Nicholay Atanassov, в 18 October 2012 - 07:36 PM, написа:
На първо място според мен е виновен ЗАКОНЪТ. Виновна е държавата, виновно е обществото.
Ще дам само един пример.
Преди 2 или 3 години се коментираше случай в САЩ. Майка, заедно с невръстното си дете, отива до някакъв магазин, за да купи нещо. Слиза от автомобила, бави се в магазина около 5-6 минути. Излиза и вижда до нейния автомобил спрял полицейски патрул. Резултатът: Майката е дадена на съд за отнемане на родителски права, затова че е оставила детето си без надзор!
Относно кучето:
Всяко куче, независимо от породата (искам да добавя, че ловните, особено гончетата, постоянно са вързани на синджир) изкривява поведенческата си програма в резултат на вързаното отглеждане. Аз наричам това „агресия на вързаното куче”. В западната литература се използва термина „chain aggression” (буквален превод – „синджирна агресия”). Казано с други думи от едно куче, отглеждано вързано или затворено в тясно, или в тъмно помещение, може да се очаква патологична поведенческа реакция.
Между другото, относно един от горните коментари за селските кучета:
За кучетата от породата Кангал в Турция казват така: „Един Кангал не е Кангал, ако напада деца”. Селекцията при тази порода от стотици години е водeна в направление кучетата да не нападат хора въобще. Причината : В селата кучетата са се отглеждали отвързани, постоянно покрай тях са „щъкали” дечица и всеки собственик се стремял да притежава или „създава” неагресивни към човека Кангали.
Веднага искам да вметна, че днес положението на много места вече не е такова. Причините : „цивилизоването” на местното население или казано с други думи – неговата урбанизация и най-вече –попадането на кучетата от тази порода в ръцете на примитиви и изроди, които започнаха да ги отглеждат, развъждат и обучават за бой с други кучета.
Та ако се върнем на случая, станал причина за обособяването на тази тема, виновни са всички:
– държавата с неуредените си закони относно родителството,
- майката – оставила детенцето без надзор,
- собственика на кучето – несъздал достатъчно добра обезопасеност на мястото, в което отглежда кучето си и може би – недобрата социализираност на кучето към деца.
Но така или иначе – най-голяма е вината на родителя, който е допуснал (оставил)детето без надзор.
Констатациите за вините на участващите в инцидента са обобщение на казаното до тук, но по отношение на вината на държавата, законите и обществото твърдяното е твърде крайно и звучи като клишезирано политическо обобщение.
Законите са приемливо добри, за съжаление правоприлагането все още не е необходимото ниво. Обществото отдавна не спи. Именно под натиска на това общество се инкриминира отговорността на стопаните, допуснали животното им да нарани някого.