[valnata]

Здравейте,

преди няколко дни прибрах един пинчер на 15 месеца. Оказа се, че кучето има проблем. Предните собственици, които искаха да го махнат ми спестиха тази подробност. Казаха само че ги изнервял и искали да го махнат.. Когато остане само кучето започва да скимти, да нервничи, даже се изхожда по голяма нужда у дома, а по-принцип е с перфектни навици, когато има човек в къщи. Не е научено на нищо, не знае "не" ,но с това мога да се справя. Въпроса е какво да направя за да преодолее този страх. Те явно не са се отделяли от него като е бил по-малък и е свикнал постоянно да има човек при него.

Имам друго мъжко куче(пак е пинчер) и не се разбират много, но и това е преодолимо. Проблема е че аз имам работа, не мога постоянно да го мъкна с мен.. А ако продължава в същия дух ще се наложи да го махна, и идея нямам кой ще го вземе с такъв проблем..

[Ina Gencheva]

Няма ли съвет, който да приложите от тук? http://forum.dog.bg/...BE%D0%BC%D0%B0/

[valnata]

Това с излизането за кратко го пробвах, но няма ефект. Той просто превърта като изляза. Дали аз, дали някой друг, няма значение. Не тъгува за старите собственици, привързва се към всеки човек.. Важното за него е да има човек, без значение кой е, дали преди това го е виждал.

[valnata]

Май ще е пътник. Натам отиват нещата

[GAG]

Заедно с другия ли ги оставяш, когато излизаш, или ги разделяш? В смисъл у нас всяко следващо копираше поведението на първото куче (оставяхме ги заедно) и се държаха ок. А тя какъв разрушител беше, не е истина, но все пак свикна. Та и твоето ще свикне, ама време си иска. Но поне моето не лаеше и не виеше. Излизам, затварям вратата, почва да скърца, казвам "не", продължава, отварям вратата, скарвам се и й показвам метлата. Бързо схвана, какво не трябва да прави. Но зверското рушене и унищожаване продължи няколко месеца.

[drido]

Без лоши чуства,но не мога да разбера хора като вас.
Хубаво ,приютили сте животинката,има проблем и се обръщате за помощ,похвално е.Но само 4 часа по-късно кучето вече става "пътник".Ами като нямате търпение да се занимавате с животното защо сте го прибрали.Горката животинка,попада на немарливи стопани които не полагат осилие даже да го научат на едно НЕ.Изфвърлят го и сега пак номинация за изгонване.Ами как няма да скимти и да търси внимание (акането) като в съзнанието му е заложено,че стопанина му изчезва и не се знае дали ще се върне.Кое куче няма да има проблем след това.
Обърнете се към специалист и работете по въпроса ако държите на кученцето.Ако ли не поне му намерете стопани които ще имат желание да го коригират и обичат.Защото няма нерешим проблем,просто понякога се изисква повече внимание и опоритост.
Извинявам се ако съм ви обидил с думите си.Не ми е било това целта.

[Furia_S]

Защо не го дадеш на някоя пенсионерка, коята обича кучета и винаги си е вкъщи, а когато излиза на разходка или до магазина може да го взима със себе си? Само че ще я предупредиш честно за това че кучето не може да остава самО. Около нас има няколко възрастни самотни жени - децата са пораснали и са по чужбини - та си взимат дребна порода кученце да им помага самотата да е поносима, и са неразделни. Разгледай го този вариант, в даден случай бабичка с кученце, която е гледала кучета преди това, май ще е най-добро за самото животно. Хем ти ще си спокоен, хем съседите няма да мърморят, хем на някой възрастен човек разходките с кученце ще са от полза...

drido
Ако човек вижда обективно че има сериозен проблем който не може да реши, защо да не го даде животното на някой, който ще му осигури оптимални комфортни условия?

[drido]

Така е Furia_S!
Можеби бях малко краен.Всепак не знам каква е ситуациата и дали valnata има възможност да работи с кучето.

Извинявам се valnata,че коментирам без да съм наясно с начина ви на живот,а и не ми е работа.В случея най-вероятно не съм прав,явно обичате кучетата и не ви е все тая.
Но има доста хора за които горният ми пост важи в пълна сила.

Иначе това с пенсионерите е доста добра идея.

