Въпроси и отговори / за хъскита
#4421
Публикувано: 22 January 2010 - 02:11 PM
HaPySheH, ето ти стандарт на породата . Попрочети малко, ограмоти се. Срамота е да имаш куче от породата и да не знаеш нищо за нея. Да не говорим, че мислиш, че хъскитата са само със сини очи...
Ако не си помогнеш сам и ние няма да успеем!
#4422
Публикувано: 22 January 2010 - 03:16 PM
HaPySheH, ето ти стандарт на породата . Попрочети малко, ограмоти се. Срамота е да имаш куче от породата и да не знаеш нищо за нея. Да не говорим, че мислиш, че хъскитата са само със сини очи...
Ако не си помогнеш сам и ние няма да успеем!
Ех, тези сини очи... Хъскитата не са само със сини очи... Ако се поразровиш в снимките от изложбите ще видиш и много хъскита с есенен поглед, например


#4423
Публикувано: 22 January 2010 - 03:26 PM
Не мога да разбера какво искаш да кажеш с този пост. Това, че е едно от тези две кучета, а не трето какво значение има, можеш ли да ми кажеш. Много ли е хубаво, че е точно едно от тях двете. Точно там е проблема, че е едно от тези две кучета, а защо не и двете (може не се съмнявай в това). Нещата стоят така, събрали сте се на куп трима безотговорни стопани. Това е. Тали не е само човека с каракачанката виновен и това, че тя се разгонва. Обезопасте си дворовете да не могат кучетата ви да си минават когато им скимне от единият в другият. Защо никой не влезе 15 години в моя двор да заплоди сетерката ми. Защото моето хъски не заплоди съседнската каракачанка. Няма какво да мълчим, защото знаем как стоят нещата. Лощото е, че ти незнаеш.
П.П. Ще се радвам да разбера, че кученцата не са изхвърлени и живеят щастливо и обичани от стопаните си.
#4424
Публикувано: 22 January 2010 - 10:09 PM
#4425
Публикувано: 22 January 2010 - 11:04 PM


JulyVell Siberians
#4426
Публикувано: 22 January 2010 - 11:46 PM
П.П. Към долният пост. Препрочетох го няколко пъти и си викам, това го иронизира, после си викам ама дали е така, че затова реших да му обясня още веднъж на въпросният собственик на хъски, че подробностите в такива случаи не са от значение. Отговора ми беше по-скоро насочен към него.
#4427
Публикувано: 23 January 2010 - 12:06 AM

JulyVell Siberians
#4428
Публикувано: 24 January 2010 - 09:21 AM
в смисъл ... даваме му храна всичко е ок.. когато започна да яде татко посегна да го помилва.. и то започна да ръмжи и да лай.. обаче не посегна :) преди това му дадах от раката си и нищо не направи.. обаче ако посегнеш да го милваш и полудява :X и се чудя.. дали има някакъв начин да са промени.. в смисъл то е малко те първа ще се обучава : ) но .. истрах ме е да не остане така защото нз.. дайте някакъв съвет.. какъв да ми е подхода в тая ситуация ..на вас случвало ли ви се е.. какво да правя ?

#4429
Публикувано: 24 January 2010 - 09:45 AM
#4431
Публикувано: 24 January 2010 - 05:25 PM
в смисъл ... даваме му храна всичко е ок.. когато започна да яде татко посегна да го помилва.. и то започна да ръмжи и да лай.. обаче не посегна :) преди това му дадах от раката си и нищо не направи.. обаче ако посегнеш да го милваш и полудява :X и се чудя.. дали има някакъв начин да са промени.. в смисъл то е малко те първа ще се обучава : ) но .. истрах ме е да не остане така защото нз.. дайте някакъв съвет.. какъв да ми е подхода в тая ситуация ..на вас случвало ли ви се е.. какво да правя ?

