[grima]

Съдбата ми уреди среща с тези две прекрасни бели космати топчици.

Така бяха хвърлени зарчетата, че за да бъдат печеливши в играта, не остана друга опция освен да ги мушна в жилетката си и да потегля със свито сърце към детската ясла, където останалите двукраки членове от семейството ме чакаха да потеглим към вкъщи...

Посрещнати повече от възторжено от домашната "глутница", отделихме дребните изтощени топчици в детската стая и ги снабдихме първо с тоалетна, храна и вода. Скочиха в паничката с храната, омазаха се порядъчно, след това си свършиха нуждите - кой в предназначения за целта съд, кой извън него на памперс-подложка... Бяха ги черпили с прясно мляко и съответно резултатът не закъсня, но от тази сутрин като че ли започва да се нормализира продукта След това решиха, че тяхното място за спане е коша на бебешката количка и предложения им от мен специален мек кош беше презрян, че дори и опикан Спаха дълго и се посъвзеха като че ли, защото след това си поиграха добре.

Междувременно минахме на преглед - претеглиха ги (475 гр. и 500 гр.) обезпаразитиха ги вътрешно (очаквам изходния резултат... ), напудриха ги против външни гадове и ги снабдиха с подходяща за джудженцата храна.
Две момчета са. Дадохме им имена Този и Ози. Но по молба на една прекрасна фея , която много ми помага, а и за да не обиждаме Този, той получи името Сноу

Сноу е момчето с различните очи - зелено и синьо. Прекрасен е, наистина прекрасен, активен, игрив, мърка за световно, иска да се гушка и му се обръща внимание. Оказа се, че е глухичък, а и не винаги все още се ориентира къде е тоалетната, но пък компенсира с чар и красота
Ози е момчето със зелените очи. Той е не по-малко прекрасен, но е много по-предпазлив спрямо непознати от Сноу, гледа ме все още с подозрение, но когато го взема в шепата си, пуска и той тракторчето. Безотказно ползва котешката тоалетна и задължително влиза в паницата с манджата... Умно момче

Ще търсим добри домове, а защо не и добър дом, за момчетата. Отговорни, грижовни стопани, които ще вземат Сноу и Ози не само заради външната им красота!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[buddy]

Прекрасни са и двамата! Не се съмнявам, че бързо ще си намерят дом.

[ivangog]

Не съм експерт по породи котки , но не бяха ли ангорците глухи ?
Със същия глухчо ме срещна и мен съдбата , и се оказа много смело коте .
Само той от котките в къщи издържа на дебилщините на кучето и си играе с него .
Който го вземе няма да сгреши !

[grima]

Героите от тази тема определено не са породисти, но на кой му е нужна порода???!!!

Най-важното е, че малките маймуни преодоляха за 3 дни рядкото щастие, което ги беше споходило и сега вече са с перфектен изходен материал. Хапват много добре, наддават успешно и изобщо се развиват само в положителна посока!
Играят, лудуват, спят, хапват, пият вода, посещават тоалетната си, после пак играят, лудуват, ....

Ужасно ми е трудно да ги снимам, защото когато влезна в стаята и спят, веднага стават и търчат да се галят и да си играем, а когато играем е изцяло невъзможно да ги снимам, защото просто предпочитат да си играят върху мен. Явно е, че ще трябва да се организира цял снимачен екип

Ето все пак малко снимки, като да не е без хич

Предпочитаното място за спане продължава да е детската количка, но сега се преместиха един етаж по-нагоре



Вече разкрита, че съм в стаята, сънчовците се раздвижват


и се движат в аболютен синхрон


Тук може да се види какъв е единствения вариант за "снимка" ако не са върху мен, не са размазано боричкащо се или катерещо се по мен петно

[nina_13]

Разкошни са!!!

[grima]

Не съм писала много отдавна в темата, а има с какво да се похвалим.
Сноу беше осиновен непосредвствено преди настъпването на Новата година в София - младо семейство с детенце, много симпатични и отговорни! Поддържаме връзка и всички сме много щастливи.

Ози все още е у нас, побърква наличните домашни котки и кучета с безспирните си игри и веселие, обожава Мишо, който пък го обгрижва почти като майка Убедена съм, че Ози не знае, но все още търсим дом за него - задължително в домашна обстановка без възможност да излиза навън, т.к. не трябва да се излага за дълго време на слънчево лъчение, при добри и отговорни хора, които по възможност имат и друг домашен любимец.

Ето няколко снимки на Ози, които са правени в периода от края на декември, когато се раздели с брат си до този уикенд.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[grima]

Моето малко голямо момче Ози замина за Виена в приемен дом, от където ще търси своите Хора завинаги.
Първоначално не му се беше понравила промяната и новите приятели, и порядъчно се беше представил като куче - ръмжал на всичко от котешки произход, но пък показал голямата си привързаност към приемната мама и я търсел постоянно. Няколко дни му бяха необходими на нашето лигаво момче, за да се осафиреса и сега вече доволно беснее и играе с останалите си космати приятели.

Много ни беше трудно да се разделим с Ози, признавам си - особено на мен и на нашия сляп Мишо, който буквално осинови Ози и се грижеше за него като майка, бяха неразделни.... Но, колкото и да ни беше мъчно, знаех, че за Ози живота у нас ще стане много труден в един момент, т.к. имаме котарак-идиот, който вече беше започнал профилактично да показва на Ози кой е шефа в къщата и да го тормози, да го бие, че и Мишо си отнасяше пердаха покрай това...
Сега Ози има възможността да намери своя истински дом и своите Хора. Надявам се, че ще бъде здрав, че ще попадне на отговорни и добри хора, и ще може да се наслади на дълъг и безгрижен живот!

Ето няколко снимки, които направих на вече порастналото момче буквално няколко минути преди да го пъхна в транспортната клетка и да отпътуваме за летището. Все още красивото бяло същество не знаеше, че му предстои страшния полет към новата му родина.
Надявам се, скоро да можем да се похвалим и със снимки от Австрийско.

Снимка (и)

• 
• 
• 
•