[valnata]

drido, ако не го бях взел щеше вече да е на пътя, и нали се сещаш какво го чака там . Под "пътник" имам предвид да го дам на някого, не да го изхвърля. И не са 4 часа а няколко дни. Хайде да не избързваш с определенията кой какъв е. Ти ако си мислиш, че специалистите дебнат на всеки ъгъл жестоко се лъжеш. Кучето не е стресирано от смяната на стопаните. Той стои при всеки, стига да е човек. Моля те ако не можеш да помогнеш поне не пречи Не съм пуснал темата някой да ми опява колко съм безотговорен..


Furia_S, проблем със съседите нямам все още. Постигнах някакъв напредък днес. От няколко дни се упражняваме и го оставям за 5-10 минути, а аз се крия в другата стая. Преди малко слязох до магазина(преди това стоях и слушах пред входната врата и не се обади) напазарих и се върнах. като отворих входната врата не чакаше на вратата в стаята, както прави обикновено(виждам го понеже вратата има стъкло по средата ). Излая само като чу алармата на колата, ама не беше обичайното цвилене.

Интересуваше ме дали има друг трик

В краен случай ще му търся пенсионер или някой с повече опит. Но не ми се дава, аз не го взех да го давам на някого.

[Furia_S]

Ееее, значи напредвате лека полека, браво. Ще отнеме известно време, но той като свикне че ти винаги се връщаш - ще се успокои. Инак винаги можеш да го дадеш на някоя баба, която вече няма тази енергия да тича по поляните с овчарките си като на младини, но обича кучета и някоя дребна порода може да гледа колкото да има с кой да поговори:-))

[valnata]

GAG, в 03 October 2012 - 11:19 AM, написа:

Заедно с другия ли ги оставяш, когато излизаш, или ги разделяш? В смисъл у нас всяко следващо копираше поведението на първото куче (оставяхме ги заедно) и се държаха ок. А тя какъв разрушител беше, не е истина, но все пак свикна. Та и твоето ще свикне, ама време си иска. Но поне моето не лаеше и не виеше. Излизам, затварям вратата, почва да скърца, казвам "не", продължава, отварям вратата, скарвам се и й показвам метлата. Бързо схвана, какво не трябва да прави. Но зверското рушене и унищожаване продължи няколко месеца.

Да оставям ги заедно. Този не руши нищо, само се изпуска и скимти. Другия е шефа и не го пуска на дивана и на неговото си легло, затова съм му сложил едно столче в едния ъгъл и там спи. Или пък под масата, но са заедно в стаята. Другия не го тормози постоянно, просто не му разрешава да се докосва до някои неща. Сега като вляза и хваля другия пинчер, а този го игнорирам. Не знам дали е правилно.

[desi79]

За около месец ще се справите,сложи му някоя твоя дреха там където спи.А този защо го игнорираш?

[ozy]

Съветът ми не е професионален, но при нас свърши работа. В началото като дойде при нас Ози плачеше и виеше, когато го оставяхме сам. Предишния кокер който гледахме беше свикнал като излизаме за работа да получава наградка - денталстикс. Пробвахме и с Ози, но не се получи. Пробвахме с различни лакомства докато стигнахме до парченце кашкавал. Сега сутрин ходи след нас и ни следи и чака да си получи кашкавалчето. Може да пробвате тази тактика.

[KOKO_ko]

valnata, в 03 October 2012 - 12:02 PM, написа:

Сега като вляза и хваля другия пинчер, а този го игнорирам. Не знам дали е правилно.

Съвсем правилно постъпваш. Игнорирането е добре да продължи и през останалото време, не само след прибиране.

[valnata]

Цитат

А този защо го игнорираш?

Ами в една от статиите така пишеше. Значи аз досега като го оставях, след като влезнех в стаята той започваше да скача, да се радва и аз го хвалех. Явно това е грешно, защото той не отделяше очи от мен. Даже като стоях при него в стаята се въртеше и скимтеше, но от радост, че съм там. Днес като вляза в стаята и той започне да се радва се правя, че не го виждам и той отива и си ляга. Преди малко пак го оставих за 10 минути и отидох в другата стая, даже не стана да дойде до вратата. Не извика нито веднъж. дано му хвана цаката най-накрая, че тия дни доста се изнервихме всички.

Не мога да му се радвам много и заради другия пинчер. Другото куче явно ревнува и идва и го гони. Още не са свикнали да са заедно.. Другото пък не е събирано с кучета и е много проклето..

Цитат

Съвсем правилно постъпваш. Игнорирането е добре да продължи и през останалото време, не само след прибиране.

В момета така правя. Изобщо не му обръщам внимание и вече спря да се вторачва в мен.