Доколкото разбирам от поста Ви, кучето започва да ръмжи когато някой го закача, докато се храни. Това е нормална реакция, едва ли на Вас би ви било приятно някой да Ви мачка и да Ви подръпва учишките, докато се храните.
Не се притеснявайте, че кучето е "лошичко" , но има много фактори, заради които би могло да проявява раздразнителност. Не казвате на каква възраст е и от кога е при вас, а не знам и от къде сте го взели, но е възможно да е стресирано от промяната, да не е получавало правилните грижи преди да го вземете и какво ли не.
Всяка животинка има нужда от внимание и топлота. Кученцето няма само да разбере кое е хубаво и кое не. Вие трябва да оформите тази граница. Ако Ви захапе - покажете му, че Ви е заболяло. Ако прави нещо, което Ви радва - поощрете го.
#4432
Публикувано: 24 January 2010 - 05:45 PM
Ако е така, то това е чисто и просто доминантно поведение! Няма нищо общо със поста, който е написала Нара и изобщо не е нормална реакция (ще ме извиняваш)!

Нито ще се оправи с времето, нито има значение възрастта! Това, което трябва да правите; сложете му купата, погалете го. Ако започне да ръмжи вземете купата. Хубаво е преди да му поднесете храната да му зададете някоя команда- Седни, Легни, нещо, което знае и изпълнява на 100%. След 2 минути правите втори опит- отново слагате купата, започвате да го галите. Ако пак последва ръмжене и опити за хапане- отново вдигате храната. След 5 минути следващ опит. Така постепенно кучето ще разбере, че вие ДАВАТЕ храната и можете да си я ВЗЕМЕТЕ когато поискате.
Също така и други фактори от ежедневието на кучето трябва да се променат- това доминантно поведение не е възникнало от нищото- Спазваите простите правила- то да се храни винаги СЛЕД като вие сте се нахранили, не му позволяваите да заема любимото ви място на дивана, или където и да е! Не му позволяваите да спи в леглото ви, винаги вие прекрачваите прага на вратата, където минавате, след това минава и кучето, не му даваите храна от масата... галете го и го поощряваите само когато е спокойно или прави нещо, което ви харесва... започнете да възпитавате кучето си. Това са най- простите правила!
#4433
Публикувано: 24 January 2010 - 07:48 PM
#4434
Публикувано: 24 January 2010 - 08:49 PM
Затова и докато се храним на масата не е добре да се дава на кучето, както не трябва и преди ние да ядем... Ако часовете ви на хранене се разминават, взимаш паничката на кучето в една ръка, а някакво човешко ядене в друга - сандвич, ябълка, или нещо друго и го изяждаш демонстративно пред животното, като не му даваш да скача по теб - такова нещо НЕ СЕ допуска. След като го изядеш, даваш паничката...
Когато навигираш из къщи, минаваш винаги пръв, а кучето трябва да те следва... В природата, Лидерът на глутницата върви пръв, а останалите го следват... Ако кучето върви пред теб из стаите, избутваш го лекичко и не му позволяваш да е пред теб...
Диваните и леглата - това е мястото на лидера - и само той има правото да стои там.
Това, което пише в моят бележник с важни неща е също така корекцията (или както му казват - наказание). То се свърсзва с хващането на кученцето за врата и притискането му до земята, карайки се с нисък тон (но не крещене!). Държи се по този начин, докато не спре да се съпротивлява, или не изквичи. Не се пуска от тази поза, ако ръмжи по Вас.
(Научила съм си урока, нали

