[mil_]

Аксесоарът определено има значение. И то е в това, че когато е с нагръдник тя не очаква дърпане за шията и е по-спокойна и концентрирана.
Дори и при позитивната техника при отстъпването назад ако е нашийник се получава дърпане и дразнене.

[agalina]

Но защо да има непременно дърпане на шията Може да манипулиш без дърпане и дръзнене.

[Galiadogs]

Да, Гале помня разбира се, но не със стандартен а плътен, който използвах точно като този, за който писа Аролски.Без корекция ,просто със задържане.Въпросния пит разсиновяван веднъж не беше разхождан с месеци, крайно фрустриран и изнервен дойде с непоносимост към кучета. Помня, че го карах с километри с колело и стана куче в страхотна форма. Това твоето е като да извадиш реплика от контекста.Помня също, че паралелно с работа с мотивация ти показах перфектно ходене на повод, както и сядане и лягане.Има и клипчета във фейса ако не се лъжа.
пп. и КОРЕКЦИЯ със строгия не му е правена ако забеляза.
Ето ти го на разходка в полето със строгия нашийник.
http://www.youtube.c...og&feature=plcp
Мил, както винаги

[mil_]

Ами защото с Джинджо е така - хай драйв, вижда пиле, каруца с кон, друго куче, в някои ситуации неизбежно се получава дърпане за шията, а то влошава нещата.
Знаеш ако се повтаря, какво ще се случи - ах, ти, гаден кон, щом се появиш, мене ме бесят, ще те убия гад такава!

[Galiadogs]

mil_, в 04 September 2012 - 03:17 PM, написа:

Ами защото с Джинджо е така - хай драйв, вижда пиле, каруца с кон, друго куче, в някои ситуации неизбежно се получава дърпане за шията, а то влошава нещата.

Именно за това използвах плътния строг за фрустрираното куче.Без да коригирам, без да дърпам, просто задържам, за да се отпусне повода.Той създава известен дискомфорт, но в такива случаи помага .Не защото учи, а като етап от обучението именно ,за да се избегне дърпането и влошаването на нещата, като паралелно с това работих с мотивация.

[Galiadogs]

Нарочно нов пост.
Именно , за това става въпрос.За ограмотяване и основа.Защото като я няма, ще има фрустрирани, дърпащи кучета и не само.Много важно, че ще му се каже на човек конкретна техника, която ще е точно/повтарям се/ като извадена реплика от контекста.

[Galiadogs]

http://www.youtube.c...h?v=EpS9UcUXJoc
Eто и работа с душач за куче, което само месец преди това изпада в паника и хапе при слагане на нашийник и повод, а го чакат осиновители в Германия.В този случай нагръдник не помогна.
Примера давам не за да поощря използването на тези нашийници, а за това, че не всичко е до аксесоар , а по скоро до усет с кое как и защо., но това е рехабилитация на улично куче. При една добра основа не биха били необходими в обучението на домашен любимец.

[Furia_S]

Galiadogs

Цитат

Фурия на изпити и състезания по правилниците на BH и IPO душача е единствения разрешен нашийник.

Съгласна, но аз писах не за тях, за тестови контролни изпитания за кучета водачи.

Къде ми е стола от слоновата кост?

[starrkopf]

mil_, в 04 September 2012 - 04:37 PM, написа:

Но хората обикновено питат за нещо конкретно. Като искам пералнята да центрофугира, кой бутон да натисна? И когато някой започне да им обяснява какво представлява центробежната сила, губят интерес, та те искат само да си изстискат прането.
Затова мисля, че е добре да им се подават конкретни позитивни техники, макар да е много неиздържано като метод за обучение на самите хора. Един малък успех в конкретната задача може да съживи интереса им към цялото и тогава да потърсят повече теория.

Младшито наистина го приема като игра, в която има отбори, той е решил в кой отбор е и трябва да вика долу цесека с цяло гърло. Всъщност няма никакви отбори.

Съгласен съм,но ако му се каже /да речем точната техника/,той утре ще може да обвини,че при кучето му тя не „работи”,защото например : „....казахте ми да спирам щом излезе пред мен,аз го правя, но то /кучето/веднага забива нос в земята.”Човек започва да се чуди къде е сгрешил давайки този съвет,а впоследствие се оказва...,че юнакът извел кучето на неподходящо място.
Или „...да ама аз като го извикам то стига донякъде,поглежда ме и се обръща.”
И пак почва едно чудене и пак въпроси.....
Обучението не е само съвкупност от техники.Разбрахте, нали?

[mil_]

starrkopf, в 04 September 2012 - 07:58 PM, написа:

Обучението не е само съвкупност от техники.Разбрахте, нали?

