[DessyD]

Yerom, в 19 June 2012 - 06:10 PM, написа:

В развъждането дума като общ план няма то си е строго индивидуален процес според виждането на развъдчика.Клубовете излъчваики експерти и чрез селекционите си мероприятия са тези които трябва да контролират общия план.

Ето, извинявам се, но не това имах предвид. Пак се прокрадва идеята, че някой от някъде трябва да дирижира нещо и да го направлява. За Бога, не говоря за това! Говоря за това хората, които ще се занимават с развъждане да не го приемат повърхностно, а да мислят в перспектива. Това няма общо с клубове или с някакви организационни промени. Явно ни е трудно да избягаме от матрицата. Все ни трябва някой, който да ни контролира. А защо сами да не помислим за нещо преди да се заемем да го правим?! Защото постоянно ни се вменява по различен начин, че някой трябва да чакаме, някой да дойде, някой да реши, някой да ръководи.... къде сме ние? !?! Къде е нашата собствена мисъл и съобразяване с околните и средата?!

[petro]

Аз мисля, че разговорът върви много градивно и дори моите или на Фансифул или на който и да е въпроси не получат директен отговор, нещата се изясняват, или се отварят нови посоки за търсене на отговори, или човек улавя собствените си мисли, които се оказват всеобщи клишета и се научава да се пази от тях. В края на краищата горещият дебат е подкладен от много топлото чувство на участващите към едни други същества, които няма как да вземат участие в него. Хубава тема, хубав разговор!

[Yerom]

DessyD, в 19 June 2012 - 07:25 PM, написа:

Yerom, в 19 June 2012 - 06:10 PM, написа:

В развъждането дума като общ план няма то си е строго индивидуален процес според виждането на развъдчика.Клубовете излъчваики експерти и чрез селекционите си мероприятия са тези които трябва да контролират общия план.

Ето, извинявам се, но не това имах предвид. Пак се прокрадва идеята, че някой от някъде трябва да дирижира нещо и да го направлява. За Бога, не говоря за това! Говоря за това хората, които ще се занимават с развъждане да не го приемат повърхностно, а да мислят в перспектива. Това няма общо с клубове или с някакви организационни промени. Явно ни е трудно да избягаме от матрицата. Все ни трябва някой, който да ни контролира. А защо сами да не помислим за нещо преди да се заемем да го правим?! Защото постоянно ни се вменява по различен начин, че някой трябва да чакаме, някой да дойде, някой да реши, някой да ръководи.... къде сме ние? !?! Къде е нашата собствена мисъл и съобразяване с околните и средата?!

Ако говорим за хора които тепърва ще се занимават с развъждане съм съгласен че трябва да мислят в переспектива.За мене има три неща без които всеки начинаещ развъдчик е обречен на провал.Това са : пари ,база ,и отбор с които да работи.Ако говорим за хора които развъждат ,тогава мисленето в переспектива са сметки без кръчмар защото в развъждането 2 + 2 не е 4.

[DessyD]

Мисленето в перспектива трябва да бъде един от задължителните компоненти в развъждането без значение дали говорим за начинаещ или за вече работещ развъдчик. Идеята на развъждането е свързана с перспектива именно защото 2+2 не е = на 4. Изключения и случайни попадения винаги ще има, но дългосрочните цели трябва да са задължителен елемент. Или решаваш, че развъждането ще е трайно занимание и неизменна част от живота ти или просто не се занимаваш с това.

[petro]

Някой може ли да даде малко примери, защото до сега нещата вървят само в общи фрази- изводи, принципи... Дайте хипотетично описание с хипотетична порода за дългосрочна перспектива за това 2+2...все на нещо е равно!?!

[dmm]

Furia_S, в 18 June 2012 - 07:29 AM, написа:

Много моля желаещите да обсъждат моята неприятна личност да създадат друга тема и там да ме клюкарят на воля, но тази да не я затлачват с отношението си към мен. Искам да говорим по темата, и е хубаво да сме на различни мнения, така става диалог. Можем да сме съгласни или несъгласни, но не свеждайте - като сте не съгласни или опонента не ви харесва - цялата тема към детинското "Ама вижте я каква е" . Като сте разбрали всичките ми лоши качества постарайте се да преживеете това потресение самостоятелно, като големи:-))))))

Ти па, чак цяла тема?! Толкоз значима за желаещите да обсъждат твоята неприятна личност не си

