[milenka_123789456]

Здравейте!
Ние със Съни отдавна не сме писали и решихме да пуснем 1-2 снимки .

[bushkata]

Намерен в Люлин.

[anwalt]

Манус, поздравления - прекрасни котки и много добре грумирани. Кики е очарователна - много харесвам трицветни персийки с dilute-ген.

[manus]

anwalt, в Jul 3 2009, 05:10 PM, написа:

Манус, поздравления - прекрасни котки и много добре грумирани. Кики е очарователна - много харесвам трицветни персийки с dilute-ген.

благодаря ти, anwalt! за груминга има още много какво да се желае, и специално на тези снимки не са къпани и двете от доста време, но се надявам до есенната изложба да успея да представя Кики във форма, каквато заслужава.
ти приготвяш ли се за новия член на семейството? имаш ли снимки на малката като по-порастнала?

[anwalt]

Здравей, манус! Направо не мога да повярвам, че Кики не е грумирана на снимката - козината й изглежда толкова копринено мека и пада така равномерно. Явно си щастливец- Кики освен, че е прелестна, явно се поддържа и в добра кондиция и не се цапа много! Радвам се, че ще я видим наесен на изложбата.
Аз вчера изпратих мейл на развъдчицата, за да й съобщя, че съм се върнал от почивката си на море и сега очаквам отговор, надявам се с приложен снимков материал. Иначе съм къпил туй-онуй - катерушка с хралупа, меко легло, набор от гребени с четка-пуходерка, резачка за нокти и играчки - тунели с топчета и мишки. Купил съм и дървени плоскости и греди, за да направя някаква по-разчупена и стабилна катерушка за остъкления балкон - хем да дивее, хем да наблюдава какво става на улицата.
Малко се притеснявам как ще се аклиматизира при мен, защото в момента развъдчицата има 4 котила с общо 12 котета и 8 възрастни котки, т.е. голямо котешко семейство, а при мен ще е сама, надявам се да свикне.

[manus]

Кики е истинско съкровище! и разбира се че ще я водя на есенната изложба :) там ще се запознаем надявам се с твоята сладурана. надявам се да нямаш проблеми с нейния груминг също. сподели като пристигнат снимките някоя с нас, че любопитството ни е огромно....
не се притеснявай дали ще свикне. ако контактува достатъчно и с хора, това че живее с много котки е само предимство. добре социализираните котета изобщо не се стресират при смяната на обстановката и хората. ще видиш че щом дойде у вас ще се държи сякаш цял живот е живяла с вас :)

[anwalt]

Ето и дългоочакваните снимки на Лили - точно на 7 седмици и в цялата й чинчилска прелест.
Развъдчицата ми писа, че е получила вече родословието й (от CFA) и че Лили не обичала много фотосесиите, което си личи от втората снимка. Иначе Лили била лудетина и много-много не я свъртало на едно място, но обичала и да се гушка и гали. Надявам се снимките да ви харесат.

Снимка (и)

• 
• 

[manus]

прекрасно бебе!

[anwalt]

Благодаря, манус!

[papyy]

anwalt Страшно много ми харесва Лили! Радвам се, че ще има чинчилче на есенната изложба. Отсега искам да го гушна и целуна между ушичките. Каква муцунка на пакостница и дай Боже добра майка един ден на много прекрасни чинчилски бебета.
Манус благодаря ти за снимките. Знаеш колко много обичам твоите котки и двете. Чудесни са. Не се превземай, не са грумирани, но редовно се полагат необходимите грижи и мацинките се отплащат с вида си. Нека всички, които четат и искат персийски котенца разберат, че най-важното за една персийка е редовната грижа.
Миленка радвам се да видя Съни, хубав е и много добре се е развил. Голям котарак!
Моят котарак е болен и се разглези безмерно. Да видим докъде ще стигнат нещата.

[milenka_123789456]

Папи,благодаря!Надявам се да се оправи бързо твоето мъркащо животно.
Съни този месец на 21 ще стане на 6 години.
А днес имах интересно преживяване.На улицата пред вестникарски павилион,до една кола видях разкошен бял (мръсен на места) класик със сини очи.Явно се беше изгубил и събираше погледите на хората.Бях готова веднага да го взема ,да не стои на улицата,но попринцип винаги мисля първо за моето и се зачудих дали няма да ми докара бълхи и болести на Котарака и продължих.Пък и бях убедена,че наще няма да се съгласят.Въпреки това се обадих на тате и фрапиращо той се съгласи....докато се върна 10 крачки назад животното се беше изпарило.Жената с вестниците ми каза че някой го е взел вече.

