Вход
Регистрация
Помощ
майтапя се де да не се хванеш! Изказаното от мен е по-скоро лично убеждение и наблюдение.За мен има хиляди неща по послушанието които да се отработват и да се заема вниманието на кучето.Обучението да се напада човек е вече някакво друго ниво. Това не е хапането на салам с което се забавлявате.Там трябва вниманието да се насочи към атака на човека вървящ срещу него. А ако започне да избързва с атаката. Добре на полигона с дебелия костюм няма проблем, ще коригираш ще работите върху изчакването. Важното е,че това куче не остава там на полигона,а е с теб пред магазина вързано да те чака- след като знаеш за това ще пазаруваш ли спокойно? Това ми беше мнението-служебните кучета са такива защото средата в която са постоянно е дадената. Стрелби, посягания с палки атаки, следа ,наркотици -това е тяхното ежедневие.На тях им трябва наистина стабилна психика,не в това е проблема.Говоря когато хора като нас решават,да обучават кучетата си като за служебни ( Петро не визирам теб
) Защо ни е това ?Сега се сетих за случай от миналото в който на НОК треньорката му (забравих й името за съжаление) му хвърля шепа със стотинки на земята. Казва му да донесе 50 ст, и той отива и ги намира и ги носи.После с друг номинал
Циркаджийски номер,ама я го направи.Темата наистина е много широка и може би наистина можем да се преместим. Интересно ми е и мнението на собственици (най-често полицаи,защо ли?) на служебни кучета у дома.
А като за край ето я нашата мома Айда под сянка скрила се от есенните лъчи на слънцето!
Горе
Цитиране +
! Наблюденията ми за захапката не са от занимания на ръкав. Още сме на общо послушание, напредъкът на Арт е много голям, като знам стреса му първите дни. Това с непривично"наточените зъби" ми направи впечатление в играта с него. Писах в началото, че отказва да играе и се държеше като куче, което не разбира въобще за какво става въпрос. Сега е съвсем различно- когато захапе гумения кокал така стиска, че мога да го завъртя около себе си няколко пъти. Не го правя...само един път за проба дали ще удържи. Е, удържа. Участвал съм на времето в такива тренировки и знам, че това не е посилно за всички кучета. Наистина мисля, че тези кучета имат изключителна физика, което обаче е съчетано със спокоен темперамент, изключително умни са и при верен ритъм в заниманията- да се предотврати скуката от подчинението- могат да постигнат много неща. 
Арто прави един номер, който изуми онзи ден едната от треньорките. Когато заиграем с играчката, която е един гумен кокал, завързан на въженце, играем всъщност котешка игра. Аз влача играчката...влача не е точно- движа я много бързо във всякакви посоки, а той точно като котка се опитва да я хване. Изключително ловък е и не се връзва на тъпи номера въобще, тъпи, като този дето се правиш, че му я хвърляш и кучето хуква да я търси. Въобще не му минава това
Но треньорката беше свидетел на друго- той прави едни невероятно ловки скокове във въздуха, когато кокалът се носи над главата му. В опита си да хване "жертвата" така, че да не се пребие, започва да извива гръбнак във въздуха и пада долу, но почти винаги на четири лапи, после като пружина се хвърля отново. Ей това усукване и падане видя треньорката и буквално остана с отворена уста- все едно гледаш котка във вълча кожа. Аз в тези скокове прозрях за каква физика става дума и за какво наследство от вълчата кръв. Качеството интелигентност- вчера отидохме за пръв път на групова тренировка. За пръв път с още десет кучета! И ТОЙ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВА КОМАНДИ! Зацепи за какво става дума само за пет минути и се държа спокойно и уравновесено, все едно вече познава добре ситуацията. Не вярвах в пърнвите минути, че ще стане така, но лично за мен беше впечатляващо. Стига с рекламите, че ще прозвучи фалшиво, ама трудно ми е да се въздържа