И да се включа по темата ...
Ок, има промяна в породите от преди години и сега, и какво?! Не виждам защо трябва да се драматизира и подвежда с лични впечатления и гръмки обобщения като "деградация". Самата дума е доста неподходяща предвид, че целият свят се променя и животът се нагажда към ежеднетието - такова, каквото го налагат нуждите. Едно време са умирали хора от треска, днес това в медицината е "временно неразположение". Нуждите от кучетата някога са били едни, сега са съвсем различни, да не казвам, че много от служебните и ловни породи сега са "пазачите на дивана вкъщи", просто защото има измислена техника за охрана и магазини, добре заредени с месо. Не виждам, защо трябва да се отъждествява промяна = проблеми. Повдига се въпрос, че някога не е имало болни кучета, а сега има и едва ли не всяко куче е обременено. И това на базата на какъв източник се заявява, искам да попитам? Моля за факти, статистики и прочее данни, защото в противен случай си отстава едно голословене и манипулиране.
Темата е дискусионна, прекрасно! Но някак да скачаш така остро и да твърдиш, че всички развъдчици увреждат породите и кучетата затова деградират, игнорирайки факта, че кучето вече не "работи" това, което е вършело някога .... звучи несериозно. Самото заглавие е подвеждащо и неподходящо. Дори дразнещо.

Кратко сравнение Орлов мост преди
сега

Жената през 1862
и през последните години


Та както Деси цитира мъдреца по-рано: Всичко тече, всичко се променя .... Какъв е проблема?!?

[alexy]

Деградация,глупости!Само в съзнанието на хората вечно носталгични към миналото.Физиологичната промяна и моделирането на инстинктивния набор не е деградация.Случващото се с породите бих нарекъл адаптация,абсолютно закономерна при това.

[deneva]

За мен "деградация" на някоя порода има тогава,когато тя изчезва като такава. Промяната на външният вид и функциите не означава изчезване. За деградация може да се говори тогава,когато развъждането е неконтролирано (имам впредвид развъждат се кучета без доказан произход) или се прави от някакво желание да се експериментира (както се случва в Америка,например - там има много хора,които се опитват да създават разни породи без всякаква идея за резултат). Промяната на външният вид на породите може да се дължи не само на тенденция,но и на по-добрите грижи,които хората полагат вече към кучетата си-качествена храна,продукти,които поддържат козината,ветеринарната медицина.Моите лични впечатления са,че относно здравето на породите в днешно време се мисли много повече от колкото преди 50 години - правят се толкова много изследвания за генетични заболявания,следи се популацията,има ДНК база данни,всичко това благодарение на развитието на света като цяло.Днешните методи за изследване на здравето на кучетата също вероятно оказва влияние върху развитието на външният вид на породите - развива се типа,които е по-здрав.
Функциите на кучетата се променят - абсолютно.Но аз не съм съгласна,че това задължително е нещо лошо.Аз бих искала да ходя с кон на работа,а не с кола,но представете си стреса за животното ако тръгна по Цариградско шосе!?Моята любима порода преди е използвана за пастирско куче,днес тези кучета са отлични терапевтични помощници - нима това е лошо!?Те отново работят,но работят нещо,което е продиктувано от нуждите на днешния свят.Кучето винаги,надявам се,ще има място в света на хората защото то е достатъчно адаптивно за да променя фунциите си и да бъде щастливо със своите стопани.
Развитието на дадена порода в дадена държава е свързано с дейността на всеки развъдчик и популяризирането на породата.Това,което аз съм направила до момента е идването на 5 кучета от любимата ми порода в България от различни в световен мащаб линии - линии от Италия,Франция,Америка,Дания,Норвегия.Това ми помогна да определя типа,с който аз искам да работя в България.Избирайки партнъори на моите кучета аз се старая да подчертавам и засилвам техните качества,с надеждата,че резултата ще е добър( както казахме никога не е сигурно).Сам по себе си един развъдчик няма силата да развие сам една порода - той има определен брой кучета и се старае да допринесе развивайки тях,тук идва и ролята на клуба (не защото някой друг трябва да го прави),който организира събития и търси нови съмишленици,помага те да внесат нови и нови линии,доколкото това е възможно.Развъдчика и клуба,могат да упражняват контрол върху популациите и разнообразието им,като не доспускат близкородствени заплождания,правило, което всеки клуб има и което предполага навлизането на нови линии.
Завършвам със снимки на моите работещи,но не по първоначално предназначение, Бернски пастирски кучета.

