На-ти куче как да се оттървем от нежелан бездомник
#21
Публикувано: 18 November 2012 - 07:40 PM
За връзване отвън - то по-добре направо да я пусна . Всякакви изроди могат да й направят куп неща, а тя дори няма да може да се защити. Към хора е изключително добронамерена. Така или иначе нямам алтернатива. Ако оставя Нати така, със сигурност ще има сериозно ранени кучета, рано или късно. Ако кучешките й зъби се отстранят, вероятността самата Нати да пострада я има, но процентите според мен не са високи. Пък и ако тя самата разбере, че няма вече такава сила, може и да не търси кавга. Досега от това, което съм виждала, Нати просто се хвърля към другото куче - тя си знае какво я предизвиква, сигурно си има причина ...
#22
Публикувано: 18 November 2012 - 07:52 PM
wind, в 18 November 2012 - 07:40 PM, написа:
Пък и ако тя самата разбере, че няма вече такава сила, може и да не търси кавга.
Допитай се до няколко (има такива тук) хора, които са на ти с обучението и психиката на кучетата.
Моля, да ми копираш тук отговорът и името на този, който ще ти потвърди, че куче без кучешки зъби "разбира", че вече няма сила и спира да се бие.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#23
Публикувано: 18 November 2012 - 08:13 PM
не мога да наема хора да пазят кучетата, не мога да направя ограждение, зад което да вържа Нати.
Въпросът засега опира до това - какво е по-удачното решение според вас:
а) да я пусна на улицата, ако не се появи предложение за помощ с намиране на дом
б) да й се отстранят кучешките зъби и да се види как ще се развият събитията (досега имам само разказ на швейцарка, при която при две проблемни кучета, които са убивали, са спрели да убиват)
Аз бях решила втория вариант, но виждам, че имате възражения.
Поставете се на мое място и избирайте. На мое място обаче означава, че нямате възможност да правите ограждения, нямате възможност да плащате хотели, нямате възможност да намерите постоянен дом ...
#24
Публикувано: 18 November 2012 - 08:15 PM
Ако й извадиш зъбите и нападне някое куче няма ли да стане същото с нея?Тя ще бъде нахапаната....
Пред ваденето на зъбите звучи по-добре да я пуснеш на улицата знам ли....

Не зная как ти изглежда заграждението и колко са пуснати,колко вързани,но смятам може да се измисли някъде да я връзваш и да я оградиш по някакъв начин.
Не ми се обиждай,но с толкова много кучета колкото и да е трудно понякога трябва да подминем.Не можеш да спасиш всички.Просто няма да има край все едно преливаш от пусто в празно.
Може би първо да се задомят тези,които имаш и евентуално ако ще взимаш други да не прекрачваш някаква бройка примерно 4-5.
Не искам да звучи като обвинения.
Тина например няма един кучешки зъб извадихме го,защото беше счупен и й правеше проблеми-кървеше и беше почернял.Сега примерно не захапва силно на тази страна,играчките все ги намества от другата страна,случвало се е да пада по някоя гранулка.
Представи си да извадиш 4.
#25
Публикувано: 18 November 2012 - 08:23 PM
Заграждения не могат да се правят, причините няма нужда да обсъждам тук, нищо няма да се промени. Просто не може.
В крайна сметка ако повечето смятат, че е по-добре да я пусна на улицата, ще го направя. Сега с крака й няма проблем. Но ще е жалко за кучето. Другите ни кучета не са враждебни, няма да я хапят до нараняване, може и да греша, но вероятността да греша е малка. Допускам го все пак като вариант, но НИКОГА досега при тези кучета не сме имали такива нахапвания - няколко сантиметрови подкожни джобове ...
#26
Публикувано: 18 November 2012 - 08:33 PM
Наистина ли няма никой ,който да се отзове с приемен дом?
#27
Публикувано: 18 November 2012 - 08:40 PM
Приемен дом - не съм намерила. А и не мога да обещая на хората, че до няколко месеца ще намеря постоянен примерно. Приемен дом в случая може да означава години.
#28
Публикувано: 18 November 2012 - 09:31 PM
Да се пуска куче, което веднъж вече е било прибрано и е свикнало, че човек му дава храната, отново навън, за мен не е алтернатива. Не мисля, че би било отговорна постъпка.
Друго не знам какво да напиша, но наистина не ми се иска да прочета, че Нати вече трябва да се оправя сама навън и то точно на прага на истинската зима...

#29
Публикувано: 18 November 2012 - 11:57 PM
И аз не мога да пусна куче навън, след като веднъж съм го прибрала.
Затова избрах варианта с ваденето на зъбите.
Трябваше вече да е факт, но ...
Остава за утре.
А за мен остава агонията.
На никого не пожелавам да му се налага да взема подобни решения. За мен е дори по-тежко от решение за евтаназия (говоря принципно, някой да не реши, че съм обмисляла да евтаназирам Нати).
