Wolfdiver, в 31 March 2012 - 03:30 PM, написа:
За да се случи това, трябва да се промени манталитетът на хората, а това става мно-о-о-ого бавно. Може да се ускори, но според мене с трудна първа крачка от клубовете и сериозните развъдници, което те няма да направят (лично мнение).
Друже, бъркаш. И ще обясня защо.
Въпросът не е в манталитета - с годините се убедих че всичките хора сме еднакви. Въпросът е в изпълнителната власт и нейното приложение.
В цивилизовани западни държави никой не се заиграва с Кастрирай-Върни. Евтанизират. Схемата е следната: сигнал-хващане на кучето-престой в муниципалния приют с обезпаразитяване и кастриране - търсене на стопанин - ако не се осинови следва евтаназия.
Повярвай ми, човек, преобърнала съм тези години всичко като литература, компетентни мнения на учени и известни кинолози, и мамка му и на мен не ми се искаше да се натъквам навсякъде на един и същ отговор. Никак не ми хареса отговора, който получих. А той е че няма нито един милионен град който да е разрешил проблема на свръх-популацията на бездомните кучета чрез схемата "Кастрирай-Върни". Няма.
И на мен не ми беше приятно да го проумея и приема.
Ето тук опираме до друг деликатен момент - човешкия фактор.
Хората, които подхранват и ратуват за бестопанствени глутници, първо трябва понеееее мъъъничко нещо да попрочетат и да понаучат за:
- кучето.
- инстинкти и поведение на кучето.
- поведение на кучето в глутницата.
Недопустимо е скучаещите пенсионерки или студенки да замерват кучетата с кренвирш и да смятат това за абсолютна панацея срещу ухапвания. Че и на останалите живущи в града да им дават подобен акъл. Недопустимо е!
Животните се събират край хранителната база, това е аксиома. Има ли подхранващи - има глутница. Кастрирана-не кастрирана, щом има манджа там ще я чакат и там ще си пазят хранителната база, пазейки я от всичко, което ще визират за заплаха. А за заплаха глутницата може да визира не само човека с домашното куче на повод, което да сметне за хранителен конкурент. Зоогресията си е едно на ръка, за заплаха или просто щото решили да прогонят някого те може да възприемат човек с колело, старец с бастун или дете с широко разтворена по вятъра дреха. Кой знае на синантропна пария с неизвестна наследственост кога и какво ще й хрумне в момента, в който край нея мине хлапе, размахващи кренверши в торбичка?
Така че не манталитета - санкциите трябва да се променят.
И да се повишава киноложкото ниво в редиците на милозливите подхранващи, да проумеят аджеба какви конфликтни ситуации създават и какви предпоставки за поредно натравяне изтипосват, за да се фукат после колко са милозливи щото замерват с огризките куче.
Не съществува обич и милосърдие без никаква отговорност. Няма такова животно.