Снимка (и)

• 
• 

[Furia_S]

DessyD

Цитат

Или решаваш, че развъждането ще е трайно занимание и неизменна част от живота ти или просто не се занимаваш с това.

Съгласна. И е хубаво хората да го осъзнаят преди да закупят животно с цел развъждане. Например, преди да решиш да се занимаваш с развъдна дейност е хубаво да седнеш и да направиш план - колко кучета ще живеят в развъдника? Към кой тип се стремим? Къде ще живеят животните - ще е тип апартаментен развъдник или къща с двор със заграждение? Къде ще отидат поотраснали животни, непредставляващи интерес за по-нататъшна развъдна програма? Ще остават в развъдника, както и пенсионираните ветерани, или ще им се търси нов дом? (всъщност, ако оставяш всички подред, то много скоро чисто физически и финансово няма да можеш да се занимаваш с развъждане, а ще се занимаваш с отглеждане на оставени в развъдника животни, нали така?). Ако голяма хубава къща с възможност за заградени места - как ще стои въпроса с хигиената, с извеждане на всичките кучета - има животни, които възможно да не се понасят и разходките ще трябва да се комбинират така, че животните да не се срещат. Ако даваме производителите си на съвладение, има ли наоколо достатъчно отговорни стопани, които да изпълняват препоръките на развъдчика, да гледат животното както трябва и да не се отметнат после? Какво правим, ако кучето, макар и да закупено в чужбина от интересна скачка, не оправдава очакванията ни - бракуваме ли го, връщаме ли го, или не можем да понесем финансова загуба - неизбежна в даден случай - и ще го пускаме за скачка въпреки че ясно виждаме че изобщо не е това, което е нужно?
Изобщо, все чисто практически неща, които човек трябва добре да ги обмисли и да приеме че ако се захване с развъждането, то наистина целият му живот ще се върти около това.

petro
Ще се опитам аз да ти отговоря върху примера с нашата порода.
Това е главата на чау през 1954-та година:


А това тук са съвременните кучета на една от най престижните изложби, този тип, който сега се лансира най-много. Обърни внимание върху главите, каква драстична разлика е и върху това че повечето от ниския подиум ги свалят на ръце:
http://www.westminst.../#/vcms:1293079

А ето това куче дори с невъоръжено око можеш да видиш как се различава от изложбен тип:


Съгласи се, на тежко и тромаво куче от първия клип е физически невъзможно да тича и скача, както го прави кучето във втория клип. Ето ти и перспективата - накъде ще поемем, ако продължаваме с изложбен тип след още 50 години? Все пак, колкото и да предпочитаме един определен тип, куче от всяка една порода трябва да може да тича и скача свободно, нали?
Имам и дълъг списък с наследствени заболявания в нашата порода. Ако искаш после мога и тях да напиша.

[parcheka]

Кое му е адаптацията на едно овчарско куче което работата му е да обикаля цял ден с овцете и някой "адаптивен" Развъдчик + собственика му са превърнали в грухтяща маса едва обикаляща дивана. За мен това не е адаптация. Когато една порода е принудена от природата (разбирай околната среда) в даден район ( Северно куче в Южен страна) да се промени за да се нагоди към условията го разбирам. Ама другото....

[sosy]

Furia - какво трябва да означава - ТИП АПАРТАМЕНТЕН РАЗВЪДНИК ? Какво разбирате под значението на думата развъдник ? Ако си мислите че в апартамент може да се развива сериозна и отговорна към селекцията , градацията и развитието на дадената порода , пък дори и да е чихуахуа дейност то тогава вървите в много грешна посока . Вие ли развъждате в апартамент ? Ако желаете отговорете , не държа . В държавите които съм посещавала и от които съм си взимала кученца , развъдниците пък дори и много малки са направени на сравнително разгърната площ с отделения с боксове , родилно и след родилно отделение .Посещавала съм и къщи в които живеят развъдчиците , но в дворът им има също не малка площ само за кучетата. Deneva ви е обяснила много добре начинът на работа . Толкова несериозно е да говорим за развъдна дейност в АПАРТАМЕНТ .Колко кучета ще има в апартамента - 1 , 2 ?

