Българско овчарско куче
#351
Публикувано: 24 February 2006 - 10:18 PM
Шаро в момента няма достъп до интернет. Веднага щом е възможно съм сигурен че ще Ви отговори.
И на всички нас ще е по приятно, ако пишете на азбуката на двамата братя.
На НАШАТА азбука.
Със здраве!
#352
Публикувано: 24 February 2006 - 11:10 PM
#353
Публикувано: 25 February 2006 - 12:51 PM
Цитат
Здравей Николай,
Ще си позволя да ти отговоря от името на Шаро, който в момета пътува за България и не се знае кога ще има достъп до интернет.
Шаро е от Силистра и се занимава от горе долу 4-5 години с тези кучета. в двора си има 2 работни кучета, а другите са отгледани от бебета и не са работни.
Той не е от хората дето само по снимки във форума и информация от форума говори за кучетата.
Интересно ми е ти от къде си и какви и колко кучета имаш?
Поздрави
#357
Публикувано: 26 February 2006 - 11:11 AM
Моето куче Искър произлиза от линията Генчо и линията Шабан.
Поздрави,
Динов
#358
Публикувано: 26 February 2006 - 11:42 AM
Цитат
Позволявам си да се намеся в тема, която явно не се познава и това дава основание на различни хора да тълкуват нещата по собствен начин.
Разгледал съм много внимателно всички снимки на въпросното куче, за което се твърди, че може би има нещо общо с Great Pyrenean Dog (име, което се превежда като Голям Пиренеец или Пиренейско Планинско Куче). Пиренейското Планинско Куче не е Пиренейски Мастиф и различията са доста големи по отношение на екстериорния облик. Дълбоко в генеалогията на двете породи има общи неща, но от гледна точка на кинологията те са толкова назад, че почти са игнорирани като взаимосвързващо звено. Друг е въпросът, когато нещата се разглеждат на генетично ниво по-точно ДНК аналази, кръвно-групови серуми и прочее.
Не съм забелязал на някоя от снимките увиснал долен клепач на кучето. Освен това, увисналият долен клепач, разкриването на т.н. трети клепач или евентуална ентропия съвсем не са критерий за мастифов тип или произход на съответното куче. Общо взето при много породи с тежки глави е възможно да настъпи или да се появи провисване на долния клепач. Това съвсем не ги определя като произлизащи от Тибетския Мастиф, който теоретично дава началото на групата на мастифовите, но не и на молосоидите, към които спада нашето българско овчарско куче.
Вярно е, че главата е един от най-характерните белези, определящи породната принадлежност на дадено куче, но това съвсем не е достатъчно. Така че и провисването до определено ниво на устните също не може да бъде критерий за мастифов тип. Проблемът тук е, до колко трябва да е това провисване, какви са причините, които го обуславят, какъв е генеалогичния произход на кучето, за да имаме някакво основание да го наречем мастифоподобно.
Някъде из форума бе повдигнат въпроса, кое дава право на някои да определят нашето куче като пряк потомък на Тибетския мастиф и как може да се докаже това. Това не може да се докаже, защото не е вярно. А правото за такива писания е дадено от ползването на стари източници, изостанали във времето и научните открития в сферата на кинологията.
По същата логика твърдо и упорито, да не кажа тъпо, се държи на твърдението, че нашето овчарско куче е с ниска постановка на ушите. Бяха направени някакви плахи и нелогични опити да се обясни защо постановката е ниска, което не отговаря на съответните определения за постановка на ушите, приети от кинологията. Не зная от къде е преписано това твърдение, не зная от кой стандарт е взаимствано, но общо взето при почти нито една порода кучета пазачи на стадата няма ниска постановка на ушите. Явно целта на някои е била да са оригинални, единствени и изпъкващи над останалите със знания, които за тяхно съжаление самите те не могат да мотивират.
Една от малкото породи кучета пазачи на стадата с ниска постановка на ушите е Пиренейското Планинско Куче, така че, ако някой се съмнява в чистотата на българското овчарско куче, би трябвало да търси тези съмнения в теориите на каракачанкаджиите, заложили това в стандарта на породата.
Илюстрация на мастифи от 1884 г.

Дог дьо Бордо (мастифов тип куче) - илюстрация от 1925 г.

Тибетски Мастиф - породата, за която се твърди, че ПРЯКО от нея произлиза така нареченото "каракачанско куче" - българската порода кучета, пазачи на стадата.

Типичен Мастиф.

Пиренейски Мастиф - кой къде вижда общото между тази порода и Българското Овчарско куче.

Глави на НЕмастифов тип и МАстифов тип - разликата е много тънка, но забележима.

Пиренейско Планинско Куче - порода с ниска постановка на ушите.

#359
Публикувано: 26 February 2006 - 11:48 AM

Класическа ниска постановка на ушите.

