-бързо и без рискове! Иначе и така ще се оправи! b) BEER

[boi4ka]

Ами аз сега гледам да не го разхождам много b) ,ние имаме голям двор и той му е напълно достатъчен за да си тича и да си задовоялва нуждите,а и времето все-още е едно........................а този "гранофорин" продава ли се в аптеките?
Поздрави d)

[Mad_Max]

Не зная, нашият е откак се помня... r)

[Tyson]

Гранофурин вече не се произвежда. След разходка можеш да го почистваш с кислородна вода. Никакви превръзки в случая. Смятам, че проблема е незначителен.

[boi4ka]

...........гадното е ,че е на такова място,че малко трудно ще зарастне.Но сега смятам да мина тука през един ветеринар да го питам да даде някакви мехлеми.
Още един въпрос,преди време паднах лошо с колелото и се наложи да ми махнат нокъта на един от пръстите на краката,тогава ми дадоха един мехлем"Йодасепт" от който имам още вкъщи.Искам да ви питам дали е опасно ако го намажа и той вземе да го лиже въпросния мехлем????!??!?!??!?!?На мен ми помогна много d) b)