[sesana]

Ето ни след 1 час плуване. Не излиза от водата по собствено желание. Плува, джвака си, пляска се, скача, но само във водата. На пясъка скимти и бяга обратно във водата.
Имам въпрос. Кучето къпе ли се след плаж?

Снимка (и)

• 

[IPO]

Здравейте попаднах на тази обява в
http://bezdom.info/i...atid=3&Itemid=1
надявам се да помогна на кученцето, стопанина му да си го открие.

На 28.07.2011г. в района на кв.Княжево беше намерен мъжки Джак-Ръсел.
Ако някой си го познае,нека ми пише или ми се обади на тел.0889167517
За контакти:Десислава
Телефон: 0889167517
Имейл: juliano_85@abv.bg
Град: София

Снимка (и)

• 

[radusha]

dora, в 30 July 2011 - 09:15 AM, написа:

Късмет на изпита.
Днес Майло направо ме подлуди- още на първата разходка хвана пътя и ... 40 минути го търсих.
Виждам го викам го....не и не.
Идеше ми да го убия.
Намерих го на обичайните ни места.И след като се прибрахме се започна някакъв ад - обикаля без да спре и скимти - на терасата на прозореца и пак.
Нямам представа какво става .Пак го извеждах/ да не е нещо зор/.
Навън забива носа в земята и направо оре.
Прибрахме се и всичко започва от начало- скимтене и обикаляне./ по това време обичайно спи/
Някакви идеи?Нервно ми е ,но повече ми е жал , а нямам престава какво мога да направя.
Да добавя - обмислям вариант да купя някакво въже/дълго / и да го разхождам вързан.Самата мисъл за това ми е адски неприятна.
Аз искам спокойно да си тича наоколо и като го викна да идва - нищо повече.Избирам все места където има трева и няма хора за да е спокоен и пак ....
Разходката на каишка не е разходка.
Искам да чуя и вас - всъшност моля ви за това.

Аз съм против разходките без повод на обществени места... нашите кучета не са с оравновесен характер! Те са ловци, всяка котка, врабче и т.н. за тях е потенциална плячка... сега е малък и несигурен, но след няколко месеца когато добие самочувствие на мачо (а това неминуемо ще се случи) ще си имаш главоболия! Свиквай го от сега да ходи на повод и то с нашийник, това като съвет разбира се :)

[ice_skater]

^ Вая започна да ходи без повод на втората седмица, откакто бяхме започнали да я извеждаме, и смея да кажа, че нямаме абсолютно никакви проблеми. Изпълнява команди и слуша. Ако има друго куче, някакво животинче или човек, който и се струва странен, се замисля преди да изпълни командата, обаче го прави. Тя разбира, че е извън контрола ми, когато е пусната, обаче знае прекрасно, че не е добра идея да прави номера и не се опитва... Единственото ни затруднение е, когато тръгнем към вкъщи. Тя сяда на тревата и ме гледа докато вървя към блока, не иска да се прибира. Като види обаче, че не се обръщам да я търся, бързо ме настига.
Не знам, соред мен много си зависи от характера на кучето, а мъжките по принцип са по-буйни. Мъжкото ни джакче също ходеше без повод, но с него постоянно бях на тръни и в готовност да го хвана. Така че, dora, прецени си, в крайна сметка по-добре на повод, отколкото ти да се притесняваш и кучо да се излага на разни опасности...

[dora]

Сигурно сте прави и то май ще е по- трудно аз да свикна с повода отколкото той.

Пускам го само там където го водя да се разходи/ не е бил изобщо без повод/ ,но след последните му щури идеи се поправих и днес беше първи опит с дългото въже- смешна работа.
Като се замисля то аз с него все съм си на тръни.
Благодаря ви за мнението.

[Chriss]

dora, в 31 July 2011 - 06:53 AM, написа:

Сигурно сте прави и то май ще е по- трудно аз да свикна с повода отколкото той.

Пускам го само там където го водя да се разходи/ не е бил изобщо без повод/ ,но след последните му щури идеи се поправих и днес беше първи опит с дългото въже- смешна работа.
Като се замисля то аз с него все съм си на тръни.
Благодаря ви за мнението.

