[isa]

Живея с приятеля ми и едно мъжко чихуа. Вече за втори път кучето показва тревожно поведение. Лятото моя приятелка ни гостува. Тя много се занимаваше с него и след два дена кучето не се отделяше от нея. Искаше постоянно да е в ръцете й, което е необичайно за него и започна да се държи агресивно към мен и приятеля ми. Когато беше в нея и посегнех да го погаля започваше да ръмжи и да ме хапе дори. Както и да е, това отмина когато тя си тръгна. Плачеше известно време за нея после се успокои. Сега обаче се случва абсолютно същото нещо. Този път синът на приятеля ми ни е на гости. Кучето се е залепило за него, превъзбуден е, трепери, ръмжи и ни хапе. Не дава да докосваме момчето. Не иска да яде, да пие вода или на разходка. Всичко това е крайно необичайно за кучето. Обикновено е с голям апетит и едва издържа до следваща разходка, правим поне по четири на ден.
Много моля, ако някой знае какво му е и как да се справим с положението нека пише!

[sergeii]

Веднага ти казвам , това куче е извънземно което охранява всички останали освен собствениците :) представете си колко много ви обича Аз ви предлагам да го подарите на синът на приятеля ви явно той по добре знае как да се занимава с животното

[isa]

sergeii, в 10 January 2014 - 04:55 PM, написа:

Веднага ти казвам , това куче е извънземно което охранява всички останали освен собствениците :) представете си колко много ви обича Аз ви предлагам да го подарите на синът на приятеля ви явно той по добре знае как да се занимава с животното

Трудно ми е да отговоря на подобно грубо изказване.. Ще напиша за всички, които се интересуват, че нашето куче е много добре гледано и достатъчно обгрижвано. Много го обичаме и двамата! Нямам намерение да се оправдавам като стопанин, затова още веднъж моля за адекватно мнение! Сериозно се притесних. Още веднъж ще наблегна, че това не е неговото нормално поведение.

[ivangog]

isa, в 10 January 2014 - 07:18 PM, написа:

sergeii, в 10 January 2014 - 04:55 PM, написа:

Веднага ти казвам , това куче е извънземно което охранява всички останали освен собствениците :) представете си колко много ви обича Аз ви предлагам да го подарите на синът на приятеля ви явно той по добре знае как да се занимава с животното

Трудно ми е да отговоря на подобно грубо изказване.. Ще напиша за всички, които се интересуват, че нашето куче е много добре гледано и достатъчно обгрижвано. Много го обичаме и двамата! Нямам намерение да се оправдавам като стопанин, затова още веднъж моля за адекватно мнение! Сериозно се притесних. Още веднъж ще наблегна, че това не е неговото нормално поведение.

Може би не му осигурявате достатъчно впечатления . Има и по социализацията по какво да поработите , направо се обърнете към специалист най - добре за да не объркате кученцето съвсем .

[isa]

Писах по-горе, че правим по четири разходки на ден, като едната от тях е доста дълга. По пътя често срещаме хора и други кучета. Играе си с някои от кучетата, има такива, с които не иска или те не желаят. Не е агресивен по принцип. Дори като за дребно куче почти не лае. У дома почти никога не лае. Енергичен е, има си много играчки вкъщи, постоянно си играе с тях и с нас. Наистина не разбирам причината за това поведение в момента.. Кученцето ни обича, сигурна съм. Едва ли сме единствените, които се сблъскват с подобен проблем. Надявах се някой да сподели мнение от личен опит или поне да е чувал за такова нещо. Не намирам в нета такава информация. В понеделник ще се допитам до ветеринаря на кученцето, но все пак ако някой го е преживял това мнението му е ценно за нас. Благодаря!

[ElenaA]

не знам защо пускате въпрос, а когато получите насочващ отговор, вдигате гарда и започвате да се защитавате. Защо питате, след като не се опитвате дори да разберете.

Вие сама казвате, че приятелката ви се е занимавала много с него. Явно му липсват занимания и ги търси там, където ще ги намери. Затов аи защитава новата си придобивка. Това че го извеждате, че му купувате играчки, че го храните добре за вас и за хората означава, че се грижите добре за кучето, но кучетата оценяват сибственото си щастие по други критерии. Примерно моите кучета са много щастливи, като си крадат съкровищата. Дай им един кокал и цял ден търчат едно след друго и си го крадат взаимно - не щат ниво ядене, нито разходки. Даже салам да им предложа, грабват, бягат и продължават да си крадат кокала. Даже едно мерси не казват. Ще дам един по-нормален пример.