[petro]

Първо за примера на dmm- Абсолютно изтъркано клише е това сравнение с женските образи! Винаги сравняват за щяло и нещяло картина на Рубенс и снимки на съвременни жени- това не работи. При Рубенс говорим за живопис и личните му предпочитания, а горната картина дори не е негова и е кофти като пример, защото на тази енгърова девойка всичко си и е наред и мисля, че всеки би се развълнувал ако му цъфне ей тъй, да си разчеше косите пред него, докато снимката представя медиен тип момиче, което просто не срещаш на всяка крачка, а само на фото сесии. Ако ще сравняваме картини от минали векове със снимчици от жълти списания и гаражни календари, ще ви зарина със сластни произведения на живописта, доста от преди 1862.
Има изменения в породите, дори да не определяме измененията като деградивни. Въпреки, че трябва да си доста наивен позитивист за да определиш промените, като просто изменения, камо ли като развитие. Освен това в заглавието има въпрос, което е коректно, по повод на това, че явно няма сериозна статистика. Темата е питане и питането започна със сравнение на няколко фотографии, които го защитават. Аз лично имам опит само с нюфовете и съм категоричен, че там нещата са зле. Една силна работна порода се е превърнала в нещо като огромна диванна персийска котка. Основното с което се занимават "водачите" на тези кучета е козината и поддръжката и за да е...представително кучето за изложба. Малоумие! Да сте чули за използването им по предназначение по плажове, язовири или какви да е водни басейни!?!
Другата порода в която всеки може да огледа нещата, защото са плъзнали над път и под път е БОК. Превърнати в имитация на всички големи породи накуп, с отчаян поглед, със санбернаровски провиснали клепачи, цвят- бяло-черен по личния вкус на някой си. Зле! До толкова, че се гонят по родопските баири развъждачите, да търсят десетгодишния пес на дядо Асан, щото бил жълт, а никъде другаде не можело да се намери този цвят, та поне на финала да оцвети някое и друго кучило. Доста по- малко от петдесет години трябваха за да превърнат куче, абсолютно пригодено за местните условия в болник, какъвто е всеки санбернар околовръст триста километра.
Друг пример- моята порода- Бяло швейцарско овчарско куче- Тук, в България има кучета приличащи на нея. Роят се кученца, но всичко което видях са някакви коли-подобни, или шпицо-подобни, с лисичи муцуни... омотани в кръвосмешения, на които може да завиди всеки кралски двор! Един пищи- имам мъжко, дайте женска, друг обратното. Някои са си взели две...дали не бяха три, за да си произвеждат кученца хората- все пак разходи са правили- трябва да се избият. Това си е жива деградация- защото при тази порода говорим за разновидност на немското овчарско куче- това не може да се види в наличните тук животни.
Въобще не съм съгласен с изчезването на функцията при породите и че това си е просто супер. Да, хората може да не ходят на лов/ което не е вярно/ но енергията на всяко следващо родено като ирландски сетер, или кокер, остава. Тя вилнее и си иска своето, но деградира, защото обитава кофти тяло. Кучето пазач и да ви се струва, че с радост приема позицията си на дивана всъщност деградира, защото енергията му...може би е абстракттно- цялото кълбо от инстинкти си е там, сбутано в тежкото тяло и скапва това тяло. Кой няма нужда от пазач!?! Ми това също не е верно. Просто малоумието е, че хора, които живеят на абсолютно неподходящи места хвърлят там, на дивана едно животно, което спи в снега зимата.
Мизерията е в това, че изложбите са единствеото място, където кучето ти може да се реализира като куче от съответната порода. Там ще му го признаят, на теб също. Но никъде другаде, защото защо ти е кавказка овчарка в къщи по дяволите. Или да речем далматинец, или бигъла с който в една друга тема не могат да се оправят- много лаело и искат да му режат гласните струни. Защо ти е бигъл!?! Защото е сладък!?!
Тъпата суета ни бута към цялото това"многообразие", защото на мен перфектна работа като пазач ми върши моята Райна, но аз искам и друг, да ми е по- така... да ми е красиво на очите.

Деградация има. И се вижда с просто око. И разнообразие е хубаво да има, но смислено, защото терапията с пастирско куче е добре, но за пастирската му природа може и да не е. А природата му, енергията, кълбото от инстинкти не можеш да заблудиш и то ще се изроди. Имаше в началото и на бернско пастирско куче сравнителни фотографии. Показателни са. Функцията може да се промени, но трябва да е със същата наситеност за сетивата, като "бившата".
Скоро водих разговор с"отговорен" човек. " Трябва сега да се развъжда, докато е рядка породата! После ще си на загуба!" Това твърдеше. Смятайте каква раззвъдна дейност ще падне.
Furia_S на мен изводите ти ми действат отрезвяващо и ми помагат да си организирам желанията, разбиранията и да си изясня, че не искам кучето ми да е манекен, но че май пътят така е стеснен, че трябва да го търся по подиумите. Развъдник...има нещо тъпо и несъвместимо в тая дума с другата дума- куче. Но, няма как. А как се помещава развъдник в апартамент умът ми не го побира.