Има си хас!

[parcheka]

Всичко прочетено до тук успя да ми обогати бедните познания!Благодаря!
Относно автора... гледай като го слагаш (зависи от коя страна искаш да водиш кучето) Халката винаги да бъде отдолу така че като отпуснеш тя да пада и да намалява натиска върху шията.Така поне няма да си обесиш кучето,не че ще го обучиш.
Всички знаем колко е изписано по темата тук и в нета като цяло.Ако автора е искал да се просвети за дълбоките идеи на Обучението най-малкото щеше да е прочел някой и друг материал. Но уви не е . Което идва да покаже,че може би даже не е и прочел всичките постове тук. За какви кликери , нагръдници и други системи му обяснявате.
Човека има проблем иска решение- натискам копчето и телевизора заработва ( къде отидохте да му обяснявате за захранването на телевизора,кинескопи и т.н) "Нали работи,значи друго не ме интересува" (респективно кучето не се дърпа) Готовоооооооооо,Воаляяяя.
Да ама утре телевизора няма да тръгне и ще питаме "Защо?" Тогава всички ще почнете с обясненията "Включен ли е в контакта?....."
Сори,че малко се отплеснах ама кво да правя усетих един порив на творчество

[starrkopf]

Напротив, всяко мнение е от значение,но съществува нещо друго: кагото се заговори за обучение /респ.Дресировка/ хората изведнъж свързват понятието с две неща – треньорът е магьосник,защото кучето „прави” всичко толкова лесно.Другото е,че обучението често се отъждествява единствено с „армейски команди”,т.е. то е съвкупност от фрази, чието значение трябва да се знае от четириногият,а всяко неизпълнение поражда недоумение,комични ситуаций,безсилие,гняв.Има и още – много ме „учудват” тези,които казват: „...Гледай,циркаджийте почват!Дай да ти дам МОЯ КАВКАЗЕЦ па да видим ще го „накараш” ли ?!...”,или „...Аз ИСКАМ да ми го обучиш САМО на „основните”команди – „Ела!”, „Седни!”, „Легни!”,”Ред!”,”Донеси!”,”Дръж!”.
На такъв човек какво да му кажеш?Всъщност аз му го казвам и ......ама то така ли било,а отстрани ми се „вижда” че е лесно?....
Кучето дотолкова е навлязло в животът на хората,че те го приемат едва ли не за даденост и това е така заради неговата адаптивност.Купува се кученце на детенце,кученце програмирано от природа има свои нужди и ги показва,но то не трябва да хапе и да пикае,защото плаши детенце и ...килимът струва 1500лв??...
Форумът и литературата са места от които може да се научи доста,но...когато прочетеното се приложи без разбиране или помощ отстрани резултатът рядко преспива до другият ден! А че мнозина гледат надменно на един треньор и живеят на принципът „щом той и аз” също съществува и отговорът е – кой е казал че обучението на кучето е трудно,трудно го правят онези,които се хвърлят през глава.


PS. „ Относно автора... гледай като го слагаш (зависи от коя страна искаш да водиш кучето) Халката винаги да бъде отдолу така че като отпуснеш тя да пада и да намалява натиска върху шията.Така поне няма да си обесиш кучето,не че ще го обучиш. „

Това ще се случи чак когато кучето следва човекът с нужното темпо.

[parcheka]

Така е Стар,но така и така го ползва поне да знае как да го слага.Обяснявал съм на хора които от месеци ги носят ама както се получило така

[Nicholay Atanassov]

Знаещите английски език да преведат на незнаещите и най-вече - на тези, които не могат да разберат "ползата" от различните видове строги нашийници.

http://www.youtube.c...player_embedded

За сведение - Victoria Stilwell e световно признат треньор (дресьор) на кучета.

И една мисъл:

"Вие може да ползвате строг нашийник ако:

1. Имате познания за поведението на кучето;
2. Имате познания за оперантното поведение;
3. Имате способността да ползвате оперантното поведение, за да разчитате поведението на кучето.

Ако владеете горното, няма нужда да ползвате строг нашийник".

[starrkopf]

Изписаното досега в пълна степен дава отговор на много въпроси интересуващи стопаните и поражда нови.Кучешкото поведение,обучението и отношението към четириногите за съжаление се приема не винаги на сериозно,но с кое нещо в животът не е така?Е, това е форум за кучетата и се пише за тях.
Защо е така? /Откровено за кучетата/

Разбират ли стопаните поведението на кучетата си?Дават ли си сметка защо определени послания се тълкуват погрешно?...