Живея на село и извеждам кучетата си свободно - бягат, скачат, тичат както им е угодно. Вие бихте класифицирали това като върховно щастие за едно куче, нали? Да, ама не. Като им покажа поводите - ей тогава трябва да видите щастието в очите им - става дрвойно по-големи, скачат, скимтят, по 10-15 минути ги чакам да се успокоят. След това е такова щастие на разходката на повод, не е истина. И за какво? За да минем същия път до полето на повод....

Успех с кучето - по-добре наблюдавайте какво вашите познати правят, след това го повтаряйте.

Успех

[sergeii]

Нека отиде при ветеринаря дано той и даде хапчето с което кучето ще се оправи

[ShiBumi_GirL]

[MiSs KiSs]

isa, в 10 January 2014 - 05:59 PM, написа:

Живея с приятеля ми и едно мъжко чихуа. Вече за втори път кучето показва тревожно поведение. Лятото моя приятелка ни гостува. Тя много се занимаваше с него и след два дена кучето не се отделяше от нея. Искаше постоянно да е в ръцете й, което е необичайно за него и започна да се държи агресивно към мен и приятеля ми. Когато беше в нея и посегнех да го погаля започваше да ръмжи и да ме хапе дори. Както и да е, това отмина когато тя си тръгна. Плачеше известно време за нея после се успокои. Сега обаче се случва абсолютно същото нещо. Този път синът на приятеля ми ни е на гости. Кучето се е залепило за него, превъзбуден е, трепери, ръмжи и ни хапе. Не дава да докосваме момчето. Не иска да яде, да пие вода или на разходка. Всичко това е крайно необичайно за кучето. Обикновено е с голям апетит и едва издържа до следваща разходка, правим поне по четири на ден.
Много моля, ако някой знае какво му е и как да се справим с положението нека пише!

Може би предните постове са провокирани от това, че се притеснявате твърде много за нещо, което не е "психопатия". Кучето ви не е болно, няма нужда от ветеринар. И да, няма хапче, че да му мине, нито има бутон, който да натиснете.
Прочетете не за подобно поведение, а за психиката на кучетата и специално за чихуа-то. Те не мислят като хора, както ви обясниха в предните постове. Когато разберете повече за начинът им на мислене, ще разберете и повече за хайванчето си.
Ние тук можем да си правим всякакви догадки, но реално нямаме досег с кучето. Може би ревнува, може би го е страх да не му "откраднете завоеванието", което във случая е новият човек. Може би има нужда от вниманието ви, от съвместните ви игри, а не самичко да си играе с играчките... Ако беше човек - да го питаме, що така бе, чихуа???
Затова ви предлагам на първо време, ако синът на приятелят ви може да храни и разхожда кучето. После и вие се включете в заниманията. Копирайте поведението на детето и на приятелката си, наистина и буквално. Може би малко повече лиготии няма да са излишни. Успоредно с това се запознайте с нрава на породата му и начина на мислене на кучетата. За да можете за вбъдеще по-добре да го разбирате.

[isa]

Благодаря за отговорите! Мисля, че споменах по-горе че си играем с кученцето. Редовно. Той не е мебел, нито го третираме като играчка.
Вижте, по всяка вероятност не съм перфектния стопанин и може би правя грешки. Има логика в някои неща, които казвате и задължително ще обърна внимание какво прави детето, но изглежда сякаш кучето му досажда. Дразни се, че се е залепил за него и всъщност почти не му обръща внимание. Това е странно, не мислите ли! А приятелката ми беше тук два дена и да, беше много внимателна с кучето, но отново не се сещам за нещо специално и различно, което аз да не правя. Здравословно кучето ми е чудесно! Допитването до ветеринаря няма да е за магическо хапче, разбира се. Просто ми е много мъчно като го гледам така да прави. Регистрирана съм във форума от 2007г., но го чета по -отрано. Пиша много рядко и след злобните и иронични коментари на SERGEII се сещам защо не пиша по-често, а се ограничавам до четене. Чувствам се малко нелепо в момента..
И все пак много благодаря на хората, които писаха сериозно по темата ми и пожелавам на всички ви здрави и щастливи животинки! Ще намеря начин да се справя с нашия проблем и моето кученце да е такова. :)

[sergeii]

Играта дори и държанието между дете и куче е много по-истинско защото детето е чисто и не имитира , докато възрастните имитираме , а кучето усеща :) П П ако нямаше малко истина в коментара ми нямаше да се ядосваш

[MiSs KiSs]