#4435
Публикувано: 24 January 2010 - 10:59 PM
Съгласна съм с това, което Тали казва за позицията на лидера, но "да си вземете храната когато поискате" ... Не. Явно аз имам по - различно отношение към кучето си и не смятам за редно да го разигравам, давайки и взимайки храната му. За мен възпитанието не включва подобно подвеждане,предпочитам върху друг тип отношения да изграждам авторитет.
Почти всеки използва храната за награда, когато обучава кучето си. То я възприема като такава. Ако кучето е сбъркало - даваме му 'награда', а после му я взимаме? Тяхната памет функционира по съвсем различен начин, не смятам, че кучето ще разбере нашата логика.
#4436
Публикувано: 24 January 2010 - 11:37 PM
В ситуацията, когато кучето си пази храната- цялата ситуация се счита за доминантно поведение. Опитваш се да погалиш кучето- то ръмжи, ами ако не си отдръпнеш ръката, ами продължиш да го галиш... предполагам ще последва захапване. Човек веднага си дърпа ръката, тъй като това е инстинкта му за самосъхранение... Да се върнем към самото начало- Семейството се приема за глутница, от кучето. Което значи, че както всяка глутница, така и човешката трябва да има Алфа, Бета... някаква йерархия. Кучето не търси логика, то няма чувства- не се унижава, засрамва, не се обижда...! То търси Алфата в "глутницата" и ако може то самото става Алфа. Което означава, че се ползва от закрилата на този алфа, а ако то самото е лидер на "глутницата"- Алфата, на него се предоставя правото да си пази храната, да не слуша хората, да се качва на дивана и дори да си пази мястото... Това са правата на Водача- всичко, което си хареса е за него. Разбира се ние, хората с логиката и всичкия този ум, който имаме даром не можем да оставим едно куче, което не разбира нищо освен ако ние не го научим, да ни действа, Нали? И тук започва борабата за мястото Алфа.
Просто не е нормално кучето да си пази храната от собсвените си хора, Нара, разбери! Не подлагаш кучето на мъчение като му всимаш и махаш храната.
Как по- точно би го поощрила? Интересно ми е...! Кучето се храни, не можеш да го погалиш, защото ще изръмжи или ще те захапе- това дори и да е поощрение е поощрение в НЕправилния момент! Да му дадеш храна за награда?!- та то вече се храни и ти не можеш да направиш нищо! Да го възнаградиш с игра/ играчка?!- мислиш ли, че ще остави храната, която пази с такъв хъс заради някаква си игра? То е лидера, то определя правилата. И защо изобщо ще го поощряваш? За да го поощриш трябва да ти даде повод, а повод няма да ти даде ако продължаваш да търпиш ръмженето и зъбенето и бездействаш.
toMislawchu, Повярвай ми, кучето няма да ти се разсърди ако процедираш така, както ти казах

#4437
Публикувано: 25 January 2010 - 12:55 AM
В ситуацията, когато кучето си пази храната- цялата ситуация се счита за доминантно поведение. Опитваш се да погалиш кучето- то ръмжи, ами ако не си отдръпнеш ръката, ами продължиш да го галиш... предполагам ще последва захапване. Човек веднага си дърпа ръката, тъй като това е инстинкта му за самосъхранение... Да се върнем към самото начало- Семейството се приема за глутница, от кучето. Което значи, че както всяка глутница, така и човешката трябва да има Алфа, Бета... някаква йерархия. Кучето не търси логика, то няма чувства- не се унижава, засрамва, не се обижда...! То търси Алфата в "глутницата" и ако може то самото става Алфа. Което означава, че се ползва от закрилата на този алфа, а ако то самото е лидер на "глутницата"- Алфата, на него се предоставя правото да си пази храната, да не слуша хората, да се качва на дивана и дори да си пази мястото... Това са правата на Водача- всичко, което си хареса е за него. Разбира се ние, хората с логиката и всичкия този ум, който имаме даром не можем да оставим едно куче, което не разбира нищо освен ако ние не го научим, да ни действа, Нали? И тук започва борабата за мястото Алфа.
Просто не е нормално кучето да си пази храната от собсвените си хора, Нара, разбери! Не подлагаш кучето на мъчение като му всимаш и махаш храната.
Как по- точно би го поощрила? Интересно ми е...! Кучето се храни, не можеш да го погалиш, защото ще изръмжи или ще те захапе- това дори и да е поощрение е поощрение в НЕправилния момент! Да му дадеш храна за награда?!- та то вече се храни и ти не можеш да направиш нищо! Да го възнаградиш с игра/ играчка?!- мислиш ли, че ще остави храната, която пази с такъв хъс заради някаква си игра? То е лидера, то определя правилата. И защо изобщо ще го поощряваш? За да го поощриш трябва да ти даде повод, а повод няма да ти даде ако продължаваш да търпиш ръмженето и зъбенето и бездействаш.
toMislawchu, Повярвай ми, кучето няма да ти се разсърди ако процедираш така, както ти казах