Едва ли има стопанин,които да не е чел,или получавал съвети относно отглеждането и възпитанието на кучето си?Ето как са формулирани някои:
- Покажете на кучето кой е шефът!
- Кучето трябва да знае мястото си в семейството.
- В семейната йерархична стълбица кучето трябва да заема най-ниското стъпало.
- Възпитанието трябва да започне колкото е възможно по-рано.
- Кучето трябва да е социализирано.
В тази връзка искам да спомена нещо. От близо година в телевизионното пространство тече поредица за кучетата,хората и техните взаимоотноше-
ния.Всичко случващо се е определено като резултат от "добрата" и "лошата" енергия протичаща в двете посоки.Само че неувереността,агресията,опи-
тите за доминиране,безсилието нямат нищо общо с енергията каквато и да е тя.Тези поведенчески черти са следствие от взаимносвързани етапи от живота на кучето,типът висша нервна дейност,въздействията на околната среда...,а фактът че стопанинът не умее да взаимодейства добре с кучето си няма връзка с нея.Ще ме прощават американците,но това се нарича неправилно/ неумело,неточно/ използване на процесите влияещи върху опре-
делени реакций на организма.
Защо е така? Отговорът може да изненада мнозина,но в него се крие истината за нюансите в кучешкото поведение.На първо място стои "очовечава-
нето" на кучето.Стопаните интерпретират поведението му,съпоставяйки го с човешките представи за добро и лошо, правилно и грешно,тъжно и комич-
но без да осъзнават,че макар да живее при нас то си остава животно носещо в себе си природни закони.На второ място е схващането,че кучето тряб-
ва да се подчинява винаги сякаш е машина.Кучето не е роб за да се подчинява,а и нали го приемаме доброволно в домовете си?Точното определе-
ние е послушание,но мнозина не го знаят,иначе не биха смесвали понятията.Трето, на кучето се гледа от позицията на най-висше създание /пречупе-
на през призмата на Балканският ни манталитет и все още неизкорененото патриархално възпитание/,но хармоничните отношения се градят единст-
вено тогава,когато се познават причините за всяко поведение и законите в кучешкото "общество".Естествено никой не иска стопаните да се превръ-
щат в буквоядци,защото Кинологията е сложна материя и не е за всеки,но всеки може да се опита да я разбере.Всеки стопанин желае най-доброто за
кучето си: ако е ловно да претърсва усърдно,да прави твърда стойка и да апортира отстреляният дивеч.Ако е от работна порода да е водимо,да охранява жилището,да прогонва,атакува,задържа и охранява чуждият човек.Ако пък стопанинът е развъдчик решава че пътят към успехът минава през излижбеният ринг.Такъв е светът на хората,но често възможностите са в диаметрална противоположност на реалността.Уж кучето е расово/?/,
а не търси там където искаме,не издържа на стойка,подгонва дивечът/ за чуждата на българският ловец думичка "АНОНС" няма да говоря/.Горе-долу нататък нещата са същите- всичко обещава да е розово,кучето расте "нормално",обучението протича по план,а накрая или някой е ухапан погрешка,
или защитникът не оправдава очакванията.Изложбените кучета често са ощетявани заради неумела подготовка започвайки от неправилно хранене,
непознаване на изискванията за представяне на екстериорна изложба и завършвайки с грозни картинки в ринга....
И всичко това отново заради схващането,че да притежаваш куче е проста работа.Оказва се,че дори воденето на повод,ритуалът преди хранене,как-
то и съвместното съжителство са TERRA INCOGNITA за мнозина.Независимо от какъв ъгъл ще разгледаме кучешкото поведение: като натрупване на опит изучавайки света; като архаично организиран механизъм реагиращ чрез предварително задействани импулси; като система от поведенчески черти / унаследени чрез естествените условия на живот/ готова да реагира на околните въздействия;като унаследена координация,активизирана и протичаща заради определени дразнители- факт е,че то веднъж не се разбира,друг път се изгражда грешно.Каквато и да е породата не трябва да се забравя,че кучето притежава невероятна способност за адаптация към условията на околната среда /част от която сме и ние /,затова ако днес определено поведение не получи адекватно отношение,утре то вече трябва да се "коригира",а защо да се стига дотам?
Пожелавам Ви да обичате кучетата!

[starrkopf]

Изписаното досега в пълна степен дава отговор на много въпроси интересуващи стопаните и поражда нови.Кучешкото поведение,обучението и отношението към четириногите за съжаление се приема не винаги на сериозно,но с кое нещо в животът не е така?Е, това е форум за кучетата и се пише за тях.
Защо е така? /Откровено за кучетата/

Разбират ли стопаните поведението на кучетата си?Дават ли си сметка защо определени послания се тълкуват погрешно?...