Колкото и иронично да звучи Сергей, е прав, макар и прекалено сърказтично директен...
Кучетата наистина усещат емоциите ни. Сега се сещам, когато Джак направи година и започна да се вживява на големият мъж. До преди това когато нещо го притесняваше (или мен) се скриваше в краката ми. Обаче като възмъжа явно реши, че е голяма работа. Винаги, когато аз се притесних за нещо (най-вече, че друго куче може да го нападне в клетката), той някак си го усещаше и се спускаше да ме защитава. Поне 5-6 пъти се случи това, докато разбера какво се опитва да направи хайвана. И не само усещаше притеснението ми, а разбираше за кое куче става въпрос, измежду 15 такива. Сега, ако усетя, че се шашкам твърде много, гледам в друга посока и си мисля някакви глупости или си тананикам... Вече и Джак е спокоен.
Помислете дали вие не сте притеснени и изнервени. Било то за кучето, за детето, от приятелката, от приятеля ви. Ако има напрежение в дома и между хората (глутницата) е естествено да е изнервено и кучето.
А може да не е само това, може пък да е прекалено лигавенето, малко обучение да дойде добре. А може и всичко изброено до момента + още 10 неща...

Пак казвам - ние тук можем само да си гадаем. Вие сте човека, който трябва да разбере какво става и какво иска да ви каже чихуа-то. Поканете много гости, поканете някой друг да погустува за ден-два, експериментирайте както се сетите, за да стигнете до истината.
Успокойте се и кучето ще се успокои. И не се шашкайте за това поведение, не е нищо страшно. Сигурна съм, че ще се справите.

[Ev.Mink]

Здравейте!

Въпросният домашен любимец има ли създадени от вас, стопаните, полезни навици на самоконтрол или ограничаване на действията си? Научен ли е да ви послуша с жест или дума "Не!", "Остави" и др.?

Един от инстинктите на кучетата е да защитават ресурс, който считат за своя собственост - храна, вода, любимо приятелче, играчка, пръчка, топка и т.н. Този инстинкт обикновено се култивира от стопаните до степен да не създава опасни и досадни ситуации. Много често стопаните пропускат тези моменти, докато любимците са още подрастващи, малки, толкова безобидни, сладки и т.н. Много често сладките малки кученца не са ограничавани в НИЩО, задоволяват им се всякакви капризи и желания, защото хората не допускат, че с този ръст могат да станат опасни, дори и да пораснат или просто защото си мислим, че това е любовта, от която се нуждаят. След време те заприличват на деца, от които никога не се изисква нищо, не се ограничава лошото поведение и които са свръхзадоволявани от всякъде и с всичко, но поведението им става неконтролируемо и досадно, а те хленчат постоянно незадоволени и искащи.

В случая мисля, че чихуахуата си пази живите "играчки" в лицето на приятелката и детето и окупира цялото им внимание, които му се предоставят свободно да се забавлява, както намери за добре. Какво може да направите за коригиране и култивиране на това поведение? Помолете живите "играчки", ако се появат в бъдеще, да подават сигнали на успокоение на силното вълнение и желание за игра и отказ за комуникация с кученцето (напр. извръщат глава настрани, обръщат се странично или направо с гръб към кучето, може да прочетете отделно такава информация в нета за езика на кучето), когато то им досажда. И нека да си играят и комуникират, като му поставят някакви задачи за изпълнение и само, когато имат те желание и време за това. Задачи като напр. да му хвърлят играчка и то да я донася, да открива скрит предмет и др ментални и занимателни игри. А вие, всеки път когато забележите такова поведение на кученцето го повикайте от мястото, на което сте, без да отивате при него, с пляскане на ръце и жизнерадостен тон на името му напр. "Пенчо, Печо, Пенчооо, ела тук:)". Когато дойде при вас, го завеждате на неговото място (би трябвало да си има такова едно или повече неприкосновено местенце в дома ви, различно от легла, фотьоли и др. ваши и общи места) и го изчаквате минутка да запази спокойствие, да "успокои топката" и му давате лакомство. В началото ще се наложи многократно да повтаряте това действие, докато на кученцето му стане навик да идва при вас и да остави живата си "играчка" с една дума или жест. А иначе вниманието, което му отделяте не е необходимо да е много по време (4 разходки напр. не са малко), а да са по-интензивни или по-скоро ангажиращи освен физиката и емоцията му, мозъчето... Кучетата са създадени и родени да изпълняват задачи, поставени от своите стопани. Тогава се чувстват най-задоволени и "изпълнили дълга си", ако мога да го кажа по човешки.

Успех!

