Това бебе, родено най-вероятно средата на май месец, го видях за пръв път преди десетина дни, когато му пуснах обява за осиновяване, на него и братчетата му. Тогава се боричкаше жив и здрав с другите котета. Миналата събота обаче минах пак от там и го заварих да лежи в тревата неподвижен в много окаян вид - смачкан, олигавен и покрит с мравки и бълхи, точно все едно е бил дъвкан и после изплют... Почистих го от мравките и той живна, даже почна да ходи и пи водичка, но опашката му не се движеше. С помоща на едно добро момиче Дани, го заведох на лекар. От направената рентгенова снимка не си личи травма, но това нищо не значело - имало много големи разтежни зони и др. неща, които не разбрах. Котето се движи, хапва с апетит и си ходи до тоалетната - вече има изградени хигиенни навици. Обаче опашчицата му има чувствителност само в горния край - колкото да я повдигне лекичко, докато пишка и ака да не я цапа. Според лекарите, има някакви шансове да я раздвижи напълно, и даже мисля, че почва да я повдига повече, още не смея да се зарадвам... Но дори да не я раздвижи, тя по никакъв начин не му пречи.
Сега Сивуче е у нас, но ще замине в приемен дом тези дни. Доктора предписа Преднизолон, който да взема за 11 дни. Ели подари хубава храна на бебето, за което съм много благодарна.
Сивуче търси своите хора, които да го харесат такъв, какъвто е - със или без да вдига опашка, но кротичък и мил и безумно сладък. За сега поне е толкова кротичък, че все едно го няма. Повечето време спинка, иначе вечер, като се поразхлади малко, играе и се разхожда из къщи. Аз обаче имам и други котки и не мога да го задържа завинаги, дори приемно мъжа ми не иска.