Защо Ви е дълго въже? Нали има поводи, които си регулират дължината? Аз Сконси я разхождам с такъв повод, когато вървим нанякъде, така си душка спокойно нещо по-надалече, забавя се, после ме настига - има си някаква свобода, но все пак е вързана. А ако сме в някой парк или играем, я пускам. Един джак не може да се разходи пълноценно на повод, това си ни е ангажимента на нас, да им осигуряваме достатъчно тичане. Спомням си първия джак, който видях и заради който се влюбих в породата. Бях на бригада в Щатите и работих на едно голф игрище. Шефът ми го водеше всеки ден на работа. По цял ден кучето тичаше след голф количката на шефа, а ако спират някъде, му хвърляше топки, за да не стои на едно място. Това куче изглеждаше сякаш се намира в рая на джаковете, супер щастливо беше. На ден навърташе по 10км, да не и повече. Сравнено с кученцата, които гледаме в апартамент, ми става гузно чак, но .. нямаме и голям избор :))

[Sergio]

На Тарита и направихме няколко къси разходки около блока, пускаме я от повода и кротува ( засега). Кажете какво да предприемем срещу бълхи, имаме съмнения че сме завъдили 1-2

[katetol]

Chriss, в 31 July 2011 - 08:03 AM, написа:

dora, в 31 July 2011 - 06:53 AM, написа:

Сигурно сте прави и то май ще е по- трудно аз да свикна с повода отколкото той.

Пускам го само там където го водя да се разходи/ не е бил изобщо без повод/ ,но след последните му щури идеи се поправих и днес беше първи опит с дългото въже- смешна работа.
Като се замисля то аз с него все съм си на тръни.
Благодаря ви за мнението.

Защо Ви е дълго въже? Нали има поводи, които си регулират дължината? Аз Сконси я разхождам с такъв повод, когато вървим нанякъде, така си душка спокойно нещо по-надалече, забавя се, после ме настига - има си някаква свобода, но все пак е вързана. А ако сме в някой парк или играем, я пускам. Един джак не може да се разходи пълноценно на повод, това си ни е ангажимента на нас, да им осигуряваме достатъчно тичане. Спомням си първия джак, който видях и заради който се влюбих в породата. Бях на бригада в Щатите и работих на едно голф игрище. Шефът ми го водеше всеки ден на работа. По цял ден кучето тичаше след голф количката на шефа, а ако спират някъде, му хвърляше топки, за да не стои на едно място. Това куче изглеждаше сякаш се намира в рая на джаковете, супер щастливо беше. На ден навърташе по 10км, да не и повече. Сравнено с кученцата, които гледаме в апартамент, ми става гузно чак, но .. нямаме и голям избор :))

Крис, този джак наистина е бил в рая ... в сравнение с нашите "апартаментни" джакове ... Иначе той всъщност си е живял точно живота, който трябва ... И на мен ми е гузно, защото, колкото и да търчи Джуджката (такова му е индианското име), все ми се струва, че не е достатъчно ...
Иначе ние се спряхме на въже, защото счупи три повода с регулируема дължина ... Двата пъти трябваше доста да се потрудя, докато го прибера, защото беше хукнал след някаква котка или куче ... А ги бях избирала да са за кучета на килограми почти двойно на неговите ... А и, като го пускам с въжето, не го ограничавам къде да ходи - има си пълната свобода, но, ако нещо го удари сачмата в главата и хукне на някъде, имам 10-12 метра за реакция ... Но това е само на места, където се играе (вярно е, че напоследък това място е училищния двор, където е абсолютно забранено, но пък мястото, определено за кучета за нашия квартал е ). Иначе ходим и да се шляем по квартала, но там сме си на къс повод ...

[katetol]

А ей така важно, важно спим след разшляване из квартала в голямата жега ...

[dora]

Като ви гледах и си затананиках " унесено и весело" - имаше една такава песничка.
Да кажа и аз ,че първите ни проби бяха с тези регулеруеми въженца ,но след като го скъса не съм купувала друго.
Пускам го и до скоро нямахме проблеми с прибиране и идване и ...
Сега обаче в сезона на разгонените .... дългото въже ще е нашето/ разбирайте моето/ спасение.
Ние също се разхождаме в у-щето до нас - обикновено в часове ,когато няма никой.Не знаех ,че е забранено.
Често ходим в планината и там си е на воля бясчето.
За добро или лошо нямам голф игрище.