[Fibsi]

Има една такава асоциация развъдник= кучкарник. Ако говорим за адаптация на породите, то няма как да отречем, че им се налага да се адаптират към живот в апартамент. Колко от нас живеят в къща? Колко от създадените кученцата ще живеят в къща? Апартаментът не е задължително да означава нещо лошо. Често апартаментските кучета са разхождани много повече от дворните такива. Освен това, често са много по-социализирани и спокойни в различна среда. В момента гледам кученца, които се родиха в апартамент и живяха в него до навършване на първия си месец. Сега по цял ден, пък са на двор (благодарна съм, че имам възможността да ги изкарам). Да, по-добре им е на тях, по-добре ми е и на мен. Но нека не зачеркваме с лека ръка хората, които работят съвестно за породата си от апартамент. Дали ще са 1-2 кучета не е решаващо за работата на развъдника. Лично за мен, много по-качествена е работата на човек с 1-2 женски, който пътува до ценни разплодници за всяко кучило, отколкото някой, който има 5-6 и ги плоди с мъжкаря в двора си до безкрай. Целим се в качество, а не количество, нали?
Предполагам, че Furia_S може да потвърди колко развъдчици живеят в апартаменти в Русия (Москва в частност)- страна с традиции в кинологията. :)

Както и по-горе бе написано, всичко зависи от другия край на повода. Материалната база идва след това.

[Furia_S]

sosy, в 20 June 2012 - 07:28 AM, написа:

Furia - какво трябва да означава - ТИП АПАРТАМЕНТЕН РАЗВЪДНИК ? Какво разбирате под значението на думата развъдник ? Ако си мислите че в апартамент може да се развива сериозна и отговорна към селекцията , градацията и развитието на дадената порода , пък дори и да е чихуахуа дейност то тогава вървите в много грешна посока . Вие ли развъждате в апартамент ? Ако желаете отговорете , не държа . В държавите които съм посещавала и от които съм си взимала кученца , развъдниците пък дори и много малки са направени на сравнително разгърната площ с отделения с боксове , родилно и след родилно отделение .Посещавала съм и къщи в които живеят развъдчиците , но в дворът им има също не малка площ само за кучетата. Deneva ви е обяснила много добре начинът на работа . Толкова несериозно е да говорим за развъдна дейност в АПАРТАМЕНТ .Колко кучета ще има в апартамента - 1 , 2 ?

Че къде оспорвам казаното от Вас? Просто е факт че подобни развъдници има - в апартамента живеят няколко, останалите се дават с договор за съвладение, които развъдчика наблюдава , води на изложби, хендлира и се занимава с груминг, обучава стопаните как да се социализира е се възпитава едно бебе и посочва партньор за скачки. Или напротив - изключва бебето като поотрасне от развъдната си дейност, ако вижда че кучето не е нищо интересно, или има няколко сериозни недостатъка.
Разбира се че е хубаво да има къща и голяма площ за животните, аз съм само ЗА! Мечтата за всеки кучкар е:-))))) Независимо дали развъжда или има единствено любимо куче пет-класа.

Fibsi,
Да, влизала съм и там и у нас в апартаментни развъдници, наистина не е лесно, но чистотата и хигиена е невероятна, кучетата са сресани и извеждани, социализирани и спокойни в градска среда. Макар че друго си е на двора... От друга страна Бючъмп например твърди че малкото кученце би предпочел "от нечия кухня" - тоест от там, където кучилата живеят заедно със стопаните си.

[Fibsi]

Furia_S, в 20 June 2012 - 10:21 AM, написа:

Разбира се че е хубаво да има къща и голяма площ за животните, аз съм само ЗА! Мечтата за всеки кучкар е:-))))) Независимо дали развъжда или има единствено любимо куче пет-класа.

Furia, това с кученце от "нечия кухня" и аз съм чела и одобрявам. Което не значи, че и гледаните в къща и двор кученца не познават "кухнята"- човекът е важен.

