Въпроси и отговори / за хъскита
#6862
Публикувано: 21 February 2012 - 02:07 PM
А истината е че Хъскито е много умно, своенравно и самостоятелно куче.
Желая ти успех.
#6863
Публикувано: 21 February 2012 - 08:26 PM
П.П. Не смятам да ходя по състезания просто искам да знам че гледам точно хъски. Познавам хора, които си бяха поръчали куче от сайт за обяви...след 2 години кучето им умря заради заболяване което е получило от родителите си... не бих желала подобно нещо да се случи и на мен..
#6864
Публикувано: 21 February 2012 - 08:39 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#6866
Публикувано: 21 February 2012 - 09:35 PM
Набързо-хъскоподобно, мъжко, 1 год.и 1 месец, кастрирано(преди седмица, т.е.позакъснях, пф), нежна душа ранима; перфорирани уши на приятели (едно мъжко и едно женско) до кръв-2 броя , желание да мачка (буквално) приятелите си- грандиозно, особено ако не му се обръща внимание...Сега сериозно, наистина играта му е адски груба и цел номер едно е да съборим приятелите с груби ръмжащи звуци и понякога играта спира да прилича на игра(не е винаги все още). Спирам го, но не го плясвам, а го изчаквам да се поуспокои и го пускам пак. Вчера имаше леко шамарче по този повод, а днес като се случи случката с второто приятелско ухо и девойката писна, а аз повиших тона, прибрахме уши и опашка и държахме дистанция от няколко метра с поглед на на****а кокошка. Хващане-абсурд. Преди имахме подобни ситуации, след които доста сме се карали и резултатът беше същия кокоши вид от по-горе и пресичане на голям столичен булевард и лягане пред входа (интерпретирах го като самонаказване). Щях да умра, разбира се. Спрях да му се карам И оттогава сме в прекрасни отношения относно "ела тук" в парка...до днес. С всичко това, искам да кажа,че явно много добре усеща, кога е сгафил и за да ми избегне яда и скарването е готов да повтори случката с пресичането. А аз определено трябва да стопирам агресивното му отношение/игра с кучета, и ако не със скарване непосредствено след грубостта му то как??? Съвети, моля, и за двата проблема!
Пс: надявам се да не съм се изразила много неясно!
#6868
Публикувано: 21 February 2012 - 09:58 PM


Колеги-допълвайте, колкото повече, толкова повече.Аз изхождам единствено от личния си опит и нямам претенции да смятам, че давам професионални съвети.

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#6869
Публикувано: 21 February 2012 - 10:03 PM
Ариел, той перфектно идва, когато сме в добри отношения и определено ми има някакво уважение, защото само да скръцна със зъби (когато не си е заврял д-то в ушите при игра) и е по-нисък от земята...Но явно много тежко изживява моето повишаване на тон, щом иска да се самоприбира и самонаказва (следващия път надали ще има късмета да е 31декември и да има три коли на булеварда)... От това най много ме е шубе...
#6871
Публикувано: 21 February 2012 - 11:10 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#6872
Публикувано: 21 February 2012 - 11:40 PM



Aз, понеже и знам номерата и често , ако сгафи нещо и се правя на луда и си я викам с наградките, а като дойде и като я хвана и си се карам един вид 'на сигурно' ' иначе тя даже ще ми се прави,че ме няма изобщо край нея.
#6873
Публикувано: 21 February 2012 - 11:42 PM
Не искам да прозвучи като на въпреки в никакъв случай

Играла съм го това с прибирането бая пъти като беше малък (и за блата, и за оглушки, и за ненадейно изчезване), и по-пътя мъмрене-мъмрене, вкъщи игнор и т.н. Изиграх го и днес (на финала реши, че все пак няма да се прибира сам). Междудругото сега като се прибрах още сме в обтегнати отношения и си седи в коша, като усети, че не ми е минало (май май, няма как да помни за какво му се сърдя,ама...)... Идеята ми е че, след като му се скарам в парка, ме е шубе, че пак ще ми се прибере (разбирай пресече булеварда) сам при следващ гаф на следваща разходка, а хич не ми се правят експерименти. Ок, първо хващам, после понавиквам. Обаче имам чувството, че ме усеща много добре и наистина, както казват "с лошо не става", поне при него. А Ариел, вярвай ми, че е перфектен (доколкото може да е) относно идването на "Ела" иначе. Ох, нищо не казвам и аз. И може би го надценявам, че дотолкова размишлява. А относно "самонаказанието", знам че звучи безумно

Благодаря много отново! И пак подчертавам, че не искам да звуча "на въпреки".
#6874
Публикувано: 21 February 2012 - 11:48 PM

Веднъj ми избяга, а валеше дъйд и аз бях я изкарала буквално на улицата да пишка, понейе парка е през улицата. Бях по дйапанки, понейе в нас е топло и по блузка. Гоних я сигурно час на студа, заваля, намокрих се, теглих и една майна и реших да се прибирам. Щом и обърнах гръб и тя дотича-дрислата, ама преди това ми се правеше на много смела.
#6875
Публикувано: 21 February 2012 - 11:59 PM
Мизерии не ми е правил много много, сигурно се очакват. От малък е пуснат в парка, сред кучета. Не е изчезвал за повече от 5-6 минути с някой друг дивак. Постоянно получавам похвали как за породати си, видиш ли, страаааашно слушал. Глупости. Нямаше да си говорим сега

В общ план повече ме притеснява тази пуста агресия. Има (имаше) и други хъскита от нашата кучешка група - еми, никой не се държи толкова гадно с "другарчетата" си. Даже напротив-единият беше супер галантен (по-голям от моя), а другият пък само показваше тумбак в легнало положение (по-малкият, него го мачкахме). Проблемът ми е агресията/доминантността, и видимата съпротива да бъде смъмрен след тази агресия/доминантност/...Когато съм "добрата кака" и той е наааай-доброто момче - само идва за похвала, идва да ми се покаже, върти се пколо мен и т.н.
Ще виждаме

ПС: Излъгах. Има едно истинско изчезване, на първи сняг!!!. Полугола, по чукарите, мокра, уплашена, а нашият на гости на ротвайлерка в нейния двор. Добре, че беше попаднал на добър човек. А аз бях минала през този двор, викайки и свирейки... Мълчанието на агнетата!!!
#6876
Публикувано: 22 February 2012 - 01:09 AM
#6880
Публикувано: 22 February 2012 - 01:09 PM