[isa]

Много, много, много благодаря за последните два поста!!! Подозирах нещо подобно и днес изчаках момент, в който е по-спокоен и го повиках. Нормално си дойде при мен. Играхме малко с любимата му играчка, наградих го като ми я носи. Определено усещам, че е по-спокоен вече, аз също.:)) Може би сме го разглезили неволно. Старая се да спазвам някакви основни правила, за които съм чела отпреди да се реша да си вземем кученце, но понякога е трудно. Мисля си, че дори е по-трудно с дребните породи..
SERGEII, намеци относно лоялността и любовта на животното към нас не зная как биха помогнали в случая. Нито пък подигравката, че му е нужно магическо хапче. Може би преувеличавам нещата, защото бях ужасно притеснена. Но според мен е хубаво да бъдеш малко по-съпричастен тук, защото това е форум. А форумът както всички знаем е направен и за хора като мен, които имат проблем, колкото и маловажен, и смешен да ти се струва той. Както и да е! Без лоши чувства. :)) Успокоих се вече. Още веднъж, благодаря на останалите! :)))

[sergeii]

не стига ,че ти давам полезна информация ,а искаш и да съм ти причастен (не съм ти длъжен) към твоята безотговорност Значи какво си мислиш ,че с големите кучета не е същото само ,че при тях се получава друго когато не може стопанина да се справи с него го праща на синджир на село :( за това ти права евала , поне си си взела мишка :) само ,че мишката не знае ,че е малко куче и от там ти идват проблемите

[MiSs KiSs]

sergeii, в 12 January 2014 - 11:19 AM, написа:

не стига ,че ти давам полезна информация ,а искаш и да съм ти причастен (не съм ти длъжен) към твоята безотговорност Значи какво си мислиш ,че с големите кучета не е същото само ,че при тях се получава друго когато не може стопанина да се справи с него го праща на синджир на село :( за това ти права евала , поне си си взела мишка :) само ,че мишката не знае ,че е малко куче и от там ти идват проблемите

Нека не спамим темата със заяждане. Ако няма да помогнеш, поне не пречи. Виждам много истини в някои от постоете ти (Сергей), но това не оправдава поведението ти... Момичето поне се старае да се изразява грамотно и културно, нещо което често липсва на съфорумците. Не се познаваме в живота, не се знае кой какъв е и само от два реда не бива да се правят заключения за личността. Никой на никого не е длъжен. Като не ме кефи нещо - не го чета.

Няма значение какви размери е кучето - то е куче. Ние хората сме тези, които си мислят: "Ама то е мишка и не е опасно"
Да, ама не. И малките кучета са същите като големите, ако се третират като големи, ще бъде много по-добре, а и "мишките" ще са по-щастливи. В глутницата няма правила за размер, има правила за лидерство, възраст, пол. В много глутници е възможно именно най-дребното куче да е шефа.

[isa]

Съгласна съм Miss Kiss. Имх предвид по-скоро, че е лесно да се поддадеш на чара на малък сладур и неволно да го разлигавиш. Иначе си права и малкото, и голямото куче си е куче. :)) Ние тук имаме напредък между другото. Агресивното поведение е на ниво нула вече, храни се нормално. Току що се връщаме от разходка на морето тримата с кученцето. Е, то все още търси постоянно близостта на детето, но като го повикам идва, а преди все едно не ме чуваше.:))

[tricky]

Като прочетох темата и се сетих, че бях гледала епизод на "dog whisperer", който разглежда подобен казус със същата порода кученце (то се оказа първата част на първия епизод на първия сезон). Ако не сте го гледали, може да погледнете какво демонстрира и съветва специалиста: http://www.youtube.c...h?v=7ZXLhVNq0Y0

[isa]

Благодаря, тricky! Нещо подобно се случваше и тук, но насочено към нас. Хлапето си тръгна днес. Кучето е сравнително спокойно, търсеше го известно време из апартамента и накрая му взе чехлите и си ги занесе в леглото. Реших да му ги взема, но кучето изглеждаше толкова тъжно от раздялата и отчаяно искаше тези пантофи, че накрая му оставих единия. В момента спи с него в леглото си. Не знам дали постъпих правилно.. или трябваше да ги скрия?

[ivangog]

tricky, в 12 January 2014 - 09:23 PM, написа:

Като прочетох темата и се сетих, че бях гледала епизод на "dog whisperer", който разглежда подобен казус със същата порода кученце (то се оказа първата част на първия епизод на първия сезон). Ако не сте го гледали, може да погледнете какво демонстрира и съветва специалиста: http://www.youtube.c...h?v=7ZXLhVNq0Y0

Този клоун го забравете бе хора , само ще си съсипете кучетата слушайки го .
Искам да питам за кученцето ако му посегнете към купата с храната дали пак с агресия ще реагира ?