Осъзнавам колко много се разшири темата, но мисля, че е интересна, поне на тези, които пишем в нея. Иска ми се да споделя и друго, което смятам за важно. Човек с 1 куче в апартамент, или дори без куче може да е много по-полезен за породата, от друг, който има и 10 кучета в къща.

[emilvr]

За кучетата не съм специалист , но за жените от снимките , определено съм за втората .
Не е деградирала , а еволюирала .

Даже ако ми падне първата бих я напъдил да се реши другаде , представям си какви косми пуска .

[deneva]

Човекът е важен - точно така.
Ако човека не се развива и не променя начина си на живот и породите не биха се променяли.
Относно развъдниците и това къде е по-добре да бъдат, за мен няма спор, че трябва да има достатъчно пространство за това.Отглеждането на малки кученца в апартамент е трудна задача освен за човека и за животните,само като се замисля колко са вредни за развитието на малките любимите ни теракотени,лъскави плочки,какво остава за адаптация към външната среда,среща с други животни и други такива важни неща.Лично аз не подкрепям отглеждането на кучета в заграждения,били те на двор.Хубаво е да има волиери за кучетата,но аз лично ги използвам само понякога-при нужда да се ограничат кучетата.Иначе смятам,че всеки развъдчик е длъжен да обръща голямо внимание на социализацията на кучетата си.Говорим за хора с желание и такива,които обичат животните си - мястото на отглеждане е важно,но отношението на човека е определящо.

[petro]

Дайте ясно да си кажем- куче, особено от средни и големи породи, в апартамент, е компромисен вариант и ако човекът се е развил не би допуснал детинщината да вкара такова животно в такава среда, та да би и тя била облагородена от извънредно порасналото му човешко отношение. Подозирам, че всеки който е тикнал такова куче в апартамент не е бил много наясно какво върши. Порастването на отношението мисля, че е дошло след това. Наистина, човекът е много важен.

[DessyD]

Аз друго не мога да си обясня. Защо битува схващането, че като кучето разполага с 2 дка двор и не спира да се върти в него от кеф?!? Реално погледнато, активната фаза на всеки бозайник трае около 2-3 часа в денонощието. Останалото време се прекарва в полусънно състояние. Човекът е единственото същество, което се опитва да докаже, че е супердобре да се трепеш 16 часа и да спиш 8. Я сега да видим какво сме си докарали като цивилизация благодарение на тази теория?!? По-щастливи ли сме? ПО-здрави ли сме? Ааа, да, живеем по-дълго като на финала сме със склероза, Алцхаймер, рак, инсулт или инфаркт. Молим се да не умрем с тръбички, излизащи от всички възможни дупки, защото "хуманното" ни отношение забравяма евтаназията. Колко реално умират защото са вече стари?! Упс.
И petro, всичко е въпрос на организация на ежедневието. Познавам толкова хора, които нямат ни куче, ни мишка и живеят в кочина.

[Furia_S]

petro
Не бих била толкова категорична, но май разбирам за какво говориш.
Дай пак да оперирам с примери - едно здраво куче има нужда от качествено извеждане, контакт със стопанина - визирам социализация, възпитание, дресура, ако се налага и корекция - и ако хората му осигуряват качествена разходка с игри, движение и занятия, то няма нищо лошо дори гигант да си гледаш в апартамента. Можеш да гледаш в апартамента несоциализирано истерично дребосъче, което уринира само в банята на сифона или върху памперса цял живот, а може да гледаш и дог, но ще ставаш в 06.00 и един час ще се разхождате, че и с игри, че и с отработка на командите.
Едно качествено извеждано куче, получаващо нужно физическо и умствено натоварване, после спи до следващата разходка. Говорим за вече възрастните кучета, разбира се, бебета и подрастващите имат нужда от повече грижи, движение и внимание.
Така че в ръцете на отговорен грижовен и грамотен стопанин куче от едра порода получава всичко необходимо - може да го извеждаш с колелото, може да се захванеш с някой спорт - теглене на шейна, вейтпулинг (теглене на тежести), аджилити, фризби, може просто да се упражнявате елементарни команди всеки ден (седни, Спри-Тук-Редом-Апорт-плюй(фу)- напред, търси).
Има страшно много елементарни неща с които да занимаваш по време на разходката себе си и кучето си.

Може би визираш този потискащо голям процент стопани, които извеждат от апартамента животните си само за свършване на физиологични нужди? 15 минути пиши-аки и айде вкъщи?
Но това е друга болезнена тема...