Долните две снимки са на кучето, предизвикало полемиката - къде в него се виждат признаците на Мастиф


Николай Атанасов
http://www.cynology.info
#360
Публикувано: 26 February 2006 - 01:21 PM
второ - относно Пиринейското куче - написал съм го на английски, защото не бях сигурен в превода /и това съм подчертал в поста си/
трето - никъде не говоря за окраска bl)
и на последно място - лично на кучето на господин Динов и Пиренеецът много ама много си приличат...
#361
Публикувано: 26 February 2006 - 03:39 PM
Цитат
Останах с впечатлението, че това е коментар по отношение на последните поместени снимки, които бяха именно на кучето на г-н Динов.
Ако сте визирал друго животно, моля да бъда извинен.
Пиренейският Мастиф е Пиренейски Мастиф - и на английски, и на български се изписва почти по един и същ начин само с различни букви.
Кучето на г-н Динов може да бъде донякъде оприличено с други породи, но, моля да бъда извинен, ни най-малко с Планинското Пиренейско Куче.
Планинският Пиренеец е изключитенлро популярно куче пазач на стадата, има много характерен собствен облик и трудно би бил сбъркан с друга порода. Освен това, той спада към "белите кучета пазачи", който не са типичини за кучетата на Балканите.
Също така и формирането му като порода е преминало по път, различен от този на нашето куче - българското.
С уважение,
Николай Атанасов
#362
Публикувано: 26 February 2006 - 04:10 PM
#365
Публикувано: 26 February 2006 - 04:54 PM

********************
Уши: По-скоро малки, ниско поставени,
Синият текст, курсива и подчертаването мои.
Извадката е от... всъщност видно е от къде е.

Многократно призовавах господа "специалистите" и "селекционерите" на "Каракачанското Куче" да покажат поне една снимка, която да отговаря на измисления от тях или преписания от някъде "стандарт" на породата "каракачанско куче"
Нямам коментар и лично аз не се нуждая от такъв. Размисълът оставям за посещаващите този форум и интересуващите се от нашата българска порода овчарски кучета, която е срамно, обидно и унизително да наричаме "каракачанско", "влашко", "чобанско" (виж посочените синоними в стандарта). Ех, българи, българи... !!!
#366
Публикувано: 02 March 2006 - 07:36 PM
Прикачени файлове
-
untitled.jpg (40.11K)
Брой сваляния: 307
#367
Публикувано: 02 March 2006 - 07:43 PM
Цитат
Надявам се да присъстваме на нещо стойностно и сериозно. Позволявам си един призив:
Това разгласяване - Покана да се извърши и по друг начин, а не само чрез форума. Доста любители на нашето, Българското куче нямат достъп до интернет.
Не забравяйте, че любителите на българската порода кучета имат изложба и в Хасково.
#368
#369
Публикувано: 03 March 2006 - 10:41 AM
В този знаменателен за нашата история ден, използвам възможността най-накрая и аз да се появя в интернет пространството и да ви пожелая здраве, успех и твърдост в отстояването на българската национална позиция! Както знаете, овчарското куче е жива частица от нашето историческо наследство - плод на селекционерския гений на българина.
Поттвържденията от най-дълбока древност и до днес са безкрайно много и абсолютно неоспорими. Тъй като някои "приятели" на породата, "радетели" на българщината, умишлено и непрекъсното заобикалят историческите и езикови аргументи, в качеството си на пионер в работата и организацията с любимата ни порода ще приведа само някои, не мои, лични, а общоизвестни истини за произхода, развитието и предназначението на овчарското куче на Българския народ. А то е такова, защото е съпътствало българина от недрата на най-ранното формиране на българското начало и останало непроменено до наше време.
Първите исторически данни за нашето овчарско куче, за наша голяма гордост, са и най-старите законодателни документи за използване на служебна порода кучета. Прабългарския хан Сандилах - 150 години преди Кубрат, бащата на Аспарух, издава закони за ползването на овчарското куче и го описва, като казва, че този, който нарани, ослепи, окриви, убие, отрови или открадне таково куче, подлежи на жестоко преследване и глоба. Наказанията започват от 25 удара и глоба от 50 овце и достига до 100 удара и глоба от 600 овце.
Споменава се дори случая, в който овчар насъсква две кучета срещу едно, като законодателят е безкомпромисен, "особено ако кучето е звероборец". Виждате колко детайлно и подробно са третирани проблемите, което показва, колко важно е било овчарското куче за древните българи, наричани тогава овчарския народ в цитатите на хрониста. По нататък, Сандилах казва, че овчарското куче трябва да бъде "голямо, мощно, с едра глава, здрава муцуна, висящи уши, дебели предни крака, рунтаво, шарено, с навита нагоре опашка". Сами можете да се уверите, че това се покрива безупречно с днешната представа за породата. Цитатите са на древногръцкия хронист Аноним и бяха любезно предоставени от големия радетел на породата, Николай Тодоров от гр.Силистра, който ги публикува заедно с факсимиле на оригиналния документ - Трактата на Аноним за Българите.

Не признавам друго превъзходство пред добротата. [br]Kogito ergo sum - мисля, значи съществувам!