[desi79]

И все пак не е ли по-добре да корегираш и двамата едновременно ? При мен като дойде третото също имаше ревност,но всяко трябваше да разбере ,че чуждото легло и купичка не се пипат и внимание има за всички.Правилата са еднакви за всички,без значение кой на какво е свикнал преди.Третото ми куче е на две години и имаше различни навици,но за около месец се нормализираха нещата. Все пак сте от няколко дни заедно

[KOKO_ko]

valnata, в 03 October 2012 - 01:12 PM, написа:

Цитат

Съвсем правилно постъпваш. Игнорирането е добре да продължи и през останалото време, не само след прибиране.

В момета така правя. Изобщо не му обръщам внимание и вече спря да се вторачва в мен.

Навярно си разбрал, че вторачването, както и посдкоците и блъскането (уж от радост) в теб са част от манипулаторския му апарат. Целта му е наградата, а ти обилно си му я давал, когато си го хвалил.

Когато се вторачи в теб, не само не говори с него. Гледай да не успява да хваща погледа ти докато го наблюдаваш. Дори и това понякога им е достатъчно, за да се вземат насериозно

[KOKO_ko]

desi79, в 03 October 2012 - 01:32 PM, написа:

И все пак не е ли по-добре да корегираш и двамата едновременно ? При мен като дойде третото също имаше ревност,но всяко трябваше да разбере ,че чуждото легло и купичка не се пипат и внимание има за всички.Правилата са еднакви за всички,без значение кой на какво е свикнал преди.Третото ми куче е на две години и имаше различни навици,но за около месец се нормализираха нещата. Все пак сте от няколко дни заедно

Не, правилата в техния свят не са еднакви за всички. Когато си наоколо може и да постигнеш подобна тъпотия. Но когато те няма и те са сами, повярвай ми, ТВОИТЕ ПРАВИЛА не важат. Хубаво е да спреш да ръсиш мъдри съвети тип сизър.

Някои неща не стават с четене на книжки и най-често правилата не се извеждат на принципа "от частното - към общото"

[valnata]

Цитат

Навярно си разбрал, че вторачването, както и посдкоците и блъскането (уж от радост) в теб са част от манипулаторския му апарат. Целта му е наградата, а ти обилно си му я давал, когато си го хвалил.

Разбрах вече какво не трябва да правя. През тези 4 дни съм постъпвал грешно като го хваля. Направо погледа му се сменя като му обърне човек внимание, сякаш гледаш луд човек.

desi79, то другото куче ще свикне. Не е проблем, че му ръмжи от време на време, той само плаши, страх го е да захапе даже:) те ще се разберат и ще свикнат да живеят заедно. Виж купичките за храна и вода са различни, но това новото ходи и пие вода от двете. Не мисля, че ще успея да се оправя с това, защото не мога да го следя по цял ден. На другия не му харесва, че му пият от водата и днес отказва, ама като ожаднее ще се прежали, няма къде да иде.

Искам първо да го свикна да не вие и да се държи нормално, после ще започна да го уча на друг неща.

Май няма друг начин освен този. Ще излизам и ще игнорирам докато не спре.. Дано тези дни да проумее

Благодаря за съветите!

[Furia_S]

valnata
И аз също съм твърдо ЗА игнориране на нежелателно поведение. С ласка и похвала то само се закрепва, а с игнориране успешно се тушира.
Може да ти отнеме много повече време от няколко дни, дори повече от месец, но това е начина. Гледах куче, силно ориентирано на човешко присътствие (ужасна лепка, то не бяха скимтежи по нощите в другата стая, то не беше ходене със задница пред мен в опита да срещне моя поглед, то не беше заспиване с глава и лапа върху стъпалото ми, то не бяха чудеса), точно с игнориране и избягване пряк контакт очи-в-очи постигнахме спокойно посрещане, вместо нисък старт със засилка и впечатване в този, който е влезе:-)) Те твоите добре че са дребни, а я се представи буйна радост на конче-лабрадорче:-))
Игнорирах, максимум казвах на кучета:
- Здрасти, разбойници, - но със спокоен глас, не с преувеличена радост, защото тогава щеше да се почне една гоненица по тавана от кеф. Влизам, върша моите неща, не ги поглеждам, не ги превъзбуждам с гнявяне и ентузиазирана подчертано-радостна интонация, кучето се успокояваше и така ден след ден.

Така че според мен до тук всичко правиш правилно. Купичките им бих сложила в различни по-отдалечени места в стаята, да не са близо една до друга. Инак до тук постъпваш правилно, бъди упорит и ще се натаманят нещата.