[Chriss]

Сконси също е доста силна, като реши, че ще гони нещо, но не е късала повод. Не знам дали е от кучето или от повода, но преди с обикновена каишка си беше истинско мъчение. :)
Добре де, ама с въжето като се отдалечи го отпускате и като се приближи отново го навивате обратно ли? Нещо не мога да си го представя как ползвате такова дълго въже. То това си е фитнес и за този, който разхожда

[sesana]

Ние сме с автоматичен повод - 5м. За сега няма проблем. Пускам го да си тичка само сутрин, но се оглеждам като гърмян заек. Той е добро момче и се връща, но ако няма други кучета. Играе му се и като види приятел и бяга към него. Уви не всички са приятели. Преди няколко дни беше с наранена муцуна от приятели.
Искам да ви питам нещо. Едното му уше отделя доста ушна кал. Кафява на цвят. Тръска си главата понякога и го чеше - 4-5 за деня. Не забелязвам да е наклонена към него и не го боли. Миризма няма.
От булонката съм запомнила, че възпаленото ухо има миризма, ушна кал и като пипнеш в освовата боли.
Из нета чета за тия ми ти осили и се притеснявам. Ако е осил може ли да е без наклонена глава, болка и непрекъснато тръскане?
Какво трябва да направя? На лекар ще го водя, но в Сряда. Дали се налага да идем по - рано?
Два дни диването не излиза от водата. Плува, плацика се, а вчера даже се гмурка. Обра погледите на плажа. Хареса си един камък и далдисва докато не го извади. Може би ушичките му са пълни с вода, но как се почистват ако е така?
От предната съм научена да подсушавам и почистам с памучен тампон и клечка за уши. Но пък нейните бяха клепнали. Ох, големи чуденки. Поне очичките му вече са наред. Въпреки, че вчера от тях излезе пясък за един замък. У нас се майтапим,че сме объркали името. Трябвало е да го кръстим Мърльо.
След кожните проблеми, доктора вече ме гледа като извънземно. Според него се втелясвам до небесата.Дали и сега е така?

[katetol]

Крис, аз оставям фитнеса изцяло и напълно за кучо - пускам го да си влачи повода, щото иначе бая търчене трябва да изтърча. Преди го пусках на влачещ повод с късия, но той е тарикат и веднага разбра от каква дистанция не мога да го хвана.

Сесана - ако е осил, се води НЕЗАБАВНО, особено, ако е в ушенцето! Казвам го толкова категорично, защото аз минах по този път, но така като чета описанието, Пипин не е с осил в ушето. Миналото лято на Джими му беше влязъл осил (не знам дали знаете, но осилите не просто се забиват, а се и движат в тялото - ужасна работа е!!!) в ушенцето. Понеже бях във Варна, не знаех къде да отида (язък, че съм живяла почти целия си живот там, ама денонощни ветеринарни клиники така и не знам къде има) и се обадихме на вет-а, който си го гледа тук, в Сф. Тя жената каза, че трябва веднага да се отиде да бъде изваден (тя само по симптомите, които бяха непрекъснато тръскане на главата, държеше си и главата и ушенцето килнати на страната на ушето, където беше осилът, разпозна какво е), ама, аз като не знам къде, накарах баща ми да се обади на един селски доФтор! За жалост той не можа да види и извали осила и така безславно си се прибрахме ... Цяла нощ кучо не спа (аз също) а стоеше седнал и вперен в една точка и не мърдаше, освен да си тръсне главето. Сутринта, когато вече се развидели, той беше взел-дал - намери си най-тъмното място в апартамента и се сви там! Аз с два реда сълзи и три реда сополи го завлякох на един вет, та там човекът вече извади осила - беше огромен, гнусен и целия в кръв и гой, защото за 10-та часа престой в ушето на Джими, беше се развило невероятно възпаление! Та, така - бяхме на капки десетина дена и се разминахме, но си научихме урока - дори и при най-малкото съмнение за осил търчим на ветеринар! По тоя повод и тази година го измъчиха доста, щото се съмнявах, че има осил, пък то нямаше, ама - вържи попа, да ти е мирно селото!
Иначе, по мое скромно мнение, тази ушна кал може и да е от водата ... Но все пак го заведете на вет да го види ... То и на мен във вет-кабинета ми казаха, че съм луда, ама пък на мен не ми дреме - кой за каквото е учил! Ако бях учила за вет, нямаше да им го водя, а да си го оправям сама!!!

[dora]

Пак сте напълнили страниците с приключения.
Това с влачещото се въже е луда работа да ви кажа .То голямо заплитане се заплита и ....неудобно е много.
Днес сутринта се убедих обаче ,че ще търпя това неудобство ,защото ДзверЪТ напипа една котка и направо ....беше ужастно/ съскане ,скимтене , козина ,кръв и дълбоко одран мой крак от това ,че си вра носа/
Прибрах се разтреперана и разревана.
Това е мъчение и за мен и за кучето.
Днес се чувствах отвратително цял ден.

