Публикувано: 05 March 2009 - 10:47 AM
Работата е там, че през периода на разгонването дори да я пазя, тя изобщо не се чувства добре. И да, ако го правя ще го направя за нейно добро, не заради себе си. Повече от всичко искам кучето ми да е здраво и да не "губи живец". В крайна сметка всички кучета се кастрират, рано или късно, само че преди това "всеотдайните" им стопани ги заплождат едно 10 пъти, спечелват някой лев от кученцата, който изпиват в местната кръчма. Или другият, най-чест случай... "Искаме малки пухкави топки!" и край. Не ги интересува това, че отнемат хляба на сумати и хора. Съжалявам, но това ми е мнението. Някой ще се съгласят, други ще ме обвинят, трети ще съжалят кучето ми. И аз съм стопанин, и аз се колебая и мисля какво ще стане ако направя това и това.... знам че няма връщане назад. С останалата част от семейството го обсъждахме, и решихме, че не искаме малки, защото просто няма да можем нито да ги дадем, нито да положим така нуждните грижи... и на часове от операцията, все още колебанието присъства.
Не знам какво означава "свръх внимателна"?! Досега се е разгонвала 3 пъти... и свръх внимателен да си се побъркваш от притеснение, оставям на страна какво става с нея, че и в къщи.
Дали е правилно или не, се питам откакто посещавам форума и откакто си отворих очите за много неща.