Тали, аз имам един друг въпрос в тази насока. При нас доминантното поведение разцъфтя от втория ден, но с няколко нощи четене във "възпитание, обучение, спорт", а и практика, разпира се, мисля, успях да коригирам това. Засега няма настойчиво хапане (уф, как го мразех), настъпване, скачане по мен, ръмжене за храната (никога не ми се е случвало, за разлика от предишното ми куче). Практикуваме и "очички". Кажа ли НЕ с равен тон и гледайки я, тя спира да прави нежеланото от мен нещо и ляга на земята. Дотук окей...
Отидохме в София за ден-два, където има пекинезче на същата възраст като нея - респективно 4-5 пъти по-малко на размер... И... С изключително доминантно поведение... Ериан отива да се просне на легълцето на пекинезчето, а то започва да ръмжи и да мяфка (нещо от рода на джафка). Ериан се дърпа и бяга от него



Мерси предварително за вниманието

#4438
Публикувано: 25 January 2010 - 01:14 AM
А при нас...въпреки че си има и значение, какво е кучето.
Женските и на своя територия ги пуска да доминират. И то става въпрос за явно отстъпване.
Когато Ники беше вкъщи, ПЪРВО тя минаваше през вратата. Когато се нахранеше отиваше да рови в купата на Джек, който пък ама въобще не му пречеше, че Ники му се вре в муцуната и отстъпваше. Завзе му дивана и любимата играчка. Мислех че поне за едно от двете ще се бори достойно, но уви, не познах. Да не говорим как си го клатеше всеки ден. И не става въпрос за поначало доминантно куче, Ники е кучето-мечта. Тихо, кротко, умно, навън не се държи като изкарана от гората мечка, а ако сгафеше, от раз се строяваше, обаче вкъщи определено много бързо се намести над Джек в йерархията.
Но мъжко куче, особено ако е на неговите години, а най-добре по-старо..съвсем друга история.
Веднага пъчи гърди, вдига опашката и почва да обикаля около него, да го дразни и да си проси боя.
#4439
Публикувано: 25 January 2010 - 01:33 AM
Смятам, че Ериан не приема на сериозно пекинезчето. В смисъл, че приема него и всичко, което прави за една Игра! Казвам го И от личен опит! И ние бяхме същите... като по- млади (не, че сега сме стари, просто сме улегнали). Много малки породи и като цяло кучета са се опитвали да ни хапят, зъбели са ни се... ами Райа не спираше да си мисли, че всичко е една игра и или започваше да бяга покрай тях или просто им удряше една лапа


Тогава ще дойде проблема кога да поощриш на пръв поглед неприемливото и поведение и кога да го накажеш. Давам примери с нас- положителен и отрицателен- на скоро един НОК меко казано се скара на Райа заради една бутилка. От този момент започна да игнорира въпросния НОК, а всички други от породата ги посрещаше с ръмжене и наежена козина (познавам си кучето, това говори, че не отиват на добре нещата)... Ами почти потушихме този "пожар", така да се нарече. Само игнорирането към НОК-а, който я сдави си остана. - Не поощрих поведението.
Втория пример- Есента, една късна вечер, към 11 Райа поиска да пишка. Слязохме, пишка и започна да душка. Гледам, приближават се двама от... кварталните пияници. Започнаха да се заяждат първо на разстояние от около 3 метра, след това започнаха постепенно да намалят периметъра... Райа беше на къс, платнен повод. (Принципно се знае, че кучето ми е добро, защото всяко срещнато дете спокойно го гушка и като цяло, всеки човек, който изяви желание. В квартала се познаваме :). Когато вече се приближиха доста близо до мен... Райа явно усети, че ме дострашава (нали усещат всичко лисиците). И отново- като нададе един вой, едно ръмжене... и се наежи цялата. Застана плътно до мен и започна да им се зъби... Тръгнаха си на момента! Дори и аз се учудих, че успя да ги изплаши. Тогава поощрих поведението. Минали са няколко месеца и това и поведение не се е повторило.
Пак се отплеснах с приказки