#30
Публикувано: 19 November 2012 - 12:21 AM
Нека този, който не мисли като мен, ме обори.
Безсмислено е, скъпо и ненужна травма за кучето, най-вече.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#31
Публикувано: 19 November 2012 - 12:33 AM
Какво да направя?
Много искам да стане чудо и да се намери решение ...
Но чудото трябва да го стори някой друг, аз не мога, толкова са ми способностите ...
#32
Публикувано: 19 November 2012 - 01:07 AM
Но, виж, просто това не е решението. Разбираш ли, няма да се получи.
Щом кучето толкова време живее с другите и не се убиват всекидневно, значи не е толкова ужасна. Може да бъде чудесен домашен любимец. Сама или с мъжко куче, а може би и с женско дори. Но не бива да се представя така - като нещо страшно и ужасно. Условията при теб не са като в дом - няма го шефа.Оставени да да си оправят взаимоотношенията сами, те са глутница без човешки шеф. Спречкват се, когато се появиш, защото има брожения. Кой ще се докаже. Пред теб. Не си им наложила забрана да го правят. То и не можеш, като нямаш постоянно контрол над тях. И става все по-лошо, именно защото няма контрол.
Мисля си, че в контролирана среда Нати може да се окаже със съвсем друга поносимост към женски кучета.
Пиши за нея, тук, във фейса. Търси й дом. Пиши, че приемният е мега спешен.
Дай я на хотел, писа, че не финансите са проблема.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#33
Публикувано: 19 November 2012 - 08:46 AM
Еднократна финансова сума за нещо може да не ми е проблем, но не мога да се ангажирам с неопределен период от време, вероятно години, всеки месец да плащам по 300 лв за хотел, когато това е долу горе храната за месец и половина на всички останали кучета.
Писах, че нямам сили - досега не съм успявала да намеря приемен дом, нито пък ще успея да намеря постоянен дом за Нати в някакво обозримо бъдеще. Вероятно е да успея, не знам. Но поради тези причини не мога да се ангажирам с плащане на хотел.
Не смятам, че някой е длъжен да ми помага в тази ситуация, затова се опитвам да се справя както мога.
Разбира се, че ще приема всяко предложение за помощ относно случая Нати, но допълнително натоварване от моя страна - било финансово, било пряко силите ми да търся постоянен дом, не мога да поема - аз така или иначе правя всичко, което мога, но толкова мога.
Не мога да се справя без помощ в тоя случай, не знам дали някой би ми помогнал - ако можеше, щеше да го направи. Така че вариантите съм ги обмисляла - силите ми стигат до тук. Всяко друго начинание е пряко възможностите ми. Нужна ми е помощ. Такава не виждам откъде ще се появи, затова ... вземам подобно решение.
Това е. Не е ултиматум, както много хора пишат - ако до два дни не се намери дом, кучето отива на улицата. Винаги съм ненавиждала подобни изнудвания.
Няма да изхвърля кучето. Не знам как ще се развият събитията по-нататък, но знам едно нещо със сигурност - ако са искали да убият Мила, тя сега щеше да бъде мъртва. Раните й обаче бяха жестоки. Предполагам повечето знаят какво се получава при жестоко скарване и вражда между две кучета. Ако се отстранят кучешките зъби на Нати, тя няма да е в състояние да нанася такива поражения. Бини едва не загуби окото си - два зъба, кучешки, приплъзнати под и над окото, от Нати. Виждала съм я как напада.
ПП. Единственото, което мога да направя, е примерно да не я водя днес за манипулацията. Ако някой прецени, че може да помогне на Нати, да подаде ръка - помощта обаче се изразява в поемане изцяло на кучето - настаняване някъде, търсене на дом - казвам си го съвсем откровено, че за тези неща - временен и постоянен дом, не мога да направя нещо повече от онова, което така или иначе правя, а то не е много резултатно, нито бързо като време. Не знам обаче дали има смисъл да изчаквам, дали някой би имал възможност да помогне... А мен и времето ме притиска, скоро ще връщам Мила, която към момента обитава нашата баня у дома...
#34
Публикувано: 23 November 2012 - 07:26 PM
#35
Публикувано: 01 December 2012 - 07:23 PM
До днес нещата бяха наред.
Днес отново се сбиха.
Аз дори не бях в тяхното заграждение, не видях какво ги провокира.
Предните пъти, когато се сбиваха, също не бях в заграждението им, обикновено това се случваше или когато пристигам и още не съм отключила вратата дори, или когато приготвям храната и се запътвам с купите да храня другите отделени кучета.
Днес не беше нито едното, нито другото. Предполагам обаче, че Нати се нахвърля, когато по някаква причина кучетата са превъзбудени - или от моето пристигане, или при очакването на храната, или когато отвън има "враг" и всички яростно залайват и се спускат по посока на шума. Така или иначе всичко става за секунди. Виждала съм докато се насочвам към тяхната врата как без никаква провокация от страна на Мила Нати просто се хвърля отгоре й. А иначе дори играят заедно.