Ето един изплезен котарак

[Natali-Ger]

Драга Royal UniCats, един случайно хвърлен поглед към Вашата лична страница накара сърцето ми да се разтупти. Аз съм Ваша съгражданка, сигурно от по-предишното поколение, като Ви гледам снимката. Напуснах Бургас след завършване на средното си образование и след университета останах в София, а по-късно напуснах и страната. Така че едва ли се познаваме, рядко си идвам в България вече.

Повод да Ви пиша стана снимката на двете котки, пусната и във форума като линк към сайта Ви. Работата е там, че лявото биколор сиво-бяло персийче е точно копие на моя Гизмо. През есента на 2001 година се спусках по бившата "9-ти септември" в Бургас (сега дали не е Фердинандова?!), когато минах покрай един магазин за животни. Беше точно на улицата, срещу бившия Птичи пазар, сега там е сградата на Операта. Продавачката стоеше на вратата и си говореше с някого, така че не видях дали има котета. Бях много тъжна, преди две години бях загубила моята приказна Габи, една прекрасна ангорка, която умря от рак на 20 години в Германия.

Подминах, после нещо внезапно ми каза да се върна. Попитах продавачката дали има котета в магазина и мога ли да ги видя. Младото момиче се дръпна и ми показа една тясна клетка, където играеха две чудесни момченца. Едното, малко сиамче, се бореше срещу друго нищожно по размер, много красиво и още твърде безкосместо малко чудовище, за което тя ми каза, че е персийче. По нищо не му личеше още, освен по антенките в ушетата. По корема си нямаше жив косъм и нищо не подсказваше, че един ден козината му ще се влачи по земята и изобщо няма да мога да го среша .

Исках пак момиченце, но това беше любов от пръв поглед, нямаше какво да се прави. Точно две секунди мислих дали да го купя. Казах й, че ще го нося в Германия и искам пълно оборудване: клетка, храна, витамини, пясък. Не пътувам със самолети, имам страх от тях, затова тристаграмовото капризче трябваше да издържи пътуване по земя и за целта беше обзаведено с всички възможни удобства, имунизирано, обезпаразитено и снабдено с паспорт.

Така Малкият принц Гизмо попадна в моите благодарни ръце - като подарък за рождения ден на съпруга ми. Беше може би 7 или 8 октомври 2001 г. Месец по-късно Татето ни чакаше на гарата в Мюнхен с колата, за да ни отведе вкъщи. Гизмо беше все така дребен и го носех в джоба на якето си. Целият рейс непрекъснато предявяваше някакви незаконни права върху него по време на пътуването. Такова врънкане за котето падна, че почти не го видях в моите ръце. Накрая с облекчение си го грабнах обратно, като пристигнахме в Мюнхен.

Сега изведнъж се замислих дали няма някаква родствена връзка между нашите две котета?! Вярно е, че тези сиви диванета много си приличат, но и съвпаденията са прекалено много. Казвате, че сте получили Вашето коте преди 7 години. Ами горе-долу толкова са минали и от появата на моето. То тогава беше на около два-три месеца. Дали не произхождат от една и съща котка?! Не разбирам нищо от родословия, при мен гледането на котки не е изведено до професия, а е само страстна любов. Но като гледам снимката на Вашето, все едно, че е моят Гизмо, така си приличат, че дори и изражението на муцунката му е същото, което един стопанин на подобно любимо същество трудно бърка.

За съжаление съм лош фотограф, нямам и много нови снимки, а и малкият дивак е подстриган за лятото, така че не е още достатъчно върнат в първоначалния си вид. Но пренесох една стара негова снимка от форума за хъскитата тук, за да илюстрирам написаното от мен.



Съжалявам, че не попитах нищо продавачката тогава, просто грабнах мачока с аксесоарите и изчезнах. Това беше последното ми идване в Бургас и България. Вие имате ли нещо като спомен за произхода на първото си коте и какво стана с него? Как изглеждаше то? Простете, ако питам прекалено много, но наистина се развълнувах. Едва ли е имало тогава много персийци в Бургас, аз лично видях само моя за три месеца престой в родния си град. Ще потърся и една негова зимна снимка, когато е с пълната си козина, но ми трябва повече време, за да поровя из компютрите на къщата.

До скоро!

С приятелски поздрави!

Натали

[anwalt]

Благодаря ти, папи!
Надявам се да се справя с груминга й и наесен да се представим достойно.
А на котарака ти пожелавам скорошно оздравяване, дано не е нещо сериозно.

[Ofika]

anwalt, прекрасно коте сте си избрали.
Аз също се записвам към почитателките й. Знам, че на изложбите не се гушкат чужди животни, но поне снимки, предполагам, че ще разрешиш да направя.