А за сега не смятам, че нямаш сериозна причина да се тревожиш: както казах от началото, за Ериан сега всичко е игра. Тя е просто едно Бебе, което има много енергия в себе си и му се играе!
#4440
Публикувано: 25 January 2010 - 01:50 AM
Напълно съм съгласна с Тали и това, което е неписала. Е единствено си мисля, че може да си награждаваш кучето с лакомства и ласки и без да си го е заслужило де, но както и да е. Изключително важно е да имаш контрол над кучето си, особено що се отнася до храна. Трябва да можеш във всеки един момент да бръкнеш в устата на кучето си без то да те изяде. Ще ти дам и един пример защо. На мой приятел на кучето се беше забила част от кост във венеца, много го дразнеше все се опитваше да го изкара, но не успяваше. Е познай дали приятелят ми успя да бръкне в устата и да го махне, не успя. Същото това куче си пази храната. Правиха грешката да го дразнят, че ще му откраднат храната, бутаха го, за да се мотивира да яде и така го накарах да я пази. Никога не оставай в паничката на кучето си храна, ако то няма да я яде. Ако в паничката има непрекъсното храна, кучето развива собственически инстинк, мисли си, че тя е негово, това е една от причините да си я пази. Има една команда остави и вземи, лесно се учи, която върши много хубава работа. С нея можеш да отнемеш не само храната, но и любима играчка и всичко. Не винаги ръмженето означава доминантно поведение, понякога то говори за несъгласие с това, което искаш да направиш, но ако правилно си възпитала кучето си, всичко ще свърши с това не съгласие и при задаване на команда кучето ще те послуша. Самота ръмжене също се различава, не е онова злобно оголване на венците, то е по скоро като говорене, имай на предвид, че хъскитата са доста приказливи. Давам ти приме с нас. На Бък по всяко време мога да му взема каквото и да е, храна играчка, изкопана дупка, всичко. Случва се да ми покаже не съгласието си. Лежи си да кажем на двора и си гушка някоя буца тор, когато ме види, че отивам къме него започва да си я гушка още повече, започва да ръмжи (говори) понякога като така ми показва, че не искам да му я отнема. Ако реша просто ще бръкна и ще я взема, няма да ме ухапе, но аз предпочитам да го правя с команда. Казвам му да я остави, после го викам при мен. Няма да ти кажа за какво говорене, какъв цирк започва. Остава въпроасната буца, като през цялото време ау ау ау, ама защо го правиш нали не ти трябва, и ме гледа едно такова. Предста ви си, че кучетото ти налапа нещо, което не трябва. То трябва да го изплюе или да излезе от остата му по някакъв начин. Друго важно при обучението е да зададеш командата (ако е забраняваща) още преди кучето да е започнало да върши някакво деяние, което не одобряваш, да му я зададеш още когато то я замисля. Ако познаваш добре кучетоси ще знаеш кога е това. Да кажем, че сте на разходка, кучето ти е пуснато, виждаш, че по алетя минава друго куче и твоето го поглежда, заглежда, е ако искаш да не ходи там е много важно да му кажеш стой и тук или каквато команда си използваш, още преди то да е тръгнало на горе. Научи се да познаваш сигналите на кучето, което то издава, за да ти е по лесно с обучението си. Опитай се да изградиш силна връзка с него.
Наказанието за неподченение, което ние използваме е хващане за врата, поваляне на земята и надвесване над кучето. Обездвижваш го и му показваш, кой командва, ако решиш дори може да му ръмжиш (доста хора ще те гледат странно), но това кучето ти ще разбере най-добре. Много важно е да се опиташ да контактуваш с кучето си на неговия език, то от бой няма да разбере много, само ще се стресира. В глутницата шамари не се раздват,непокорните се повалят на земята. Друго наказание, което използвам е наказване да седи мирно (както при хората). На поляната сме, ако не ме слуша или прави нещо, което не трябва, му казвам да легне и да не мърда известно време, така му отнемам удоволствието, така също разбират. Това с повалянето на земята за врата, можеш да го правиш когато е по-малък и без конкретна причина, просто решаваш да му покажеш, кой е шефа (естествено кученцето не се тръшва със сила, болка не трябва да изпитва). Хубвао е първоначално, обучението да се поеме само от един член от семейството. След месец, два може и другите да се включат.