За разлика от предните пъти, днес не се наложи да обработвам и лекувам дълго време рани. Защото докато стигнех до тях и ги разтърва (само при доближаването ми Нати се оттегля), Мила се сдобиваше с дълбоки рани.
Засега това е разликата от Нати със зъби и Нати без зъби.
Въпреки това някоя от двете трябва да намери скоро дом. Другите кучета са кротки, но на Бини явно й се услажда да се включва в битки и е възможно при поредно сбиване да се разпише и тя.
#36
Публикувано: 01 December 2012 - 07:51 PM
wind, в 01 December 2012 - 07:23 PM, написа:
Уинд, не знам дали осъзнаваш, че отсега-нататък носиш отговорност за това куче, тоест - осиновяваш си го.
Ако до скоро те мислех за жертва на обстоятелствата, то напоследък все по-мрачни чувства ме обземат и почвам да се разочаровам от теб...По-голяма глупост не можеше да направиш...Затваряш в едно ограждение кучета, които не се разбират, е, какво очакваш?! И мен да затворят с най-голямата ми врагиня, и аз ще се бия - със или без зъби.
Не това беше решението.
#37
Публикувано: 01 December 2012 - 08:07 PM
Само едно не разбирам - когато някой е толкова против дадено действие, да беше поел той отговорност.
dile, защо ти не намери решението? Аз не можах. Какво ти пречеше да поемеш това куче - пари за хотел, търсене и намиране на постоянен дом? След като беше против ваденето на зъби, след като писах, че ще ги извадя, ако никой не предложи помощ?
#38
Публикувано: 01 December 2012 - 08:22 PM
wind, в 01 December 2012 - 08:07 PM, написа:
Само едно не разбирам - когато някой е толкова против дадено действие, да беше поел той отговорност.
Аз не бих поела отговорност, защото нямам възможност. Но и не бих затворила на едно място кучета, които не се разбират, и то при положение, че са без постоянен надзор.
#39
Публикувано: 01 December 2012 - 08:26 PM
wind, в 01 December 2012 - 08:07 PM, написа:
dile, защо ти не намери решението? Аз не можах. Какво ти пречеше да поемеш това куче - пари за хотел, търсене и намиране на постоянен дом? След като беше против ваденето на зъби, след като писах, че ще ги извадя, ако никой не предложи помощ?
По-горе писах защо - да извадиш зъбите не е решението.
#40
Публикувано: 01 December 2012 - 08:36 PM
По принцип кучетата, които прибирам, си преценявам сама за тях - да ги прибера или не.
И почти 3 години не е имало проблем в това заграждение.
Имаме 4 проблемни кучета, при нас от съвсем малки, на около 3 месеца, от едно кучило. Вече почти 3 години си живеят отделени.
Прочети в началото на темата как Нати се озова при нас.
Няколко месеца си живееха без проблеми.
Проблемът се появи преди около месец и половина.
Какво да направя при това положение.
Както ти нямаш възможност, така и аз нямам друга възможност.
Просто съжалявам, че не можах да хлопна вратата пред Нати още в началото. Ако не беше със счупен крак, вероятно щеше да ми е по-лесно да го сторя, не знам.
Нямаше да имам сега проблеми.
Защо ли всъщност се обяснявам - няма никакъв смисъл. Така или иначе проблемът с нежеланите и страдщи по улиците кучета няма да се разреши, защо ли се напъвам изобщо да им помагам? След като у дома (живея в къща) съседите започнаха да правят проблеми, че имаме много кучета (сега като заградихме да не виждат, не правят проблеми - просто се дразнят, че си имаме кучета). Затова и купихме място, специално за да не дразним хората - но ... има една притча, която звучи долу горе така:
"Вървели дядо и внук и водели магаренце със себе си. Срещнали се с хора, които на разминаване си подшушнали как дядото е стар и едвам ходи, имат си магаренце, а пък не се качва върху него. Качил се старецът върху магаренцето, а внукът му продължил до него пеша. Подминали хора и старецът чул как хората се възмутили, че старецът язди, а детето върви пеша. Слязъл дядото от магарето и сложил внучето отгоре. Срещнали други хора, които се възмутили как детето нямало срам да остави горкия старец да върви пеша. Премислил дядото и се качил и той върху магарето. Срещнали отново хора. Те с възмущение им се скарали, че тормозят горкото магаре. Слязъл дядото от магарето, смъкнал и внучето, та вдигнали двамата магаренцето да го носят. Не след дълго се разминали с други хора, които решили, че хората не са наред - вместо магарето да ги носи, те носят магарето ..."
Та така - каквото и да направи човек, винаги ще има хора, които да са недоволни ...