Едва ли има стопанин,които да не е чел,или получавал съвети относно отглеждането и възпитанието на кучето си?Ето как са формулирани някои:
- Покажете на кучето кой е шефът!
- Кучето трябва да знае мястото си в семейството.
- В семейната йерархична стълбица кучето трябва да заема най-ниското стъпало.
- Възпитанието трябва да започне колкото е възможно по-рано.
- Кучето трябва да е социализирано.
В тази връзка искам да спомена нещо. От близо година в телевизионното пространство тече поредица за кучетата,хората и техните взаимоотноше-
ния.Всичко случващо се е определено като резултат от "добрата" и "лошата" енергия протичаща в двете посоки.Само че неувереността,агресията,опи-
тите за доминиране,безсилието нямат нищо общо с енергията каквато и да е тя.Тези поведенчески черти са следствие от взаимносвързани етапи от живота на кучето,типът висша нервна дейност,въздействията на околната среда...,а фактът че стопанинът не умее да взаимодейства добре с кучето си няма връзка с нея.Ще ме прощават американците,но това се нарича неправилно/ неумело,неточно/ използване на процесите влияещи върху опре-
делени реакций на организма.
Защо е така? Отговорът може да изненада мнозина,но в него се крие истината за нюансите в кучешкото поведение.На първо място стои "очовечава-
нето" на кучето.Стопаните интерпретират поведението му,съпоставяйки го с човешките представи за добро и лошо, правилно и грешно,тъжно и комич-
но без да осъзнават,че макар да живее при нас то си остава животно носещо в себе си природни закони.На второ място е схващането,че кучето тряб-
ва да се подчинява винаги сякаш е машина.Кучето не е роб за да се подчинява,а и нали го приемаме доброволно в домовете си?Точното определе-
ние е послушание,но мнозина не го знаят,иначе не биха смесвали понятията.Трето, на кучето се гледа от позицията на най-висше създание /пречупе-
на през призмата на Балканският ни манталитет и все още неизкорененото патриархално възпитание/,но хармоничните отношения се градят единст-
вено тогава,когато се познават причините за всяко поведение и законите в кучешкото "общество".Естествено никой не иска стопаните да се превръ-
щат в буквоядци,защото Кинологията е сложна материя и не е за всеки,но всеки може да се опита да я разбере.Всеки стопанин желае най-доброто за
кучето си: ако е ловно да претърсва усърдно,да прави твърда стойка и да апортира отстреляният дивеч.Ако е от работна порода да е водимо,да охранява жилището,да прогонва,атакува,задържа и охранява чуждият човек.Ако пък стопанинът е развъдчик решава че пътят към успехът минава през излижбеният ринг.Такъв е светът на хората,но често възможностите са в диаметрална противоположност на реалността.Уж кучето е расово/?/,
а не търси там където искаме,не издържа на стойка,подгонва дивечът/ за чуждата на българският ловец думичка "АНОНС" няма да говоря/.Горе-долу нататък нещата са същите- всичко обещава да е розово,кучето расте "нормално",обучението протича по план,а накрая или някой е ухапан погрешка,
или защитникът не оправдава очакванията.Изложбените кучета често са ощетявани заради неумела подготовка започвайки от неправилно хранене,
непознаване на изискванията за представяне на екстериорна изложба и завършвайки с грозни картинки в ринга....
И всичко това отново заради схващането,че да притежаваш куче е проста работа.Оказва се,че дори воденето на повод,ритуалът преди хранене,как-
то и съвместното съжителство са TERRA INCOGNITA за мнозина.Независимо от какъв ъгъл ще разгледаме кучешкото поведение: като натрупване на опит изучавайки света; като архаично организиран механизъм реагиращ чрез предварително задействани импулси; като система от поведенчески черти / унаследени чрез естествените условия на живот/ готова да реагира на околните въздействия;като унаследена координация,активизирана и протичаща заради определени дразнители- факт е,че то веднъж не се разбира,друг път се изгражда грешно.Каквато и да е породата не трябва да се забравя,че кучето притежава невероятна способност за адаптация към условията на околната среда /част от която сме и ние /,затова ако днес определено поведение не получи адекватно отношение,утре то вече трябва да се "коригира",а защо да се стига дотам?
Пожелавам Ви да обичате кучетата!

[starrkopf]

Извинявам се за двойният пост.

[Nicholay Atanassov]

starrkopf, в 06 September 2012 - 10:37 AM, написа:

Извинявам се за двойният пост.

Извинен си.

Много добре казано. Поздрави!

[Nicholay Atanassov]

[Arolski9111]

Nicholay Atanassov, в 07 September 2012 - 07:00 PM, написа:

Very well said mr. Atanasov !