[Royal UniCats]

Скъпа Natali-Ger,
това коте Neron Persy de Gal е само на седем месеца и няма родствена връзка с Вашето. А преди седем години получих като подарък първото си коте, купено ми от Германия. Много мил постинг от Ваша страна. Аз много обичам немската страна - езика, веселите песни и хората.
Viele Grusse : ''Royal UniCats''

[anwalt]

Благодаря и на вас, Ofika!
Ами то избирането в нашия случай като че ли не се състоя, по-скоро е съдба- Лили е единствената чинчила силвър (ns 12) от 4 котила на развъдника, от който ще я получа. Всички други котета са силвър шейдид (ns 11). Аз бях записан в списъка за момичета чинчили силвър и чаках близо година, но отначало, неочаквано и за мен, се влюбих в братовчедка й, която е силвър шейдид и от самото й раждане е невероятно красиво коте. Тя обаче не се продава - остава в развъдника и в края на годината ще бъде изложена на международната изложба на CFA в Атланта, САЩ. Моето момиче като новородено не беше толкова красиво, като братовчедка си, но смея да твърдя, че с времето става все по-красива и аз вече си я обичам и се надявам да бъде взаимно, след като пристигне. Това е нашата история накратко.
Колкото до гушкането и снимките - няма проблем, стига да сме спокойни - все пак ще ни е първа изложба, живот и здраве, а и от развъдчицата знам, че Лили много не си пада по снимкте и не я свърта на едно място.
Котаракът от снимката на профила ви абисински ли е? Много е симпатичен, а и умее да поздравява чаровно. На пролетната изложба имаше много красиви абисинци от Москва - единият мъжки стана BIS, ако не се лъжа.

[Natali-Ger]

Hallo Royal UniCats!

Вероятността беше малка, но си струваше все пак да попитам. Защото за първия си мацо Габи знам всичко, познавам родителите му, а за Гизмо хич да не разпитам. Нали беше от магазин и си помислих, че продавачката едва ли знае нещо. И все пак е странно това съвпадение, две толкова приличащи си котета, и градът е Бургас, а произходът им от две разменени страни. Аз съм докарала Гизмо насам, а Вие сте получили Вашия римски император от тук. Малък е наистина светът!

Аз лично се надявах Гизмо да не е чак толкова чистопороден, колкото се оказа, и нямах нищо против продавачката да ме е поизлъгала, че е персиец. Тук на чистопородните твари и без това не се гледа с добро око, а някои екстремисти направо те обявяват за мъчител на животните и за човек с комплекси. Е, за някои неща имат известно право, и на нас ни сълзят очетата, макар и съвсем слабо, и с ресането не сме особено съгласни, щом получим пълен обем космено покритие, и шипките и розите в градината прекалено ни дърпат за опашката, та се налага да я подстригваме за лятото... ама нали за никого не е лесно да е жив!

Гледам, че във форума сте специалисти по породите и нищо чудно големият ми мачок да не изпълнява всички критерии за персиец, а малкият пък да не е съвършен такъв, но за мен и двамата са върхът на красотата!

Аз тук ходя понякога по котешките изложби, но съм много разочарована. Какви ли не красоти не виждам по тях, но толкова красиви като моите две гарджета никъде не видях. (Е, само за невръстния Нерончо правя известно изключение, и то по съвсем обясними причини!)

Благодаря за сърдечния отговор!

Поздрави от нашето домашно слънце.

[Ofika]

Не мога да повярвам, че някой някога е мислил, че Лили не е толкова хубава като братовчедка си. Уникално коте е!
Вярвам, че ще има страхотна изложбена кариера.
Колкото до аватара ми, както казваше навремето синът ми "Не знам какво е, ама ми харесва". Снимката просто ми се стори интересна и си я "присвоих".

[Natali-Ger]

Ето го Гизмакът с пълно или почти пълно космено покритие.

Според мен има следните многобройни кусури:

- почти пълна липса на нос
- смачкана пекинезка физиономия
- тъмнокафяви очета с опасен червеникав блясък
- късо тяло на дебелан и мързеливец
- къса опашка
- склонен е към войнствени действия при ресане
- а, щях да пропусна най-важното - не може да мрявка, а цвърчи. По този повод семейното тяло твърди, че това изобщо не е котка, а са ми пробутали в магазина някаква смесица между ангорски заек и сив дългокосмест плъх.

и т.н.

И едно-единствено качество:

- най-красив е на света!

[Royal UniCats]

Мила, Natali-Ger,
котаракът Ви е прекрасен и си личи, че Вие много го обичате. Аз няма да спра да се възхищавам на хора като Вас, които милеят за животните и полагат грижи за тях. Надявам се следващото ни посещение в Германия да е свързано с изложба на нашите ''деца''. Много сте любезна и искрена в изказа си, за което Ви благодаря.

Поздрави : ''Royal UniCats''