Публикувано: 17 September 2012 - 09:29 AM
Породите стават "модерни" за компаньони, много хора си КУПУВАТ, защото тази порода е модна, после като им мине мерака, хвърлят едното и купуват следващото "модерно" (допълнително, че междувременно закупените "модни" се пускат да раждат, дали от нехайство, дали поблазнени, че няма начин да не си продадат "модерните" кучета и т.н.)
Ако имаше КОНТРОЛ върху развъждането (всеки, който развъжда, да плаща такси и т.н., независимо дали е кинолог или не е, другите кучета "компаньони" да се кастрират, но имам предвид ЕФЕКТИВЕН КОНТРОЛ), то тогава изобщо нямаше да има нито проблем, нито значение кой откъде си е купил кучето - от регистриран кинолог развъдчик, или от регистриран некинолог развъдчик - кой каквото си избере по една или друга причина.
Но когато никой нищо не контролира и всеки множи и повечето изхвърлят - пак няма да стане само от развъдчици да се купува - не знам защо ви е трудно да схванете, но средно статистическия стопанин не се интересува от чистокръвност и титли, дори не и от характер. За мен е спекулация да се твърди, че само и единствено от развъдчик може да се получи здраво куче. Не. И за там има примери за "увредени" кучета. От магазини и зооборси основния проблем за заболяванията идва от факта, че не се полагат адекватни грижи, не се ваксинират, не се гледат в нормални условия, а не, че кучетата са неродословни и затова ще се разболеят. С което не твърдя, че от там трябва да се купуват кучета. Моята позиция е, че в момента отникъде не трябва да се купува, а да се осиновяват бездомни.
Средностатистическия бъдещ стопанин на куче е примамван от външността - размер като по-основно, "мода" като друг основен фактор, пари като трети фактор (най-добре, ако може хем да мяза на порода, хем да е подарено. И като му омръзне - да се оттърве лесно, да не страда, че пари е давал). И в някои от случаите очакват, че щом кучето е дадена порода, то априори ще има съответния характер. Ще очакват едва ли не, че няма нужда от обучение, то кучето само ще притежава нужния характер. И като стане така, че характерът съвсем не е такъв, какъвто го описват за породата - аааа, хайде на село/улицата/други стопани...
Кинолозите създават или популяризират определена порода (хвалейки качествата и външността - всеки го прави, нали информира обществеността за прелестите на дадената порода), общественото внимание по един или друг начин се насочва към дадената порода и ... тук е разминавката между очакванията на кинолозите и действителността. Обществото не се интересува от родословието, иска външността (ако обществото като усреднено ниво можеше да бъде дотолкова задълбочено, че да се замисля защо иска куче и какво куче да си вземе и дали ще се справи с отглеждането - България нямаше да е в позиция да се привързва към Румъния, а най-малкото щяхме да сме на нивото на Чехия примерно). Макар че никога не съм се задълбавала на тази тема, как изглеждат "модните" течения през моите очи - т.е. на човек, който никога не се е интересувал от породи, нито наричам себе си "кучкар" - просто винаги съм обичала природата, животните като част от нея. Първоначално, масово са се гледали немски овчарки (не знам дали изобщо е имало други породи в наличност в БГ). Резултат - и до сега уличните кучета в по-голямата си част имат прилика с тях.
След това - булонки/болонки (не знам кое е правилно), пудели. Там, където живея, булонко и пудело подобни си щъкат по улиците, вече и тях не искат да прибират да ги връзват по къщите - не са модерни толкова. По едно време доберманите бяха напред в модата, после ми се губят модните тенденции, но там някъде трябва да се наредят дребните пинчери, пекинези, лабрадорите и ротвайлерите съм пропуснала кога са повели в класацията, докато стигнем в наши дни до хъскитата и питбулите, като че ли и джак ръселите навлизат на модната сцена ...
И ... колко от хилядите стопани на "породни" компаньони са си закупили кучетата от развъдчици? Имат документи за родословие? Просто не им е нужно. Една част от тези стопани дори нямат точна представа как трябва да изглежда породата, достатъчно им е да им кажат, че е такава порода и да му се радват на кучето, докато мислят, че е представител на породата. И ако някой ден някой им до/каже, че грешат - ах, какво разочарование, та те изобщо не са били "модерни" с компаньона си, хайде тогава компаньона да се справя някак, те ще си вземат истински "породисто" този път. Но дали от развъдчик? Хм, надали. (Естествено, че една част продължава да си обича кучето, независимо какво е, ИМА и такива хора, отговорни, които наистина знаят за какво са си взели куче, независимо дали са били подведени в началото или съзнателно са си взели именно такова куче).
Е, има я и другата група хора - за тях пък е модно да си натрупат титли за кучето, тях ги блазни не просто да имат приятел/другар, а "най-добрия представител" на своята порода. Търсят най-доброто.
Така че между тези стопани, залитащи по модите, кинолозите (говорим за истинските, които не са търгаши, които не колекционират титли, които не фалшифицират родословия, които наистина милеят за породата и правят, каквото правят, вярвайки, че много допринасят за съвършенството на човечеството и породите) - та тези истински кинолози просто се губят в мътилката.
ПП. А защо за чистокръвните породисти кучета се говори като за "свише", "аристокрация", а всички останали се считат за "брак"? Кучето си е куче.
На моя аргумент, че за да се разреши проблема с бездомните кучета всеки, който обича кучетата и иска да си има домашен любимец, трябва да осинови бездомно, а не да купува, контрааргументът е, че всеки има право да избира какво куче да си има, че "насила хубост не става".
Ако направите аналогията, "кинолозите" се опитват да правят същото. Да "вразумяват" хората да не купуват от междусъседски скачки, зоомагазини и зооборси, а да дават с хиляди лева повече, за да си купят родословия, които в нашата страна не се знае какво гарантират. Тук също може да се приложи "насила хубост не става".
И в единия, и в другия случай обаче, докато няма ЕФЕКТИВЕН КОНТРОЛ, нищо няма да се постигне (защото да разчитаме на съвест и мисъл за благото на някой друг/нещо друго, е кауза пердута).