 Wolfdiver, в 31 March 2012 - 03:30 PM, написа:
Wolfdiver, в 31 March 2012 - 03:30 PM, написа:
За да се случи това, трябва да се промени манталитетът на хората, а това става мно-о-о-ого бавно. Може да се ускори, но според мене с трудна първа крачка от клубовете и сериозните развъдници, което те няма да направят (лично мнение).
Друже, бъркаш.  И ще  обясня  защо. 
Въпросът не  е в манталитета - с годините се  убедих  че  всичките  хора сме  еднакви. Въпросът е в изпълнителната  власт и  нейното  приложение.
В цивилизовани  западни  държави  никой не  се  заиграва с  Кастрирай-Върни. Евтанизират.  Схемата е  следната: сигнал-хващане на кучето-престой в муниципалния приют с обезпаразитяване и кастриране - търсене на стопанин - ако не се осинови следва  евтаназия.
 Повярвай ми, човек,  преобърнала съм тези  години  всичко като  литература, компетентни  мнения на  учени и  известни кинолози, и  мамка му  и на мен  не ми се  искаше  да се натъквам навсякъде на  един и същ  отговор. Никак  не ми  хареса  отговора, който   получих. А той е  че  няма нито  един  милионен  град който  да е  разрешил проблема на  свръх-популацията на  бездомните  кучета чрез   схемата "Кастрирай-Върни". Няма. 
И на  мен не ми  беше  приятно да го  проумея и  приема. 
Ето тук  опираме  до  друг  деликатен  момент - човешкия  фактор. 
Хората, които  подхранват и  ратуват за   бестопанствени  глутници,  първо  трябва понеееее  мъъъничко нещо  да попрочетат и  да понаучат за:
- кучето.
- инстинкти и поведение на кучето.
- поведение на кучето в глутницата.
Недопустимо е  скучаещите  пенсионерки  или  студенки  да  замерват  кучетата с кренвирш и  да  смятат  това за  абсолютна  панацея срещу ухапвания. Че и на останалите  живущи в града да  им дават  подобен  акъл. Недопустимо  е!
Животните  се  събират  край  хранителната  база,  това е  аксиома. Има ли  подхранващи - има глутница. Кастрирана-не кастрирана,  щом  има  манджа  там  ще  я  чакат и  там  ще си  пазят  хранителната  база, пазейки  я  от всичко, което  ще  визират за  заплаха.  А за заплаха  глутницата   може да визира не само  човека с домашното  куче на повод,  което да  сметне  за  хранителен  конкурент. Зоогресията си  е  едно на  ръка, за  заплаха или просто  щото  решили  да прогонят някого  те  може да  възприемат  човек с колело, старец с бастун или  дете с широко   разтворена  по вятъра  дреха. Кой знае на синантропна  пария с неизвестна  наследственост кога и  какво  ще  й  хрумне в момента, в който  край нея мине хлапе, размахващи  кренверши в торбичка?
Така че не  манталитета - санкциите  трябва да се променят. 
И да се повишава  киноложкото  ниво   в редиците на  милозливите  подхранващи, да проумеят  аджеба  какви  конфликтни  ситуации  създават и какви  предпоставки за  поредно  натравяне изтипосват,  за да се  фукат  после  колко са  милозливи щото  замерват с огризките   куче. 
Не съществува  обич и милосърдие  без никаква  отговорност. Няма  такова  животно.