Въпроси и отговори / за хъскита
#3841
Публикувано: 13 September 2009 - 04:59 PM
#3842
Публикувано: 14 September 2009 - 02:08 AM
Суровата храна по принцип е вредна за кучетата , защото се озлобяват . Баща ми е рибар и редовно му носи риба , майка ми я чисти и вари след , което му я даваме . Напоследък той отказа да я яде ... Според мен е вредно да се дава сурова .
#3843
Публикувано: 14 September 2009 - 10:15 AM



#3844
Публикувано: 14 September 2009 - 10:54 AM
За останалото - всеки сам си носи отговорност за произхода на месото/храната, която дава на кучето си.
Ако не е преминало термична обработка, принципно съществуват известни рискове.

JulyVell Siberians
#3845
Публикувано: 14 September 2009 - 07:02 PM
#3846
Публикувано: 14 September 2009 - 09:46 PM
Радвам се, че учиш, четеш и търсиш това, което обичаш и ти е интересно, мило дете. Така ще си изградиш отговорности и приоритети. Знаеш, че съм ти фенка и те подкрепям във всичко


ПП. Според мен не е редно да питаш такива неща HushkyPower, защото тя е много етичен човек, по-добре говори с нея лично, сподели й мечтите си и се опитай да се учиш от нея.
#3847
Публикувано: 14 September 2009 - 10:01 PM

Та освен за хапливата и безкрайно глезена Дейзи, се налага да рапортувам и за Съни вече. Разбира се, че му се накарахме здравата на безразсъдника, но не заради кучето, а заради възрастта, на която е взето (ужас, да не опера пешкира сега аз, не съм виновна!

Моля, спасявайте кутрето от този изкрейзил студент!

Ама пък е миличко това хайванче, няма да го оставим на произвола на съдбата, де!


#3849
Публикувано: 15 September 2009 - 09:13 PM

JulyVell Siberians
#3850
Публикувано: 15 September 2009 - 09:46 PM

Благодаря!
#3851
Публикувано: 15 September 2009 - 11:39 PM

Благодаря!
Може би, донякъде се свързва с това.. Погледни статийката, надявам се да помогне.
#3852
Публикувано: 16 September 2009 - 10:58 AM
Но злото със Съни и Дейзи вече е сторено, а нашият хубавец дори и на две да го разрежеш, няма да каже откъде е купил Съни, за да не я върнат обратно. Така че трябва да се опитаме да направим най-доброто от ситуацията и възможно най-малко да позволим мъникът да страда. Аз сега мисля повече за стомахчето й и за необходимите вещества, които ще й позволят да израсне физически здрава. Така или иначе тя още не е имунизирана и не може да контактува с други кучета, това няма как да се промени в момента поне до втората ваксина.
Но ще се разчета из интернет, за да науча нещо повече. Добре е, че има форуми и инфо, та човек не е съвсем сам в бедата си.
#3853
Публикувано: 16 September 2009 - 11:33 AM
Но злото със Съни и Дейзи вече е сторено, а нашият хубавец дори и на две да го разрежеш, няма да каже откъде е купил Съни, за да не я върнат обратно. Така че трябва да се опитаме да направим най-доброто от ситуацията и възможно най-малко да позволим мъникът да страда. Аз сега мисля повече за стомахчето й и за необходимите вещества, които ще й позволят да израсне физически здрава. Така или иначе тя още не е имунизирана и не може да контактува с други кучета, това няма как да се промени в момента поне до втората ваксина.
Но ще се разчета из интернет, за да науча нещо повече. Добре е, че има форуми и инфо, та човек не е съвсем сам в бедата си.
Стискам палци Съни да бъде добре и да няма проблеми с развитието на това малко същество :'(
Не е да нямат вина такива хора, които продават кучилата си още недосукали

Тук има хора с много знания, сърдечни и винаги помагащи... Има и библиотека, както и ветеринарен кабинет, също източник на информация... Стискам ви палци за мъничето

#3854
Публикувано: 16 September 2009 - 11:35 AM

#3855
Публикувано: 16 September 2009 - 11:55 AM
Бела я взех на 2 месеца и 1 ден, пък никога не е имала проблеми с кучетата, котките или други животни.
Към хората винаги е била много лигава - скачаше по гостите, буташе се да ги ближе и т.н., към познатите, които срещаме на улицата - също. С непознати не е много резервирана, но не ходи сама при тях и никога не се опитва да ги ближе или да ги подуши, подминава ги. Който й обърне внимание, получава нейното в отговор.
С кучетата също не сме имали проблеми - винаги подхождаше с любопитство и интерес, завъртяна опашка, никога не я е било страх, не е проявявала агресия.
Така че според мен, два месеца е една напълно нормална възраст за взимане на едно кученце.
#3856
Публикувано: 16 September 2009 - 12:57 PM
Сега Дейзи вече не реагира панически и не се напишква от страх пред други кучета. Само още не може да се концентрира да върви с мен и всичко я разсейва, но тя е само на три месеца и има много да учи. Та тези хора именно твърдят, че кученцата трябва да се вземат най-рано след третия месец, а най-добре след четвъртия, за да имат време да се социализират сред своя вид. Не знам, ние напролет ще ходим на кучешко училище и там ще ни научат на всичко, надявам се, защото засега се осланям само на инстинктите си, а те не винаги са верни.
Благодаря за добрите думи, ще опитаме да отгледаме и Съни с възможно най-малко поражения за нея. Тя не е купена от развъдник, а от частно лице и предполагам, че нашият човек доста е притиснал притежателя да му я даде така рано. Децата умеят да тероризират възрастните, големи специалисти са.

Засега малката е добре, и освен че изцяло е опишкала ценния червен килим, който подарих на брат ми навремето, други поражения не са нанесени нито на собствеността ни, нито на самата нея. Явно трябва да се изживее стоически и това време.

#3857
Публикувано: 16 September 2009 - 05:54 PM
#3858
Публикувано: 16 September 2009 - 06:56 PM
Чара не мога да я разбера разгонена ли е , не е ли разгонена... няма кръв , но вчера и днес сутринта 3 мъжки кучета тръгнаха да и се качват , освен това се изпика 3 пъти в нас , което не е ставало от 4 месеца нито 1 път...
Как мога да разбера дали е разгонена?


#3859
Публикувано: 16 September 2009 - 09:02 PM
#3860
Публикувано: 16 September 2009 - 10:18 PM
Сигурно ще ми се смеете, но много треперя и да не простине в реката. Това е планинска река и водата й е хладна, а тя се хвърля като луда в нея от първия си ден тук и я преминава цялата до отсрещния бряг. Знам, че е хъски и трябва да издържа на студ, но пак е рефлекс, изработен от общуването ми с персийски котки, които се разкихват само като видят да духа вятър по телевизора. Много трудно се освобождавам от тези навици и ми трябва време.
Засега, повече за мое успокоение, я суша с кърпа като се приберем. Поне да не се мокреше толкова често, но десет пъти да излезем на разходка, и десетте е в реката. Просто полудява от вида на вода и е неудържима. Как ли не се опитвам да заобикаляме реката, пусна ли я от повода, първата й работа е да хукне към водата и да се топне в нея. Ами през зимата какво ще правим, тук планинските зими са снежни. Май трябва да излизам с юрган в ръка?! Вие давате ли на вашите да се мокрят и след това сушите ли ги?!