А ценната информация се съдържа в следното (тъй като има правила за отглеждането на породисто куче, а не само усет), както Лалов е написал 12-те закона на кучето, аз мисля, че мога да обобщя няколкото правила за отглеждане от собственика (не съм развъдчик, но съм сигурна, че развъдчиците МОГАТ да ме подкрепят и да ме допълнят!!!): Преди да те взема трябва да преценя
сам себе си, защото: АКИТАТА е императорска, синя кръв,
примат, лелеещ да се налага над всичко останало! Верен приятел на цялото ОБОСОБЕНО семейство и кръг, и подчинен САМО на един член от семейството, който ТОЙ си избира! 1. Взимам те бебе - не очаквам да се държиш като възрастен... но трябва да направя всичко възможно, за да те обуча! (Акитите нямат навика да гризат мебели, но хапят като всички други малки кученца и са лакоми!) След третата ваксина мога да те разхождам с гордост и да допускам да ти се радват, като не трябва да забравям, че ушите ти трябва да се изправят - т.е. минимален натиск на главата и ушите! 2. Започвам да те "социализирам" - тоест да те пускам свободно в среда с други твои подобни, независимо от ръста, теглото и агресивността им - целта ми е да свикнеш с тях и да разбереш що е то - друго куче НЕ ПО ТВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ. Пак там установявам, че по това същото време (тоест между 4 и 5 месец от възрастта ти) определяш кръга (глутницата) си от хора и животни! 3. През цялото време се притеснявам когато се продрищиш, когато заболееш, когато ти открият нещо, което трябва да се махне и т.н. подобни здравословни проблеми. Затова имам нужда от качествен ветеринар, който не се намира лесно в България. Но, като предпазлив собственик, аз никога не се поддавам само на едно мнение, задължително търся второ, ако не и трето! Щот в БГ всички са печалбари, както хуманитарните, така и ветеринарните... 4. Тъй като ти си най-едрото куче от типа Шпиц, и ще надвишиш 40 кг, трябва задължително да те обуча, да не ме размяташ като носна кърпичка по улицата (валидно е и за мъжете, виждала съм го с очите си!) Тоест - следва да ти намеря най-качествения курс за обучение, възможно преди да навършиш 7 месеца - кучешкия пуберитет, когато те удрят хормоните. 5. Консултациите за храни и лечения трябва да провеждам с преминали през това стопани, както и със специалисти известни в тази област (има множество такива) 6. Не трябва да очаквам от теб да бъдеш робот - и няма да го правя! 7. Къпането, храненето и разходката ти, са неща, които само НЕ можеш да правиш - трябва да се примиря с мисълта, че имам едно ВЕЧНО ГОЛЯМО БЕБЕ в къщи, което трябва да поддържам, отглеждам и да се грижа за него! 8. Кастрацията е нещо, което трябва добре да се обмисли. Дали не те харесвам достатъчно, за да те пусна в развъдник, дали имаш наистина големи проблеми със страхливостта и агресивността си, или просто като стопанин съм такъв?! Тя не е решение, тъй като може да не те пуснат на женска (поради това ти няма да си ЧАК ТАКЪВ МЪЖКАР), а пък ако си женско и няма да те въвеждат в развъдник, е за предпочитане, тъй като спестява огромните проблеми с карциномите (естествено това води до други проблеми - с теглото и костите, но те се решават от рано с подходящата диетична храна и движение) 9. Домът е единственото място, в което се чувстваш добре, нали?! Е, акитата може да живее и в къща, и в апартамент, не е проблем! Въпреки това, аз по всяко време ще ти търся място и пространство да се натичаш на воля, без да се притеснявам, че ще изядеш нечии кокошки, или кучета, или че ще избягаш - тоест трябва да ти осигуря голямо пространство за тичане, което е оградено.) 10. Аз те обичам безкрайно много, ти ми говориш без думи, с течение на времето аз започвам да разчитам всеки твой знак - дали с лапа, дали с опашка, дали с близване...ти си безкрайно умен и знаеш как да ми го покажеш - затова знам - ще те обичам докрай, и ще се грижа за теб, като за себе си!




ТОВА СА МОИТЕ ПРАВИЛА!!! А АЗ ОТГЛЕЖДАМ УСПЕШНО ЯПОНСКА АКИТА! БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
Дори и сега, след 4 години, в дадени моменти ми се иска да не съм имала точно ТОВА куче, искало ми се е да се отърва от ангажимента си, който представлява, но за мен няма нищо по-радостно и по-щастливо от момента, в който се прибирам в къщи от работа, и кучето ме посреща на вратата, размахвайки опашка, скимтейки, подскачайки, заигравайки се... Е НЯМА ТАКЪВ МОМЕНТ! Имам син, който никога през живота си не ми се е радвал така, както ми се радва това куче!!!

А пък всеки има нужда от капчица любов, нали?