[katetol]

Дора, разбирам те много добре ... ... Мислили ли сте за обучение по първоначално послушание с професионални треньори? Ние вече поотминахме възрастта, пък и 600-те лева, които ни искаха, имаха стопиращ ефект при мен ... Затова си се мъча сама, като ползвам съветите на обучители на полицейски кучета ... Не, че с тая сачма, дето ни дрънчи в главата, има голям ефект, но се надявам с постоянство и търпение да постигнем някакъв приличен ефект ...
Нашето въже е алпинистко (за да е достатъчно здраво) и, честно казано, не се оплита, освен ако той не направи някое кръгче около храст ... Но пък днес усетих предимството на дългото въже - един човек си разхождаше разгоненото куче без повод (голям смелчага, имайки предвид, че, като е разгонено кучето, е почти невъзможно да се контролира) и моя любовчия като хукна по нея ... потренирах и аз без време ... сега ходи от стая в стая и ми къса нервите с едно такова тънко скимтене ...

[dora]

Благодаря за разбирането.
Става ми някак по - леко.

[radusha]

dora, в 01 August 2011 - 08:41 PM, написа:

Благодаря за разбирането.
Става ми някак по - леко.

Вярвам, че всеки от нас е имал моменти, в които се запитва "в какво се забърках" кученцата ни са толкова своенравни, че трябва да им се показва и доказва ежедневно, че НЕ става на тяхното.. Не трябва да го съжаляваш и да лишаваш собствения си комфорт за сметка на неговия, като не може да ходи пуснат ще бъде вързан и точка... бъди корава и когато покаже самоинициатива в нещо го ограничавай, така ще се научи да слуша...

[merry_ny]

Днес се върнахме от морето и бързам да сложа един клип и да ходя да спя По - нататък ще кача и някоя снимка, че докато разопаковам и подредя и се изморих. Ето я Чара с кокала в Приморско. http://vbox7.com/play:b688eb321e

[izidra]

dora, в 01 August 2011 - 04:47 PM, написа:

Пак сте напълнили страниците с приключения.
Това с влачещото се въже е луда работа да ви кажа .То голямо заплитане се заплита и ....неудобно е много.
Днес сутринта се убедих обаче ,че ще търпя това неудобство ,защото ДзверЪТ напипа една котка и направо ....беше ужастно/ съскане ,скимтене , козина ,кръв и дълбоко одран мой крак от това ,че си вра носа/
Прибрах се разтреперана и разревана.
Това е мъчение и за мен и за кучето.
Днес се чувствах отвратително цял ден.

Dora, според мен най-добре е да вземеш рулетка и не се притеснявай, че може да се скъса или нещо такова, а е много по-удобна от въже. Ние на Джаки сме взели 8 метрова такава, но за кучета от 25-30кг., колкото и да изглежда тънко въженцето е супер здраво, а и не се налага да навиваш да си жулиш ръцете и цапаш. Както мъжът ми е казвал не веднъж и предимно в парка, където има доста дразнители този който я е измислил е за Нобелова награда /шегува се разбира се/, но наистина е много удобдно няма да се заплита, а и помага в определени ситуации, освен това при първа възможност отпускаш и кучето се чувства известна свобода. Ние ходихме из природата и докато гледаме колко риба има в една вододайна зона се чу цоп и видяхме само една опашка да се движи във водата добре, че бяхме на рулетка, защото беше много стръмно и не съм сигурна как щеше да излезне Джаки, ако не беше на рулетка, а така я извадихме почти като "шаранче", ама пусто нали откача като види вода за една секунда да се разсеяш и е вътре :) Взехме за по-високи килограми, защото диваненцата дърпат като за световно, освен това беше с 1 или 2 години гаранция, немска, наистина сме много доволни инвестиция си е защото беше 80 или 100 лева, ама ей на вече 3години и половина си я ползваме. Поздрави от нас.

[packo]

Здравейте,
Върнахме се вчера от 8-дневна почивка на къмпинг Шабла.
Маша беше за първи път на море и страшно много и хареса - то не беше плуване, не бяха дупки, не беше скачане и тичане по плажа.
Качвам и малко снимки:







Последния ден Маша ни изненада и се разгони ***

Мод: Редактирано!